ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. гр. София, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Аделина Иванова
Виктор Б. Чаушев
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600131 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:Производството е по реда на Глава XIX НПК.
С протоколно определение №366 от 12.04.2022г. на XXII - ри съдебен състав на СНС,
в проведено разпоредително заседание по НОХД №1940/2021г., след изслушване
възраженията на страните по въпросите включени в ал.1 т.3 на чл.248 НПК и конкретно
изложените от защитникът на подсъдимия Л.Л. адвокат – Б. САК доводи, с които е поискал
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП, за отстраняване на
допуснати в досъдебната фаза на наказателното производство, съществени и отстраними
процесуални нарушения, съдът е преценил възраженията за неоснователни и ги оставил без
уважение.
В изискуемия от закона седмодневен срок защитникът е оспорил с частна жалба
съдебното определение, като изложил в нея конкретни доводи за неправилност, с които иска
да бъде отменен първоинстанционният акт и делото да бъде върнато на СП за отстраняване
на процесуални нарушения допуснати във внесения обвинителен акт, които са опорочили
правото на подзащитния му да научи, в какво точно е обвинен.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с доводите изложени
от защитникът пред първостепенния съд, отразени в протокол за проведеното
разпоредително заседание от 12.04.2022г., с мотивите на съда в атакуваното определение,
както и с оплакванията в депозираната пред съда въззивна жалба, намира следното:
Частната въззивна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена пред АСНС
от съответна процесуално легитимирана страна, в срока по чл.249 ал.3 вр. чл.342 ал.1 НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С внесеният на 10.06.2021г. в СНС обвинителен акт, наказателното производство по
ДП №178/2018 г. по описа на ГД“БОП“ и пр. пр. №1084/2018 г. по описа на СП е образувано
НОХД №1940/2021г. на СНС, като с него държавното обвинение е ангажирало
наказателната отговорност на подсъдимите по делото лица за следните престъпления:
1. Т. С. Х., ЕГН **********, за извършени престъпления по:
- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК;
1
- чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК;
- чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК;
- чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
2. Л. М. Л.., ЕГН **********, за извършени престъпления по:
- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК;
- чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК;
- чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК
3. П. В. П., ЕГН **********, за извършено престъплението: чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2,
вр. ал. 2 от НК.
4. В. А. Д., ЕГН **********, за извършено престъпление по: чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2,
вр. ал. 2 от НК.
След внасянето на обвинителния акт и образуването на настоящото съдебно производство,
на 12.04.2022г. в хода на проведено разпоредително заседание по въпросите на чл.248 ал.1
т.3 НПК и с настоящата въззивна жалба, адв. Б., като защитник на подс.Л. е изложил
следните съображения, с които счита, че са допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения, които засягали съществено правото на подсъдимия да узнае в
какво престъпление е обвинен и срещу какви обвинителни факти ще трябва се защитава и
според защитата налагали връщане на делото за отстраняването им,
По възраженията по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, предварителни бележки:
Според тълкувателната практика на ВКС, критерия за обхват на фактическото
попълване на обстоятелствената част е подчинен на принципите посочени в чл.249 ал.4 т.1
НПК и ТР №2/2002г. Законодателят в чл.249 ал.4 НПК е предвидил, че само съществените
недостатъци в обвинителния акт, са основания за връщането на делото на прокурора, на
фазата на досъдебното производство. Освен това, съдът има задължение да прецени, дали
процесуалните нарушения са съществени, дали са отстраними при връщането на делото и
дали това е единствената възможност за тяхното отстраняване.
Съобразно посоченото в т.1 на чл.249 ал.4 НПК, съществени са онези нарушения,
които засягат правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен. В пункт 4.2
на ТР №2/2002г. са описани изискуемите от чл.246 НПК минимални процесуални стандарти,
които следва да се съдържат в обвинителния акт - „...в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъпленията, както и
пълните данни за личността на обвиняемия...“. т.е.
По твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, които
налагали прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на
досъдебна фаза.
Според защитникът, обстоятелствената част на обвинителния акт е с фактически
дефицит проявен в увреждаща степен към процесуалното правото на защита на обвиняемия
Л.. Твърди се, че в описанието на поведението му по повдигнато обвинение за деяние по чл.
321, ал. 3, пр.2, т.2, вр. ал. 2 от НК Любомиров е следвало да контролира прякото
2
изпълнение на СМР и да контактува с възложителите, както и да държи връзка с обв. П. и Д.
относно подготовката на фирмите за участие в обществените поръчки и счетоводното
отчитане пред НАП, а обвинително твърдение на стр. 2, че в началото на месец юни 2015 г.
съдържало единствено твърдения, че обвиняемите били просветени от обв. Х. за плана си,
респ. за користната цел на твърдяното ОПГ, поради което в обвинението са описани
единствено абстрактни и декларативни изрази, които били неподкрепени с конкретни
фактически и обстоятелствени източници на информация, поради което подсъдимият не
можел да се защитава по фактите, с оглед обвинителните твърдения за осъществен състав на
престъпление по чл.321 НК.
В тази част защитните твърдения са лишени от основание, доколкото при излагане на
описаните защитни доводи, с посочените извлечения от описателната част на обвинението
не може да се обхване общия смисъл и цялостното фактическо обвинение. Фокусирането
само върху отделни обвинителни твърдения, нарушава логическата връзка и цялост на
обвинителната теза, за което е била ангажирана наказателната отговорност на въззивния
жалбоподател, поради което сепарираното избирателно излагане на отделни части от
обвинението не означава, че същото се изчерпва с тях и е препятствана възможността за
правилното и пълно възприемане на обвинителните твърдения по фактите.
Според изложеното в обвинителния акт, деятелността на всеки от подсъдимите е
била осъществявана при пълна информираност, както за действително извършваната
дейност, така и за неправилната и/или липсваща счетоводна отчетност, за водената такава
при описаното неспазване на стандарти за отразяване на стопанската дейност. Сред фактите
включени в обвинението, описващи поведението на всеки от подсъдимите се установявали
такива, които според държавното обвинение обективирали за всеки от тях съпричастност
към единна, съзнателна, съгласувана деятелност на подсъдимите, обединена от обща
користна цел, с увреждащ по естеството си резултат, насочен срещу фиска на държавата,
довела до причиняването на конкретно описаните за всеки от включените в обвинението
данъчни периоди по вторичните деяния вредни последици.
В конкретният случай, следва да се съобрази, че в описателната част на обвинението
се съдържа изложение за факти обстоятелства в достатъчен обем, като част тях са свързани с
описание на търговско правния статут на различни дружества, с хронологично описание на
свързани с обвинението дейности, както и такива, с които подсъдимите са ангажирани по
изготвянето на дължимата счетоводната отчетност, за липсваща дейност по водената
счетоводната отчетност, за лицата ангажирани за изготвянето на документи относими към
изискванията на счетоводната и касова отчетност, както и факти описващи фактическото
осъществяване на стопанска дейност, за представителството и участието на подсъдимите в
него, за разпределението на действията им и описание на факти, относими към формиране
на изводи относно субективната съставомерност на всяко от инкриминираните деяния.
Според настоящият състав, по делото са налице в достатъчен обем фактически твърдения
засягащи обективната и субективна съставомерност на инкриминираните деяния.
Съдът, проследявайки избрания от обвинението подход за описание на факти и
обстоятелства и след като се запозна с обвинението в цялост намери, че е налице изискуемия
минималния обем информация, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Според настоящият състав, от съдържанието и може да се прави информационна връзка,
необходима за правилното разбиране на обвинителната теза, както и за привързване на
изложените факти към съставомерните признаци на състава на обвинения, за които е била
ангажирана наказателната отговорност на всяко едно от обвинените лица. Това обаче,
следва да бъде осмисляно и възприемано както за всеки от подсъдимите поотделно, така и в
обща обединена логична връзка с всички изложени в обвинението факти и обстоятелства,
включително и тези отнасящи се до вторичните престъпления. В този смисъл фактите
свързани с инкриминираната престъпна цел на сдружаване, с оглед формалния характер на
обвинението за престъпление по чл.321 НК, следва да бъдат възприемани след съвкупна
оценка на описателната част от обвинението, включително и чрез фактите, за които се
твърди, че са с пряко отношение към вторичните престъпления, инкриминирани само срещу
3
двама от подсъдимите.
На следващо място защитата неоснователно твърди, че съдът неправилно оценил
констатираната процесуална неизрядност в обвинителния акт, поради наличието на
противоречиви оценки и съждения от обвинението, че Л. и Х. следвало да отговарят освен
по т. 7 (приспадане на неследващ се данъчен кредит), така и по т. 2 и т. 6 на чл. 255, ал. 1
НК, описано двукратно (на стр. 10 и стр. 47 ). Правилно се изтъква от защитата, че такова
обвинение за приспадане на неследващ се данъчен кредит не е налично в диспозитива на
обвинителния акт. За такива действия на подсъдимите няма изложени факти и
обстоятелства, поради което доколкото не се твърдят такива и липсва диспозитив за такова
обвинение, то посочените съждения нямат никаква правнообвързваща сила, а доколкото са
съждения същите не съдържат излагане на факти, които могат да затруднят или опорочат
правото на защита на подсъдимия.
В този смисъл оплакванията за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, които препятстват подсъдимият да разбере повдигнатото срещу него обвинение и
да се защитава пълноценно са неоснователни, поради което исканията на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за тяхното отстраняване е
необосновано.
На трето място, според защитата съдът неправилно приел, че няма допуснато
нарушение при изготвянето на обвинителния акт, при посочване на времевите
характеристики на инкриниминираните деяния включени в единното престъпление по чл.26
ал.1 НК. Конкретни доводи от защитата се извличат от инкриминирания период в
обвинителния акт, съответно:
- на л.151 за деянието по пункт II било посочено начало - от месец юни 2015 г. до
10.12.2018г. и последващото описание, по – долу на същата страница от диспозитива,
където е посочено, че за пръв път на 14.07.2015 г. подсъдимия е избегнал установяване на
плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а същевременно, за периода,
включен в посочения по – горе, а именно: от началото на м.юни 2015 г. до 14.07.2015 г. нито
в диспозитива, нито в заключителната част на обвинителния акт не се твърдяло за
извършени неправомерни действия от Л..
На л. 164 от обвинителния акт било посочено, че деянието било извършено за
периода от началото на месец април 2017 г. до 10.12.2018г., докато на стр. 165 било
посочено, че 12.05.2017 г. която е първата твърдяна дата, на което е избегнато установяване
и плащане на данъчни задължения по отношение на дружеството „В. К. Т.“ ЕООД и за
периода от началото на месец април до 12.05.2017 г. в обвинителния акт не се съдържали
фактически твърдения, от които да е видно защо този период е включен в инкримирания
такъв на твърдяната престъпна дейност.
В случая, описаните според защитата нарушения свързани с липса на коректно
описание за всеки данъчен период, представлява основания за връщане на делото в
досъдебната му фаза.
Настоящият състав намери, че искането на защитата съдържа претенция за
предварително произнасяне на съда по доказателствената подкрепа относима към конкретни
времеви периоди, включени в обхвата на темпоралните характеристики на всеки от
инкриминираните епизоди на обвинение по чл.26 ал.1 НК. Това искане е неоснователно,
доколкото съдържа искане за вземане на отношение от решаващия съд, по правни въпроси,
4
които съдът е длъжен да обсъди при преценка на фактите по чл.301 НПК, за които съдът
решава едва с крайния съдебен акт по същество. От друга страна съдебната фаза на процеса
е същинската за събиране на доказателства, поради което така поставените въпроси,
доколкото са такива по същество, подлежат на оценка едва след провеждането на съдебното
следствие, когато съдът на основата на всестранно и пълно изясняване на фактите, предмет
на доказване в съдебната фаза на процеса постанови краен за съответната съдебна
инстанция, съдебен акт.
Защитата излага доводи за наличие на нарушения свързани с вторичните
престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, за които според защитата не са описани факти и обстоятелства, относими
към обективната и субективната страна на обвиненията и за участието на обв. Л. в тях, като
конткретно се претендира, че липсвало описание на факти, за това кой е съставителят на
дневниците за продажби, липсвало описание за време, място и най-вече за конкретната
деятелност на обвинените лица. Посочени са стр. 10 и стр. 47 от обвинителния акт, където
според защитата са налични единствените обвинителни твърдения, че с волята и знанието на
обв. Х. и обв. Л. се е достигнало до съставяне на дневник за покупки, който представлявал
документ - регистър с невярно съдържание /стр. 10 и стр 47/ за дружествата „К. П.“ ЕООД и
„В. К. Т.“ ЕООД, които обаче не съдържали факти и обстоятелства в необходимия минимум
за да се обоснове фактически извършването на твърдяната инкриминирана деятелност.
Настоящия състав отново следва да посочи, че произнасянето по наличието или
отсъствието на доказателствена подкрепа за въпроси по фактите, включени в обвинението
съдът решава, с крайния съдебен акт, когато е длъжен да оцени наличните доказателства по
делото и да даде отговори на въпросите на чл.301 НПК, които следва правилно да анализира
и съпостави, за доведат до правилно и законосъобразно формиране на вътрешното му
убеждение по въпросите за участието на всеки от подсъдимите в инкриминираните деяния и
въпросите за вината. Това са все въпроси, които са предмет на доказване в съдебната фаза на
процеса, която приключва пред съответната съдебна инстанция с крайния съдебен акт.
В обобщение, направените в хода на разпоредително заседание възражения от
защитника на подс.Л., както и тези описани във въззивната частна жалба не са основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняването им, не нарушават процесуалните права на подсъдимия да разбере в какво е
обвинен.
При извършена на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314 ал.1 НПК цялостна служебна проверка
на материалите по ДП и обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство,
настоящият състав констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да ограничават правото на защита на подсъдимия и налагат връщане на делото в
досъдебното производство за отстраняване на допуснатите нарушени, поради което и на
основание чл.341 ал.2 и чл.345 ал. 3, вр. чл. 249, ал. 3, пр. 1 НПК, IV състав на АСНС на
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №366 от 12.04.2022г. на XXII - ри
съдебен състав на СНС, постановено в разпоредително заседание по НОХД №1940/2021г.,
като оставя въззивната жалба на подсъдимия Л.Л., депозирана чрез адвокат – Б. САК без
уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6