Р
Е Ш Е Н И Е
№
103
гр.Варна,
05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№155/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Т.В.Г.
чрез процесуалния й представител адв.И.В. против решение №194/13.02.2020г.,
постановено по гр.д.№927/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ са отхвърлени предявените от Т. В.Г.
срещу П.Д.П. и Д.А.П. пасивно субективно съединени искове за установяване
правото на собственост на ищцата Т.В.Г. по отношение на недвижим имот - дворно
място /УПИ VII-569/ с
площ от 845 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 58445.502.117 по КК на
с.Приселци, Община Аврен, с площ от 824 кв.м. по скица, ведно с построената в
него жилищна сграда с идентификатор 58445.502.117.2 по КК на с.Приселци,
основан на твърдения за придобиване на собствеността чрез договор за покупко
-продажба, обективиран в нот.акт №7, том 1, рег.№282, дело №7/2003г., както и
за осъждане на П.Д.П. и Д.А.П. да
предадат на Т.В.Г. владението на описания имот - дворно място /УПИ VII-569/ с площ от 845 кв.м.,
представляващо ПИ с идентификатор 58445.502.117 по КК на с.Приселци, Община
Аврен с площ от 824 кв.м. по скица, ведно с построената в него жилищна сграда с
идентификатор 58445.502.117.2 по КК на с.Приселци, на осн. чл.108 от ЗС; 2/ са отхвърлени предявените от Т.В.Г.
пасивно субективно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците П.Д.П.
и Д.А.П. да заплатят на ищцата Т.В.Г. сумата от 9 500лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти - дворно място /УПИ VII-569/ с площ от 845 кв.м.,
представляващо ПИ с идентификатор 58445.502.117 по КК на с.Приселци, Община
Аврен, с площ от 824 кв.м. по скица, ведно с построената в него жилищна сграда
с идентификатор 58445.502.117.2 по КК на с.Приселци за периода от 01.06.2017г.
до 17.12.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 10.12.2018г. до окончателното й изплащане, с което
ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата, на осн. чл.59,
ал.1 от ЗЗД; 3/ Т.В.Г. е осъдена да
заплати на П.Д.П. и Д.А.П. сумата от 1 040 лв. - съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК; 4/
Т.В.Г. е осъдена да заплати на С.И.З. *** 487, 80 лв.-адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.В жалбата се твърди, че решението
е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемите П.Д.П. и Д.А.П. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.З. поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба/първоначално предявен насрещен иск, впоследствие обра - зувано
самостоятелно производство/ и уточняващите такива към нея от 01.03.2019г. и
05.06.2019г. ищцата Т.В.Г. излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се
в с.Приселци, община Аврен, представляващ УПИ VІІ-569, кв.30 по плана на
селото, с площ от 845 кв.м., при съответни граници, идентичен с ПИ с
идентификатор 58445.502.117 по КККР, одобрени 2006г., ведно с изградената в
същия жилищна сграда, придобит с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а.№7/09.01.2003г.Ищцата и ответницата П.Д.П. се запознали
покрай следването на висшето си образование по специалност „Право” в ТУ
Варна.През м.03-04.2004г. ищцата получила виза за САЩ и заминала да живее там
през м.05.2004г., като там живее и понастоящем.По това време ответницата се
нуждаела от жилище, т.к. нямала възможност да си позволи наемането на
такова.Предвид факта, че ищцата заминавала да живее в САЩ, баща й настоял да
предостави за няколко месеца имота си на П., докато тя си намери жилище.Така П.П.
се нанесла в имота с уговорката да го ползва за няколко месеца, без да плаща
наем, т.к. са познати.Изминала една година, в която страните се чували
ежеседмично по телефона, ищцата постоянно задавала въпроси няма ли да се
освободи имотът, т.к. иска да го отдава под наем, но П. отговаряла
уклончиво.След като се установило, че ответницата няма да освободи имота, през
лятото на 2005г. ищцата я уведомила, че от тук нататък ще й дължи наем за
ползването му.След това разговор П.П. спряла да й дига телефона и блокирала
телефонния й номер.В годините бащата на ищцата В.Г.
многократно търсил ответницата по телефона и в имота, но същата не вдигала и се
криела. Бравите и
ключовете били подменени, като нито ищцата, нито баща й имали достъп до
имота.През 2013г. ответницата със семейството си сама напуснала имота, без да
се обади, без да остави ключове.Впоследствие на 01.06.2017г., без съгласието и
против волята на ищцата, отново се нанесла там. Последвали нови неуспешни опити
да бъде изведена от имота.Предвид изложеното претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответницата П.Д.П. и ответника Д.А.П./неин съпруг
със сключен 2007г. брак/, че ищцата е собственик на горепосочения недвижим
имот, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№7/03г., като и
ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху същия, както и
претендира да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 9 500лв.,
представляваща обезщете -ние за ползите от които е била лишена поради
невъзможността да ползва собстве -ния си недвижим имот в периода
01.06.2017г.-07.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до оконча -телното изплащане.
Ответниците П.Д.П.
и Д.А.П. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в
хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат
отхвърлени.Твърдят, че те са собственици на процесния недвижим имот, придобит
от тях чрез придобивна давност с владение, осъществявано от м.02.2004г. и към
датата на подаване на исковата молба-10.12.2018г., т.е. за период по-дълъг от
10 години, като същото е било спокойно, явно и необезпокоявано.Не оспорват
обстоятелството, че между от една страна ищцата и нейния баща и от друга
ответницата са съществували близки отношения, възникнали през 1998г.Оспорват обстоятелството,
че ответницата е имала финансови затруднения към 2004г./майка й работила в
чужбина и й изпращала пари, заживяла на семейни начала с ответника, майка й
закупила недвижим имот, където ответниците са могли да живеят предвид
отсъствието на майката от страната/.Ищцата закупила процесния недвижим имот с
цел инвестиране на средства след продажба на друг неин имот.Предвид
обстоятелството, че ищцата започнала визово-административна процедура по
заминаването си в САЩ, първоначално баща й и впоследствие ищцата предложили на
ответницата да й продаде имота си, за да подпомогне заминаването си.Основно
преговорите са водени от бащата на ищцата, който по това време имал „тежката”
дума по действията, извършвани от нея.Тъй като нямало време да се снабдят с
необходимите документи за окончателна сделка, се постигнало договореност да се
сключи предварителен договор, да се изплати продажната цена, а при някое от
прибиранията на ищцата в България/или снабдяване на баща й с пълномощно, когато
той я посещава там/ да се сключи окончателен договор.След тези договорености и
плащане на цената владението е било предоставено на ответниците като купувачи
на имота, като останало само прехвърлянето на собствеността по нотариален
ред.След предаване на владението ответниците започнали да го владеят като
свой.Като собственици недвусмислено манифестирали властта си върху имота, по
съдържание като на собственик.Първоначално имотът бил в лошо строително
състояние, а дворното място, запустяло и обрасло, не е било заградено и не е
имало входна врата. Ответниците изградили солидна бетонова ограда към улицата,
поставили входни врати към мястото и масивна входна врата на къщата.Извършили
цялостен ремонт на втория етаж и се нанесли да живеят там.Впоследствие
заградили и останалата част от дворното място, извършили цялостен ремонт на
покрива, надградили комините, разширили и ремонтирали терасите на втория етаж,
сменили изцяло дограмата, като премахнали дървената такава и поставили ПВЦ
дограма.Извър - шили архитектурни промени на втория етаж/премахване на стари
стени, изграждане на нови/.Сменили целите ел. и ВиК инсталации, тръби, излели
бетонни площадки в двора, ремонт и разширяване на септичната яма и изграждане
на нова.Впослед - ствие извършили цялостен ремонт на първия етаж.Подсилили
основите на къщата, изградили помещение под стълбището, довършили
строителството на гаража, изградили ново помещение на първия етаж, премахнали
стари стени, изградили нови, обединили три стаи в една, изградили баня с
тоалет, сменили дограмата, излели бетонни входни козирки на къщата и направили
нова входна площадка, изградили нова постройка в двора, нови бетонни площадки и
пътеки.Всички действия на ответниците по подобряване на имота/при които се е
променил цялостният вътрешен и външен облик на къщата и на дворното място/ са
извър -швани от тях като негови владелци, явно и със съзнанието, че са негови
собст -веници.Всички съседи наоколо са знаели, че ответниците са собственици на
имота и са търсили същите при обсъждане или вземане на решения по общи на живущите
на улицата лица.Ищцата и нейният баща са знаели за тях и не са се противопоста
-вили.Връзката между страните, както и с бащата на ищцата, е прекъсната преди
повече от 10 години.Така, защото ответниците като владелци, извършили значител-
ни преустройства и подобрения, са настоявали пред ищцата и нейния баща за
документалното оформяне на сделката, но това не се случило и това влошило
отношенията им.От 2004г. и към датата на подаване на исковата молба през 2018г.
