РЕШЕНИЕ
№ 2530
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110214143 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД срещу Наказателно
постановление (НП) № F650972/27.09.2022 г., издадено директора на ТД на Големи
данъкоплатци и осигурители в НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от
ЗАНН, вр. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 733 311.27 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗСч.
В подадената жалба се излагат съображения за материална незаконосъобразност на
постановлението и нарушение на процесуалните правила, поради което се претендира
неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че липсват доказателства за установените
обстоятелства от служителите на НАП, доколкото за техните проверки не е съставен
протокол съгласно чл. 50 от ДОПК. Настоява и че е нарушен тримесечният срок за
съставяне на АУАН след установяване на нарушението, доколкото информацията за
публикуваните ГФО в ТР е публична. Акцентира се и на закъснялото уведомяване на НАП
от АВ за списъка с дружества, които не са подали ГФО едва февруари 2022 г. Претендира се
и приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения
жалбоподателят претендира съдът да отмени изцяло обжалваното наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. От управителя е постъпила молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие, без да излага съображения по съществото на спора.
Процесуалният представител на административно наказващия орган – директора на ТД
1
на Големи данъкоплатци и осигурители в НАП, юрисконсулт Николова, изразява становище
за неоснователност на жалбата, като представя и писмени бележки с подробно развити
съображения. Изтъква, че е наложена минималната имуществена санкция, като са
съобразени декларираните от дружеството нетни приходи от продажби съгласно ГДД за
2020 г. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2022 г. в ЦУ на НАП била получена информация от Агенцията по
вписванията относно юридическите лица, които не са подали ГФО /годишен финансов
отчет/ за 2020 г. в Търговския регистър в срок до 30.09.2021 г.
По повод възложената проверка от Централно управление на НАП, на 19.04.2022 г. от
св. В. В. Г. – на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП София, след
справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТР/
било установено, че „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД не е подало по своята партида
заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР на годишния финансов отчет за 2020
г., не само до 30.09.2021 г., но и до датата на проверката. Затова тя преценила, че
дружеството не е изпълнило своето задължение установено от чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството.
Свидетелката приела, че срокът за изпълнение на задължението за подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР на ГФО бил изтекъл на 30.09.2021 г.
следователно тя приела, че нарушението е извършено на 01.10.2021 г. и установено на
19.04.2022 г., в гр. София, както и че дружеството е имало търговска дейност през 2020 г.,
въз основа на подадената от него декларация по чл. 92 ЗКПО. Затова на 19.04.2022 г. до
търговеца била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН за така констатираното
нарушение. Тази покана била изпратена по електронен път, като на 20.04.2022 г. било
получено удостоверение за извършено връчване по електронен път.
При така установените факти, на 03.05.2022 г. св. В. В. Г. – на длъжност „главен
инспектор по приходите“ в ТД на НАП София, съставила АУАН № F 650972 за описаното
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срещу дружеството за това, че не е подало в срок до
30.09.2021 г. ГФО за 2020 г. Към датата на съставяне на АУАН свидетелката направила
справка в ТР, при което установила, че и до този момент дружеството не е обявило своя
ГФО в ТР.
Св. Г. съставила акта в присъствие на пълномощник на управителя на дружеството и
на двама свидетели, което се удостоверява с техните подписи. Актът бил връчен на
упълномощения представител на дружеството на датата на съставянето му, видно от
отбелязването върху инкорпорираната в акта разписка. В акта не са отразени възражения на
дружеството, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № F650972/03.05.2022 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация било издадено обжалваното наказателно
постановление на 27.09.2022 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 733311.27 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, за това, че като
задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление
за вписване и представяне за обявяване в АВ – ТР годишния финансов отчет за 2020 г. в
законовия срок – до 30.09.2021 г. В НП е отбелязано, че към момента на съставянето на
АУАН финансовия отчет също не е бил подаден за обявяване. В НП е прието, че
нарушението е установено на 19.04.2022 г., след като е получено писмото от ЦУ на НАП и е
извършена конкретна проверка. В НП е прието, че дружеството е подало годишна данъчна
декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2020 г., на 30.06.2021 г., според която регистрираните
нетни приходи от продажби били в размер на 733 311 274.69 лева.
2
Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на
дружеството на 05.10.2022 г., което се удостоверява от инкорпорираната в НП разписка. На
20.10.2022 г. била депозирана и жалбата срещу него в ТД на ГДО на НАП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Г., като и от събраните по делото писмени доказателства (справки от ТР, ГДД за 2020 г.,
покана, заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган и др.),
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., тъй
като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Свидетелката разказва за случая и за установеното от нея нарушение при неподаване
на ГФО за 2020 г. за публикуване в ТР от представител на дружеството. Основните факти от
предмета на доказване по делото се установяват преди всичко от приетите писмени
доказателства, като от копието на ГДД на дружеството за 2020 г. се установява не само, че
то е извършвало търговска дейност, но и точния деклариран размер на нетните приходи от
продажби. А от писмото на АВ до ЦУ на НАП се установява датата на получаването му от
наказващия орган. От справката в ТР се установява, че и към момента на приключване на
съдебното следствие по делото не е подаден за публикуване ГФО за 2020 г. Тези
обстоятелства не се явяват и спорни между страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове и при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно т. 2, б. „а)“ от приложената към преписката Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 74 от
ЗСч могат да се съставят от директора на ТД ГДО в НАП, а актосъставителят в качеството
му на орган по приходите е компетентен на основание чл. 78, ал. 1 от ЗСч. Следователно
актосъставителят и наказващият орган са компетентни да съставят АУАН/НП за
констатираното нарушение.
Съдът прие, че посочената дата на установяване на нарушението – 19.04.2022 г. е
правилно определена. В случая е съществена датата 24.02.2022 г., когато в ЦУ на НАП е
получена информацията за дружествата, които не са публикували в срок ГФО за 2020 г. А
едва след това св. Г. е извършила собствена проверка в ТР по партидата на дружеството и
съответно се е запознала с подадената от него ГДД за 2020 г. Действително, страницата на
ТР е общодостъпна и актосъставителят би могъл да установи това нарушение и по-рано, но
Агенцията по вписвания е отделен държавен орган от НАП и за инспекторите по приходи не
съществува задължение по собствена инициатива да проверяват произволни търговци за
публикуване на ГФО в срок. Освен това чл. 34 от ЗАНН поставя началото на срока от
узнаването за извършено нарушение и неговия автор, а не от възможността за узнаване, че
3
такова е извършено. Именно поради това и съдът прие, че срокът за съставяне на АУАН по
чл. 34 от ЗАНН е започнал да тече на 24.02.2022 г. и съответно е спазен. Разпоредбите на чл.
38, ал. 13-15 от ЗСч, на които дружеството се позовава, касаят задължението на друг
държавен орган и нямат отношение към дейността на НАП.
Съдът намира, че при издаване на НП са спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
От текста на описанието на нарушението в обжалваното наказателно постановление и акта
за установяване на административно нарушение е видно, че са описани всички елементи на
състава на нарушението, като ясно е индивидуализирано и санкционираното юридическо
лице. Правната квалификация на нарушението в АУАН и НП съвпада изцяло със
словесното му описание. Посочена е датата на узнаване на нарушението, както и крайният
срок, до който търговецът е следвало да подаде ГФО за 2020 г. Правилно е изчислена и
датата на извършване на нарушението – 01.10.2021 г., денят след последния ден на срока за
законосъобразно изпълнение на задължението.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на
нарушителя, след като до дружеството е била изпратена покана за явяване при съставяне на
акта. Следователно е изпълнена законовата процедура и не е налице нарушение на чл. 40 от
ЗАНН.
При проверката е установено, че от страна на дружеството към датата на извършването
й (19.04.2022 г.) от дружеството не е подадено заявление за публикуване в ТР на ГФО за
2020 г. в законоустановения срок. От справките в ТР и подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО
несъмнено се установява, че дружеството не само е било регистрирано през 2020 г., а и е
извършвало търговска дейност, като е регистрирало и нетни приходи в посочения в
декларацията размер. В този смисъл и с оглед начина на формулиране на санкционната
разпоредба по чл. 74, ал. 1 ЗСч, в случая е ирелевантно, че дружеството е декларирало
загуба като финансов резултат за годината.
В чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е въведено задължението за всички търговци по смисъла на
Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет
и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване
в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година. Безспорно в този
смисъл дружеството – жалбоподател като юридическо лице, вписано в Търговския регистър
се явява задължен субект по закона и е следвало да подаде ГФО за 2020 г. за обявяване в ТР.
В случая не е налице хипотезата на ал. 2 на чл. 38 ЗСч да е направен опит за обявяване на
ГФО, но да е постановен отказ за вписването му. В случая не се твърди и наличието на
някое от обстоятелствата по чл. 38, ал. 9 ЗСч, като от ГДД за 2020 г. се установява, че
дружеството е извършвало търговска дейност през този период и не твърди да е подало
декларация по чл. 38, ал.9, т. 2 ЗСч. Не е налице и хипотезата на чл. 38, ал. 4 ЗСч,
предвиждаща, че „Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим
финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и
приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му.“ В случая не се
установи жалбоподателят да е публикувал баланс или отчет за финансовото състояние в
законовия срок.
От материалите по делото несъмнено се установява, че дружеството не е подало
заявление до АВ ТР за обявяване на ГФО за 2020 г. в законовия срок до 30.09.2021 г., както
и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, видно от
4
представената електронна справка от ТР. Фактът на бездействието на данъчно задълженото
лице е бил констатиран служебно от служител на ТД на НАП София.
Следователно категорично доказано се явява извършването на нарушението от
обективна страна. Тъй като наказаният субект е юридическо лице, въпросът за субективната
страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране
на отговорност, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по
чл. 83 от ЗАНН. От това следва и извода, че при реализирането й не следва да се анализира
липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
В разпоредбата на чл. 74 от ЗСч се предвижда санкция в случай на непубликуване на
ГФО в определения срок, като не се допускат изключения от това задължително
публикуване освен в случаите, в които дружеството не е осъществявало търговска дейност
през отчетния период и е подало декларация за това обстоятелство съгласно разпоредбата на
чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството. Но от изложеното по-горе се установява, че
дружеството е извършвало търговска дейност през 2020 г., и съответно не се твърди да е
подадена декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСч.
Нарушението, за което е наложена имуществена санкция е формално по своя характер.
Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на ГФО в рамките на
регламентирания законов срок. Нарушението е извършено в деня следващ деня на изтичане
на срока за изпълнение на задължението. Доколкото се установи с категоричност, че
дружеството не е изпълнило своето законово задължение в срок, безспорно беше установено
и извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Санкционната норма на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда налагане на имуществена
санкция за непубликуване на финансов отчет в сроковете по чл. 38, „в размер от 0,1 до 0,5
на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.“
С оглед на посочените данни за нетните приходи от продажби в ГДД по чл. 92 от
ЗКПО за 2020 г., съдът приема, че при така реализираните и декларирани от дружеството
нетни приходи от продажби за 2020 г., правилно от наказващия орган е наложена
имуществена санкция в минималния размер, предвиден от закона – 0.1 % от нетните
приходи. Съгласно ГДД за 2020 г. по чл. 92 от ЗКПО, нетните приходи от продажби на
дружеството за тази година възлизат на 733 311 274.69 лева. Следователно, минималният
размер на имущественаа санкция в 733 311.27 лева. Съдът счита, че с така наложеното в
минимален размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване посочени в чл. 12 от ЗАНН. За съда не съществува
възможност да намали наказанието под най-ниския определен от закона размер. Въпреки
внушителния размер на наложената имуществена санкция, съдът намира, че в случая не е
нарушен принципа за пропорционалност на наказанието, доколкото то е съобразено с
декларираните от дружеството нетни приходи и е приложен минималния допустим
коефициент.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007г.,
ОСНК на ВКС, наказващият орган и съдът следва да преценят дали в конкретния случай са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят разкрива типичната обществена
опасност на нарушенията от този вид – ГФО не е подаден в законовия срок, включително и
до момента на съставянето на АУАН и НП, включително и до приключване на съдебното
следствие пред СРС, като не се сочат обективни обстоятелства, довели до това забавяне.
Това нарушение, макар и формално, е затруднило достъпа до публична информация на
страни/клиенти, които евентуално биха имали интерес към дейността на дружеството. Освен
5
това, задължението за публикуване на ГФО е периодично такова, има обичаен характер,
предвиденият в закона срок от девет месеца след края на периода е достатъчно дълъг и
позволява спокойното попълване и подаване на отчета. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че търговските дружества, като осъществяващи специфична дейност с цел
печалба, са обект на специални регулации и те следва да организират дейността си по такъв
начин, че да изпълняват стриктно и в срок повишените законови изисквания към тях, без да
могат да се оправдаят с бездействия на техни служители, наети външни лица или субективни
пречки пред законните им представители. В конкретния случай съдът отчете, че видно от
справката от ТР, дружеството е подавало за обявяване ГФО за предходните години със
значително закъснение, като няма данни да е било санкционирано за това.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на директора на ТД ГДО в НАП за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на
разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия
орган съгласно ал. 4. По делото като представител на НАП в проведеното съдебно заседание
е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по
чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до
150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа
сложност, като е проведено едно съдебно заседание и се касае за едно типично
санкционирано нарушение, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на
минималния предвиден от закона - 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F650972/27.09.2022 г., издадено
директора на ТД на Големи данъкоплатци и осигурители в НАП, с което на жалбоподателя
„Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 74, ал. 1 от
Закона за счетоводството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 733 311.27 лева /седемстотин тридесет и три хиляди триста и единадесет лева и
двадесет и седем стотинки/ за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД с ЕИК да
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6