№ 16563
гр.. София, 05..09..2024 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р.. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ.. И..А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р.. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110124645 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК (Установителен иск
за съществуване на вземане по възражение по чл..414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх.. № 128252/09..05..2023 г.., от „К.. И К.." АД,
ЕИК: -, гр.. С-, чрез процесуален представител адв.. М.. П.. Т.. със съдебен адрес: гр.. София, ул.. „--
тел../факс - срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. С-, с която са предявени следните обективно
установителни искове, с което да се признае, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
1. по иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ за сумата от 6915..42 лева, представляваща главница, сформирана както
следва:
1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество семестриална такса на
името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно нареждане с уникален
регистрационен номер - от дата 24..09..2021 г.. по описа на - АД;
74..00 лева, представляващи заплатена от ищцовото дружество такса с име КСК на името на
Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ;
1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество семестриална такса на
името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно нареждане с уникален
регистрационен номер - от дата 25..01..2022 г.. по описа на - АД;
3125..42 лева, представляващи заплатена от ищцовото дружество сума по сметка на Г.. Г..
М.., съгласно платежно нареждане с уникален регистрационен номер - от 24..03..2022 г.. по
описа на - АД;
2. по иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..86 ЗЗ КТ
за сумата от 232..43 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница,
сформирана за периода от 10..07..2022 г.. до 07..11..2022 г.. (денят преди датата на подаване
на заявлението в съда),
1
за които суми е издадена Заповед № 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК
от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г..
Ищецът претендира и мораторна лихва върху главницата ведно от датата на подаване на
заявлението по чл..410 ГПК в съда (08..11..2022 г..) до окончателното изплащане на сумата..
Претендира и разноски в заповедното и исковото производство..
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е заемал длъжността „главен
счетоводител“ в ищцовото дружество до лятото на 2022 г.. В периода, когато била в трудово
правоотношение извършила платежни нареждания в размер на 1858..00, 1858..00, 74..00 лева в
полза на ВУЗФ, като основания посочила заплащане на семестриална такса и такса КСК.. Посочено
е, че в същия период ответникът е наредил сумата от 3125..42 лева от банковата сметка на
ищцовото дружество по своята банкова сметка.. Ищецът твърди, че няма практика да заплаща
обученията си на служителите, както и не е сключвал договор за обучение с ответника.. Твърди се,
че изпратена покана за доброволно изпълнение на ответника за сумите по пощата с обратна
разписка и електронната й поща, като по първия начин писмото не е било получено от нея.. Счита,
че е налице правен интерес и моли съда да постанови, че ответникът дължи на ищцовото дружество
посочените суми.. Претендира разноски в заповедното и исковата производство..
В срока по чл..131 ГПК, ответникът подава отговор на ИМ (ОИМ).. Изцяло признава иска за
сумата от 3125..42 лева, като прави възражение, че задължението е погасено чрез плащане, поради
което представя платежно нареждане от 06..10..2023 г.. В останалата част за сумата от 3790 оспорва
изцяло иска като неоснователен.. Прави правоизключващо възражение, че работодателят, т..е..
ищцовото дружество се е съгласил да заплаща семестриалните такси, за което представя декларация
от него.. Изцяло признава фактите, че е заема длъжността „главен счетоводител“ до лятото на 2022
г.. в ищцовото дружество.. Подробно излага факти досежно какво е работила, какви дейности е
изпълнявала, кога и защо е започнала обучение в ВУЗФ.. Моли съда да отхвърли иска за сумата от
3790..00 лева.. Претендира разноски..
В открито съдебно заседание (о..с..з..) ищецът се представлява от адвокат, който поддържа
исковата молба.. В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да
бъдат уважени, както и на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски.. Релевира
възражение за прекомерност на претендираните от противната страна разноски..
В предоставения срок подава писмена защита по спора, в която се посочва, че ответникът
след извършване на плащане на главница в размер на 3125..42 лева и лихва в размер на
337..96 лева, незаплатена е останала сумата от 105..05 лева за периода от 10..07..2022 г.. до
07..11..2022 г.., която сума е част от исковата претенция за лихва за забава от общо
предявения размер от 232..43 лева.. Посочва се, че от приетите по делото доказателства не се
установява наличието на основание за заплащане на обучението на ответницата от ищцовото
дружество, доколкото последното не е било страна по договора за обучение във ВУЗФ,
съгласно който задължение именно на ответника било да заплаща семестриалните такси за
обучение, представената по делото декларация не се установявало да е подписана с
електронен подпис на посочения в текста автор, така и липсвало изразено съгласие от
управителя на ищцовото дружество да заплаща разходи по обучение на ответника..
Поддържа се, че извършените плащания от банкова сметка на дружеството в размер на
процесните суми са наредени от ответника, налице е увреждане на имуществената сфера на
ищцовото дружество и неоснователно разместване на парични средства, с което за ищеца са
настъпили имуществени вреди..
В открито съдебно заседание (о..с..з..) ответникът се представлява от адв.. М.. и адв..
Михайловска, в което от името на ответника се поддържа отговорът на исковата молба.. В
2
ход по същество представителите на ответната страна молят предявените искове да бъдат
отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски..
