Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 21.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Т. П., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 653 по описа за
2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищецът твърди,
че по силата на нотариален акт № ., том ., peг. № .,
дело № ./2017 г. от 11.05.2017 г. на нотариус Б. К., с район на действие – района
на Р. районен съд, придобил собствеността върху следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г. д., общ. З., обл. П., с площ от. кв. м, съставляващ имот с планоснимачен номер .по кадастралния план на селото, в кв.
3 по плана на същото село, при граници: улица, имот с планоснимачен
номер ., парцел ., имот с планоснимачен номер ., от
който поземлен имот, съгласно регулационния план на селото, една част от него,
с площ от 300 кв. м, попада в границите и за нея е отреден парцел . за имот с планоснимачен номер ., в кв. 3, за който парцел дворищнорегулационният план за придаваемите
към него имоти по регулация не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и
в същия срок няма подадено заявление за това, а останалата част от имота, с площ от . кв. м е придаваем имот по регулация към парцел ., в кв. 3, за който
придаваем имот по регулация дворищнорегулационният
план не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма
подадено заявление за това.
Посочва, че ответниците
по делото без правно основание владеели и ползвали част от процесния
имот, с площ от 100 кв. м, откъм границата с парцел . и въпреки знанието им, че
този имот бил собственост на ищеца, отказвали да му предадат владението на тази
част от имота.
Предвид изложеното, моли съда
(след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК) да постанови
решение, с което да се признае за установено, че ищецът е собственик на недвижим
имот, с площ от . кв. м, представляващ част от поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г. д., общ. З., обл. П., с площ от . кв. м, съставляващ имот с планоснимачен номер. по кадастралния план на селото, в кв.
3 по плана на същото село, обозначен на
комбинираната скица – приложение № . към заключението на съдебно - техническата
експертиза, с вх. № ./12.03.2019 г. на вещото лице Р.С. с жълт цвят, заключена
между буквите … и да бъдат осъдени ответниците да му
предадат владението върху посочената част.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който са изразили становище за неоснователност на иска. Заявяват, че по силата на договор
за продажба на недвижим имот от 15.05.1949 г. и договор за продажба на недвижим
имот от 12.09.1953 г. техният баща Г. С. К. е закупил поземлен имот, находящ се в с. Г. д., общ. З., обл.
П., съставляващ имот с планоснимачен № ., в кв. . по
кадастралния план на селото.
Твърдението на ищеца, че е
собственик на част от имота на ответниците, било
изцяло невярно, тъй като процесната част от имота никога
не била владяна от ищеца.
Твърдят, че след смъртта на общия
им наследодател, ответниците единствени владеели
имота, включително и спорната част от него. Ползвали целия имот според
предназначението му, като го засаждали ежегодно, поливали и събирали реколтата
и го поддържали целия като техен собствен имот. Ищецът никога не бил
възпрепятствал достъпа до процесната част от имота,
нито пък се опитвал да отстрани ответниците от
владението на същата.
Първоначално имотът бил
деклариран на името на Г. С. К., а след неговата смърт ответниците
подали в Община З. декларация за процесния имот по
чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.
Наред с това, ответниците
правят възражение, че са придобили процесната част от
имота по давност, посочвайки, че дори да се приеме, че договор за продажба на
недвижим имот от 15.05.1949 г. и договор за продажба на недвижим имот от
12.09.1953 г. не са породили правно действие, то двата договора служели за
начало на 10-годишната придобивна давност, която към
настоящия момент била изтекла.
Поради изложеното в отговора на
исковата молба молят съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците, редовно призовани, се явяват
лично в съдебно
заседание и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От изисканото и прието по делото заверено копие от нот.
дело № ./2017 г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на Радомирския
районен съд, се установява, че в рамките на същото, по молба на ищеца Д.М. е
съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №., том., рег. № ., по силата на който ищецът е
признат за собственик по реда на чл. 587, ал. 2 и 3 ГПК на поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г. д., общ. З., обл. П., с площ от . кв. м, съставляващ имот с планоснимачен номер . по кадастралния план на селото, в кв.
. по плана на същото село, при граници: улица, имот с планоснимачен
номер 12, парцел ., имот с планоснимачен номер ., от
който поземлен имот, съгласно утвърдения със заповед №./1989 г. регулационен
план на селото, една част от него, с площ от 300 кв. м, попада в границите и за
нея е отреден парцел .за имот с планоснимачен номер .
в кв. ., за който парцел дворищнорегулационният план
за придаваемите към него имоти по регулация не е
приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено заявление
за това, а останалата част от имота, с площ от . кв. м е придаваем
имот по регулация към парцел ., в кв. ., за който придаваем
имот по регулация дворищнорегулационният план не е
приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено
заявление за това.
По делото е представен и договор за продажба на недвижим имот от 15.05.1949
г., по силата на който Р., Г., П. и К. С. К.и от с. Г. д. са закупили за сумата
от 50 000 лева недвижим имот, представляващ ливада, находяща
се в землището на с. Г. д., местност „Г.“, при граници (съседи): от север – М. И.
В.в, от юг – А. М. К., от запад – герен и от изток –
шосето за Г., както и ¼ ид. ч. от ливада, находяща се в землището на с. Г. д., местност „Г.“, при
граници (съседи): от север – М. В. И., от запад – шосето Г. – Г. д., от изток –
А. М. К.
По делото е представен и договор за продажба от 12.09.1953 г., по силата на
който Г., П. и К. С. от с. Г.в д. са закупили от М. В. И. за сумата от 4800
лева недвижим имот, с площ от 500 кв. м, находящ се в
землището на с. Г. д., местност „Г.“, при граници (съседи): от една страна – М.
В. И., от друга страна – Г., П. и К. С., шосе и стария герен,
ведно с находящата се в него постройка, както и една
част от градина, находяща се до гореописания имот, с
площ от 100 кв. м, при граници (съседи): от една страна – М. В. И., от друга
страна – Г., П. и К. С., ТКЗС, ливада и шосе, ведно с ½ ид. ч. от находящия се в имота
бунар.
От представеното по делото удостоверение за наследници, с изх. № ./ГРС-./11.07.2018 г., издадено
от община П., е видно, че ответниците З. и Ц. С. са
наследници по закон на Г. С. К., починал на 21.01.2002 г.
По делото са представени и приходни квитанции за заплатени по сметка на
община З. от Ц.Г. С., Г. С. К. и З.Г.С. данък сгради и такса битови отпадъци за
имот, находящ се в с. Г. д., както и 3 бр. декларации
по чл. 14 ЗМДТ, с които Г. С. К. и З.Г.С. *** недвижим имот, представляващ
имот с планоснимачен
номер . по кадастралния план на с. Г. д..
От ответниците по делото са представени и молба
от З.Г.С. *** от 02.12.2014 г., с искане за поправка на кадастралния план на с.
Г. д., одобрен със заповед № ./1989 г. и писмо от 29.11.2017 г. от община З. до
ответницата, с отговор, че исканата поправка не може да бъде извършена, тъй
като имот № .е собственост на Д.М. и спорът за собственост следва да бъде
разрешен по съдебен ред.
От представеното по делото писмо от 29.08.2018 г. на община З. се
установява, че кадастралният план на с. Г. д. е одобрен със заповед № ./1989 г.,
като в разписния лист към плана имот № .е записан на името на Г. С. К.. Имотът,
измерен графично, е с площ от 170 кв. м.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели.
От показанията на свидетеля В. В. се установява, че ответниците
са собственици на имоти в с. Г. д., но свидетелят не може да посочи конкретно
какви имоти притежават ответниците. Свидетелят
твърди, че неговият баща е продал през 1953 г. на Г. С. К. част от имот с къща
и половината от находящия се в него бунар. Свидетелят
посочва, че другата част от имота се ползва от С. К., но тя била по-голяма от
това, което следвало да ползва. Свидетелят сочи, че допреди 10 – 15 години е
посещавал с. Г. д. веднъж – два пъти годишно, а след това почти не е посещавал
селото.
От показанията на свидетеля М. М. се установява, че същият в периода от
1980 г. до 1990 г. е бил кмет на с. Г. д., като в периода от 1985 г. до 1987 г.
е изработен и кадастралният план на селото, като процесният
имот с планоснимачен номер . е деклариран от
наследниците на С.К., а съседният имот с планоснимачен
номер . е деклариран от Г. К.. Свидетелят сочи, че е провеждал по това време
разговори с Г. К., който му е заявил, че имот с пл. № . е собственост на брат
му С.. Твърди също, че е разговарял с лице на име М., който му е заявил, че е
продал процесния имот на С. К., ведно с къщата и
бунара в него. Според свидетеля до 1990 г. двата имота (имот с пл. № . и имот с
пл. № .) не са били заградени, но към настоящия момент има поставена ограда.
Докато свидетелят е изпълнявал длъжността кмет на селото, бунарът се е ползвал
единствено от наследниците на С. К., но свидетелят е виждал, че наследниците на
Г. К. са взимали оттам вода за пиене. Заявява, че показанията му пред съда не
се различават от заявеното пред нотариуса при съставянето на нотариален акт № ., том ., peг. № ., дело № ./2017 г. от 11.05.2017 г. на нотариус Б.
К., с район на действие – района на Р. районен съд.
По делото са изслушани и две съдебно – технически експертизи.