владението им не е било прекъсвано, съответно не е прекъсвано и през твърдения
от ищцата период 2013г.-2017г.
В срока и по
реда на чл.211 от ГПК са предявили евентуални насрещни искове /уточнени с молби
от 30.04.2019г. и 25.06.2019г./.Претендират при условие, че бъде уважен
предявеният от ищцата ревандикационен иск, последната да бъде осъдена да им
заплати: 1/ за извършените в имота горепосочени подобрения в периода
2004г.-2007г./подробно посочени в табличен вид/, общо на стойност 62 228,
10лв. и с които стойността на имота се е увеличила със 100 000лв. и
доколкото за този период Петрови не са били в брак, претендират Т.Г. да бъде
осъдена да заплати на П.П. сумата от 50 000лв. и на Д.П. сумата от
50 000лв., представляващи увеличена стойност понастоящем на недвижимия
имот в резултат от извършените подобрения; 2/ в условие на евентуалност, ако се
приеме за неос -нователна претенцията за заплащане увеличената стойност на
недвижимия имот, се претендира Т.Г. да бъде осъдена да заплати на П.П. сумата
от 31 114, 05лв. и на Д.П. сумата от 31 114, 05лв., представляваща
стойността на вложените средства за извършване на подобренията; 3/ за
извършените в имота горепосочени подобрения в периода 2007г.-2018г. /подробно
посочени в табличен вид/, общо на стойност 34 203, 74лв. и с които стойността
на имота се е увеличила с 50 000лв. и доколкото за този период П.са били в брак, претендират Т.Г.
да бъде осъдена да им заплати солидарно сумата от 50 000лв., представляваща
увеличена стойност понастоящем на недвижимия имот в резултат от извършените
подобрения; 4/ в условие на евентуалност, ако се приеме за неоснователна
претенцията за заплащане увеличената стойност на недвижимия имот, се претендира
Т.Г. да бъде осъдена да им заплати солидарно сумата от 34 203, 74лв.,
представляваща стойността на вложените средства за извършване на
подобренията.Претендират и да им бъде признато право на задържане до изплащане
на подобренията.
В депозирания в
срока по чл.131 от ГПК отговор по насрещните искове Т.Г. оспорва същите и моли
да бъдат отхвърлени.Оспорва твърденията, че имотът е бил в много лошо състояние
и, че П. са
извършвали твърдените ремонти и преустройства.Поддържа, че, ако и да са ги извършили/за
което няма доказателства/, то същите нямат качеството добросъвестни владелци, съответно
не биха могли да претендират увеличена стойност на имота.Евентуално същите са
били недобросъвестни владелци, но те не са имали правото и позволението й да
извършват подобрения в имота, а тя не е знаела за извършването на такива.Прави
възражение за изтекла погасителна давност за претенциите по насрещните
искове.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в
условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искове с
пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, както и в условие на евентуалност насрещни
искове с пр.осн. чл.72 от ЗС, евент. с пр.осн. чл.74 от ЗС.
Между страните
не е спорно, че с договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№7/09.01.2003г., Т.В.Г. е придобила към посочената дата собствеността върху
процесния недвижим имот, находящ се в с.Приселци, община Аврен, представляващ
УПИ VІІ-569, кв.30 по плана на селото, с площ от 845 кв.м., при съответни
граници/идентичен с ПИ с идентификатор 58445.502.117 по КККР, одобрени 2006г./,
ведно с изградената в същия жилищна сграда/с идентификатор 58445.502.117.2 по
КККР, одобрени 2006г./.