В срок е депозирана писмена защита по спора, в която се излагат съображения, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, че на 28..09..2020 г.. подписан анекс към
трудовия договор с промяна на размера на трудовото възнаграждение, както и
актуализирана трудова характеристика, според която в обхвата на заеманата от ответника
длъжност се включва задълженията на последната да организира, координира и контролира
финансовата и счетоводна дейност на компанията, да отговаря за своевременното и коректно
обработване, класифициране и анализ на текуща търговска и финансово счетоводна
информация и документация, да организира и ръководи и контролира информационните
потоци в ERP.. Поддържа се, че е установено по делото от събраните гласни доказателствени
средства наличието на уговорка между страните ответницата да получи допълнителна
квалификация, таксите за която да бъдат заплатени от дружеството във връзка с
необходимостта да осъществява функциите си на главен счетоводител при нормативното
въвеждане на ERP системите.. В тази връзка се сочи, че по отношение на договора по чл..
234 КТ са приложими правилата относно гражданскоправните договори, с оглед на което
липсва изискване за писмена форма за валидност.. Поддържа се освен това, че от страна на
ищцовото дружество не е доказано поставянето на ответника в забава, доколкото не е
установено ответникът да е получила покана за плащане..
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл..235 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 36529/15..10..2023 г.. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния
иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в
мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л..38-44 от делото)..
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.. Заплатена е необходимата
държавна такса.. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество..
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на
настоящото производство, които обуславят неговата допустимост.. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо.. Съдът дължи произнасяне по същество на
спора..
По основателността на иска
С определение № 36529/15..10..2023 г.. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства,
както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата
претенция (л..38-44 от делото)..
За да бъде уважен иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр..
чл..207, ал..1, т..2 КТ, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи
следните факти и обстоятелства
3
1. в периода от септември 2019 до лятото на 2022 ответникът е заемал длъжност „главен
счетоводител“ в ищцовото дружество
2. длъжността „главен счетоводител“ има отчетническа дейност
3. липсите на ищцовото дружество - заплащане на посочените в исковата молба суми на
посочените дати от сметката на ищцовото дружество, което заплащане на бъде без основание
(вреда)
4. заплащането да е осъществено фактически от ответника без разрешение на работодателя
(неизпълнение на трудовите задължения)
5. вина
6. причинно-следствена връзка между неизпълнението на трудовите задължения и вредата
По иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..86 ЗЗ КТ при
условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните факти и обстоятелства
1. ответникът е уведомен за търсената сума на 10..07..2022 г..
2. размерът на лихвата на отговаря на законната лихва за забава – ОЛП, определен от БНБ плюс
10 %
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи следните факти и
обстоятелства:
1. плащане на сумата от 3125..42 лева (правопогасяващо възражение за сумата от 3125..42
лева, поради доброволното й изплащане)
2. съгласие/поето задължение на представителя на ищцовото дружество да заплаща
семестриалните такси за обучение на ответника (правоизключващо възражение, че
работодателят, т..е.. ищцовото дружество се е съгласил да заплаща семестриалните такси)
Между страните не се спори, а и е отделено с определението по чл..140 ГПК е отделено, че в
периода от септември 2019 до лятото на 2022 ответникът е заем длъжност „главен счетоводител“ в
ищцовото дружество.. Ответникът признава, че не е имала основание за получаване на сумата от
3125..42 лева, поради което я е върнала.. Не е спорно между страните, че физически ответникът се е
разпоредил със сумите от 1858..00 лева, 74..00 лева и 1858..00 лева от сметката на ищцовото
дружество по сметка на ВУЗФ и представляват семестриални такси и такси кандидатстване..
Същото се установи и от материалите по делото и приетата и неоспорена от страните ССчЕ
(л..6,7,141-144 от делото)..
Спорно остава дали ответникът е имал основание да разходи сумата за обучение във ВУЗФ, т..е..
да я ползва за свое образование, а именно:
1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество семестриална такса на
името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно нареждане с уникален
регистрационен номер - от дата 24..09..2021 г.. по описа на - АД;
74..00 лева, представляващи заплатена от ищцовото дружество такса с име КСК на името на
Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ;
1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество семестриална такса на
името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно нареждане с уникален
регистрационен номер - от дата 25..01..2022 г.. по описа на - АД;
Спорно остава налице ли е неправомерно действие (деликт) от страна на ответника, вреда, вина,
причинно-следствена връзка между вредата и поведението на ответника..
Спорно остава и дължимостта и размера на мораторната лихва..
За решаване на въпроса, съдът следва да отговори на въпроса дали ищцовото дружество се е
съгласие да поеме таксите за обучение на ответника.. Налице ли е договор по чл.. 229-230, 234 КТ..
Страните имали ли са задължение по чл..232 КТ.. Ищецът задължен ли е по смисъла по чл..228а
КТ.. Спорно остава дали ответникът е имал право да се разпореди с парите на ищцовото дружество
като си заплати таксата за обучение в ВУЗФ..
По правото
4
Съгласно чл.. 207, ал.. 1, т.. 2 КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря
спрямо работодателя за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на
причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на открИ..ето на липсата..
Съгласно длъжностната характеристиката от 19..05..2006 г.. в обхвата на длъжността „главен
счетоводител“, заемана от ответника, са включени дейности по организиране, координиране и
контролиране финансовата и счетоводна дейност на компанията, както и задължение да отговаря за
своевременното и коректно обработване, класифициране и анализ на текуща търговска и
финансово-счетоводна информация и документация.. Част от задълженията на служителя,
свързани с изпълнение функциите на длъжността, били: да участва в изготвянето на счетоводната
политика и отговаря за цялостното организиране и контролиране на финансово-счетоводната
дейност на компанията; да се грижи се за развИ..ето и усъвършенстването на Системата за
управление на фирмените ресурси (ERP системата) и за адаптирането на софтуера за нуждите на
компанията; да отговаря за коректното и навременно подготвяне, обработване и предаване на
изискваните счетоводни документи, съгласно действащото законодателство - в това число
платежни документи, оборотни ведомости, извлечения и справки от аналитичните сметки, данни
за статистически отчети и формуляри, периодични отчети за приходи, разходи и баланс; както и да
изпълнява всички допълнително възложени от ръководството задачи, възникнали в процеса на
работа и касаещи основната дейност на „К.. и К..“ ООД и които отговарят на образованието и
квалификацията му.. Предвидено е също, че служителят носи пълна материална отговорност за
разходваните средства и ресурси, които контролира.. (л..76 от делото)
С длъжностна характеристиката от 01..10..2020 г.. в обхвата длъжността „главен счетоводител“ са
включени и допълнителни функции по организиране, координиране и контролиране
информационните потоци в ERP и функции по организиране, координиране и контролиране
отчетността на международни партньори и обекти на дружеството.. В изискуемите резултати от
работата е включено и осигуряване на оптимална работа на ERP система.. (л..79 от делото)
Ето защо по делото е установено, че ответникът е материалноотговорно лице.. От длъжностната
характеристиката от 19..05..2006 г.. и длъжностна характеристиката от 01..10..2020 г.. в обхвата
длъжността относно заеманата от ответника длъжност „главен счетоводител“ е видно, че трудовата
функция за посочената длъжност е свързана с отчетническа дейност - с подготвяне, обработване и
предаване на изискваните счетоводни документи, съгласно действащото законодателство - в това
число платежни документи, както и в чл..16, ал.. 2 от трудовия договор с предвидено, че
служителят носи пълна материална отговорност за разходваните средства и ресурси, които
контролира, съдът приема, че в кръга на трудовата функция на заеманата от ответника длъжност
ответникът е отговаряла за спазване на счетоводното законодателство при осъществяване на
парични операции.. При това положение ответникът е заемал отчетническа длъжност..
В Решение № 56 от 10..03..2010 г.. на ВКС по гр.. д.. № 540/2009 г.., III г.. о.., ГК, постановено по
реда на чл.. 290 ГПК е прието, че отговорността по чл.. 207, ал.. 1, т.. 2 КТ е за липса, която
представлява типичен за отчетничките трудови функции състав на увреждане.. Тя се състои в
недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр.. /когато става
въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход.. При констатиране на такъв
недостиг, възниква презумпцията, че липсата е причинена от ответника.. В това производство в
тежест на работодателя-ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на
работника - материално отговорно лице е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от
него или по негова вина..
При иск с правно основание чл.. 207, ал.. 1, т.. 2 КТ съдът следва да съобрази, че в тежест на
работодателя е да докаже получаването на материалните ценности и парични средства от
работника или служителя, а последният - разходването им по предназначение.. Работникът или
служителят, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или
отчита парични и/или материални ценности, отговаря за липса, когато е получил такива, но не е
представил документи за изразходването им /в с.. см.. - решение № 389/18..10..2011 г.. по гр.. д.. №
1672/2010 г.., IV г.. о.., решение № 260/30..10..2013 г.. по гр.. д.. № 1286/2012 г.., IV г.. о.. на ВКС и
др.., постановени по реда на чл.. 290 ГПК/.. За да е налице липса по смисъла на чл.. 207, ал.. 1, т..
5
2 КТ е необходимо на първо място, да е установен недостига на парични или материални ценности
и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната
трудова функция.. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният
закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт
може да бъде установен /в т.. см.. - решение № 324/06..01..2015 г.. по гр.. д.. № 2431/2014 г.., IV г..
о../.. Според посоченото в Определение № 818 от 3..12..2018 г.. на ВКС по гр.. д.. № 2778/2018 г..,
III г.. о.., ГК..
Следователно не е ясно дали това разпореждане представлява вреда за ищеца, налице ли е
неправомерно действие от страна на ответника, причинно-следствената връзка между тях и дали е
оборена презумцията за вина..
Основният спор между страните е установен ли е по приложимия законов ред факта на валидно
изразено съгласие от работодателя, т..е.. ищцовото дружество, за заплащане на изцяло
дължимите от ответника средства семестриалните такси по сключения от ответника договор за
обучение на студент от 28..09..2021 г..
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че от страна на управителя на дружеството й
било възложено и ответникът се е съгласила да кандидатства по програма Бизнес софтуер и ERP
платформи в партньорство с „ERP Academy“ - задочна форма на обучение, образователна степен
магистър.. Твърди също, че от работодателя – ищец по исковете, е поето, едностранно задължение
да заплати изцяло дължимите от ответника средства по сключения с учебното заведение договор и
свързаните с него разходи за обучението й.. За установяване наличието на постигнатите между
страните уговорки и тяхното съдържание във връзка със задължението за заплащане на
семестриални такси и разходи по проведеното от ответника обучение по делото са събрани
писмени и гласни доказателства и е прието заключение на допуснатата СТЕ..
Ответникът се позовава на представена електронна декларация, изхождаща от ищеца.. Видно от
нея ищецът е потвърдил и се е съгласил, че таксите за обучение във ВУЗФ, които ответникът по
договор с ВУЗФ дължи, ще бъдат заплащани от ищеца.. Посочено е че средствата ще бъдат
преведени директно по сметка на ВУЗФ (л..33 от делото).. По делото е приета комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която съдът напълно кредитира (л..193-202 от
делото).. От нея се установи, че така представената декларация не е подписана електронно от
сочения по нея титуляр на сертификата на КЕП, а представлява проект.. Ето защо съдът не приема,
че декларацията представлява завършено волеизявление на ищеца за поемане на процесните спорни
суми и разрешение, че същите ще бъдат платени директно от сметка на ищеца.. Но въпреки това по
веригата от косвени доказателства може да се направи достатъчен извод, че е налице желание от
страна на ищеца да заплати съответното обучение на ответника.. Волеизявлението не е породило
действие, тъй като фактическият състав – подписване на тази електронна декларация не е
завършен..
След служебна справка от съда в публично достъпния Търговски регистър се установява, че на
29..10..2018 г.. е вписано преобразуването на „К.. и К..“ ООД в „К.. и К..“ АД, като до 21..04..2022 г..
И.. К.. И.. е изпълнителен директор и единствен представляващ на „К.. и К..“ АД.. Посочените
обстоятелства се заявяват и в депозирана по делото справка ищцовото дружество (л..149-160 от
делото)..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля И.. К.. И.., който
заявява, че за процесния период е бил изпълнителен директор на ищцовото дружество.. При
проверка на данните от личната му карти в о..с..з.. съдът констатира, че същите съвпадат с
вписаното обстоятелство в ТР.. Свидетелят посочва, че не е сключвал писмен договор с ответника
Г.. М.. за обучението, както и че по настояване на свидетеля ответникът и свидетелят постигнали
взаимна устна уговорка тя да се обучава в магистърска програма „Управление на бизнес процеси“,
за да може да работи със система във връзка с изискванията касовите апарати на магазините на
дружеството да бъдат свързани със системата на НАП по Наредба 18.. Пояснява, че по негово
настояване, ответникът се е заел да внедри системата за отчитане на касовите апарати и настоявал
да се обучава по магистърската програма.. Пояснява, че в качеството си на изпълнителен директор е
подписал споразумение с университета, в който ответникът се обучавала, по силата на което поел
задължение, че „К.. и К..“ АД ще встъпи в дълг.. Уточнява, че устната договорка, ответникът да се
6
обучава във ВУЗФ събота и неделя и същият е бил ценен кадър.. Свидетелят посочва, че
обучението било два семестъра, както и че за такси за обучението са издадени две фактури, които
по нареждане на свидетеля са платени със средства на дружеството от банкова сметка на
последното в „Пощенска банка“.. Установява, че не са превили анекси към трудовия договор, тъй
като има задължение да повишава квалификацията на служителите си, а ответникът е бил служител
над 15 години опит в дружеството.. Установява и механизма на плащане – изготвя се списък на
плащанията, които са подписват от него като управител и след това се нареждат от нега или от
главния счетоводител от електронното банкиране..
При съвкупната преценка на събраните в производството писмени и гласни доказателствени
средства съдът приема, че ответникът доказа по делото твърдяното обстоятелство по време на
действие на трудовото правоотношение между страните по делото, че е сключен валиден договор
за повишаване на квалификация с ответника.. Договорът е на стойност 3790 лева (1858+74+1858) и
свидетелски показания са допустими, на основание чл..164, ал..1, т..3 ГПК..
Видно от представената длъжностна характеристика, ответникът е имал задължение да отговаря за
системите, а обучението, което му е платено от ищеца е във връзка с неговите служебни
ангажименти, при и по повод работата му като главен счетоводител.. Видно от трудовото досие,
трудовата книжка, ответникът е имал над 10 години професионален опит при ищеца..
Следователно проведеното обучение следва да се квалифицира като повишаване на
професионалните умения и качества на ответника, които работодателят е задължен да извършва..
Съгласно заключението на ССчЕ разпореждането с процесните суми е извършено на 24..09..2021 г..
и на 25..01..2022 г.. (л..142 от делото), а ответникът се е записал във ВУЗФ на 28..09..2021 г..
(л..180 от делото).. Съгласно публичната информация от ТР, последният актуален учредителен
акт е обявен на 31..08..2021 г.. 16:54:04.. Следователно същият е приложим за процесния период на
разпореждане на паричните средства..
Съгласно чл..18 от дружествен акт дружеството се управлява по едностепенната система – общо
събрание на акционерите и съвет на директорите.. Съгласно чл..30, ал.. 2 от дружествения акт,
ищцовото дружество се представлява изпълнителен директор.. За периода от 29..10..2018 г..
09:39:51 до 21..04..2022 г.. 09:39:20 управител е бил свид.. И.. К.. И.. (когато са обявени промените
в ТР).. Следователно при изразено от управителя съгласие за поемане на таксата за обучение и
таксата за кандидатстване, извършените действия от страна на ответника – нареждане на сумите,
не се явяват извършени без основание, незаконосъобразни.. Напротив, ответникът като работник
при ищеца е изпълнил правомерно своите трудови задължения, като е изпълнил нареждането на
управителя за заплащане на процесните суми.. От една страна ответникът е имал съгласието на
управителя, разрешение, макар и устно.. От друга, разрешението е дадено при подписване на листа
за текущите плащания от управителя.. От дружествения договор не се установи ограничението по
чл..236 ТЗ.. Не се установи, управителят да е представляват дружеството без представителна власт
или нареждането за плащане да е извършено, извън периода на обявяване на промяна на
управителя.. При това положение е имало валидно волеизявление от страна на ищцовото
дружество за нареждане на процесните суми.. Макар и същите фактически, физически да са
извършени от ответника, същите са извършени със съгласието, знанието и по нареждането на
управителя на ищцовото дружество тогава.. Ето защо не е налице неправиморно действие от страна
на ответника.. Не се доказа едната от предпоставките за уважаване на исковата претенция, а
именно заплащането да е осъществено от ответника без разрешение на работодателя
(неизпълнение на трудовите задължения)..
