Р Е Ш Е
Н И Е № 200
гр.
Габрово, 04.12.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............ в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти ноември юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря .........ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието
на прокурора НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. №294 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
Искова молба от В.Д.А., в качеството на ЕТ“**********.“ с ЕИК ***********, чрез
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат против Агенция по вписвания
София Търговски регистър, като е претендирано заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 1007, 50 лева. Прентендират
се и разноски по настоящото съдебно производство в размер на 375 лева
/възнаграждение за адвокат и ДТ/.
В Исковата молба се
описва подробно фактическата обстановка, както се твърди, че така предявения
иск е допустим и основателен. Излага се, че ищецът бил заявил в АВ ТР вписване
на обстоятелства по отношение на ЕТ, като бил постановен Отказ от длъжностно
лице. Същият бил обжалван по надлежния ред пред ОС Габрово и отменен, като в
хода на съдебното обжалване ищецът бил претърпял вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение и внесена ДТ. Така конкретизираните
имуществени вреди се претендира да бъдат обезщетени в настоящото производство,
ведно със законните последици, вкл. присъждане на разноски. Според ищеца била
налице причинно следствена връзка между претърпените от него вреди и отменения
Отказ на длъжностно лице в АВ ТР, като по този начин били налице предпоставките
за присъждане на обезщетение по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание
ищецът В.Д.А., в качеството на ЕТ“***** редовно призован не
се явява, не се представлява.
За ответника, редовно
призован в съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Представителят на ОП
Габрово дава мотивирано заключение за основателност на предявения ис, поради
което същия да бъде уважен в заявения размер.
Административен съд Габрово, след
като прецени допустимостта на Исковата молба и изложените в нея доводи, както и
данните по делото, приема за установено следното:
Така предявения Иск от В.Д.А., в качеството на ЕТ“***********.“*** е процесуално допустим,
подаден от надлежна страна, а разгледан по същество не следва да бъде уважен по
следните съображения:
В.Д.А., в качеството
на ЕТ“***********.“ е подал
Заявление до Агенция по вписванията, Търговски регъстър за вписване на промяна
в обстоятелствата по отношение на ЕТ. Длъжностното лице е констатирало
нередовност по така подаденото Заявление от ЕТ №20200116174001/16.01.2020г.
като в тази връзка е дало указания към заявителя с Указания
№20200116174001/16.01.2020г. за това че липсва внесена ДТ. Постановен е Отказ
№20200116174001-2/22.01.2020г. за вписване на подаденото Заявление за промяна в
обстоятелствата по отношение на заявителя ЕТ“***********А.“***1-2/22.01.2020г.
е обжалван пред компетентния Окръжен съд Габрово, който с Решение
№137/05.03.2020г. по Гр.д.№8/2020г. отменил постановения Отказ на длъжностно
лице от АВ ТР. Постановеният съдебен акт на ГОС е окончателен, като в
производството по делото пред съда жалбоподателя ЕТ“**********.“ с ЕИК********** е бил
представляван от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. От представен
по приобщеното като доказателство към настоящото производство Гр.д.№8/2020г. на
ГОС, Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2020г. е видно, че по
посоченото дело пред ГОС ЕТ е бил представляван от упълномощен пр. представител
адвокат, на който е заплатил в брой договорено възнаграждение в размер на 1000
лева. По делото пред ОС Габрово е внесена и ДТ в размер на 7,50 лева, видно от
представен платежен документ.
Искане за разноски е
заявено от пр. представител на ЕТ с жалбата до ГОС, който в отменителното
Решение №137/05.03.2020г. е мотивирал подробно своето становище защо не следва
да се уважава подобно искане за присъждане на разноски, а именно поради факта,
че развилото се производство пред ГОС е охранително по своя характер.
За да се ангажира
отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са
налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а
именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове,
действия или бездействия да са извършени при или по повод административна
дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на
административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на
граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с
незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е
да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и
незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от
това са произтекли вреди.
Отговорността на
държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна,
обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже
наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на
ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в
административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ
доказателства и доказателствени средства.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага
извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на
причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда.
Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС
приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера
на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
Агенцията по
вписванията е административен орган към министъра на правосъдието (чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския
регистър), която осъществява функции по воденето на Търговския
регистър. Регистърното производство по същността си е охранително. То приключва
с вписване (удостоверителен и оповестителен акт), респ. с отказ за вписване. И
в двата случая заключителният акт не е индивидуален административен по смисъла
на чл. 21 от АПК. Това се
установява от изрично предвиденият в чл. 25 от ЗТР ред за обжалване
на отказа за вписване, чиято проверка е в компетентността на окръжния съд по
седалището на търговеца и се разглежда по правилата на ГПК, а не на
съдебно-административното производство.
Функцията на
длъжностните лица по вписванията е регистърна и това, което те могат да
преценяват при заявление за вписване е единствено дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и съответно дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно Наредба №1/14.02.2007г. Длъжностното лице
по вписванията не проверява по същество взетото решение, а единствено
редовността на заявлението за вписване, за да може от неговите действия
засегнато лице да претърпи вреди.
Разпоредбата на чл. 28, ал.2 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в редакцията от
ДВ бр.105/2016 година предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобрзани актове,
действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди. Нормата очертава рамката на юридическия състав на
предвидената отговорност, която предполага доказана кумулативната наличност на
следните елементи на фактическия състав - незаконосъобразен акт /действие,
респ. бездействие/ на длъжностно лице на Агенцията при изпълнение на
осъществявана от него, възложена му в това качество дейност; щета за ищеца;
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат.
Посоченото и приложено
към настоящото производство доказателство - Решение №137/05.03.2020г. на Окръжен съд Габрово по Гр. д.№8/2020 година установява
първия елемент от фактическия състав на чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ -
незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрацията, който е отменен.
Уважаването на
иска за обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразния отказ на
длъжностното лице от Агенцията по вписванията предполага доказването на вредата
като обективен факт, настъпил като пряка последица в резултат на отменения акт.
В случая като вреда се претендират направените от търговеца разноски в
регистърното производство по оспорването на акта пред окръжния съд, не и вреди,
които произтичат от отказа да бъдат вписани определени обстоятелства по
партидата на дружеството.
Законът за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно нормата
на чл. 1, ал.1 урежда регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях, като,
ал.2 на същия текст ограничава действието му и изключва прилагането му по
отношение на политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикалните
и работодателските организации. Доколкото са предвидени в закона, разпоредбите
регулират посочените отношения по специален начин, като за неуредените
отношения са приложими общите правила на Гражданския процесуален кодекс, посветени на
охранителните производства.
Изричната
разпоредба на чл. 541 ГПК, намираща се в
общата част на разпоредбите относно охранителните производства предвижда, че
разноските в тези производства остават за сметка на молителя. Систематичното
място на нормата, разполагането й в главата, съдържаща общите правила, определя
и приложното й поле - във всички случаи на охранителни производства, доколкото
особени разпоредби на закон не предвиждат друго - чл. 530 in fine ГПК. В същата,
четиридесет и девета глава, уреждаща общите правила, се намира и разпоредбата,
която урежда обжалването на отказите в охранителните производства - чл. 537 ГПК, следователно,
разпоредбата на чл. 541 ГПК намира приложение
и в хипотезите на оспорване на актовете в охранителните производства.
Сравнителното
тълкуване на общите правила на ГПК и специалните правила на ЗТРРЮЛНЦ налага
извод, че правилата на ГПК относно разноските са приложими и в отношенията,
регламентирани от специалния ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, в регистърното
производство направените от молителя разноски остават за негова сметка,
включително в случаите на отказ и последвала отмяна при оспорването му от съда.
Законодателното разрешение произтича от характера на охранителното
производство, което се развива в интерес на молителя, има едностранен характер
и постановените откази не преклудират правото на лицето да заяви отново
искането си за вписване, заличаване или обявяване, включително, като се ползва
от вече представените документи - чл. 26 от ЗТРРЮЛНЦ. Това
законодателно разрешение следва и от същността на отговорността за разноски
като "обективна, безвиновна отговорност", произтичаща от гражданско
облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, която не е
отговорност за вреди, но представлява "своеобразна санкция" за
неоснователно предизвикан правен спор, наложена от съда, разрешаващ правния
спор, съобразно мотивите на Решение № 10 от 29.09.2016 година по к. д. № 3/2016
година на Конституционния съд и становището на проф.Ж.С., Българско гражданско
процесуално право, 2012 г., стр.378.
Изложеното относно
същността на разноските и отговорността за тях, при изричната правна уредба,
дадена с разпоредбата на чл. 541 ГПК, изключва
наличието на вреда при заплащане на адвокатско възнаграждение за ползвана
защита при оспорване на акт на длъжностно лице по регистрацията и неговата
отмяна поради незаконосъобразност от съда. Вредата по смисъла на ал. 2
на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде конкретно установена като
необходим резултат от отменения акт. След като законът възлага разноските в
охранителното, включително в регистърното производство на молителя, той отрича
възможността за претендиране на отговорност за тяхното извършване.
Заплатеното
адвокатско възнаграждение по оспорване на Отказа №20200116174001-2/22.01.2020г. представлява
разноски за Заявителя/търговеца/, което съобразно разпоредбата на чл. 541 ГПК следва да остане
в тежест на ищеца. Законът отрича възникването в негова полза на право да
претендира възстановяването им, поради което претенцията за тяхното присъждане
се явява неоснователна. В този смисъл са и изложените мотиви в отменителното
Решение №137/05.03.2020г. на ГОС по заявеното искане от пр. представител на ЕТ“************.“*** за
присъждане на разноски в производството пред окръжния съд.
За разноските,
направени в съдебни производства по чл. 25 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, лицето, което ги
е направило не може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен
за него изход от тези производства. Производството по чл. 25 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително и в
тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която
разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било, за тези разноски лицата да
бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя, като част от охранителното производство
по арг. от чл. 538 от ГПК е и оспорването на отказа за
издаването му. Разноските, направени в хода на търговско или гражданско производство не представляват вреди по
смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ.
Производството по обжалване на
отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред
него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване
пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът
разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване
на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд,
чието решение е окончателно. При този процесуален ред, няма основание за
възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото
производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за
вреди.
При установената
недоказаност на наличието на вреда като задължителна кумулативно изисквана от
закона предпоставка за уважаване на претенция с правно основание чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът намира
предявения иск неоснователен. Не е налице важен елемент, а именно наличие
на установена вреда, за да се приеме че е налице осъществен фактическа състав
по чл. 1 от ЗОДОВ.
С оглед изхода на
спора, а именно отхвърляне на предявения иск и с оглед факта, че не е налице предявено искане
от процесуален представител на ответната страна, в полза на Агенцията по вписванията
да бъдат присъдени разноски, то такива не следва да бъдат коментирани по
делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.А., в
качеството на ЕТ“**********.“ с ЕИК ************, чрез надлежно упълномощен пр.
представител- адвокат Иск против Агенция по вписвания София Търговски регистър,
с който е претендирано заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 1007, 50 лева, представляващи разноски- заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени от незаконосъобразния Отказ на длъжностно
лице по регистрация при Агенцията по вписванията № 20200116174001-2 от 22.01.2020 година за
обявяване на обстоятелства по партидата на ЕТ"**********.", отменен с
влязло в сила Решение на Габровски окръжен съд по гр. д.№8/2020.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: