Р Е Ш
Е Н И Е
№ 82
гр. Хасково, .21.04. 2011
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД …………….................колегия в публичното
заседание на ......23 март………..………..…………….………..................................
две хиляди и единадесета……………… ..............……………...година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО
ГЕОРГИЕВ
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря .Живка Михайлова ..………………….…..и
в присъствието на
прокурора
..........……………….…….…......като..... разгледа… докладваното
от Председателя……. …………………………….В…гр.д.№ 44…. по описа
за 2011 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.
258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 253/13.04.2009 год.,постановено по
гр.д.№ 1649/2008 год. на Хасковския районен съд,с което е уважен предявения от З.И.Г.,Р.И.Д.
и В.М.Д. от *** против С.С.Ю. от същия град иск с правно основание чл. 124 от ГПК
, а именно да се приеме за установено по отношение на ответника,че ищците са
собственици на недвижим имот с площ от 500 кв.м. от ПИ с идентификатор №
77195.743.428 целият с площ от 1121 кв.м. по КК на гр.Хасково,одобрена със
Заповед № РД-`18-63/05.10.2006 год.,който имот е посочен на скицата към
делото,която е неразделна част от решението.
Недоволен от така постановеното решение е
останал въззивникът С.Ю.,който го е
обжалвал в законоустановения
срок.В жалбата си навежда доводи,че решението е
незаконосъобразно,неправилно,противоречащо на материалния закон и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се,че по делото е доказал
по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот , което си
право позовава на решение на ОСЗГ,с което му е възстановено правото на
собственост.навеждат се доводи в насока,че съдът не е обсъдил в цялост
събраните доказателства,поради което направил незаконосъобразен извод за
основателност на претенцията на ищците.Моли за решение,с което да се отмени
обжалваното такова и вместо него да се постанови друго , по съществото на
спора,като предявения иск бъде отхвърлен изцяло.
В срока за отговор е постъпил такъв от противната
страна,в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
По така подадената въззивна
жалба първоначално в ОС –Хасково е било образувано В.гр.д.№ 277/2009 год.,по
което е постановено Решение 215/28.07.2009 год. и съгласно което
обжалваното решение № 253/13.04.2009 год. по гр.д.№ 1649/2008 год. е
отменено,постановено е ново решение ,по
съществото на спора,като предявения от
ищците иск е бил отхвърлен.Така постановеното решение на ОС-Хасково е било
атакувано по реда на касационното обжалване,като е било допуснато касационно
обжалване и с Решение № 858/07.01.2011 год.,постановено по гр.д.№ 1710/2009
год. състав на ВКС е отменил решение № 215/28.07.2009 год.,постановено по
В.гр.д.№ 277/2009 год. на ХОС и е върнало делото за ново разглеждане от друг
състав на съда,след изпълнение на дадените в същото указания.
При настоящето разглеждане на
спора, Окръжният съд като прецени оплакванията във въззивната жалба и във
връзка със събраните по делото доказателства,констатира от фактическа страна
следното:
Пред РС-Хасково е бил
предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от З.И.Г., Р.И.Д. и В.М.Д. против С.С.Ю..Ищците са
претендирали да им бъде признато правото на собственост по отношение на ответника
върху недвижим имот,представляващ 500/1121 ид.ч. от ПИ с идентификатор
77195.743.428,находящ се в м. ”***” по КК на землището на гр. Хасково. В исковата си
молба ищците твърдят, в периода 1989-2990 год. неурегулиран по това време
имот пл.№ 3269 с площ от 1105 кв.м. по плана на посочената местност бил
разделен на три части,като по този начин се образували нови имоти с пл.№ 2686
А,имот № 2686 Б и имот № 2686 В,като втория и третия от така посочените имоти
били с площ от по 500 кв.м. за всеки един от тях.Имот пл.№ 2686-В бил придобит
от ищеца Р.И.Д., който имот по-късно същият продал на ЕТ „Т.Г.-ТАГ-96-А.Г.”, а
имот пл.№ 2686-Б бил предоставен за ползване
на И.Р. Д.-техният общ наследодател.Твърдят също,че те- ищците като
наследници на ползувателя И.Д. и на основание
§ 4 б.”а” и „б” от ПЗР на ЗСПЗЗ били признати за собственици на
посочения имот.В края на 2007 год. ищците узнали,че от техния имот пл.№ 2686-Б
и от съседния с пл. № 2686-В бил образуван нов ПИ с ид.№ 77195.7423.428 и
същият е с площ от 1121 кв.м.Този именно имот бил възстановен на ответника С.Ю..Предвид
казаното считат,че за тях е налице правен интерес от установяването по отношение
на ответника,че са собственици на 500/112 ид.ч. от новообразувания имот
идентификационен номер 77195.743.428.
Ответникът не е подал писмен
отговор на исковата молба,не е взел становище по иска,не е направил
възражения,не е посочил доказателства.
При разглеждането на делото
първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички доказателства,които са били
посочени и при изяснена фактическа обстановка е постановил обжалвания съдебен
акт.
Пред настоящата инстанция се
прие ново доказателство,а именно надлежно заверен пълен препис на Протокол №
И-3/21.02.1989 год.от проведено заседание на Изпълнителния комитет на Общински
народен съвет-Хасково.
По делото е безспорно
установено,че ищците се легитимират като собственици на спорния
имот,представяйки нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по
реда на § 4 а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ , а именно № 75 том ХІ дело 3976/1996 год.
на нотариус при РС-Хасково.Видно от същия е,че са признати за собственици на нива с площ от 500 кв.м. в м.”***”,Хасковско
землище,заснет с пл.№ 2686 – Б От своя страна ответникът оспорва това им
право,противопоставяйки им Решение № 36017/27.09.2007 год. на Общинска служба
„Земеделие и гори”-Хасково.Видно от същото е,че на ответника е било признато
правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на нива от 1,121
дка в м.”***”, Хасковско землище,находяща се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ.
По делото съдът е
назначи и изслушал заключение на съдебно техническа експертиза,което като
неоспорено е било възприето.От същото се установява,че по сега действащата КК
на гр.Хасково / от 2006 год./ спорният имот представлява част от имот ид.№
77195.743.428,има площ от 500 кв.м. и реално
те са разположени в западната част на новообразувания имот.Установено е
още,че имот ид.№ 77195.743.426 е със обща площ от 1121 кв.м. и е имот със стар идентификатор № 3269 по кадастралния
план на местността,одобрен със заповед № 555/2002 год.В.л. е проследило статута
на имота назад във времето и е установило още,че първия план на м.”***” датира
от 1988 год., както и че в този план процесният имот представлява част от имот с пл.№ 2686,който
по-късно е бил разделен на три нови имота,съответно с пл. 0 2686 А,2686 Б и
2686 В,без да е имало надлежно изменение на плана,като е установено,че тази
промяна е настъпила около 1989-1990 година.Едва с плана от 2002 година имот пл. № 2686 е бил преобразуван в три нови имота,а именно
№ 3267 с площ от 1014 кв.м., № 3268 също с площ от 1014 кв.м. и № 3269 с площ от 1121 кв.м.,който последен имот
бил записан като съсобствен на две лица-Т.А.Г.-500 кв.м. и на И.Р.Д.- 500 кв.м.
За разликата от 121 кв.м. вещото лице не
е установил данни.
В
подкрепа на претенцията на ищците по
делото е представено Удостоверение № И-3/13.05.1992 год. на ИК на Общински
народен съвет-Хасково,от което е видно,че се предоставя право на ползване на
наследодателя на ищците И.Р.Д. върху нива от 500 кв.м. в м.”***”.Така
представеното доказателство носи печат
на Община-Хасково,но няма подписи на лицата,удостоверяващи информацията в
същото.Представено е още писмено доказателство,наименовано Приложение с дата
27.04.1994 год.,в което ползувателят И.Д. е изразил воля да закупи
предоставената му за ползване земя,като я заплати и е посочил,че не притежава
друга земеделска земя.С протокол от 22.12.1994 година на комисия назначена от
кмета на Община-Хасково е извършена оценка на имоти,предоставени за ползване на
основание, посочените в § 4 от ЗСПЗЗ актове,от който се установи,че е била оценена процесната земеделска земя на
20 280 лева. / имот пл. №
2686 Б/Изадедана е била и заповед на
кмета на Община-Хасково от 1994 год./ номер и дата не се четат/,видно от която
е,че с молба вх.№ 541/01.06.1992 год. ползувателят И.Р.Д. е поискал да закупи земята
и след като е установено,че са налице предпоставките на § 4а и 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ е взето решение да му бъде продадена за сумата 20 280 лева,която
сума да се внесе по сметка , посочена в самата
Заповед.налице са и доказателства,че така определената цена е била внесена ,ведно с разноски по сметка на
Община Хасково – вноска бележка от 26.04.1994 год. и вноска бележка от
21.09.1994 год.
Въззивният съд прие като доказателство
и пълен препис, надлежно заверен
от Протокол № И-3 от проведено заседание на ИК на Общински народен съвет-Хасково от 21.02.1989 год. От
него се установи,че на наследодателя на ищците съгласно ПМС № 26 от 23.04.1973
година за самозадоволяване е било предоставена земя – Решение № 15,раздел ІІ
т.33 от цитирания протокол / лист 47 от
делото/.
При така описаната фактическа
обстановка,съдът намира,че предявени иск с правно основание чл. 124 от ЗС е
доказан от събраните по делото
доказателства. Както правилно и законосъобразно е посочил в мотивите си и
районният съд ищците са били признати за собственици на недвижим имот,придобит
по реда на § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ и по наследство.Правилно е установено,че
са били налице предпоствките на цитираните законови разпоредби и при издаването
на нотариалния акт за собственост е била приключила изцяло процедурата по
трансформирането на правото на ползване в право на собственост.С приетото от
настоящата инстанция писмено доказателство още веднъж се потвърждава този извод
на първостепенния съд,тъй като видно от представеното решение № 15,взето с
протокол И-3/ 21.02.1989 год. на ИК на Общински народен съвет-Хасково се
доказва по несъмнен начин факта на
предоставено ползване на наследодателя на ищците върху земя за самозадоволяване съгласно ПМС №
26/1973 год. Освен казаното следва да посочим,доколкото това има значение за
правния спор,че надлежно придобито право на ползване и законосъобразното му
трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване право на собственост в съществуващи реални
граници за определената по § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ площ.А решението,с което ответникът се е легитимира
като собственик на спорния имот е именно в такава насока.В него изрично е
записано,че нива от 1,121 дка се намира в терен по параграф 4 и в този смисъл
настоящата инстанция счита,че с него не
може да постигне желания правен резултат.
Предвид
казаното изводите на районният съд са
правилни и законосъобразни,поради което настоящата инстанция не намира
решението да страда от пороци,които да налагат същото да бъде отменено .
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253/13.04.2009
год.,постановено по гр.д. № 1649/2008 год.на Хасковския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.