Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 07.08.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 408 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. *** срещу Наказателно постановление № 20 – 1253 – 000188 от 16.03.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба“ в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, а така също и че жалбоподателят не бил извършил нарушението, за което му бил съставен акт, като излага конкретни фактически твърдения в подкрепа наведените доводи. Счита, че по отношение на него не било налице особеното качество „водач на моторно превозно средство“, каквото се изисквало, за да бъде ангажирана законосъобразно отговорността му и развива подробни съображения в тази насока. При условията на евентуалност, заявява доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид съвкупната оценка на фактите по случая, характеризиращи неговото поведение. Моли съда да постанови решение, с което да измени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят А. ***, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото представител – адв. М.Ф. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
Административнонаказващият орган –Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 02.01.2020 г., свидетелите С.Т.Т. и А.Г.А. двамата, към същата дата на длъжност „младши инспектор” в Група Общинска полиция при РУ на МВР – Хасково били на работа. В около 23:00 часа на същата дата били изпратени от оперативния дежурен в района на „Руската гимназия“ в град Хасково да установят водач, който по данни от подаден сигнал до ЕЕН 112 се качвал да управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ след употреба на алкохол. Били им предоставени, освен данни за марка и модел, така също и такива за регистрационния номер на моторното превозно средство. След като незабавно се отправили със служебен автомобил на МВР в посочения район, при движението им по ул. „Видин“, завивайки наляво по ул. „Поройна“ в град Хасково възприели лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. № ****, установено впоследствие, че е собственост на лицето Х.Н.И. от с. Б***, общ. Минерални бани, обл. Хасково, движещ се в посока ул. „Мадара“, град Хасково. Непосредствено след възприемането му, контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково последвали лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. № ****и след подаден, звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил на МВР, спрели водача за проверка, който отбил вляво по посока на движението и качил под определен ъгъл управляваното превозно средство на тротоара. След като приближили, органите на МВР установили, че лекият автомобил марка Фолксваген“, модел „***“ бил все още с работещ двигател и установили водача на същия в лицето на жалбоподателя А.Х.Б.. Направило им впечатление, че последният лъха на алкохол, а жалбоподателят бил и употребил известно количество заедно със свид. О. З. Р.. Уведомили оперативния дежурен и поискали съдействие от Сектор „ПП“ при ОД на МВРЕ – Хасково, като на място, за да окажат такова пристигнал екип, включващ в състава си свид. Н.М.М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково, който поканил жалбоподателят, посочен му като водач на моторно превозно средство да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като отказал да даде обяснения относно причините за отказа. Освен, че отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, жалбоподателят не представил и свидетелство за регистрация на МПС, поради което срещу него бил съставен на място, в негово присъствие от свид. Н.М.М. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 127617 за нарушения по чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, като преди предявяването на акта в него било добавено ръкописно съдържанието „упр.“ за управлява лек автомобил и че е издаден талон за медицинско изследване с № 0051180, като добавянето в съдържанието на процесния АУАН е осъществено с посочване на имената на лицето, направило го – Н.М. и подпис. Издаден бил Талон за медицинско изследване № 0051180, приет като писмено доказателство от съда и в който е отбелязано, че не е взета кръвна проба, тъй като лицето не се било явило в указаното време за това.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител, като в конкретната хипотеза, жалбоподателят е отказал да получи екземпляр от съставения АУАН, удостоверено с подписа на нарочен свидетел, както и преди това – отказа на жалбоподателя да подпише акта.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя процесните административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.М.М. относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се след пристигането му като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е бил спрян за проверка жалбоподателят и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Относно показанията на свид. С. Т.Т. и свид. А.Г.А. следва да се отбележи, че същите са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна, като в частта относно изложеното от тях по въпросите, включени в предмета на изследване и конкретно за факта на управление на моторното превозно средство от страна на жалбоподателя, пряко свързан с въпроса с авторството са обективни, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Поради това са кредитирани от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото относно решаващия факт, свързан с управлението на превозното средство непосредствено преди спирането му за проверка, а именно, че жалбоподателят е бил водач на превозното средство, доколкото се касае за показания на очевидци, които не са губили в нито един момент визуален контакт с движещото се превозно средство от възприемането му до спиране за проверка. За факта на управление на процесното моторно превозно средство липсват други преки доказателства, а следва да се отбележи и донякъде косвени, като в тази връзка тези на лицето О. З. Р. не могат да обосноват обратна теза. Действително, този свидетел е очевидец на част от разигралите се събития и има непосредствени възприятия за факта на консумиране на алкохол от жалбоподателя и на качването му в превозното средство на мястото на водача, стартирана на двигателя и на отоплителната система, а сам свид О.Р. заел мястото до водача. Макар да не си спомня точната дата, свид. О.Р. излага конкретика по случая, която може да доведе до извод, че показанията му се отнасят именно до процесния, но тъкмо за обстоятелствата дали е бил проведен в движение процесният автомобил същият заявява, че не просто няма спомен, но и възприятия, тъй като бил се унесъл и заспал до момента, в който не бил разбуден от присъствието на органите на МВР. Отделно, този факт буди недоумение от гледна точка на трезвата житейска логика подбудите на свид. Р. да се качи в превозното средство и да заспи, при положение, че двамата с жалбоподателя за случая, за който дава показания са били излезли именно от неговия дом, където вероятно е било по – удобно за нощуване. Всъщност, няма съществени противоречия в показанията на отделните свидетели, като отделните такива са преодолени с поставяне на някои от тях в очна ставка, а нюанси в изложеното от тях не обосновава липса на достоверност, а се дължи по – скоро на начина на възприемане на фактите и ситуацията, в която те са се развили, както и на начина на тяхното възпроизвеждане пред съда, но не и на неискреност, която да ги дискредитира откъм достоверност. Всъщност за основния и единствен противоречив момент – този управлявал ли е жалбоподателят процесния лек автомобил, опитът на същия да установи отрицателния факт, реципрочен на обвинителната теза чрез разпит на свид. О.Р. остана изцяло безуспешен предвид липсата не просто на спомен, но и на възприятия у този свидетел за определен период от време от качването му в превозното средство до осъществяване на проверката от органите на МВР.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Според чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. По силата чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като отказът да го подпише е факт, удостоверен с подписа на нарочен свидетел и в съответствие с изискванията на ЗАНН. Изключително важен е и моментът, в който е нанесено ръкописно добавяне на допълнително съдържание в съставения АУАН, в момент след генериране от системата и разпечатването му, но категорично преди предявяване на лицето, сочено в него като нарушител, удостоверено с посочване на трите имена на оправомощеното лице, а именно актосъставителят и полагане на подпис от негова страна, поради което правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретните административни нарушения е обезпечено в необходимия обем. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложени административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно средства, при възприемането му от органите на МВР, но и най – вече дали водач на същото в този момент на същото е бил жалбоподателят А.Х.Б., като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници откъм тяхната достоверност, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението по пункт 1 от наказателното постановление, предмет на обжалване и също така, че той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За пълнота, освен, че доказателства, че жалбоподателят да е управлявал моторното превозно средство, събрани и са и такива за предшестващи и последващи негови действия, които да могат да бъдат определени като акт на управление, включително в хипотезата на боравене с приборите на моторното превозно средство по начин, достатъчен да изпълни със съдържание изискванията на това понятие. Оттам установено е по отношение на жалбоподателя и съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно цитираната норма, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В това качество жалбоподателят е следвало, след като е надлежно поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган, да изпълни това си задължение, чийто адресат се явява, като отказът се явява съставомерен именно по предложения текст от закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността по пункт 1 от НП. Поради това, отказът от страна на жалбоподателя да даде проба за алкохол с техническо средство – Алкотест „Дрегер” ARВА - 0088, техническо изправно за процесния период – факт, установен по делото, а така също и да получи издадения му талон за медицинско изследване, потвърждава извода за съставомерното му поведение. Оттам и съответствието на дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон. Събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни доказателствени средства, като тезата на жалбоподателя за причините да е в автомобила и двигателят да е бил проведен в работен режим следва да се възприемат единствено като негова защитна версия.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно приложена.
В посоченото качество, жалбоподателят е адресат на правноразписаните задължения и на отговорността по чл. 100, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и конкретно на това по т. 2 на цитираната норма и неизпълнението на задължението да носи в себе си при извършване на процесното управление на МПС на талон за регистрация на същото, за да е в състояние да го представи на контролните органи при извършване на проверка и поискване. Нещо, което не е изпълнено в конкретната хипотеза. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3, вр. чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, е то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по т. 2 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 2 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно – потвърдено от съда изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20 – 1253 - 000188 от 16.03.2020 на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.