Присъда по дело №334/2018 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 334/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

 

Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимите: З.М.И., роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, женен, със средно образование, работи като земеделски производител, ЕГН:**********, неосъждан, за това че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю.Ю.Д. ***, С.С.С. *** и С.А.У. *** като подбудител, подбудил Ю.Д.Д., С.С.С. и С.А.У., пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетели в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. *** по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно да потвърдят неистина, а именно, че З.М.И. е владял явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик в продължението на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м.,представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на град Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. *** - престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК, Ю.Ю.Д., роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, вдовец, с основно образование, пенсионер, ЕГН:**********, неосъждан, за това че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие със С.А.У. *** и С.С.С. *** като съизвършители и подбудени от З.М.И. *** пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. ***, по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.М.И. *** е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. *** – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, С.С.С., роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, неженен, с начално образование, пенсионер, ЕГН:**********, неосъждан за това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю.Ю.Д. *** и С.А.У. *** като съизвършители и подбудени от З.М.И. *** пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. ***, по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.М.И. *** е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на град Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. *** – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и С.А.У., роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, женен, със средно образование, не работи, ЕГН:**********, неосъждан, за това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю.Ю.Д. *** и С.С.С. *** като съизвършители и подбудени от З.М.И. *** пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. ***, по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.М.И. *** е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м.,представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово,обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. *** – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 НК.

В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимите, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянията на всеки един от тях, както изложените в обвинителния акт. В подкрепа на застъпваната теза релевира фактически и правни доводи за доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага се при индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, същите да бъдат определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи, като на подсъдимия И. бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, а по отношение на останалите подсъдими, на всеки един от тях, да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, изпълнението на което също да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и в тежест на подсъдимите да бъдат възложени, и направените в хода на досъдебното производство разноски.

Защитникът на подсъдимия И. инвокира доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и че в хода на производството не са събрани, каквито и да било доказателства, същият да е подбудил останалите подсъдими, да заявят факти, каквито не са били възприети от тях. Застъпва тезата, че не е налице престъпен състав, осъществен от подсъдимите.

Защитникът на подсъдимите Д., С. и У., развива съображения и излага доводи, за допуснати нарушения във връзка с образуваните преписки и тяхното прекратяване от страна на прокуратурата, както и че не е доказано, че Б.М.К. е бил собственик на процесния имот, предмет на обстоятелствената проверка. Излагат се доводи, касаещи нередовност на молбата на П.П. във връзка с признаването и за собственик по обстоятелствена проверка. По същество развива съображения, че подсъдимите са изложили пред нотариуса, именно възприетите от тях факти, че подсъдимият И. е обработвал процесното място през посочения период, поради и което моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани.

Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият И., заявява, че не е виновен и всичко което е извършил е в рамките на закона.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият Д., заявява, че никой друг освен подсъдимия И. не е работил това място.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият С., пледира, че само З. е работил мястото и подсъдимият е ходил да му помага и че е заявил, това което знае.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият У. заявява, че не се чувства виновен, тъй като не е виждал и един ден И.К. да работи мястото и че не е излъгал пред нотариуса, като е заявил, че само З. е работил мястото.

Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият И. заявява, че иска да бъде оправдан

Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимите Д., С. и У. молят да бъдат оправдани.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият З.М.И. е роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, женен, със средно образование, работи като земеделски производител, ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият Ю.Ю.Д. е роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, вдовец, с основно образование, пенсионер, ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият С.С.С. е роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, неженен, с начално образование, пенсионер, ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият С.А.У. е роден на *** ***, български гражданин, с мюсюлманска етническа принадлежност, живущ ***, женен, със средно образование, не работи, ЕГН:**********, неосъждан.

 

Подсъдимият И. бил собственик на недвижими имоти УПИ-X, УПИ-XI, УПИ-IV, находящи се в квартал № 173 по регулационни план на град Ветово, обл.Русе, а синът на същия – свидетелят В.Ч. бил собственик недвижими имоти УПИ-XIII, УПИ-XIV, в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово, обл.Русе.

В съседство до притежаваните от подсъдимия И. и неговия син недвижими имоти се намирал недвижим имот УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово, обл.Русе, целият с площ от 3000 кв.м.