От заключението на вещото лице Р.Н. се установява, че ограденият терен от север,
означен на приложената към заключението схема с б. „. се ползва от ищеца Д.М. и
е с площ от .кв. м, а ограденият терен в средата, означен на приложената към
заключението схема с б. „.“, се ползва от ответниците
Ц.С. и З.С. и е с площ от . кв. м, като двете оградени места отговарят на имот
с пл. № . по плана на с. Г. д..
Ограденият терен от юг, означен на приложената към заключението схема с б.
„.“, се ползва от ответниците Ц.С. и З.С. и е с площ
от . кв. м, като същият отговаря на имот с пл. № . по плана на с. Г. д..
Съществуващият бунар, означен на приложената към заключението схема с б.
„К“, е разделен на две половини от оградата между оградения терен „.“, ползван
от ищеца и оградения терен „.“, ползван от ответниците.
От заключението на вещото лице Р.С. се установява, че в разписният лист към кадастралния
и регулационен план към момента на одобряването му, относно собствеността на
имотите е записано: за имот с пл. № ., в кв.., предназначение на имота -
„двор”, собственик: наследници на С. К. М., като впоследствие собствеността на имот пл. № . е променена
и за собственик е записан Д.С.М.; за имот с пл. № ., в кв. 3, предназначение на
имота - „двор", собственик: Г. С. К..
Площта на имотите, изчислена графично и записана в издаваните от община З.скици,
е както следва: за имот с пл. № .– . кв. м, а за имот с пл. № . кв. м.
За изясняване фактическата страна на спора вещото лице е извършило преки геодезически измервания на място, от които се установява,
че несъответствието между имотните граници за имот с пл. № . и имот с пл. № 18 по кадастрален план и
границите на фактическото владение, материализирани с дървени огради, се дължи
на различния метод на определянето им: по фотограметричен
начин при изработването на кадастралния план и чрез преки геодезически
измервания при изработването на експертизата и/или на промяна при ползването и
владението им.
Страните по делото владеят на място имоти (дялове), попадащи изцяло върху
имот с пл. № . и частично върху съседните имоти. Площите на имотите по
кадастрален план и на имотите/дялове според фактическото им владение, изчислени
от цифровия модел, са както следва: площ по кадастрален план, одобрен със
заповед №./07.03.1989 г.: имот с пл. № ., кв. – .00 кв. м; имот с пл. № ., кв..
– .кв. м, като според вещото лице разликата в площта на имот с пл. № . от
цифровия модел и графичното изчисление по скиците от община З. е над допустимата
граница на точност и най-вероятно се дължи на техническа грешка при графичното
изчисление.
Според вещото лице частта от имот с пл. № . кв. ., която се владее от ответниците по делото, е в размер на 213,00 кв. м и е
оцветена в жълт цвят на изготвената комбинирана скица, като е заключена между
буквите .
В заключение вещото лице е посочило, че процесните
213,00 кв. м, които се владеят от ответниците, попадат
изцяло в имот с пл. № ., кв.. по действащия кадастрален план на с. Г. д..
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка
и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като
взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по допуснатите и
изслушани по делото съдебно – технически експертизи, като неоспорени от
страните и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е
допустим. Налице е правен интерес от завеждането му, след като ищецът твърди,
че е собственик на вещта, а ответниците оспорват или
нарушават правото му. Държането на вещта от несобственик е действие, което
оспорва и засяга правото на собственост, поради което и действителният
собственик на вещта има правен интерес да заведе иска по чл. 108 ЗС срещу всяко
лице, което владее или държи вещта без основание.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване
на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното в исковата молба основание, че
ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без
основание. На първо място ищецът по ревандикацията
следва да докаже по някой от законно установените способи активната си
легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна
трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се
намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я
държи, следва да му я върне.
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум.
При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе
само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право
(решение № . от 26.10.2010 г. по гр. д. № ./2009 г. по описа на ВКС, ГК, . г.
о.). В случая ищецът е изложил твърдения, че е собственик на процесната част от недвижимия имот на основание давностно владение, позовавайки се на съставения нотариален акт № ., том . peг. № ., дело № ./2017 г. от 11.05.2017 г. на нотариус Б.
К., с район на действие – района на Р. районен съд.
Страните по делото не спорят, а
се установява и от събраните по делото доказателства по безспорен начин, че
ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в
населената част на с. Г. д., общ. З., обл. П., с площ
от 330 кв. м, съставляващ имот с планоснимачен номер .по
кадастралния план на селото, в кв. 3 по плана на същото село, за което е
съставен и процесният нотариален акт № ., том . peг.
№ ., дело № ./2017 г. от 11.05.2017 г. на нотариус Б. К., с район на действие –
района на Р. районен съд. Според разясненията, дадени в ТР № ./21.03.2013 г. по тълк. д. № ./2012 г. на ОСГК на ВКС, издаденият по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт има легитимиращ ефект по
отношение правото на собственост. Той се изразява в това, че легитимира неговия
притежател като собственик на съответния имот пред държавни и общински органи и
учреждения, юридически и физически лица. Изводът на
съда, че ищецът е придобил собствеността върху имот с пл. №. се подкрепя от
събраните по делото доказателства, в т. ч. от показанията на свидетеля М. М.,
според когото в периода, в който се е изработвал кадастралният и регулационен
план на с. Г. д., е провел разговор с бащата на ответниците,
който му е заявил, че процесният имот е собственост
на брат му и затова той е декларирал съседния имот с пл. №..
Спорен по делото е въпросът дали
ищецът се легитимира за собственик на процесната част от недвижим
имот, с площ от 213 кв. м. За да извърши тази преценка, съдът съобрази
заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно – технически експертизи,
които след запознаване с материалите по делото, оглед на имотите на място и
извършване на съответните технически измервания, са достигнали до извода, че процесните . кв. м попадат изцяло в имот с планоснимачен номер . в кв. . по плана на с. Г. д., което
се установява от извършеното от вещото лице Р. С. геодезическо
заснемане, като според вещото лице разликата в площта на имот с пл. номер . от
цифровия модел и графичното изчисление по скиците, издадени от община З., е над
допустимата граница на точност и най-вероятно се дължи на техническа грешка при
графичното изчисление.
След като според вещото лице Р. С.
процесните . кв. м са част от имота на ищеца и поставената
на място ограда не съвпада с имотната граница между имот с пл. номер . и имот с
пл. номер ., и предвид липсата на спор между страните, че ищецът се легитимира
на валидно правно основание за собственик на имот с пл. № ., то следва, че
ищецът е собственик и на процесната част, с площ от
213 кв. м.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на релевираното в отговора на исковата молба възражение за
изтекла в полза на ответниците придобивна
давност по отношение на спорната част от имота. Не се доказаха по никакъв начин
твърденията на ответниците, че единствени са владели спорната
част от имота, като са я засаждали ежегодно, поливали са и са събирали
реколтата, поддържайки имота като техен собствен, които действия да са
продължили в изискуемия се от закона срок и да са довели до придобиването му по
давност. Доказателства в тази насока не се събраха и от показанията на
свидетеля В. В., тъй като, както се установи от неговите твърдения, същият
посещава с. Г. д. рядко, като в последните 10 – 15 години почти не е посещавал
селото, а наред с това свидетелят не можа да посочи какви имоти притежават ответниците в селото, с каква площ са те и пр.
По делото не е спорно, че процесната част от имота, с площ от 213 кв. м се владее от ответниците, като те не са доказали наличие на основание да
упражняват фактическа власт върху вещта. Ето защо съдът намира, че предявения
иск по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски. Ищецът доказва
направени разноски в общ размер от 1362,00 лева, от които 50,00 лева – внесена
държавна такса, 650,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 662,00 лева
– заплатено възнаграждение за вещо лице.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците е направил
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, което съдът намира за
основателно, като счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №. от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д.
№ ./2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № ./09.07.2004
г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая размерът на претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до 600,00 лева (чл. 7, ал. 5 от Наредба
№ . от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
предвид изхода на делото да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищеца сумата от 1312,00 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и З.Г.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че Д.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на
недвижим имот, с
площ от .кв. м, представляващ част от поземлен имот, находящ
се в населената част на с. Г. д., общ. З., обл. П., с
площ от .кв. м, съставляващ имот с планоснимачен
номер . по кадастралния план на селото, в кв. по плана на същото село, обозначен
с жълт цвят на
комбинираната скица – приложение №. към заключението на съдебно - техническата
експертиза, с вх. № ./12.03.2019 г. на вещото лице Р.С., заключена между
буквите АБВГ, която скица, приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ц.Г.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и З.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** да
предадат на Д.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** владението върху описания по-горе недвижим
имот, а именно: недвижим имот, с площ от . кв. м, представляващ част от
поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г.
д., общ. З., обл. П., с площ от . кв. м, съставляващ
имот с планоснимачен номер . по кадастралния план на
селото, в кв. . по плана на същото село, обозначен с жълт цвят на комбинираната
скица – приложение № . към заключението на съдебно - техническата експертиза, с
вх. № ./12.03.2019 г. на вещото лице Р.С., заключена между буквите …, която
скица, приподписана от съда, представлява неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ц.Г.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и З.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Д.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 1312,00 лева (хиляда триста
и дванадесет лева), представляваща сторени от ищеца деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/