С влязло в сила
решение №2878/26.06.2019г., постановено по гр.д.№7753/18г. по описа на ВРС,
ХVІІІ състав, са отхвърлени предявените на 23.05.2018г. от П.Д.П. против Т.В.Г.
иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен на
18.02.2004г. между Т. Г. като продавач и П.П. като купувач предварителен
договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот и иск за заплащане
на сумата от 60 000лв., представляваща двоен размер на изплатена по
предварителния договор продажна цена.Със същото решение е прието за установено
на осн. чл.194, ал.3, вр. ал.2 от ГПК, че представените по делото предварителен
договор от 18.02.2004г. и разписка от 18.02.2004г. за заплащане на продажна
цена от 30 000лв. представляват неистински документи, в частност
неавтентични по отношение подписа на лицето Т.В.Г..
Предвид
горецитираното решение следва да бъде прието, че твърденият от ответниците
предварителен договор от м.02.2004г. не е бил сключван между стра -ните,
съответно по него не е била заплащана и продажна цена.Твърдения и съот -ветно
ангажирани доказателства за сключване на друг предварителен договор не са
ангажирани, предвид което и не би могло да се приема, че ищцата е предала на
ответницата владението на имота въз основа на сключен между тях предварителен
договор за неговата покупко-продажба.
Съгласно
показанията на св.Д.В./ценени
при условията на чл.172 от ГПК, т.к. същата живее на съпружески начала от
2000г. с бащата на въззивницата, но и като непротиворечащи на останалия събран
по делото доказателствен материал/ Т. заминала за САЩ през м. май 2004г.Тя
казала, че една нейна приятелка - П. ще отиде да живее в имота й в
с.Приселци/който си купила след като продала свой имот в гр.Варна/, защото е
сама с едно дете и няма къде да живее.Не са имали уговорка за наем, разбрали са
се на приятелски начала, не знае за уговорена дата, когато е трябвало да върне
имота.Приятелката заживяла там от есента на 2004г.Първоначално имало
комуникация между Т., бащата на Т. и П., но после тази комуникация спряла.Нито
си вдигала телефона, нито се обаждала.Свидетелката и бащата на Т. В. са ходили до къщата, но са
стояли отвън.Стояли в колата, звънели по телефона, но те /П./ не вдигали.През 2013г.
узнали, че П.не живеят
в тази къща, а в същото село, но в друга къща.Това го узнали от кмета на
селото.Пак правили опити да се свържат, но П. не вдигала.Когато отишли през
2013г. не са могли да влязат, защото нямало как.Също когато отишли веднъж през
2013г. се била включила охранителната аларма за къщата, отишли до кмета, но той
казал, че нищо не може да направи, защото няма достъп до имота.В периода
2013г.-2017г. Т. и баща й не са влизали в имота и не са правили опити, защото
се опасявали, че, ако влязат в имота, ще имат проблеми.Били посъветвани като
получат доброволно ключовете, тогава да влязат.През 2014г. от съседите, които
разпитали, разбрали, че П. и семейството й отново са се върнали да живеят в
имота и живеят там и досега. Разчитали на нейната съвест и честност да се обади,
но тя не се обаждала и не си вдигала телефона.
Съгласно
показанията на св.Н.Ч.
същият не познава П.П.. Ходил е в имота на Т. в с.Приселци, когато го закупила,
защото й пренасял багаж и материали за довършване на сградата-цимент и плочки
за санитарните помещения.Познава и бащата на Т. В.В периода 2015г.-2016г. е ходил с В.Г. няколко пъти до имота поради
намерения на свидетеля евентуално да вземе под наем първия етаж от
къщата.Когато са ходили тогава не са влизали в къщата, а само са гледали
отвън.Било есенно-зимния сезон, останали с впечатление, че в нея няма хора,
защото листата не били изметени и градината била непочистена.Имотът има масивна
ограда/преди била телена/ отстрани и пред портата може да се види вътре.През
последните 4-5 години най-много един или два пъти годишно са минавали с бащата
на Т. покрай къщата – В.Г. карал камион и свидетелят му
бил като придружител, в зависимост от това кога работният му маршрут минава
през селото са минавали покрай къщата рано сутрин или късно вечер.
Съгласно показанията на св.Й.П. същият познава П. и Д. П. и техния имот в с.Приселци от
2004г., когато се нанесъл да живее под наем на ул.”Райна Княгиня”№3 в къщата
срещу тях.Той заживял на посочения адрес м.01-02.2004г., а те няколко месеца
след него.На квартира бил до края на лятото на 2008г.От 2004г. и впоследствие/и
след 2008г./ посещавал често имота на П.,
т.к. работел в строителна фирма, която те наели и правили ремонт в къщата им, а
после той си направил самостоятелна ремонтна бригада и работил с нея.Къщата
първоначално била в плачевно състояние.Правили основен ремонт - лели бетон,
правили стени, ограда/плътна ограда с бетонови блокчета, висока около 2 метра,
първо отпред, а след това и за останалата част от дворното място/, замазки,
мазилки, сменяли дограма, плочки в санитарните помещения/имало стари, които
сменили/, лепили камък на целия двор около къщата, площадките и входовете,
направили огромно помещение за кучетата на П.След 2014г. отново се правил основен
ремонт, вече на първия етаж - бетон, замазки, настилки, теракот, гипсокартон,
инсталации, дограма, плочки в банята.Знае, че имало период, в който си взели и
друга къща в селото, не знае защо.В този период, първата къща не била
изоставена, в нея живеела майката на П. и кучетата им, там си държали и
колите.Продължили да си я стопанисват, да правят ремонти в нея, ходили всеки
ден там.После отново се върнали да живеят в нея.Знае, че П. и Д. са купили
къщата от Т., която е заминала за САЩ и те са новите собственици. Не познава
лично Т. и баща й, но докато работили по къщата в началото /периода
2005г.-2007г./ е виждал баща й 2-3 пъти да идва до къщата с едно камионче.От Д.
знае, че това е бащата на Т., който кара някакви курсове към к.к. „Слънчев
бряг”.Чувал е бащата на Т. да казва, че новите собственици на имота са
направили хубав ремонт, не е чувал той да се противопоставя на ремонтите.
Съгласно
показанията на св.Я.Н.
същият познава имота на ул.”Райна Княгиня”№2, т.к. живее в съседната къща.От
2004г. и понастоящем в имота живеят П. и Д. П. За няколко години не живеели в него,
защото си купили нова къща в селото, но идвали непрекъснато и в тази къща,
където продължила да живее майката на П., както и техните кучета/големи породи
- канне кросо и мастиф/.Все едно живеели в две къщи. В селото се знае, че
собственици на къщата са П. и Д..Старата собственичка на тази къща е Т., която
през 2004г. заминала за САЩ.От съседи знае, че старата собственичка Т. след
като е заминала за Щатите, после се е устроила там, а П. е купила къщата от
нея, но не знае за каква сума.Свидетелят познава и бащата на Т. В. Той е идвал в периода
2004г.-2005г.-2006г., наблюдавал къщата и казвал, че новите собственици правят
много хубав ремонт, той също е казвал, че П. и Д. са купили къщата.След това не
е виждал той или Т. да идват или да искат да влизат в имота.Ремонтите почнали
2004г., къщата и дворното място били в окаяно състояние.Първо правили покрива,
оградата/масивна ограда в частта отпред/ и втория етаж, вкл. баня, дворното
място-бетон и райграс, после ремонтирали и първия етаж и останалата ограда,
септичните ями.По всички общи въпроси, свързани с улицата - снегопочистване,
косене, електричество, канали се обръщат към П. и Д..Те участват със средства и
личен труд в тези дейности.
Свидетелят с
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, при които въззиваемата П.П.
се е установила да живее в процесния имот, е св. Д.В.От показанията й се
установява, че П.П. е установила фактическа власт през 2004г. по силата сключен
договор с облигационно действие с неговия собственик, а именно неформален заем
за послужване на недвижимия имот - въззивницата й е предоставила безвъзмездно
недвижимия имот за временно ползване/един определяем срок-за няколко месеца,
докато си намери жилище/, а въззиваемата се е задължила да й го върне.Или
първоначално фактическата власт е установена със знанието и съгласието на
собственика, който е считал, че имотът ще се държи за него, т.е. презумпцията
на чл.69 от ЗС е опровергана за посочения момент, доколкото по силата на това
облигационно основание въззиваемата е била държател, а не владелец на имота.По
твърдения на въззивницата тези отношения между страните са продължили да
съществуват за около 1 година - до 2005г., когато, след като станало ясно, че
П.П. не желае да напусне имота и въззивницата я уведомила, че следва да й
заплаща наем, П.П. преустановила контактите си с нея, както и с баща й.Според
цитираните показания не отговаряла на обажданията на въззивницата, нито на баща
й, последният от своя страна не бил допускан в имота, нито имал достъп до
него/сменени брави, ключове с поставени нови врати на дворното място и
къщата/.Същевременно от показанията на св. Й.П. и св.Я.Н. се установява, че още от
2004г. спрямо трети лица/извън собственика/, а именно непосредствените съседи,
а и останалите живущи в селото, П.
са започнали да демонстрират явно и да се афишират като новите собственици на
недвижимия имот, „закупили” имота от предходния собственик Т.Г., която заминала
в САЩ.За да изгуби собственика владението си чрез превръщане на държанието от
страна на държателя във владение с едностранни действия от страна на държателя/interversio possessionis/ са необходими следните
предпоставки: 1/ държателят да извърши действия, да проявява активност, която
по смисъл и съдържание да отрича владението на собственик; 2/ държателят да
престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си,
следователно към фактическата си власт да добави и намерението си да свои
вещта; 3/ действията на държателя да са достигнали до знанието на
собственика.При съвкупния анализ на посочените свидетелски показания и
заключенията на изслушаните по делото СТЕ /от 30.10.2019г. и от 05.12.2019г. и
обясненията на в.л. в о.с.з./ се установява, че от 2004г. въззиваемите са
започнали да извършват публично действия по подобрява -не на имота, включващи
основни външни и вътрешни ремонти в сградата/покривна конструкция, избиване на
стени, направа на нови с нови помещения, тераси, замазки, настилки, шпакловки,
мазилки, ПВЦ дограма, нова входна врата, водопро -водна инсталация,
канализация, ел.инсталация/, масивна ограда на дворното място, бетонни площадки
и пътеки по същото, септични ями.Такива дейност са извършвани през 2004г.,
2005г., 2006г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., като съгласно обясненията на
в.л. в о.с.з. на 24.01.2020г. констатираното от тях състояние на сградата с
извършените подобрения отговаря на посочените години за извършва -нето им.Общо
вложените разходи за направата на подобренията според стойността към момента на
извършване възлизат на 75 246, 42лв.Пред третите лица, имащи наблюдения
върху действията на въззиваемите, те са извършвали действия върху имота, за
каквито е оправомощен да извършва един носител на правото на собст -веност,
като ясно са демонстрирали намерението си за неговото своене.Необхо -димо е
обаче едностранните действия на бившия държател по превръщане на държанието му
във владение и да достигнат до собственика на вещта.Според твърденията на
въззивницата в исковата молба тя и баща й В.Г.
многократно търсили ответницата по телефона и в имота, но същата не вдигала и
се криела, бравите и ключовете били подменени, като нито ищцата, нито баща й
имали достъп до имота, или за фактическото състояние, въззивницата, пребивавайки
в САЩ, е научавала от своя баща.Същевременно от показанията се установява, че В.Г. е ходил нееднократно до
имота, в различни периоди от време, нямал е достъп/търсил е съдействието на
кмета на селото/, разпитвал съседите за П.,
както и е виждал, че в същия се извършват мащабни ремонти, като според
показанията на св.Н.Ч.
