Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №         /29.11.2019г.                                                                  гр.Търговище

     в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                             пети състав

 

На осемнадесети ноември                                                         2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА И.                                

           ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                     БИСЕРА МАКСИМОВА                                        

                                                              

Секретар:Анатолия Атанасова

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№285 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата Т.В.И. ***, действуваща чрез пълномощника си Ж.И.Б. от гр.Силистра против решение №57/21.06.2019г. по гр.д. №104/2019г. на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК и чл.138 от ЗЗД е установено съществуването на вземания на ищеца „Първа инвести-ционна банка“АД-гр.София, ЕИК *********  за сумата на 4 008.16 лв., представляваща дължима главница по договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №320-01096/13.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното плащане; за сумата в размер на 1 073.14 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 13.06.2013г. до 13.07.2017г. и за сумата 1 139.39 лв., представляваща начислена за периода от 11.08. 2014г. до 10.08.2017г. наказателна лихва по договора, за което е издадена заповед по 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение №750/14. 08. 2017г. по ч.гр.д.№339/2017г. на РС-Омуртаг, като на ищеца са присъдени направените в исковото производство разноски в размер на 394.04 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 196.38 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззив-ницата моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне изцяло на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Предявените искове по чл. чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК и чл.138 от ЗЗД за сумата в размер на 4 008.16лв., представляваща главница по договор за банков кредит №320-01096/13.07.2009г., договорна лихва в размер на 1 073.14лв. за периода 13.05.2013г.-13.07.2017г. и наказателна лихва в размер на 2 692.14 лв. за периода 14.01.2013г.-10.08.2017г. са обосновани с обстоятелствата, че след изтичане крайния срок на договора на 13.07.2017г.  посочените суми са останали неизплатени от кредитополучателя и неговия поръчител-ответницата, за което е издадена запо-вед по 417 от ГПК №750/14.08. 2017г. по ч.гр.д. №339/2017г. на РС-Омуртаг и срещу която заповед последната е подала възражение по чл.414, ал.1 от ГПК.

Ответницата оспорва исковете с възражения за изтичане преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД относно отговорността на поръчителя, за нищожност по чл.143 от ЗЗП на клаузите относно нивата на договорния лихвен процент и наказателната лихва, липса на забава, поради неотправена писмена покана и погасителна давност относно лихвата за забава.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

По силата на договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №320-01096/13.07.2009г. „МКБ-Юнионбанк“АД-гр.София, чийто правоприемник е ищцовата банка, предоставила в заем на Н. Х. А. и при поръчителството на ответницата с договор №320-010-98/13.07.2009г., сумата 5 500 лв., платима на 96 равни месечни анюитетни вноски, с краен срок до 13.07.2017г., при фиксирана договорна лихва от 16.959% за първата година и плаваща лихва в размер на 12-месечен SOFIBOR + надбавка от 7.80% годишно за останалия срок, но не по-малко от фиксирания 16.95%. Съгласно заключението на  назначената икономическа експертиза, след изтичане на срока непогасеното задължение по договора възлиза в размер на 4 008.16 лв.-главница, представляваща 55 просрочени вноски, първата с падеж на 13.01.2013г.; договорна лихва в размер на 1 522.98 лв., представляваща 50 просрочени вноски, считано от 13.06.2013г. и 2 215.29 лв. наказателна лихва за времето от 13.05. 2013г. до 10.08.2017г.

Предвид възраженията на ответницата, следва да се прецени дали е отпаднала отговорността на поръчителя, поради  с изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

По въпроса относно дали посоченият срок тече от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия е налице противоречива съдебна практика, като настоящия съдебен състав споделя становището, застъпено в по-скорошни съдебни актове по чл.290 от ГПК, напр.решение №83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС, IVг.о. и решение по гр.д.№44/05.06.2017г. по гр.д.№60073/2016г. на ВКС,  III г.о., а именно, че 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече и без покана от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът не се грижи за интересите си, бездейства и нито води иск срещу главния длъжник за просрочените вноски от дълга, нито обявява предсрочната изискуемост на следващите вноски, то рискът от отпадане отговорността на поръчителя е за него.Т.е. с изтичането на срока от падежа на съответната вноска се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска, респ. преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение.

В конкретния случай, преклузивният 6-месечен срок е изтекъл относно всички месечни вноски с падеж на първата от тях на 13.01.2013г. и падеж на последната-на 13.01.2017г., при краен срок 13.07.2017г., като предвид датата на заявлението по чл.417 от ГПК-11.08.2017г., същият е спазен само относно последните 6 от 55-те просрочени вноски, а именно-месечните вноски с падеж 13 число от месеца за времето м.февруари-м.юли 2017г. в общ размер на 625.94 лв.(главница и договорна лихва, съгласно заключението на вещото лице). Или  поръчителят е отговорен за главница в общ размер на 604.44 лв., договорна лихва в общ размер на 21.50 лв. за периода 13.02.2017г.-13.07.2017г. и наказателна лихва(неу-стойка за забава) в размер на 46.81 лв. за периода 13.02.2017г.-10.08. 2017г., с отчитане валидността на клаузите относно договорената лихва и неустойката за забава, тъй като през целия период липсва едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения фиксиран лихвен процент от 16.95%.До тези размери предявените искове по чл.422 от ГПК във вр.с чл.138 от ЗЗД са доказани по основание и следва да бъдат уважени, обуславящо потвърждаване на решението в тези му части, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.В останалата част до пълния им размер исковете са неоснователни, обуславящо отмяна на обжалваното решение на районния съд относно установените размери на задълженията над посочените суми и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в посочената част. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на ищеца разноски в размер над сумата 21.24 лв. за заповедното и в размер над сумата 42.63 лв.-за първоинстанционното исково производство.

 С оглед изхода на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 12.98 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на въззивния съд държавна такса по обжалването в размер на 75 лв., съразмерно на уважената част от жалбата, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.  

            Въз основа на изложените съображения, съдът

 

 Р     Е     Ш     И  :

 

                        ОТМЕНЯ решение №57/21.06.2019г., постановено по гр.д. №104/ 2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която на осн. чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК и чл.138 от ЗЗД е установено съще-ствуването на вземания на ищеца „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София, ЕИК *********  против ответницата Т.В. ***, ЕГН:********** над сумата 604.44 лв. до сумата 4 008.16 лв., претендирана като дължима главница по договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №320-01096/13.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното плащане; за сумата над размер 21.50 лв. до сумата 1 073.14 лв., претендирана като дължима договорна лихва за периода от 13.06.2013г. до 13.07.2017г. и за сума над размер 46.81 лв. до сумата 1 139.39 лв., претендирана като начислена за периода от 11.08.2014г. до 10.08.2017г. наказателна лихва по договора, за което е издадена заповед по 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение №750/14.08. 2017г. по ч.гр.д.№339/2017г. на РС-Омуртаг; както и в частта, с която на ищеца са  присъдени направените в исковото производство разноски над размер 42.63 лв. до размер на 394.04 лв. и направените в заповедното производство разноски над размер 21.24 лв. до размер на 196.38 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София, ЕИК *********  против ответницата Т.В. ***, ЕГН:********** искове по чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК и чл.138 от ЗЗД в частта им за установяване съществуването на парични вземания над сумата 604.44 лв. до сумата 4 008.16 лв., претендирана като дължима главница по договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №320-01096/13.07.2009г. в качеството й на поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното плащане; за сумата над размер 21.50 лв. до сумата 1 073.14 лв., претендирана като дължима договорна лихва за периода от 13.06.2013г. до 13.07.2017г. и за сума над размер 46.81 лв. до сумата 1 139.39 лв., претендирана като начислена за периода от 11.08.2014г. до 10.08.2017г. наказателна лихва (неустойка за забава) по договора, за което е издадена заповед по 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение №750/14.08. 2017г. по ч.гр.д.№339/2017г. на РС-Омуртаг, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Т.В.И. ***-, ЕГН:********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София, ЕИК *********  направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 12.98 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София, ЕИК *********  да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса по обжалването в размер на 75 лв., съразмерно на уважената част от жалбата, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК. 

В необжалваната му отхъврлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

            

                                                                                           1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                                           

                                                                                           2.