Подсъдимият И. решил да придобие правото на собственост по отношение на този недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка за придобиване правото на собственост до давност, като в хода на нотариалното производство, чрез трима свидетели да установи, че е владял този недвижим имот непрекъснато в продължение на повече от 10 години, с намерението да стане собственик на имота, въпреки, че не бил упражнявал фактическата власт по отношение на същия, в изискуемия от закона срок.

За целта, подсъдимият И. помолил подсъдимите Д., С. и У., с които бил в близки отношения, да се явят пред нотариус и да заявят в образуваното нотариално производство във връзка с обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност, че само и единствено подсъдимият И. е владял явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години този недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово,обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без самите те лично и непосредствено, да са възприели, както факта на упражняваната фактическа власт от страна на подсъдимия И. през периода от 10 години, така и кой точно е недвижимия имот.

Подсъдимият И. се свързал със свидетеля адв. П.А. като го упълномощил устно да му подготви документите необходими за извършването на обстоятелствената проверка за констатиране правото на собственост.

На 29.07.2014г. подсъдимите Д., С. и У., били заведени от подсъдимия И. в нотариалната кантора на свидетеля А.Ф. – Нотариус с рег. № 629 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Русе, където във връзка с образуваното нотариално производство по обстоятелствена проверка, след като им била разяснена наказателната отговорност, която същите носят за лъжесвидетелстване, заявили писмено и устно пред нотариуса, че подсъдимият И. владял явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерение на собственик, в продължение на повече от десет години имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м.,представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово,обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение в негово лице – това на З.М.И.. В своите показания подсъдимите Ю.Д.Д. и С.А.У. заявили, че имота бил закупен от подсъдимия.

Изявленията на тримата подсъдими били удостоверени писмено и бил съставен Протокол от 29.07.2014г. от свидетеля Ф., и подсъдимият И. бил признат за собственик на недвижимия имот, на основание изтекла придобивна давност, като бил съставен Нотариален акт № 102, том V, рег. № 3491, нот. дело № 723 от 2014 г. за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, който нотариален акт бил вписан от съдия по вписванията на същата дата в Службата по вписванията  - Русе с вх. Рег. № 9990/29.07.2014г., акт № 189, том 24.

На 18.02.2015г. също въз основа на обстоятелствена проверка, извършена от нотариуса А.Ф., свидетелката П.П. била призната за собственик на същото дворно място.

На 14.04.2015г. свидетелят И.К., обработвал с трактор и брана процесния имот, когато при него отишъл подсъдимият И. и му заявил, че той е собственик на имота, тъй като се бил снабдил с нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка. От своя страна свидетелят И.К. му казал, че свидетелката П. е собственик на имота, който преди това бил собственост на дядо и Б.М.К..

 

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимите (частично) и показанията на свидетелите А.Г.Ф., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, П.И.А., В.Р.Ч., Х.С.С., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НК, П.Р.Т., П.К.П., Г.Ц.К., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл. 381, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, Н.Д.Б., И.А.К., А.И.К., П.Н.К., Н.А.Д., Р.Х.К., Б.П.К., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, С.Д.Г., М.Р.Д., С.А.К., С.Ч.А. и А.В.С., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК и П.П.П., а така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът, като взе предвид, че по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира следното:

Доказателства в подкрепа на обвинителната теза, досежно фактите включени в предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК и касаещи именно факта, дали подсъдимият И. през посочения период е осъществявал фактическа власт върху имота, предмет на производството по обстоятелствена проверка, именно в каквато насока са и депозираните от останалите трима подсъдими показания в това производство, се съдържат в показанията на свидетелите Г.Ц.К., Х.С.С., П.Р.Т., Н.Д.Б., И.А.К., А.И.К., П.Н.К., Н.А.Д., Р.Х.К., Б.П.К., С.А.К., П.П.П..

На тези гласни доказателства, досежно същите факти, а именно упражняваната от подсъдимия И. фактическа власт, противостоят обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите В.Р.Ч., П.К.П., С.Д.Г., М.Р.Д. и А.В.С..

Досежно факта на депозиране на показанията от страна на подсъдимите Д., С. и У. и конкретните факти изнесени от тях в хода на нотариалното производство са показанията на свидетелите А.Г.Ф. и П.И. А., както и писмените доказателствени средства по делото.