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства може да се изведе извод, че законовата
презумпцията за вина на ответника е оборена.. Установява, че от страна на изпълнителния
директор на ищцовото дружество – свидетелят И.. К.. И.., е било налице знание, че преведените от
сметка на дружество парични средства са били разходвани за погасяване на задължения на
ответника по сключен на 28..09..2021 г.. и 25..01..2022 г.. между Висше училище по застраховане и
финанси с ответника договор № - за обучение на студент в магистърската степен във Висшето
училище по застраховане и финанси, сключен на 28..09..2021 г.. между Висше училище по
застраховане и финанси и ответника.. Ето защо не се доказа вината при отчетническата
отговорност..
7
На следващо място, не се установи по делото да е доказана вреда – липси.. Извършените плащания
не доказват липси.. Това е така, тъй като с тях се извършва повишаване квалификацията на
работника.. При това положение влошените пари за обучение представляват плод, който ще ползва
работодателя при въвеждане на системата за отчитане на касовите апарати при НАП.. Освен това
трудовото правоотношение е прекратено с ответника от 01..07..2022 г.. Видно от заповедта за
прекратяване, същото е прекратено на основание чл..326, ал..1 КТ с предизвестие.. Т..е.. след
финансиране на обучението, ответникът е продължил да работи за ищеца до 01..07..2022 г..,
следователно същият е извличал плода от това обучение чрез престацията на труд.. Ето защо
изразходваните средства не представляват вреда, а инвестиция в бъдещ сигурен плод, който ползва
ищеца.. Не е налице и третата предпоставка за уважаване на иска, а именно вреда..
Извършените преводни нареждания в размер на стойността по посочените фактури са одобрени от
страна на изпълнителния директор на ищцовото дружество, съобразно заявеното от същия пред
съда, както и това обстоятелство се установява безпротиворечиво от приетото и неоспорено по
делото заключение на вещите лица по съдебно – техническата експертиза..
Следователно, не е налице неизпълнение на трудовите задължения на ответника като
материалноотговорно лице да съхранява поверените й парични средства в размер на процесните
суми, доколкото извършеният разход за обучението й е одобрен от работодателя по надлежния за
това начин- при извършване на разпореждането с парични средства чрез одобряване на платежните
операции, посредством които с парични средства на дружество са заплатени процесните суми.. Ето
защо съдът приема, че настъпилата вреда за ищцовото дружество не е във връзка с неизпълнение
на трудовите задължения на материалноотговорното лице, а с действия на изпълнителния директор
на ищцовото дружество, който е заемал тази длъжност в релевантния за спора период на
извършване на посочените две плащания.. Ето защо не се доказа и причинно-следствената
връзка между деянието и вредата..
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че ако ищцовото дружество е претърпяло
вреди, то би могло да ги търси не от работника, а от управителя по реда на ЗЗД и ТЗ.. Липсата на
престация на задължителен труд, липса на неустойки или договор по чл..230 КТ се дължи по
действия, които са извършени от управителя като волеизявляващ орган на ищеца с трети лица.. При
това положение, ако ищецът счита, че средствата се неправомерно изразходвани от актива на
дружеството, то следва да насочи претенцията си към лицето, което е представлявало дружеството
и е имало да право да се разпорежда с него.. При това положение отговорността на ответника като
работник не би могла да се търси, доколкото същата е извършвала фактическа действия, след
разпореждане, със знанието и съгласието на работодателя при и по повод изпълнение на
служебните си задължения.. Ако ищецът счита, че направеното разпореждане със средства на
дружеството от страна на управителя накърняват негови права и интереси, то отговорността би
могла да се търси по ЗЗД и ТР, доколкото управителят е нанесъл вреда на представляваното
дружество, и евентуално безстопанственост по НК..
Ето защо, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. -, срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -, обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество
семестриална такса на името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно
нареждане с уникален регистрационен номер - от дата 24..09..2021 г.. по описа на - АД ведно
със законната лихва от 08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането;
2. иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 74..00 лева, представляващи заплатена от ищцовото дружество такса с име
КСК на името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ ведно със законната лихва от
08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
3. иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
8
ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество
семестриална такса на името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно
нареждане с уникален регистрационен номер - от дата 25..01..2022 г.. по описа на - АД ведно
със законната лихва от 08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането;
за които суми е издадена Заповед № 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК
от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г..
По твърденията на ищеца за договор за обучение
При така установените факти, съдът приема, че устната договорка между страните не следва да се
квалифицира като договор по чл..229-230 КТ.. Това е така, тъй като между страните е нямало
уговорка за престиране на труд, вследствие на финансиране на обучението и задължение за работа
след това..
По материалноправния въпрос за това какво представлява договора за обучение по чл.. 234 КТ
има съдебна практиката.. Приема се, че с договорите за професионална квалификация и
преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена
работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право..
Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат
общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор.. С Решение № 227 от
19..04..2011 г.. на ВКС по гр.. д.. № 1861/2010 г.., IV г.. о.., ГК, Решение № 31 от 22..03..2012 г.. на
ВКС по гр.. д.. № 1393/2010 г.., IV г.. о.., ГК, Решение № 665 от 19..05..2010 г.. на ВКС по гр.. д..
№ 706/2009 г.., IV г.. о.., ГК, е прието, че по отношение на въпросите, свързани с неговото
изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението,
респективно относно отговорността за неизпълнение, следва да се приложи гражданския закон..
Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях
последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или
служителя в рамките на определена професия или специалност.. Обучението за повишаването на
квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на
работната сила.. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл.. 234, ал..
2 КТ, а ал.. 3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани
със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок,
както и каква отговорност се носи при неизпълнението на първото условие или при незавършване
на обучението.. /Според приетото в Решение № 160 от 7..06..2011 г.. на ВКС по гр.. д.. № 617/2010
г.., IV г.. о.., ГК/
Относно обхвата на задълженията на работодателя по договор, сключен по реда на чл.. 234 КТ,
следва да бъде извършена преценка на конкретните доказателства..
В процесния случай, страните са сключили ненаименован договор за повишаване на
квалификацията на ответника като служител, с който работодателят е поел задълженията на
работника към университета, а ответникът се е задължил да завърши обучението по внедряване на
системата за отчитане на касовите апарати към НАП, съгласно Наредба № 18 на НАП.. Липсата на
уговорка за задължително престиране на труд от служителя в определен срок, не прави така
сключения договор невалиден.. В изпълнение на императивните разпоредби на Наредба 18 на
НАП, работодателят е искал да обучи своят служител – главен счетоводител на тази система, за да
може да се внедри в ищцовото дружество..
Относно иска с правно основание по чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ за сумата в размер на 3125..42 лева
Не е налице спор, а и се установява от заключението по ССчЕ, че процесната сума в размер на
3125..42 лева е заплатена на 24..03..2022 г.. от банкова сметка на ищцовото дружество по банкова
сметка на ответника Г.. Г.. М.... В хода на съдебното производство ответникът представя
доказателства, че е заплатил сумата в размер на 3125..42 лева на ответника.. От страна на ответника
се представя платежно нареждане с дата 06..10..2023 г.. за сумата от 3463..38 лева (л.. 36 от
9
делото)
От страна на ищеца се признава и е обявено за безспорно в производството, а и това обстоятелство
се установява от приложеното платежно нареждане от 06..10..2023 г.. и ССчЕ, че на същата дата
ответникът е извършил плащане в полза на ищцовото дружество на сумата в размер от 3463..38
лева, в което платежно нареждане като основание за плащането е посочил, че е за възстановяване
на депозит 3125..42 лева и законна лихва.. Заповедното производство е образувано на 08..11..2022
г.., поради което плащането е в хода на съдебното производство..
В съдебно заседание ищецът уточнява, че приема плащането, но платената сума не е съобразена
със законната лихва.. Твърди, че с тази сума не са погасени в цялост сумата за лихва за забава върху
посочената главница, а е погасена лихва за периода от образуване на заповедното производство..
Исковата претенция е за сумата от 3125..42 лева.. Заповедното производство е от 08..11..2022 г.., а
плащането е от 06..10..2023 г.. При служебно изчисляване на законната лихва за забава за този
период – от датата на претенцията до окончателното изплащане на сумата, се получава 337..96
лева.. Следователно общата сума, която ищецът е следвало да върне е 3463..38 лева (3125..42 +
337..96).. Представеното платежно от ответника е за сума от 3463..38 лева.. Не е основателно
възражението на ищеца, че с плащането не е покрита лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.. Доколкото е налице плащане в хода на
процеса от ответника, то искът следва да се отхвърли, поради плащане..
Ето защо следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен, поради настъпило плащане в
хода на процеса от длъжника, предявеният от „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. - срещу Г..
Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -, иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1,
т..1 ГПК вр.. чл..207, ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 3125..42 лева, представляващи заплатена от ищцовото
дружество сума по сметка на Г.. Г.. М.., съгласно платежно нареждане с уникален регистрационен
номер - от 24..03..2022 г.. по описа на „-“ АД, ведно със законната лихва от 08..11..2022 г.. (дата на
подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК от 24..11..2022 г.. по ч..
гр.. д.. № 60580/2022 г..
По иска по чл..86 ЗЗД
Доколкото исковете са неоснователни за сумите от 1858, 74 и 1858 лева, то и акцесорният иск за
лихва също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като лихва главница, която да се
дължи..
Ответникът признава, че не е имал основание за получаване на сумата от 3125..42 лева, поради
което я е върнал.. По аргумент от разпоредбата на чл.. 207, ал.. 3 КТ, съдът приема, че ответникът
отговаря за заплащане на лихва върху сумата 3125..42 лева за периода, за който се претендира
преди сезиране на съда – 10..07..2022 г.. (твърдяна дата на покана) до 07..11..2022 г.. (деня,
предхождащ подаване на заявлението по чл..410 ГПК)..
Процесната сума се претендира на основание отчетническа отговорност.. Същото не е срочно
задължение, поради което се прилагат правилата на чл..84 ЗЗД.. Отговорността по чл..207 КТ е
деликтна, поради което длъжникът изпада в забава от датата на деликта, на основание чл..84, ал..3
ЗЗД.. В процесния случай датата на деликта е датата на разходване на средствата от сметка на
ищеца – 24..03..2022 г.. (виж ССчЕ) Следователно периодът на забава е 24..03..2022 г.. до деня
преди подаване на заявлението по чл..410 ГПК (08..11..2022 г..) Ищецът е предявил иск за периода
от 10..07..2022 г.. до 07..11..2022 г.. и за този период съдът следва да се произнесе, а не за по-дългия,
с оглед диспозитивното начало..
При служебно изчисляване, чрез общодостъпни калкулатори за законна лихва, върху главница от
3125..42 лева за периода от 10..07..2022 г.. до 07..11..2022 г.. се получава сумата 105..05 лева..
Следователно иска за мораторна лихва се явява основателен само върху главница от 3125..42 лева,
и е в размер на 105..05 лева, а за горницата от 105..05 лева до пълния претендиран размер от
232..43 лева е неоснователен..
Ето защо, следва да бъде признато за установено по предявения положителен установителен иск
10
от „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. -, срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -, че Г.. Г.. М..,
ЕГН: **********, дължи на „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, за сумата от 105..05 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница от 3125..42 лева, сформирана за периода от 10..07..2022 г.. до
07..11..2022 г.. (денят преди датата на подаване на заявлението в съда), на основание чл..422 вр..
чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..86 ЗЗД, като се ОТХВЪРЛИ иска за горницата от 105..05
лева до пълния претендиран размер от 232..43 върху остатъчната главница от 3790..00 лева (1858 +
74 + 1858) сформирана за периода от 10..07..2022 г.. до 07..11..2022 г.. (денят преди датата на
подаване на заявлението в съда), като неоснователен и недоказан, за която сума е издадена Заповед
№ 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. №
60580/2022 г..
По разноските
Съгласно т.. 12 на ТР № 4/18..06..2014 г.. по тълк.. дело № 4/2013 г.., ОСГТК, ВКС, съдът следва
да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство..
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаване
на исковата молба/ ищецът има право на направените разноски.. В този случай е допустимо при
прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с
причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е
дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени
от страните.. В този смисъл определение № 201/19..08..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 2078/2022 г.. на ВКС,
I г.. о.. и цитираните в него: определение № 238/27..05..2021 г.. по ч.. т.. д.. № 854/2021 г.. на ВКС, ІІ
т.. о.., определение № 843/17..11..2014 г.. по ч.. гр.. д.. № 6176/2014 г.. на ВКС, ІV г.. о.., определение
№ 300/20..04..2012 г.. по ч.. гр.. д.. № 245/2012 г.. на ВКС, ІV г.. о.., определение № 626/20..08..2012
г.. по ч.. гр.. д.. № 275/2010 г.. на ВКС, ІV г.. о.. и определение № 277/14..05..2014 г.. по ч.. гр.. д.. №
2432/2014 г.. на ВКС, I г.. о..
В случая, в хода на процеса ответникът е извършила плащане на част от вземанията, предмет на
производството, а именно: за сумата от 3125..42 лева – главница..
Този факт е осъществен по време на исковото производство, т.. е.. след заповедното производство и
след подаване на заявлението по чл..410 ГПК, а не преди това.. Ето защо, ответникът следва да
понесе отговорността за разноските на насрещната страна, която е била защитавана в
производството по предявените искове, независимо, че същите са отхвърлени.. Причината, за която
са отхвърлени е плащане по време на исковия процес, а не по причина, която се дължи от страна на
ищеца..
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.. 78, ал.. 1 ГПК за отхвърления иск,
поради плащане и за присъдения иск за мораторна лихва..
По отношение на ответника, същият има право на разноски за отхвърлените искове – за главница и
за частта за мораторна лихва..
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част..
При съпоставка на предявени искове и уважени се получава следното обобщение:
Предявен за сума,Уважен или отхвърлен, поради плащане,Отхвърлен,
№Вид иск
левалевалева
чл..207, ал..1, т..2
11858..00-1858..00
КТ
чл..207, ал..1, т..2
274..00-74..00
КТ
чл..207, ал..1, т..2
31858..00-1858..00
КТ
11
чл..207, ал..1, т..2
43125..423125..42-
КТ
5 чл..86 ЗЗД КТ 232..43105..05127..37
6 Общо7147..853230..473917..37
По заповедното производство
В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в заповедното
производство в размер на 143..00 лева – държавна такса (л..10 от заповедното дело) и 340..00 лева
- адвокатско възнаграждение (л..11 от заповедното дело)..
Ответникът не е претендирала разноски в заповедното производство..
Общият разход, който следва да бъде признат на ищеца е 483..00 лева.. При това положение ищецът
има право на разноски в размер на 218..29 лева (483..00 х 3230..47/7147..85)..
Ето защо Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. С- следва да бъде осъдена да заплати на „К.. И К.." АД,
ЕИК: -, гр.. С- сумата от 218..29 лева, представляващи разноски по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г.. по
описа на СРС, на основание чл..78, ал..1 ГПК..
По исковото производство
В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в исковото производство..
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл..80 ГПК (л..262 от делото) и
доказателства за тяхното извършване: 183..62 лева- държавна такса в исковото производство (л..5,
л.. 18 от делото), 400..00 лева - депозит за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза (л..53
от делото) и 700..00 лева – адвокатско възнаграждение (л..23 от делото)..
Посочената съдебно-счетоводна експертиза ползва всички искове, поради което следва да се отчита
в нейният пълен размер.. Ето защо общия размер на разноските, което следва да се признаят, че
ищецът е направил са в размер на 1283..62 лева..
При това положение ищецът има право на разноски в размер на 580..13 лева (1283..62 х
3230..47/7147..85)..
Ето защо Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. С- следва да бъде осъдена да заплати на „К.. И К.." АД,
ЕИК: -, гр.. С- сумата от 580..13 лева, представляващи разноски по гр.. д.. № 24645/2023 г.. по
описа на СРС, на основание чл..78, ал..1 ГПК..
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на разноски в исковото
производство.. Ответникът претендира разноски съгласно представен списък по чл..80 ГПК (л..261
от делото) и представя доказателства за това, както следва: 1600..00 лева - депозит за изготвяне на
съдебно – техническа експертиза (л..147 от делото) и 1300..00 лева - адвокатско възнаграждение
(л..26 от делото)..
Разходът по СТЕ ползва само отхвърлените искове за семестриални такси и такси кандидатстване
и съответно мораторната лихва върху тях.. Ето защо този разход следва да бъде напълно признат..
Ищецът е направил възражение по чл..78, ал..5 ГПК.. Ответникът се е защитавал по всички искове,
които са на стойност 7147..85 лева.. Съгласно решение от 25..01..2024 г.. на СЕС по дело С-
438/2022 г.., Съдът не следва да се позовава на НМРАВ.. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.. Ето защо при
липса на позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на чл..38 ЗА
(когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът следва да изходи от чл..5 ГПК да
приложи обичаят в практиката и най-близката законодателна уредба в тази насока.. Обичаят в
практиката е, че при защитаван материален интерес от 7147..85 лева, възнаграждението е в размер
около 1200..00 лева, колко посочаше и отменената НМРАВ.. Освен това делото е сложно от
фактическа страна – оспорване на електронен документ, установяване изявление на страни,
изключително много факти, назначена ССчЕ.. Сложно е от правна страна – има ли сключени
договори, каква е тяхната правна квалификация, какво е тяхното съдържание, от кога тече лихва..
12
Делото е проведено в 4 съдебни заседания, а не в едно.. Процесуалният представител на ответника
се е явявал по всяко едно от тях.. Ето защо приема, че възражението по чл..78, ал..5 ГПК не е
основателно..
Следователно общия размер на разноските, които следва да се признаят на ответника е 2900 лева..
При това положение ищецът има право на разноски, на основание чл..78, ал..3 ГПК, в размер на
1589..34 лева (2900 х 3917..37/7147..85)..
Ето защо „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. -, следва да бъде осъдено да заплати на Г.. Г.. М..,
ЕГН: **********, гр.. -, сумата от 1589..34 лева , представляващи разноски по гр.. д.. №
24645/2023 г.. по описа на СРС, на основание чл.. 78, ал.. 3 ГПК..
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените от „К.. И К..“ АД, ЕИК: -,
гр.. София, ул.. -, срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество
семестриална такса на името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно
нареждане с уникален регистрационен номер - от дата 24..09..2021 г.. по описа на - АД ведно
със законната лихва от 08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането;
2. иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 74..00 лева, представляващи заплатена от ищцовото дружество такса с име
КСК на името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ ведно със законната лихва от
08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
3. иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..207,
ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1858..00 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество
семестриална такса на името на Г.. Г.. М.., с фак.. № - по сметка на ВУЗФ, съгласно платежно
нареждане с уникален регистрационен номер - от дата 25..01..2022 г.. по описа на - АД ведно
със законната лихва от 08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането;
за които суми е издадена Заповед № 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от
ГПК от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г..
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен, поради настъпило плащане в хода на процеса,
предявения от „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. - срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -,
положителен установителен иск с правна квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1,
т..1 ГПК вр.. чл..207, ал..1, т..2 КТ, с който да се признае за установено между страните, че Г.. Г..
М.., ЕГН: ********** дължи на „К.. И К..“ АД, ЕИК: - сумата 3125..42 лева, представляващи
заплатена от ищцовото дружество сума по сметка на Г.. Г.. М.., съгласно платежно нареждане с
уникален регистрационен номер - от 24..03..2022 г.. по описа на „-“ АД, ведно със законната лихва
от 08..11..2022 г.. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК
от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г..,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск от „К.. И К..“
АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. -, срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -, че Г.. Г.. М.., ЕГН:
**********, дължи на „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, за сумата от 105..05 лева, представляваща
13
мораторна лихва върху главница от 3125..42 лева, сформирана за периода от 10..07..2022 г.. до
07..11..2022 г.. (денят преди датата на подаване на заявлението в съда), на основание чл..422 вр..
чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..86 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед № 33912 за
изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 60580/2022
г..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснованетел и недоказан, предявения от „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София,
ул.. -, срещу Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. -, положителен установителен иск с правна
квалификация чл..422 вр.. чл..415, ал..3 вр.. ал..1, т..1 ГПК вр.. чл..86 ЗЗД, с който да бъде
признато за установено, че Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, дължи на „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, за сумата
от 127..35 лева, представляваща горницата от 105..05 лева до пълния претендиран размер от
232..43, начислена върху остатъчната главница от 3790..00 лева (1858 + 74 + 1858) сформирана за
периода от 10..07..2022 г.. до 07..11..2022 г.. (денят преди датата на подаване на заявлението в съда),
за която сума е издадена Заповед № 33912 за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК
от 24..11..2022 г.. по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г..
ОСЪЖДА Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. С- да заплати на „К.. И К.." АД, ЕИК: -, гр.. С- сумата
от 218..29 лева, представляващи разноски по ч.. гр.. д.. № 60580/2022 г.. по описа на СРС, на
основание чл..78, ал..1 ГПК..
ОСЪЖДА Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр.. С- да заплати на „К.. И К.." АД, ЕИК: -, гр.. С- сумата
от 580..13 лева, представляващи разноски по гр.. д.. № 24645/2023 г.. по описа на СРС, на
основание чл..78, ал..1 ГПК..
ОСЪЖДА „К.. И К..“ АД, ЕИК: -, гр.. София, ул.. - да заплати на Г.. Г.. М.., ЕГН: **********, гр..
-, сумата от 1589..34 лева , представляващи разноски по гр.. д.. № 24645/2023 г.. по описа на СРС,
на основание чл.. 78, ал.. 3 ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание
чл..258 ГПК..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14