и през портата и отстрани на оградата може да се види вътре в двора.Със смяната
на вратите, съответно ключовете за достъп до дворното място и до жилищната
сграда, неосигуряването на такива на собственика/съответно баща й, наглеждал
имота за нея поради отсъствието й от страната/, явният отказ да се предаде
обратно вещта/или да се заплаща наем/, извършването на мащабни ремонти, целенасоченото
и категорично преустановяване на всякакви контакти с Т.Г. и баща й след
2005г.-2006г., съдът приема, че с тези си действия въззиваемите ясно са
демонстрирали на собственика на имота, че вече не са негови държатели по силата
на заем за послужване, а имат намерение и своят имота за себе си като
демонстрират поведение на пълноправни собственици и това поведение е явно, а не
скрито.От своя страна въззивницата, вкл. чрез баща си, не е предприемала след
горната демонстрация, правни действия, защото, според цитираните показания, са
разчитали на добросъвестността на въззиваемата да им върне имота, не са искали
да предприемат самоуправни действия, като били посъветвани да изчакат тя
доброволно да им предаде ключовете за него.Предвид гореустановеното съдът
приема, че след 2005г.-2006г., въззиваемите вече са упражнявали фактическа
власт с намерение за своене и действията им по своене на имота са станали
достояние на собственика, т.е. те са започнали своето владение на
вещта.Владението им е било явно-така, че всеки заинтересован може да научи за
него, както е научил и собственикът, несъмнително, изразено по ясен начин -
като владелци те са отричали властта върху вещта на собственик и не са
допускали негови действия върху същата вещ, владението е спокойно, защото не е
установено с насилие.Владението им е било постоянно-трайно изразена воля да се
упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене.Владението им е
било и непрекъснато.Според твърденията на въззивницата, въззиваемите са напуснали
имота през 2013г. и са се върнали в него през 2017г.Съгласно разпоредбата на
чл.81 от ЗС с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца
давността се прекъсва.От събраните по делото доказателства, обаче не се
установява за този период/или друг/ нито да е отпаднал анимусът им, т.е.
намерението да своят вещта, нито корпусът, т.е. да е било налице невъзможност
на владелеца да упражнява фактическа власт върху обекта на владение.Според
показанията на св.Д.В. през
2013г. разбрали, че въззиваемите не живеят в имота, а в друга къща в същото
село, а през 2014г. се върнали да живеят отново в имота.Според показанията на
св.Н.Ч., когато
минавали край имота 2015г.-2016г. рано сутрин или късно вечер с бащата на Т. Г.
оставали с впечатление, че в къщата няма никой, вкл. поради състоянието на
двора.Същевременно обаче свидетелите сочат, че в периода те са нямали достъп до
имота, който е продължавал да бъде заключен, вкл. при едно от посещения се е
била включила алармената му охранителна система.Според показанията на
останалите двама свидетели/единият, от които през целия период непосредствен
съсед/ е имало период, в който П.
са отишли да живеят в друга къща в същото село, но продължили да стопанисват и
процесния имот, в който останала да живее майката на П., държали си в двора колите
и кучетата си, продължавали да правят ремонти.От представеното решение,
постановено по гр.д.№15823/ 12г. по описа на ВРС, 26 състав, влязло в сила на
03.10.2018г., се установява, че П.
са били осъдени на осн. чл.108 от ЗС да предадат владението на П. и Д.К. върху недвижим имот, находящ
се в с.Приселци, представляващ ПИ с идентификатор 58445.501.681, ведно с
изградената в него двуетажна сграда.Ревандикационният иск е уважен, след като с
влязло в сила на 29.12.2015г. решение, постановено по гр.д.№11724/12г. по описа
на ВРС, е бил отхвърлен предявеният от П.
против К. иск с
пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор
за покупко-продажба на имота, сключен между страните на 02.03.2011г.Според
цитираните решения владението върху този имот е бил предаден на П. със сключване на предварителния
договор, но същият е бил развален едностранно от К. поради неплащане на цялата продажна
цена/180 000 евро/ в уговорените между страните срокове/платени 85 000
евро, неплатени 95 000 евро/ при даден подходящ срок. Само по себе си
обстоятелството, че П. са
владели и имота с идентификатор 58445.501.681, ведно с изградената в него двуетажна
сграда, не означава, че са преустановили владението си върху процесния, след
като той е продължил да бъде заключван, посещаван, стопанисван и подобряван
само от тях.Горният извод не се опровергава и от представената справка облог и
плащания за абонатен номер №4187614 за адрес с. Приселци, ул.”Райна Княгиня”№2
към 27.11.2019г., издадена от ВиК Варна, според която отчети за потреблението е
имало за периода 10.04. 2009г.-11.06.2009г., 12.06.2017г.-25.04.2019г., сменен
водомер на 25.04.2019г., 25. 04.2019г.-12.06.2019г., т.к. фактът, че не е
отчитано в периода 2009г.-2017г. потреб -лението на този водомер не означава,
че въззиваемите са изоставили фактическа си власт върху недвижимия имот или, че
са се отказали от явно демонстрираното си намерение за своене върху него, след
като вкл. водените от въззивницата свидетели категорично сочат, че имотът е бил
заключен от П. и други
лица не са имали достъп до него.Обстоятелството, че са плащани местните данъци
и такси за имота от Т. Г./или за нея/ за 2006г., 2010г., 2013г., 2014г.,
2016г., 2017г. и 2018г., също не го опровергава, т.к. ако владение се
осъществява от трето лице, плащането на данъци от собственика на имота не е
пречка третото лице да придо -бие имота по давност/в този см. напр. решение №578/12.06.2009г.
по гр.д.№1600/ 08г., ВКС, ІV гр.о./.
Предвид
гореустановеното съдът приема, че в периода от 2005г.-2006г./след като са
преобърнали държанието си във владение и действията им са станали достояние на
собственика/ до датата на подаване на исковата молба/10.12.2018г./, т.е. период
по-дълъг от 10 години, въззиваемите са упражнявали фактическа власт с намерение
са своене върху процесния недвижим имот.На придобивна давност те се позовават с
отговора на исковата молба и според разрешенията на ТР №4/2012 от 17.12.2012г.
на ОСГК при наличие на позоваване правните последици - придоби -ване на вещното
право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно
елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 и чл.79,
ал.2 от ЗС.В случая по чл.79, ал.1 от ЗС, т.е. най-късно към 2016г.В рамките на
10 годишния период не е била налице нито специфичната хипо -теза на чл.81 от
ЗС, нито общите по чл.116 от ЗЗД.Спорен в съдебната практика е въпросът дали
предявяването на иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД от владелец може да се приеме
за признание по см. на чл.116, б.”а” от ЗЗД, но дори и да е така, както
предявяването на този иск-23.05.2018г., така и предявяването на
ревандикационния иск на Т.Г. са извършени след изтичане на целия давностен срок
от 10 години, поради което и не са могли да прекъснат придобивната давност,
която вече е изтекла към 2016г.
По изложените
съображения съдът приема, че въззиваемите са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот чрез въведения от ориги -нерен придобивен способ,
като в рамките на над 10 години въззивницата е пропус -нала да потърси правна
защита на правото си собственост.Предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен, така и искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД,
т.к. за процесния период имотът не е ползван без основание от
въззиваемите.Предвид несбъдване на вътрешното процесуално условие, под което са
предявени насрещните искове, същите не следва да бъдат разглеждани.
Предвид съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претендират се
разноски за пред настоящата инстанция, а именно адв.възнаг -раждение в размер
на 1 487лв., което да бъде заплатено на процесуалния предста -вител на
въззиваемите при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие от 13.07.2020г.Направено е възражение за
прекомерност от насрещната страна.Същото е неоснователно, доколкото при опре
-деляне на възнаграждението в минималните размери по чл.7, ал.2, т.3, вр. чл.2,
ал.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС същото възлиза на 1487, 80лв. - цената на иска
с пр.осн. чл.108 от ЗС е 7 055, 80лв., съответно минималното
възнаграждение въз -лиза на 682, 80лв., а цената на иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД
е 9 500лв., съответно минималното възнаграждение възлиза на 805лв. или
общо двете на 1 487, 80лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №194/13.02.2020г., постановено по гр.д.№927/19г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Т.В.Г.,
ЕГН **********, адрес гр.Варна, СО „Манастирски рид” № ***, да заплати на адв.С.И.З. ***,
сумата от 1 487лв. за осъществената пред въззивна инстанция безплатна
адвокатска помощ на П.Д.П. и Д.А.П., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: