№ 8305
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110137644 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ЕЛ. Г. ГЬ. срещу ......... обективно съединени
искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване
спрямо ответника, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 3893.90 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ......... за
периода от 01.11.2006г. до 31.07.2014г. и сумата от 1973.50 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.01.2007г. до 25.05.2021г.
Релевират се съображения, че процесните суми са погасени по давност, поради
изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявените искове като
недопустими, поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяването им. В
условията на евентуалност така предявените искове се признават по основание и
размер като същевременно се твърди, че доколкото е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК, следва да се присъдят разноски в полза на ответника.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет на така предявените искове са установяване със сила на пресъдено
1
нещо между страните, че не съществува задължението на ЕЛ. Г. ГЬ. да заплати сумата
от 3893.90 лв. – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ......... за периода от 01.11.2006г. до 31.07.2014г. и сумата от 1973.50 лева
– обезщетение за забава за периода от 01.01.2007г. до 25.05.2021г.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, доколкото видно от
представените по делото фактура /л. 4/ и представеното удостоверение за наследници
/л. 26/ се установява, че ответникът претендира от ищцата, в качеството й на наследник
на починалия й наследодател Надежда Александрова Г. исковата претенция. Ето защо
съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на исковете.
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ......... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена
цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния
период (месеца на доставката), а от първо число на втория месен, следващ отчетния
период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват
лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
2
необходима покана от кредитора.
С оглед изложеното задължението на ищеца да заплати доставената за периода
от 01.11.2006г. до 31.07.2014г. топлинна енергия е погасено по давност. Към датата на
приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства, че са настъпили
обстоятелства, които прекъсват или спират погасителната давност на вземанията за
целия исков период.
Следователно предявеният иск се явява основателен.
Относно акцесорния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Във връзка с обезщетението за забава, предвид горните изводи за погасяване на
главницата за периода от 01.01.2007г. до 25.05.2021г. по давност, то следва да се
обоснове и извода, че обезщетението за забава е недължимо, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед изложеното предявеният акцесорен иск е основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представените
доказателства и направеното в този смисъл искане, ......... следва да заплати на адв. Н.К.
сумата от 623.37 лева, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като съдът се е
съобразил с направеното възражение за прекомерност.
Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, поради следните съображения: посочената
разпоредба изисква кумулативното наличие на двете предпоставки: признание на иска
и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. В настоящия случай видно
от представения по делото отговор на исковата молба ответникът е оспорил
предявените искове като впоследствие в хода на устните състезания процесуалният
представител на ответника ги е признал. В тази връзка обаче видно от представеното
по делото пълномощно /л. 67/ юрисконсулт ......... не е упълномощен с правата по чл.
34, ал. 3 ГПК и в този смисъл не може да признава исковете. Ето защо не е налице
първата императивно необходима предпоставка от фактическия състав на чл. 78, ал. 2
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 234.70 лв. – държавна такса по предявените и
3
уважени искове.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предявени от ЕЛ. Г. ГЬ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... против
........., с ЕИК ........., с адрес: ........., че ЕЛ. Г. ГЬ. не дължи на ......... следните суми:
сумата от 3893.90 лв. – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ......... за периода от 01.11.2006г. до 31.07.2014г. и сумата от 1973.50 лева
– обезщетение за забава за периода от 01.01.2007г. до 25.05.2021г.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати на адв. Н.К. от САК,
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от
623.37 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. ГЬ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да заплати
по сметка на Софийски районен съд, сумата 234.70 лв., представляваща държавната
такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4