За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.Ц.К., Х.С.С., П.Р.Т., Н.Д.Б., И.А.К., А.И.К., П.Н.К., Н.А.Д., Р.Х.К., Б.П.К., С.А.К. и П.П.П. като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите от обективната действителност, включени в предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, за които факти свидетелстват. Показанията на тези свидетели са вътрешно единни, в хронологична последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в същите да се съдържат съществени противоречия по отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти, включени в предмета на доказване, а именно обработването на процесния имот от подсъдимия И. за посочения срок и дали от своя страна подсъдимите Д., С. и У. лично и непосредствено са възприели този факт от обективната действителност, доколкото именно този факт е главния факт подлежащ на доказване в настоящото производство.

При оценката на гласните доказателства по отношение на тази група свидетели, съдът подложи показанията на свидетелите И.А.К., А.И.К., П.Н.К., Н.А.Д. и П.П.П. на критична оценка, с оглед тяхната възможна заинтересованост, предвид факта, че е налице спор за собственост между тях и подсъдимия И., във връзка именно с процесния имот. Въпреки възможната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на тези свидетели, в частта им, че подсъдимият И. не е обработвал процесния имот, доколкото същите се намират в корелативно единство с показанията на всички останали свидетели от тази група.

На първо място видно от показанията на свидетеля Г.Ц.К., по отношение на които показания не е налице и най малко съмнение в обективността и безпристрастността на показанията на този свидетел, безспорно се установява и доказва, че подсъдимите Д., С. и У. не са могли да посочат процесния имот, за който имот в нотариалното производство са свидетелствали, че го познават и че е владян през посочения период от страна на подсъдимия И., когато са посетили мястото, заедно със свидетеля К.. В конкретния случай следва да се има предвид, че показанията на този свидетел не представляват недопустимо доказателствено средство, тъй като не касаят преразказ на депозирани пред този свидетел обяснения от страна на тримата подсъдими, в хода на извършената от свидетеля проверка, което по своята същност би представлявало подмяна на едни доказателствени средства, каквито са обясненията на обвиняемите с други, а именно свидетелски показания на полицейския служител, пред който същите са били депозирани в хода на извършвана проверка, а представляват негови лични възприятия във връзка с фактите, за които свидетелства, а именно че никой от тримата на място не е могъл да посочи кой конкретно е имота, за който са свидетелствали в хода на нотариалното производство, че познават и знаят, че се владее именно от подсъдимия И., който имот впоследствие подсъдимите са посочили при извършения в хода на досъдебното производство следствен експеримент. Този свидетел в своите показания опровергава и обясненията на подсъдимите Д., С. и У., че от мястото, където същите живеят се вижда процесния имот, като в тази им част показанията на този свидетел кореспондират и с показания на свидетеля Б., по отношение на които също липсват по делото данни за възможна заинтересованост на неговите показания. Установява се също, че именно от мястото, което стопанисва свидетелят Р.К. се вижда процесния имот.

Същото обстоятелство, че подсъдимият И., през посочения период не е обработвал процесния имот, предмет на обстоятелствената проверка, се установява и от показанията на всички останали свидетели от първата група - Х.С.С., П.Р.Т., Н.Д.Б., И.А.К., А.И.К., П.Н.К., Н.А.Д., Р.Х.К., Б.П.К., С.А.К. и П.П.П. и С. А. Ч..

Въз основа на извършената оценка на тези гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите от тази група съдът намира, че същите образуват такава логически хармонична верига, която напълно подкрепя възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.Ч., тъй като освен възможната им заинтересованост, предвид това, че свидетелят е син на подсъдимия И., показанията на този свидетел, в частта им, че баща му, подсъдимият И. е обработвал процесния имот, напълно се опровергават от показанията на свидетелите от първата група. Освен това са налице и противоречия между показанията на този свидетел и обясненията дадени от подсъдимия И., досежно изградената в имота дига, за която твърди подсъдимият И..

Показанията на свидетеля П.К.П., не представляват негови лични възприятия, а пресъздават чуто от други лица, тъй като самият свидетел посочва, че от около 2007г. не е ходил до имота, защото е заболял.

Показанията на свидетеля С.Д.Г., съдържат съществени вътрешни противоречия. От една страна изнася в показанията си, че не знае кой имот къде. Посочва, че изнесеното от него във връзка с орехите, които е вадил се случва преди една година, като преди това не е ходил на това място. Едновременно с това в своите показания изнася, че е виждал и преди това е виждал подсъдимия И. там до овощната градина да копае. Едновременно с това, показанията на този свидетел, в частта им, че подсъдимият И. е обработвал мястото се опровергават и от показанията на свидетелите от първата група.

Свидетелят М.Р.Д., изнася в своите показания, че са редили балите точно до фермата, която е била заградена, което от своя страна обосновава извод, че този свидетел е ходил именно в имот собственост на подсъдимия И., а не в спорния имот и че именно само тези имоти, които са съседни на процесния са били заградени.

От своя страна в показанията си свидетелката А.В.С., също свидетелства, че през 2005 – 2006 – 2007г., е ходила да помага на подсъдимия И., като парцела който е владял подсъдимия е бил непосредствено до неговия обор, което кореспондира и с показанията на свидетеля Д., че не процесното място, а съседен имот е бил владян от подсъдимия, което от своя страна напълно се подкрепя и от останалите гласни и писмени доказателства, от които е безспорно установено, че подсъдимият И. е собственик на съседни имоти в района.

При оценката на обясненията на подсъдимите, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимите, в частта им, че именно подсъдимият И. е владял процесния имот, през периода на придобивната давност, тъй като в тази им част обясненията на четиримата подсъдими напълно се сугестират от показанията всички свидетели от първата група. Нито един от тези свидетели не е видял подсъдимият И. да обработва именно процесното място. От показанията на свидетеля Г.К., категорично се установява, че подсъдимите Д., С. и У., първоначално дори и не са знаели къде се намира мястото, за което са потвърдили пред нотариуса, че се владее от подсъдимия И.. Едновременно изнесеното от тях, че са имали обективна възможност да наблюдават мястото от домовете си, се опровергава, както от показанията на свидетеля К., така и от показанията на свидетеля Б..

Обстоятелството, че впоследствие при проведен в хода на вече образуваното досъдебно производство подсъдимите Д., С. и У. са посочили точно мястото, не е в състояние да обоснове различен извод, тъй като същото вече им е било показано в хода на извършената проверка, именно от свидетеля И.К., който пред свидетеля К. е конкретизирал точните граници на спорния имот.

Извършения анализ на гласните доказателства и прякото им съотнасяне едно спрямо друго формира единна верига от факти, изграждащи без всяко противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав относно доказаността на възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз основа на която се налага да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъдат изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност.

Подсъдимият З.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК, като на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю.Ю.Д. ***, С.С.С. *** и С.А.У. *** като подбудител, подбудил Ю.Д.Д., С.С.С. и С.А.У., пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетели в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. *** по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно да потвърдят неистина, а именно, че З.М.И. е владял явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик в продължението на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м.,представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на град Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. ***.

 

Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез активни действия – проведен разговор с останалите подсъдими, в който подсъдимият ги е помолил да се явят пред нотариуса и да удостоверят факта, че той е осъщесвявал фактическата власт върху недвижимия имот, който желае да придобие по давност, без обективно този факт да се е осъществил, като явяването на останалите подсъдими пред нотариуса е именно под давление на този подсъдим.

Следва да бъде посочено, че за съставомерността на деянието са ирелевантни начинът, средствата и формата, посредством които е осъществено въздействието.

Самите подсъдими депозират показания, че са били „помолени“, именно от подсъдимия И., за да може същият да бъде признат за собственик на процесния недвижим имот и те са се явили пред нотариуса и са депозирали своите показания, именно въз основа на тази негова молба.

Също така без значение за съставомерността на престъплението е дали лицата, върху които е оказано въздействие имат процесуалното качество на свидетели или тепърва, те ще придобият същото.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимия И. при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение представи, че посредством отправената към другите трима подсъдими молба, същите пред Нотариус, в хода на нотариално производство по обстоятелствена проверка, ще депозират факти, които обективно не са се осъществили – осъществяването на фактическата власт по отношение на имота от страна на подсъдимия и е съзнавал, че същите ще се явят и ще депозират своите показания, именно въз основа на отправената им молба, като във волево отношение пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат от това свое деяние, а именно депозирането на показанията от страна на останалите трима подсъдими, пред нотариус в хода на нотариално производство за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност, в резултат на които неверни показания същият ще придобие собствеността по отношение на имота предмет на обстоятелствена проверка.

 

Подсъдимият Ю.Ю.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие със С.А.У. *** и С.С.С. *** като съизвършители и подбудени от З.М.И. *** пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. ***, по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.М.И. *** е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. ***.

Изпълнителното деяния е извършено от подсъдимия чрез действие -  – потвърждаване на неистина, доколкото подсъдимият е заявил обстоятелства, които не са се осъществили, а именно че подсъдимият И. е осъществявал фактическата власт по отношение на имота предмет на охранителното производство, през посочения период.

Фактите изложени от подсъдимия в хода на нотариалното производство касаят обстоятелства, включени в предмета на установяване в производството по обстоятелствена проверка, а именно факта на осъществената фактическа власт от страна на лицето, което иска да бъде признато за собственик

Показанията са депозирани пред надлежен орган – Нотариус, на когото са делегирани властнически правомощия в хода на регламентирано в ГПК охранително производство, насочено към издаването на акт на държавно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици.

Касае се за довършен състав на престъплението, доколкото подсъдимият е депозирал показания си пред Нотариус А.Ф..

При депозиране на своите показания, подсъдимият е съзнавал участието и на другите подсъдими в нотариалното производтво.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице, което притежава качеството на свидетел в проведеното пред Нотариус А.Ф. нотариално производство, след като е бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички признаци на състава на престъплението, а именно, че пред надлежен орган на властта, в производство по обстоятелствена проверка, след като е бил предупреден за наказателната отговорност съзнателно е потвърдил неистина, досежно значим за производството факт, касаещ осъществяване на фактическата власт от страна на молителя в нотариалното производство подсъдимият И., по отношение на имота, предмет на обстоятелствена проверка за изискуемия от закона десетгодишен давностен срок.

Подсъдимият С.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю.Ю.Д. *** и С.А.У. *** като съизвършители и подбудени от З.М.И. *** пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. ***, по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.М.И. *** е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на град Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. ***.

Изпълнителното деяния е извършено от подсъдимия чрез действие -  – потвърждаване на неистина, доколкото подсъдимият е заявил обстоятелства, които не са се осъществили, а именно че подсъдимият И. е осъществявал фактическата власт по отношение на имота предмет на охранителното производство, през посочения период.

Фактите изложени от подсъдимия в хода на нотариалното производство касаят обстоятелства, включени в предмета на установяване в производството по обстоятелствена проверка, а именно факта на осъществената фактическа власт от страна на лицето, което иска да бъде признато за собственик

Показанията са депозирани пред надлежен орган – Нотариус, на когото са делегирани властнически правомощия в хода на регламентирано в ГПК охранително производство, насочено към издаването на акт на държавно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици.

Касае се за довършен състав на престъплението, доколкото подсъдимият е депозирал показания си пред Нотариус А.Ф..

При депозиране на своите показания, подсъдимият е съзнавал участието и на другите подсъдими в нотариалното производтво.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице, което притежава качеството на свидетел в проведеното пред Нотариус А.Ф. нотариално производство, след като е бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички признаци на състава на престъплението, а именно, че пред надлежен орган на властта, в производство по обстоятелствена проверка, след като е бил предупреден за наказателната отговорност съзнателно е потвърдил неистина, досежно значим за производството факт, касаещ осъществяване на фактическата власт от страна на молителя в нотариалното производство подсъдимият И., по отношение на имота, предмет на обстоятелствена проверка за изискуемия от закона десетгодишен давностен срок.

 

Подсъдимият С.А.У. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю.Ю.Д. *** и С.С.С. *** като съизвършители и подбудени от З.М.И. *** пред надлежен орган на власт – нотариус А.Ф. – Нотариус № 629, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на З.М.И. ***, по нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.М.И. *** е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м.,представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово,обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-X, УПИ-XIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.М.И. *** – престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 НК.

Изпълнителното деяния е извършено от подсъдимия чрез действие -  – потвърждаване на неистина, доколкото подсъдимият е заявил обстоятелства, които не са се осъществили, а именно че подсъдимият И. е осъществявал фактическата власт по отношение на имота предмет на охранителното производство, през посочения период.

Фактите изложени от подсъдимия в хода на нотариалното производство касаят обстоятелства, включени в предмета на установяване в производството по обстоятелствена проверка, а именно факта на осъществената фактическа власт от страна на лицето, което иска да бъде признато за собственик

Показанията са депозирани пред надлежен орган – Нотариус, на когото са делегирани властнически правомощия в хода на регламентирано в ГПК охранително производство, насочено към издаването на акт на държавно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици.

Касае се за довършен състав на престъплението, доколкото подсъдимият е депозирал показания си пред Нотариус А.Ф..

При депозиране на своите показания, подсъдимият е съзнавал участието и на другите подсъдими в нотариалното производтво.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице, което притежава качеството на свидетел в проведеното пред Нотариус А.Ф. нотариално производство, след като е бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички признаци на състава на престъплението, а именно, че пред надлежен орган на властта, в производство по обстоятелствена проверка, след като е бил предупреден за наказателната отговорност съзнателно е потвърдил неистина, досежно значим за производството факт, касаещ осъществяване на фактическата власт от страна на молителя в нотариалното производство подсъдимият И., по отношение на имота, предмет на обстоятелствена проверка за изискуемия от закона десетгодишен давностен срок.

 

Съдът намира, за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия И. за недоказаност на престъплението, извършено от подсъдимия И.. Видно и от обясненията на самите подсъдими и от показанията на свидетеля А., именно подсъдимият И. е мотивирал останалите трима подсъдими да се явят пред нотариуса и да депозират показания, досежно факти, които обективно не са се осъществили. Подсъдимият е знаел, че тези лица не са способни да удостоверят истина, защото той обективно никога не е осъществявал фактическата власт върху процесния имот, през посочения в нотариалното производство период, като в тази връзка са събрани категорични доказателства посредством събраните в хода на производството гласни доказателства. Доводите на защитата, че подсъдимия И. действително е осъществявал фактическата власт върху процесия имот напълно се опровергават от събраните в хода на производството гласни доказателства. От показанията на свидетеля Б. и К. също се опровергават доводите на защитата, че останалите трима подсъдими са имали обективна възможност да възприемат, че подсъдимият И. е осъществявал фактическата власт, както едновременно с това от показанията на свидетеля К., категорично се установява, че останалите трима подсъдими дори не са знаели и не са могли да индивидуализират процесния имот, чрез посочване на неговите граници. Вярно е изложеното от защитата, че свидетелите не са длъжни да виждат други хора, които да обработват мястото, но са длъжни да знаят кое е точно мястото и че същото се обработва именно от лицето, което иска да бъде признато за собственик. Кой е собственик на това място е абсолютно ирелевантно за производството по обстоятелтсвена проверка при което собствеността се придобива по оригинерен, а не по деривативен начин. Дали П.П. или нейните наследници или въобще кой е собственик, дали е било заявено за възстановяване или не и дали имота е бил обработван от тях е ирелевантно за настоящото производство. Правото на собственост не може да се загуби само поради неговото неупражняване, а може единствено да бъде придобито от друго лице въз основа на давностно владение. Не е налице твърдяното придобиване, чрез заплащане на продажна цена, тъй като сделката не е сключена в предвидената от закона форма на нотариален акт. Дори не става и въпрос за предварителен договор, тъй като за същия е предвидена писмена форма за действителност. Подсъдимият е започнал да пише жалби впоследствие, именно защото вече се е бил снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и е искал да запази собствеността върху имота. Дали е извършено друго престъпление от друго лице в хода на придобиване на правото на собственост на имота от страна на П.П., също е ирелевантно за настоящото производство, тъй като само и единствено прокуратурата е компетентна да привлича лица към наказателна отговорност. Настоящото производство няма за цел да разреши спор за собственост. Единствено следва да бъде установено и доказано дали изнесените от свидетелите в хода на обстоятелствената проверка факти, че именно подсъдимият И. в посочения период е осъществявал фактическа власт върху имота, предмет на нотариалното производство обективно са се осъществили, а от анализа на доказателствата според настоящия съдебен състав безспорно се установява, че това не е така. Самите свидетели в хода на нотариалното производство са изнесли факти, че подсъдимият И. е владял мястото явно, а това няма как да е вярно, ако нито един от съседите не е възприел този факт. Необходимо е подсъдимият да манифестира своето намерение да свои имота, като напълно в разрез на правилата на формалната и житейска логика е това негово намерение да е останало скрито за собствениците на съседни имоти и лицата, които са осъществявали трудовите си функции в този район. Във връзка с твърденията за допуснати нарушения при образуването и воденото на прокурорските преписки, преди образуването на досъдебното производство, съдът се е произнесъл със своето Определение по чл. 248, ал. 5 НПК, което е било обжалвано и потвърдено по реда на инстанционния контрол, поради и което такива нарушения не следва да бъдат обсъждани повторно. В случая възприятията на останалите трима подсъдими не са неточни, тъй като посочените от тях факти не са се осъществили в действителност и същите обективно не са ги възприели, тъй като те не се са случили. В случая същественото и най определящото според настоящия съдебен състав е изнесеното от свидетеля К., за когото няма никакви данни за възможна заинтересованост на депозираните от него показания, който изнася в своите показания, че нито един от тримата подсъдими, които са били свидетели в хода на обстоятелствената проверка не са могли да индивидуализират мястото, за което са депозирали показания, че познават много добре и че се обработва именно от подсъдимия И. и че това негово поведение е било явно. Това, че и тримата подсъдими живеят в района, априори не обосновава извод, че същите вярно са отразили фактите от обективната действителност. В случая не може да се твърди и за грешка от тяхна страна за изнесените от тях факти, защото показанията им пред нотариуса са депозирани в категорична форма и без каквато и да било условност.

В подкрепа на изложената от съда теза, по отношение на извършеното от страна на подсъдимия И. престъпление е и изложеното от защитника на останалите трима подсъдими, че същите са отишли при нотариус, защото са били „помолени“ от страна на подсъдимия И., а не по тяхна собствена инициатива или да са били призовани от друг и така да са депозирали своите показания.

Съдът не споделя и доводите на защитника на останалите трима подсъдими. Във връзка с изложените твърдения за допуснати нарушения при образуването и воденото на прокурорските преписки, преди образуването на досъдебното производство, съдът се е произнесъл със своето Определение по чл. 248, ал. 5 НПК, което е било обжалвано и потвърдено по реда на инстанционния контрол, поради и което такива нарушения не следва да бъдат обсъждани повторно. А отделно от това същите касая предпроцесуална дейност, а не действия в хода на досъдебната фаза на процеса.

Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, кой е бил собственик на процесното дворно място е ирелевантно за настоящото производство и в тази връзка доводите на защитата за липса на доказателства в подкрепа на такива твърдения, изложени в обвинителния акт, не може да обоснова извод за липса на осъществен състав на престъпление от страна на подсъдимите. Абсолютно ирелевантни са и развитите съображения, касаещи извършената обстоятелствена проверка по молба на свидетелката П.П., тъй като както беше посочено, настоящото производство няма за цел да разреши със сила на присъдено нещо спора за собственост по отношение на процесния недвижим имот. Не представляват по своята същност гласни доказателства, изводите на полицейския служител в сочената от защитата справка дали са налице доказателства във връзка със собствеността на процесния имот и че същият е приел че няма осъществен състав на престъпление от общ характер, тъй дали има осъществен състав на престъпление или не може да бъде решено само и единствено с влязла в сила присъда. Единствено от доказателствено и правно значение са фактите, които този свидетел пряко и непосредствено е възприел и за които именно правнорелевантни факти, същият е разпитан в хода на вече образуваното наказателно производство.

Няма спор, че подсъдимият И. е собственик и е обработвал недвижими имоти, които са съседни на процесния, но в хода на производството беше безспорно доказано, че същият не е обработвал именно имота, във връзка с който са били депозирани показанията пред нотариуса от подсъдимите, както и че същите изобщо не са знаели кой точно е имота и едновременно с това от свидетелските показания събрани в хода на настоящото производство безспорно се установи и доказа, че подсъдимият И. обективно не е осъществявал фактическата власт по отношение на този имот през посочения от подсъдимите в хода на нотариалното производство период. Дали свидетелите П., И.К. и А.К. непрекъснато са обработвали недвижимия имот, също е ирелевантно за настоящото производство, тъй като същото няма да цел да разрешева спор за собственост, а по своята доказателствена същност техните показания в тази им част, касаят контролни факти. Кой, защо и дали е депозирал заявление за възстановяване на наследствени имот, също е неотносимо към предмета на делото, очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК.

По изложените по-горе мотиви, съдът намира за неоснователни и развитите от подсъдимите доводи в хода по същество, упражнявайки правото си на лична защита.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И., за извършеното от него престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК, съдът взе предвид по-високата степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена съобразно характера и тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този вид, с оглед обстоятелството, че посредством същото са засегнати особено съществени отношения, касаещи правото на собственост по отношение на недвижим имот като по този начин е засегната и правната сигурност на гражданския оборот.

Съдът съобрази ниската степен на обществена опасност, която разкрива личността на подсъдимия, предвид това, че същият не е осъждан и са налице положителни характеристични данни за неговата личност.

Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

Като отегчаващи вината на този подсъдим обстоятелства, съдът отчете упоритостта в умисъла.

Смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства, извън ниската обществена опасност на дееца, не бяха констатирани.

Съдът отчете и подбудите за извършване на деянието, а именно желанието на този подсъдим да се облагодетелства по неправомерен начин, като придобие правото на собственост по отношение на недвижим имот.

При отчитане на всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 55 НК, съдът намира, че за това престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер над минималния и под средата, предвиден в особената част на НК за този престъпен състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Именно така определеното на този подсъдим наказание, според настоящия съдебен състав, в пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието и като такова се явява справедливо. По нисък размер на наказанието не би постигнало целите на генералната превантивна функция на наказанието и не би въздействало предупредително и възпиращо по отношение на останалите членове на обществото.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Д., за извършеното от него престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът взе предвид по-високата степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена съобразно характера и тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този вид, с оглед обстоятелството, че посредством същото са засегнати особено съществени отношения, касаещи правото на собственост по отношение на недвижим имот като по този начин е засегната и правната сигурност на гражданския оборот.

Съдът съобрази ниската степен на обществена опасност, която разкрива личността на подсъдимия, предвид това, че същият не е осъждан и са налице положителни характеристични данни за неговата личност.

Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

Отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства, извън високата степен на обществена опасност на извършеното от него деяние и неговата ниска степен на обществена опасност не бяха констатирани.

Подбудите за извършване на деянието се явяват опит да бъде облагодетелстван подсъдимия И..

При отчитане на всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 55 НК, съдът намира, че за това престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер над минималния и под средата, предвиден в особената част на НК за този престъпен състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Именно така определеното на този подсъдим наказание, според настоящия съдебен състав, в пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието и като такова се явява справедливо. По нисък размер на наказанието не би постигнало целите на генералната превантивна функция на наказанието и не би въздействало предупредително и възпиращо по отношение на останалите членове на обществото.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С., за извършеното от него престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът взе предвид по-високата степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена съобразно характера и тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този вид, с оглед обстоятелството, че посредством същото са засегнати особено съществени отношения, касаещи правото на собственост по отношение на недвижим имот като по този начин е засегната и правната сигурност на гражданския оборот.

Съдът съобрази и ниската степен на обществена опасност, която разкрива личността на подсъдимия, предвид това, че същият не е осъждан и са налице положителни характеристични данни за неговата личност.

Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

Отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства, извън високата степен на обществена опасност на извършеното от него деяние и неговата ниска степен на обществена опасност не бяха констатирани.

Подбудите за извършване на деянието се явяват опит да бъде облагодетелстван подсъдимия И..

При отчитане на всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 55 НК, съдът намира, че за това престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер над минималния и под средата, предвиден в особената част на НК за този престъпен състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Именно така определеното на този подсъдим наказание, според настоящия съдебен състав, в пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието и като такова се явява справедливо. По нисък размер на наказанието не би постигнало целите на генералната превантивна функция на наказанието и не би въздействало предупредително и възпиращо по отношение на останалите членове на обществото.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия У., за извършеното от него престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът взе предвид по-високата степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена съобразно характера и тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този вид, с оглед обстоятелството, че посредством същото са засегнати особено съществени отношения, касаещи правото на собственост по отношение на недвижим имот като по този начин е засегната и правната сигурност на гражданския оборот.

Съдът съобрази и ниската степен на обществена опасност, която разкрива личността на подсъдимия, предвид това, че същият не е осъждан и са налице положителни характеристични данни за неговата личност.

Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

Отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства, извън високата степен на обществена опасност на извършеното от него деяние и неговата ниска степен на обществена опасност не бяха констатирани.

Подбудите за извършване на деянието се явяват опит да бъде облагодетелстван подсъдимия И..

При отчитане на всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 55 НК, съдът намира, че за това престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер над минималния и под средата, предвиден в особената част на НК за този престъпен състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Именно така определеното на този подсъдим наказание, според настоящия съдебен състав, в пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието и като такова се явява справедливо. По нисък размер на наказанието не би постигнало целите на генералната превантивна функция на наказанието и не би въздействало предупредително и възпиращо по отношение на останалите членове на обществото.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях възложени и направените в хода на досъдебното производство разноски като всеки един от тях беше осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР – Русе сумата в размер на 47,58 лева.

По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: