№ 1066
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260040/30.07.2021 г., постановено по т. д. № 2/2020 г. по описа на ОС-
гр. Кюстендил, ГК, частично са уважени предявените от И. М. Г. и А. М. Б. срещу ЗД „Бул
Инс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 22500 лв. - за всяка една от
ищците (исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 50000 лв.
- за всяка една от ищците), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 05.09.2017 г. (смърт на брата на ищците), ведно със
законната лихва върху главното парично притезание от 08.07.2019 г. до окончателното му
заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 08.07.2019 г. до 29.07.2019
г.)
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищците са доказали
своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване са установили по
несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие – И. М. Г. и А.
М. Б. (сестри на починалия при настъпване на процесното ПТП), съгласно ППВС № 4/1961
г. и ППВС № 5/1969 г., са измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че са
изградили с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта
търпят продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. ОС-гр. Кюстендил е достигнал до правния извод, че дължимото
заместващо обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на
техния брат е в размер на сумата от по 45000 лв. (за всяка една от ищците), като то следва да
бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с по 1/2 (за всяка една от ищците) поради
основателност на правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на
1
вредоносния резултат от починалия (управление на кросов мотоциклет без светлинна
сигнализация и фар по път от републиканската пътна мрежа, по който е забранено да се
движи).
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени
активно субективно съединените осъдителни искове за сумата от по 22500 лв. (за всяка една
от ищците). Въззивникът поддържа довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй
като по делото - в противоречие с прието за установено от ОС-гр. Кюстендил, не били
доказани всички юридически факти, включени във фактическия състав на непозволеното
увреждане, както и че присъщата за българското общество между брат и сестра
привързаност надвишава обичайните за българските традиции и нрави топли чувства, т.е. не
е налице изключителност в тези отношения, които с оглед принципа на справедливост
следва да бъдат обезщетени. Счита, че загиналият е допринесъл чрез своето противоправно
поведение за настъпване на невъзвратимите вредоносни последици в по-голяма
(„изключителна”) степен от определената от окръжния съд. Поддържа, че поради
непредставяне на банкова сметка застрахователното дружество не е изпаднало в забава.
Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който излагат правни съображения за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която предявените от тях искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо
обезщетение са отхвърлени над сумата от 22500 лв. до пълния им предявен размер от 50000
лв. (за всяка една от тях), респ. в частта, в която акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва върху главното парично притезание е отхвърлена за периода от 08.07.2019 г.
до 29.07.2019 г. (за всяка една от тях), поради което в тази част то е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне - в тази част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Кюстендил, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната и писмения отговор правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред
2
настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството
дали ищците са от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди при смърт на
близък, респ. ако притежават активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е
интензитетът и обемът на причинените им неимуществени вреди, както и дали степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия надвишава определения от
първоинстанционния съд - 1/2 (въззиваемите в отговора на въззивната жалба не са
релевирали довод за необоснованост на този фактически извод на съда, поради което САС
следва да приеме, че приносът на починалия родственик на ищците е поне тъждествен с този
на застрахования при ответното застрахователно дружество делинквент) и дали ответникът
е изпаднал в забава с оглед на обстоятелството, че при предявяване на т. нар.
застрахователна претенция ищците не са представили банкова сметка, на която да бъде
преведено дължимото застрахователно обезщетение.
Неоснователни се явяват правните доводи на ответника за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Кюстендил е достигнал до правния извод,
че ищците, които са сестри на починалия при настъпване на процесното застрахователно
събитие И. М. Г., са измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат
заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен
близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС №
5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи
тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните
органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родствениците (в конкретния
3
случай между брат и сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и
в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост.
В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищците
(сестри на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от И. М. Г. и А. М. Б. (по
несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК),
че те са изградили със своя починал родственик (техния брат) такава духовна и емоционална
връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на своя брат да са с
по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг
период от време.
С влязла в сила присъда, която обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 ГПК, е
установено, че смъртта на брата на ищците е причинена от застрахования при ответното
застрахователно дружество делинквент, поради което буди недоумение поддържаният във
въззивната жалба довод, че „по делото не се доказаха пълно и главно всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане”.
От показанията на свидетеля Р. Г., във фактическо съжителство с ищцата И.Г., се
изяснява, че отношенията между сестрите и техния починал брат са били близки, взаимно си
помагали и подкрепяли. Свидетелства, че между тях съществувала силна духовна връзка,
която се заздравила през годините след ранната загуба на техния баща, в детските им
години. Именно в този период загиналия изиграл ролята на „баща в семейството” -
„Живееха заедно и той й помагаше, беше за И. като баща, защото те са загубили баща им. В
една къща живееха тримата И., А. и И. в с. ***. Мисля, че баща им е починал през 1997 г.,
доста отдавна. Мога да кажа, че това събитие - загубата на родител, е довело до по-близки
отношения между И., А. и брат им И.. Моите наблюдения, които ми дават основание да дам
такъв отговор, е, че след смъртта на баща им те са си останали сами и брат им е бил един
вид много голяма опора”. Изяснява правнорелевантното обстоятелство, че И. се грижел за
неговите сестри, вкл. финансово. И. разбра за катастрофата с И. от сестра й - тя преживяла
много тежко новината за кончината на своя брат, постоянно плачела и се затворила в себе
си. След неговата смърт (след около 2 месеца) направила аборт. И днес продължава да
тъгува за И., споделя, че той й липсва, че случилото се за нея е голяма загуба. След този
инцидент И. се променила - в поведението, характера, държанието, психическото й
състояние. Макар и И. да е по-голяма от брат й, тя го приемала като глава на семействата
(„като баща”) - той й е помагал и финансово („Работил е в чужбина, купувал им е дрехи...
И., А., И. и майка им живееха в едно домакинство, в една къща”). Свидетелят установява, че
преди да загине в катастрофата И. работил в Германия, където престоявал за около 6-7
месеца в годината.
От показанията на свидетеля Б. Димитров, във фактическо съжителство с ищцата
А.Б., се установява, че сестрите и починалият брат живеели в сплотено семейство -
загиналият е полагал грижи както за сестрите си, така и за детето на А. - М.. А. споделяла на
свидетеля за близостта с нейния брат, за нейното чувство, че той за нея е опора като мъж,
(„на брат, на приятел, на всичко това, което го е нямало, тъй като е загубила и баща си по-
рано, като дете и близостта с брат й, на повече от брат, като мъж, приятел”). Грижите на
починалия за неговите сестри се изразявали както във финансова помощ, така и в
психическа подкрепа - „която може да получи човек в нужда от близък човек”. Изяснява, че
А. много тежко приела гибелта на брат си - не ходила на работа повече от месец. И до днес
скръбта не е отминала - „Много често говори за брат си, тъй като близостта им е била силна.
Като говори за И., А. го описва като загуба на най-скъпия й човек - като опора, като помощ,
4
имам предвид мъжката сила. Финансово и опора за детето беше И.. Той й даваше силата...
Виждам, че след инцидента настъпи промяна в характера на А.”. Знае, че и И. е преживяла
много трудно новината. Абортирала след случката. Виждал е в момента двете сестри да
плачат при спомена за загиналия, като взаимно се утешавали. Изяснява, че са живели в една
квартира, когато брат им заминал да работи в Германия, тримата се чували по видеовръзка.
Според свидетеля загубата на баща им е довела до по-близките отношения между тримата.
От показанията на свидетеля В. Д., познат на ищците и техния брат от деца, се
установява, че тримата живеели заедно след смъртта на техния баща. Впоследствие за малък
период от време А. напуснала общото жилище, но след като нейният съпруг починал,
отново тримата заживели заедно - „Когато почина мъжът на А., И. винаги е бил до нея.
Винаги е помагал и на нея, и на детето й, никога не ги е оставял за нищо, с всичко им е
помагал... И. постоянно гледаше детето на А. след смъртта на бащата на детето. Водеше
детето с него, аз лично съм го водил също”. Първоначално тримата живеели заедно в с. ***,
а впоследствие се преместили да живеят в гр. ***, на квартира, защото там учеха - „И. там
работеше. Беше още ученик и работеше, само и само да може да помага на сестрите си по
някакъв начин. Те много разчитаха на него, както и той на тях. Те, като цяло разчитаха един
на друг, нямаха на кой друг да разчитат. Майка им също им помагаше, живееше с тях, но
нямаше как да смогне сама”.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и
изживените след смъртта на техния брат болки и страдания са непосредствени. Именно
обстоятелството, че още в детска възраст загиналият и неговите сестри са останали без баща,
е обусловило по-бързото съзряване на момчето, което е поело заместващата роля на мъжа в
семейството, който да поеме по-голяма отговорност за своите сестри. В този смисъл, е
ирелевантен фактът, че той е бил най-малкият измежду тримата. Загиналият е подпомагал
своите сестри както морално - бил е тяхна духовна опора, така и финансово (още като
ученик е започнал работа, като в един по-продължителен период е полагал труд в Германия).
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от приетото като компетентно
изготвено от първоинстанционния съд заключение на СПЕ, извършила беседа и тестово
проучване с ищците. Вещото лице изяснява, че резултатите от експертното изследване дават
основание да се приеме, че обстоятелствата, свързани със смъртта на брат им И.,
представляват несъмнено психотравмено за И. и А. събитие, довело до влошаване на
психологичното им благополучие за продължителен период от време. Близо три години след
злополуката при тях е налице посттравматично стресово разстройство, като
постравматичните последиците са налице и към настоящия момент, макар и с по-слаб
интензитет. Продължават да преживяват силни негативни емоции - безсилие пред
обстоятелствата, отчаяние от това, че не са могли да помогнат. Споделеното от тях се
потвърждава и от тестовото изследване /Айзенк/, регистриращо повишено невротично ниво
с прояви на изострена чувствителност, особено към датите на наближаваща годишнина от
злополуката и места свързани със злополуката. Именно тази невротична симптоматика
/персистиращо напрежение, тревожност, безсъние, потиснато настроение, главоболие,
чувство на умора, лесна раздразнителност налага извода, че обстоятелствата от загубата на
брат им са довели до формирането на мощна негативна емоционална доминанта, което се
отразява на способността им за ефективно житейско справяне и до поява на тревожно
разстройство. Загубата на брат им е променило начина им на живот и то в негативен аспект,
като към настоящия момент не е напълно преодоляна психичната травма от случилото се,
макар да не се наблюдава задълбочаване на проблема. Злополуката е причинила субективен
дискомфорт, като е повлияла субективно на психичното им равновесие, довело до
затрудняване на ежедневната адаптация - но то не патологично. Резултатите от
5
психологичното изследване, данните по делото и свидетелските показания представляват
основание да се приеме, че обстоятелствата, свързани със злополуката, са причинили
психотравмено събитие, извън твърденията на ищците, което ги е поставило в състояние на
силен стрес и фрустрация, с персистиращи интензивни негативни емоционални
преживявания /яд, гняв, чувство за несправедливост, възмущение, безсилие пред
обстоятелствата/. Тези негативни емоции са довели до поява на тревожност, персистиращо
напрежение, потиснато настроение, главоболие, чувство на умора, раздразнителност.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния правен извод, че в процеса на доказване ищците
установиха превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които една
сестра изпитва при смъртта на своя родственик. Приживе те заедно са споделяли общи
лични и житейски цели (грижили са се един за друг, като взаимно са се подкрепяли морално
- още като деца (при тяхното съзряване като личности) до момента на избор на семеен
партньор основно те сами са се грижили един за друг, което безспорно е създало
изключително силна духовна и емоционална връзка между тях; заедно са били морална и
материална опора един на друг), като загубата на брат се е отразило изключително
негативно върху емоционалната сфера на ищците - загубили са не само моралната опора, но
и близкия човек, на когото са могли да доверяват личните си чувства и стремежи,
вследствие на което са станали по-необщителни, вглъбени в себе си - от изяснените от
свидетеля правнорелевантни факти се установява, че това потиснато емоционално състояние
се е породило след смъртта на И. М. Г. и продължава трайно - в един дълъг период от време.
Смъртта на техния баща в ранна детска възраст е предпоставило по-ранното съзряване на
момчето, което се е превърнало в основна нравствена и материална опора на сестрите. След
кончината на брат им ищцата са придобили посттравматично стресово разстройство, като
тези посттравматични последици са налице и към настоящия момент.
Следователно, в процеса на доказване в настоящото исково производство ищците
установиха чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК, че духовната връзка между починалия и родствениците (в конкретния случай между
брат и сестри) е била по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала
на съвременното българско общество емоционална привързаност, както и че скръбта от
трагичната кончина на близкия родственик значително превишава интензитета на
естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост, поради което
установените силни интензивни страдания от смъртта на един от най-близките хора в
живота на ищците налага извод, че те трябва (съобразно общоприетия принцип за
справедливост) да получат заместващо обезщетение.
При определяне неговия размер - при причинена смърт на близък (в конкретния
случай на техен брат), е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на
близък, тяхната възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – през 2017 г., както и нормативно определеният
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
6
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на брат, към когато ищците са били силно привързани, ще ги
съпътства през целия им живот. Впоследствие те ще бъдат лишени както от емоционалния
контакт, така и от неговата морална подкрепа и духовна опора. Следователно, болките и
страдания, които ищците ще продължават да изпитват от загубата на починалия, трябва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Както
бе изяснено от свидетелските показания, ищците и починалият са били привързани един към
друг, още от детска възраст - след смъртта на техния баща, вкл. и поради самостоятелната
грижа един към друг в големия град, са изградили изключително силна духовна връзка и
привързаност, помагали са си в личностен, духовен и материален план, поради което съдът
счита, че ищците трудно биха намерили утеха и морална подкрепа след кончината на
починалия.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на техния брат, е в размер на по 45000 лв. (за всяка една от тях). Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2017 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при смъртта на брат, към когото неговите сестри са изпитвали силна
привързаност, е в размер на сумата от по 45000 лв. (за всяка една от тях).
За правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, не са приложими правните норми, уредени в чл. 493а (нов; ДВ, бр. 101/2018
г., в сила от 7.12.2018 г.) КЗ, във вр. с § 96 (нов; ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) от
ПЗР на КЗ. Процесното застрахователно събитие е настъпило преди влизане в сила на този
закон – на 05.09.2017 г. Съгласно установените в чл. 14, ал. 1 ЗНА нормативни правила
обратна сила на материалноправна норма може да се придаде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. ЗИДКЗ (в сила от 7.12.2018 г.), с който са приети чл. 493а КЗ и § 96 от
ПЗР на КЗ, влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение
на § 35 относно чл. 304, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. - § 103 от този ЗИДКЗ.
В този смисъл е разпоредбата на § 95 от ПЗР на КД, която предписва, че до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на
обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица по чл. 493а, ал. 3 за
имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно
смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този
закон, се прилага досегашният ред.
7
Нещо повече, правилото за поведение, уредено в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, е в
противоречие и с общностното право, което следва да бъде приложено от националния съд,
ако българският закон не е хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално
запитване по дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-
малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити,
установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на МПС и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са транспонирани в националното
законодателство – арг. чл. 492 КЗ, като те надвишават многократно сумата от 5000 лв.
В този смисъл е формираната практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 70/3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г., II т. о., ТК; Решение №
310/6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 435/19.06.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 234/9.04.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 1726/2019 г., I т. о., ТК и пр.
Както бе изяснено, поради липса на съответен довод на въззиваемите за
необоснованост на първоинстанционното решение, САС е длъжен да приеме, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия, като
този принос е не по-малък от 50%.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, която е
ползвала за целите на изследването всички събрани по делото доказателства, се установява,
че процесният пътен инцидент е настъпил на 05.09.2018 г., около 20,16 ч. (при установена
добра видимост до 110 м. - при „сумрак”), между лек автомобил, управляван от делинквента,
и нерегистриран за движение по републиканската пътна мрежа кросов мотоциклет,
управляван от пострадалия. Водачът на л. а. се е движел не само с несъобразена с пътната
обстановка скорост, но и над разрешената - 99 км./ч. Застигайки движещите се пред него два
скутера, той предприема маневра „изпреварване”, като навлиза в лявото за него пътно
платно, в което се е движел загиналият, с около 50 км./ч. В момента на навлизане на лекия
автомобил в насрещната лента за движение процесният кросов мотоциклет се е намирал на
30 м. пред автомобила, като ударът е бил непредотвратим, тъй като е настъпил едва след 0,8
сек. Установено е, че кросовият мотоциклет е без осветителни тела, в т. ч. фар.
При така приетите за установени правнорелевантни факти недостоверни се явяват
показанията на делинквента, дадени пред първоинстанционния съд, в частта, в която се
възпроизвеждат субективни възприятия относно факта, че пътният инцидент е настъпил в
тъмната част на денонощието („Беше си тъмно”). Те се опровергават както от заключението
на вещото лице от САТЕ, така и от удостоверените обстоятелства в представеното в
наказателното производство писмо с изх. № 707/08.12.2017 г. на Института по Астрономия
на БАН - „видимостта е характерна за „граждански полумрак” - време след залеза и преди
изгрева на слънцето, при което ясно небе и на открито човек с нормално зрение може да
работи и да различава цветове без нужда от изкуствено осветление”. В тази част мотивите
към присъдата представляват официален свидетелстващ документ, който възпроизвежда
друг официален свидетелстващ документ, удостоверяващ правнорелевантни факти.
Следователно, съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило
вследствие на неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който, макар и да е
имал добра видимост от 110 м., не е възприел движещите се в насрещната лента на пътното
платно водачи на кросови мотори, като с несъобразена с конкретната пътна обстановка
неразрешена скорост (99 км./ч.) е предприел внезапно навлизане в насрещната пътна лента,
8
вследствие на което челният удар между процесните МПС е станал непредотвратим
(нарушена е диспозицията на правната норма, уредена в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която предписва,
че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие). Те са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Но и самият пострадал е допринесъл в значителна степен за настъпване на непоправимите
вредоносни последици - управлявал е не само нерегистриран кросов мотор, но това МПС не
е било оборудвано с осветителни тела (фарове).
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, и настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалият водача на кросовия мотоциклет чрез своето противоправно
поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес с 50% за настъпване на
процесните травматични увреждания, но значителен принос представлява и
несвоевременната реакция на делинквента (невъзприемането на съществуващата опасност
на пътя при движение с неразрешена скорост), поради което претендираното заместващо
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди в размер на по 45000 лв. (за
всяка една от тях) следва да бъде намалено с 50%, т.е. с 22500 лв. (за всяка една от тях).
В този смисъл, дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е в размер на сумата от по 22500 лв. (45000 лв. - 22500 лв.) - за всяка една от ищците,
поради което предявените осъдителни искове трябва да бъдат уважени за тази сума.
Неоснователен се явява и правният довод на въззивника за неизпадането му в забава,
тъй като ищците не били представили банкова сметка, по която да бъде изплатено
претендираното застрахователно обезщетение. Застрахователят не е заплатил дължимото
застрахователно обезщетение не поради непосочване на банкова сметка, а защото е оспорил
материалноправната легитимация на ищците като пострадали лица - в този смисъл е
изричният отказ, обективиран в писма с изх. № НЩ-5801/25.07.2019 г. и с изх. № НЩ-
5802/25.07.2019 г. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС -
напр. Решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК –
„Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ , не
касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на
щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение... Забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само, ако неплащането
на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова
сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора
за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато
длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме,
че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е
неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава. С
оглед горното, ВКС приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на
увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което
е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение, не
е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в
9
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за
банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението”.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено
– в обжалваната част.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на адв. Р. М. от САК трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер общо от 2892 лв. с ДДС - за осъщественото безплатно процесуално представителство
на ищците пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040/30.07.2021 г., постановено по т. д. № 2/2020 г.
по описа на ОС-гр. Кюстендил, ГК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на адв.
Р. И. М. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 1, ет. 1 сумата от 2892 лв. с ДДС – за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10