Р Е Ш Е Н И Е
872/21.2.2020 г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 21.1.2020 година в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1020 по опис на ВРС за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от Кредитор А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез юриск.Наталия
Дианова Михнева - Цакова за установяване на
вземането му от длъжника Р.Д.К., ЕГН **********, адрес *** за установяване на вземането по
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 11831/2018 г. на ВРС
за заплащане на следните суми: 327,68 лв. /триста двадесет и седем
лева и 68 ст./, главница, парично
задължение по Договор за паричен заем № 2592568/04.07.2016г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:***, заемодател и Р.Д.К., ЕГН:**********, заемател,
като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК:***, /правоприемник, на което е „А.з.с.н.в.”АД, понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК:***/ по силата на Приложение 1 от 01.10.2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране заявлението в съда – 01.08.2018 г. до изплащане
на вземането, сумата 33,47 лв.
/тридесет и три лева и 47ст./, договорна
лихва за периода от 01.11.2016 г. до 01.03.2017г. /падеж на последната
погасителна вноска/, сумата от 51,21
лв. /петдесет и един лева и 21ст./, обезщетение за забава за периода от
02.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 01.08.2018 г.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати разноски
за заповедното и за исковото
производство.
Ищецът черпи права от следните
факти и обстоятелства:
Вземането произтича от
задължения по договор за паричен заем №
2592568 от 04.7.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника по иска Р.К. за предоставяне на заем в размер на 500 лева,
със срок на връщането му на 8 равни месечни вноски по 72.23 лева всяка, с
посочен погасителен план по дати. В договора е посочен ГЛП и размера на общото
задължение с начислените лихви, който е 577.84 лева. Ответникът е изпаднал в
забава с повече от 30 дни от последната дата на падежа и съгласно договора
дължи лихва за забава и такса разходи за събиране на вземането. Вземането е
прехвърлено от кредитора „Изи Асет
Мениджмънт” АД с договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г. ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На 01.10.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД с ЕИК *********
и ищецът по иска „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Длъжникът е уведомен за цесията
на основание чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС,
постановено по търг.дело № 12/2009 г. , второ ТО следва да се счита, че
длъжникът е уведомен за цесията с получаването на исковата молба. От тези фактически твърдения ищецът черпи
права в производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез процесуален
представител. Счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Оспорва вземането по основание и по размер. Възразява срещу същия като сочи, че
договорът за заем е нищожен поради противоречие на добрите нрави, поради
наличието на неравноправна клауза за дължимата неустойка. Същата е уговорена от
страните като обезпечителна и обезщетителна. Уговорената санкция за
кредитополучателя при неосигуряване на надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключване на договора е нищожна клауза, тъй като размерът на
неустойката надвишава значително както заемната сума, така и сбора на заемната
сума и възнаградителната /договорната/ лихва за кредитора. Предвидено е, че
неустойката ще се заплаща на вноски към всяка вноска по кредита. По отношение
на задължението „такса разходи“ ответникът твърди, че не възникнало такова
задължение, тъй като такова не е уговорено в договора, е регламентирано в
тарифата за таксите на кредитора, поради което тази клауза е нищожна.
Ответникът оспорва твърденията,
че е уведомен редовно за извършената
цесия и към датата на подаване на заявлението вземането не е било ликвидно и
изискуемо.
Моли за отхвърляне на
предявените искове и заплащане на разноски за производството.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Видно от представените с молбата писмени
доказателства, а именно договор за потребителски кредит от 04.07.2016 г. и Общи условия към
същия се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ***, седалище *** в качеството на заемодател и Р.Д.К.
с ЕГН ********** – заемател е сключен договор за
паричен заем в размер на 500.00 лева, която сума следва да се върне съгласно
погасителен план в срок до 01.03.2017 г. на 8 равни вноски, всяка в размер на 72.23
лева главница и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49.01 %.
Общата стойност на кредита е 577.84 лева, като в същата са включени
такси/комисионни. В чл.4 е посочено, че редитополучателят има задължение в срок
до 3 дни от сключване на договора да предостави обезпечение в полза на
кредитора, а именно двама поръчители – физически лица или банкова гаранция. При
неизпълнение на това задължение, същият дължи неустойка в размер на 454.24
лева, която се заплаща разсрочено като към всяка погасителна вноска от 72.23
лева се прибавя сума в размер на 56.78 лева.
В чл.9 на договора е посочена отговорността на кредитополучателя
при забава в плащания на
погасителна вноска, съгласно която кредиторът има право да предприеме всички
позволени от закона действия за събиране на вземането му, което може да доведе
до значително повишаване на размера на дължимите вноски от страна на
заемателя.
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. „Изи Асет мениджмънт“
АД - продавач е прехвърлило на ищцовото
дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК **** – купувач вземанията, дължими на продавача от
негови неизправни длъжници по договори за парични и
стокови кредити, които са просрочени и изискуеми заедно със съпътстващите
гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, отделени и индивидуализирани съгласно приложение
1 към всеки отделен месечен договор за цесия.
Към същият е представено потвърждение от страна на продавача „Изи Асет мениджмънт“ АД
С пълномощно от
09.09.2015 г. без нотариална заверка на подписа кредиторът чрез законния си
представител в качеството на цедент е упълномощил цесионера да уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от
негово име всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници,
наследници/ по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. До
ответника е изпратено с обратна разписка
уведомително писмо от 16.11.2010 г., но същото е върнато като невръчено с
отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. Изпратено е второ уведомително писмо от
25.06.2018 г. Същото е връчено на адресата на 17.10.2017 г.
От изисканото и
приобщено по делото ч.гр.д.№ 11831/2018 год. по описа на ВРС, 39 състав се установява, че на 03.8.2018
г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р.Д.К., ЕГН:**********, с адрес: *** за заплащане на следните суми: 327,68 лв. /триста двадесет и
седем лева и 68ст./, главница, парично задължение по Договор за паричен заем
№2592568/04.07.2016г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:***, заемодател и Р.Д.К., ЕГН:**********,
заемател, като в последствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК:***, /правоприемник, на което е „А.з.с.н.в.”АД,
понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК:*********/ по силата на Приложение 1 от
01.10.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране заявлението в съда – 01.08.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата 33,47 лв. /тридесет и три лева и 47ст./, договорна лихва за периода от
01.11.2016 г. до 01.03.2017г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата
253,91 лв. /двеста петдесет и три лева и 91ст./, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.11.2016г. до 01.03.2017г. /падеж на
последната погасителна вноска/, сумата от 51,21 лв. /петдесет и един лева и 21ст./,
обезщетение за забава за периода от 02.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда 01.08.2018 г., както и разноски за заповедното
производство.
Посочено е, че вземането
произтича от задължения по Договор за
паричен заем №2592568/04.07.2016г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:***, заемодател и Р.Д.К., ЕГН:**********,
заемател, като в последствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК:***, /правоприемник, на което е „А.з.с.н.в.”АД,
понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК:***/ по силата на Приложение 1 от 01.10.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
От заключението на проведената
ССЕ, ценено от съда на осн.чл.202 ГПК като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че остатъкът от
задължението по процесния договор за кредит е в размер на 327.68 лева –
главница, 33.47 лева – договорна лихва за периода 01.11.2016 г. – 01.03.2017
г., 253.91 лева – неустйка, 58.08 лева –
обезщетение за забава. В таблица 2 са описани вноските направени от
кредитополучателя, които са в общ размер на 417.02 лева. Последното плащане е
на дата 31.03.2017 г. Посочените вноски са извършени на следните дати:
11.8.2016 г., 13.10.2016 г., 29.12.2016 г. и 31.03.2017 г. същите не
съответстват с датите по погасителния план и сумите са разнесени в таблица 1 за
погасяване на задължения в следната последователност: неустойка, лихва,
главница.
Ответникът не оспорва
в производството, че с цитирания договор за потребителески кредит от 04.07.2016
г. е получил паричен заем от посочения в
същия кредитор, както и че се е задължил да върне получената в заем сума при условията на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото са
налице доказателства, че на длъжника лично
е връчено уведомление за извършено прехвърляне на вземането на кредитора по договора за потребителски
паричен кредит от 04.07.2016 г. в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземанията” АД, ЕИК ***.
Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа
на последната погасителна вноска – 01.03.2017 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Задължението на ответника за
главница и за договорна лихва е установено по основание и по размер, както от
писмените доказателства, така и от заключението на проведената ССЕ. Поради
изпадане в забава на длъжника след датата на последното плащане същият дължи и
обезпечение за забава на основание чл.86 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
От изложеното и въз основа на събраните в
производството доказателства, съдът намира, че предявения установителен
иск срещу ответника е основателен и следва да се уважи.
По отношение на
вземането в размер на 253,91 лева, която сума представлява
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.11.2016г. до
01.03.2017г. /падеж на последната погасителна вноска/ производството е
прекратено поради отказ от иск на осн.чл.233 ГПК с
влязло в сила определение от 21.1.2020 г.
По въпроса за
разноските:
При този изход на
спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството в размер на 600
лева за заповедното и за исковото производство съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че Р.Д.К., ЕГН **********, адрес *** дължи на А.З.С.Н.В.
ЕАД, ***, съдебен адрес ***, чрез юриск.Наталия Дианова Михнева - Цакова по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 11831/2018 г. на ВРС следните суми: 327,68
лв. /триста двадесет и седем лева и 68 ст./, представляваща главница за парично задължение по Договор за паричен заем №
2592568/04.07.2016г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:***, заемодател и Р.Д.К., ЕГН:**********,
заемател, като в последствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК:***,
/правоприемник, на което е „А.з.с.н.в.”АД, понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК:*********/ по силата на Приложение 1 от 01.10.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране заявлението в съда – 01.08.2018 г. до изплащане
на вземането, сумата 33,47 лв.
/тридесет и три лева и 47ст./, представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 01.03.2017г. /падеж
на последната погасителна вноска/ и сумата от 51,21 лв. /петдесет и
един лева и 21 ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението
в съда 01.08.2018 г., на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД *** разноски за производството в размер на 600.00
/шестстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с
въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: