Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 20.07.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На седми юли Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 6077 по описа за 2019 година.
Предявен е иск
с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ФИНАНС
ГРУП 1” ООД, гр. Стара Загора твърди
в исковата си молба, че И.Г.М. и „ИДИЦА“ ЕООД били солидарно отговорни длъжници,
като
вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците произтичало от сключен между
тях договор за заем от 26.10.2016г., обективиран в нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/26.10.2016г. на Нотариус
Е.Т., рег.№ 364 на Нотариалната камара. Съгласно този договор заемополучателят
„ИДИЦА“ ЕООД получил заем в размер 50000 лева, която сума се задължил да върне
на заемодателя в срок до 26.10.2017г. Заемателят дължал и договорна лихва в
размер 2% върху неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на
всеки месец), или по 1000 лева месечно, като първата вноска за договорна лихва
била дължима до 26.11.2016г. В договора било предвидено и че при неплащане на
която и да е месечна лихва цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При
просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при настъпване на
предсрочна изискуемост заемателят дължал освен цялата неиздължена главница,
заедно с дължимите лихви, и
неустойка
в размер на 10000 лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М., в качеството му на физическо лице -
солидарен длъжник. Дружеството заемодател поради неизплащане от длъжника на
дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните
им падежи се сдобило с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни
договорни лихви поотделно. Бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК
в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД срещу
горепосочените солидарни длъжници от 31.01.2017 г. по ч.гр.д. № 641/2017г по
описа на PC - гр. Стара Загора (за сумата от 1000 лева, за
дължими договорни лихви за м. януари 2017г. по договор за заем, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2017г до изплащане на
вземането, както и разноски по
делото в размер на 325 лева). Въз
основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело (изп.
д. № 372/2019г по описа
на ЧСИ Румяна Манджурова, per. № 868 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд
- гр. Стара Загора против ответниците, по което до настоящия момент нямало
събрани суми. По горепосоченото частно гражданско дело постъпило възражение от солидарните длъжници, поради което в
законоустановения срок предявява настоящия иск. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“
ЕООД, гр.
Стара Загора и И.Г.М., че „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, гр. Стара Загора има вземане към
горепосочените солидарни длъжници в размер на 1000 лева, представляващи дължими
договорни лихви за м. януари 2017г. по договор за заем от 26.10.2016г,
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I,
рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на Нотариус Е.Т., рег.№ 364 на
Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.01.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски
по делото в размер на 325 лева. Моли да му бъдат
присъдени и направените по настоящото производство разноски.
Ответниците „ИДИЦА“
ЕООД, гр. Стара Загора и И.Г.М. поддържат, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Липсвал
сключен между страните в производството договор за заем. Такъв не
съществувал и не можел да бъде инкорпориран в нотариален акт № 193, том I, peг. №
2398, дело № 143 от 26.10.2016 год. по описа на нотариус Е.Т., нотариус с peг. №
364. Договорът за заем представлявал реален, двустранен и писмен договор. В
случая липсвало волеизявление за сключване на договор за заем, поради което
счита същия за нищожен. Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен
договор за заем. Липсвали доказателства за предаване на паричната сума. Прави
възражение за погасяване на правото на иск поради изтекла давност. Също така твърди, че направената уговорка за лихва била
недействителна. Искането на ищеца едновременно за неустойка и за
обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение
означавало длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а
кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Нямало пречка във
връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да търси едновременно
законна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако неустойката е
предвидена като обезщетение при количествени или качествени отклонения от
договореното. Кумулиране на обезщетение по чл. 86 и 92 ЗЗД обаче било
недопустимо, когато и двете са за забавено плащане на една и съща сума. В
случая било налице кредиторово бездействие от датата на изискуемостта на
вземането - от 26.10.2017 год. Оттогава започвал да тече и 6-месечният
преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо
длъжника водело до преклудиране отговорността на поръчителя. В условия на
евентуалност, в случай че съдът не приеме гореописаните възражения, моли да
приеме възражение от солидарния длъжник - физическо лице и моли лихвата да бъде
намалена „по право“ до минимално допустимия съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за
установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен установителен
иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е.
че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се
дължи. По иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 641/2017
г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 470/31.01.2017 г.
за сумата 1000 лв. за главница за дължима
сума за договорни лихви за месец януари 2017г., дължими по нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №193, том І, рег. №2398, н.д. №143/26.10.2016г.
на Нотариус Е.Т., рег. №364 на Нотариалната камара, с район на действие -
Районен съд Стара Загора, и законната лихва от 27.01.2017 г. до
изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
длъжниците и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба.
Правното твърдение на ищеца е, че между
страните съществува облигационно правоотношение с източник договор
за заем от 26.10.2016г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/26.10.2016г. на
Нотариус Е.Т., рег.№ 364 на Нотариалната камара. В посочения нотариален акт е
отразено, че ищецът е предоставил в заем на ответника „ИДИЦА“ ЕООД сума в размер
на 50000 лв., като заемателят се е задължил да върне заетата сума в срок до
26.10.2017 г. Нотариалният акт е подписан и от ответника И.Г.М. в качеството му
на солидарен длъжник.
При така
установените обстоятелства се налага изводът, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил реално
на ответниците парична
сума
със задължение за връщането й. От съдържанието на договора е видно, че ответникът
И.Г.М. се е задължил към ищеца да отговаря за задълженията по договора за заем
като солидарен длъжник наред със заемателя „ИДИЦА“ ЕООД. Неоснователни са
доводите на ответника М. за приложимост
в случая на разпоредбата на чл.147 ЗЗД. Този ответник има правното положение не
на поръчител, а на солидарен длъжни, който се е задължил да отговаря за
плащането на всички дължими по договора суми при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД.
Солидарните длъжници са се съгласили сумата по кредита да бъде получена от „ИДИЦА“
ЕООД /наречено в
договора „заемополучател”/, но това обстоятелство може да има значение само във
вътрешните им отношения, но не и в отношенията им с кредитора.
В договора за
заем от 26.10.2016г. е уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер
на 2% месечно, равняваща се 1000 лв. месечно. В отговора на исковата молба
ответниците са направили възражение за недействителност на посочената клауза. С
оглед на това следва да се отбележи, че няма пречка страните по договор за заем
да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или мораторна) е
ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг и пр. В трайната практика на ВКС е прието, че е
противно на добрите нрави да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва
за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва /в този смисъл: Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6295/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 378
от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о., Решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5093/2007 г., II г. о., ГК и др./.
В разглеждания
случай вземането на заемодателя е обезпечено с ипотека и уговорената между
страните годишна лихва в размер на 24 % надвишава два пъти размера законната лихва за забава, поради
което следва се приеме, че уговорката за заплащането й се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗЗД. Тази уговорка не поражда
правни последици и на ищеца следва да бъде присъден само размерът на законната
лихва. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на
Българската народна банка, намира, че възнаградителната лихва следва да бъде
изчислена по следния начин 50000 лв. /неизплатена част от главницата/ х 0,83 %
/месечна законна лихва/ = 415 лв. месечно.
По
тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК за
установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 470/31.01.2017 г. по ч.гр.д.№
641/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд е основателен и следва да
бъде уважен до размера на 415 лева за договорна лихва за месец януари 2017 г. по
договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №193, том І, рег. №2398, н.д. №143/26.10.2016г. на Нотариус Е.Т., рег.
№364 на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Стара Загора и
законната лихва от 27.01.2017 г. до
изплащане на вземането. В останалата част до претендирания размер 1000 лева
установителният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно
установената част от вземането в размер на 134,88 лв., представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство
разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 134,88 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Не може да бъде
уважено искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като до приключване на устните състезания по делото не са
представени доказателства, че такива реално са направени, т.е. че
претендираната сума е заплатена на процесуалния представител.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИДИЦА“ ЕООД, гр. Стара Загора, бул.“Патриарх
Евтимий“ 165, ЕИК *********, представлявано от И.Г.М., и И.Г.М. *** 6 съществуването на
вземането на „ФИНАНС ГРУП 1” ООД, гр. Стара Загора, бул. „Руски” 6, ЕИК
*********, представлявано от Дарина Димчева Господинова-Пенева, за сумата 415
лева за договорна лихва за месец януари 2017 г. по договор за заем, обективиран
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193, том І, рег. №2398,
н.д. №143/26.10.2016г. на Нотариус Е.Т., рег. №364 на Нотариалната камара, с
район на действие - Районен съд Стара Загора, и законната лихва от 27.01.2017
г. до изплащане на вземането, присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 470/31.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 641/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИНАНС ГРУП 1” ООД, гр. Стара
Загора, бул. „Руски” 6, ЕИК *********, представлявано от Дарина Димчева
Господинова-Пенева, против „ИДИЦА“ ЕООД, гр. Стара Загора, бул.“Патриарх
Евтимий“ 165, ЕИК *********, представлявано от
И.Г.М., и И.Г.М. *** 6 иск за установяване съществуването на вземането по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 470/31.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 641/2017 г. по описа на Старозагорския
районен съд за договорна лихва за месец януари 2017 г. по договор за заем,
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193, том І,
рег. №2398, н.д. №143/26.10.2016г. на Нотариус Е.Т., рег. №364 на Нотариалната
камара, с район на действие - Районен съд Стара Загора, в останалата част до
претендирания размер 1000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ИДИЦА“ ЕООД, гр. Стара Загора, бул.“Патриарх
Евтимий“ 165, ЕИК *********, представлявано от
И.Г.М., и И.Г.М. *** 6 да
заплатят на „ФИНАНС
ГРУП 1” ООД, гр. Стара Загора, бул. „Руски” 6, ЕИК *********, представлявано от
Дарина Димчева Господинова-Пенева, сумата
134,88 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата
134,88 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :