№ ……
15.06.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,втори състав,
в закрито съдебно заседание на 15.06.2020година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Кр.Тагарева
Възз. гр. дело №319 по описа
за 2020г.
за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 - чл.437 ГПК.
Образувано е по подадена жалба и допълнение към нея от 12.06.2020г. от длъжника по изпълнението Д. И.Б. ***, против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234, изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в Банка "ДСК", по която се извършват преводи на парични суми от получавани субсидии от Държавен фонд "Земеделие" и от пенсия, както и срещу постановлението на ЧСИ, обективирано в съобщение с изх. № 5854/24.02.2020г. на ЧСИ, с което са определени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 200лв. до 1000лв.
Основното оплакване на жалбоподателката е, че запорът върху банковата й сметка в Банка "ДСК" е незаконосъобразно изпълнително действие, т.к. е насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане по чл.444,т.8 ГПК, вр. с Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. - целева субсидия за подпомагането й като земеделски производител, както и върху пенсията й, която е под размера на минималната за страната работна заплата. Навежда и оплаквания за нарушения на ДОПК и на чл.448 ГПК с оглед подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение на ЯОС, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Относно присъдения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя над сумата 200лв. е направено възражение за прекомерност на същото по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Моли се съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по налагане на запора и за намаляване на адвокатското възнаграждение до установения минимален размер по чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.Претендира разноските в настоящото производство за платена ДТ.
Ответникът по жалбата – взискателят "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София, чрез пълномощника адв.Б., е депозирал писмено възражение, с което е оспорил жалбата като недопустима - с твърдения , че е подадена след изтичане на срока по чл.436, ал.1 ГПК, евентуално - като неоснователна, тъй като не е установено твърдението на длъжника, че паричните средства по банковата сметка представляват несеквестируемо имущество, а молбата за отмяна по чл.303 ГПК не е основание за спиране на изпълнителното дело, съгл. чл.309 ГПК.
ЧСИ И.Х. е представил мотиви по обжалваните действия, според които наложения запор върху сметката в Банка "ДСК" не е породил действие, тъй като размерът на пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата, а за преведените средства от банковата сметка в "Юробанк България"АД се сочи, че липсват данни за произхода им, но дори да са от ДФ"Земеделие", становището на ЧСИ е, че липсва норма във вътрешното право и в европейски регламенти, която да обосновава несеквестируемост по смисъла на чл.444,т.8 ГПК.
ЯОС, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208780400234 по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие съдебния район на ЯОС е образувано по молба на взискателя "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София, действащ чрез пълномощника адв.Б., въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2020г., издаден от ЯРС по гр. д. № 4524//2018г., с който Д. И.Б. *** е осъдена да заплати на кредитора "Плесио Компютърс"ЕАД сумата 1 440лв. - разноски по делото пред ЯРС и сумата 1 440лв.- разноски по делото пред въззивната инстанция.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху вземанията на длъжника по откритите на негово име банкови сметки и е предоставил на съдебния изпълнител права по чл.18 ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника. ЧСИ е наложил запори по сметките на длъжника в три търговски банки - "ОББ"АД, "Банка ДСК"ЕАД и "Юробанк България"АД. Във връзка с изпратеното запорно съобщение, с което е указано, че запорът не поражда действие по отношение на помощи и обезщетения, както и по отношение на пенсия до размера на минималната работна заплата, "Банка ДСК"ЕАД е уведомила ЧСИ, че по запорираната сметка на длъжника постъпва пенсия, която е под размера на минималната работна заплата и че ежемесечно постъпващите средства с този произход ще бъдат предоставяни на титуляра, а не на ЧСИ. За наложените запори длъжникът Б. е уведомена със съобщение изх.№5854/24.02.2020г., получено на 10.03.2020г. Със същото съобщение длъжникът е уведомен, че общото задължение по изпълнителното дело възлиза в размер на сумата 4 401,54лв., от която обща сума - 2 880лв. е неолихвяема сума, 6,30лв. - присъдени разноски, 162лв. - разноски по изпълнителното дело, 393,24лв.- такса по чл.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ, както и 960лв. адвокатско възнаграждение. Последното е договорено с договор за правна помощ от 12.02.2020г. в размер на 800лв. и с начисления ДДС е изцяло изплатено - в размер на сумата 960лв.
От представенните с жалбата доказателства е установено, че жалбоподателката Д.Б. е земеделски производител, която за 2019г. е подала до ДФ"Земеделие" заявление за подпомагане по Схемите и мерки за подпомагане - СЕПП, СПП и ЗДП и заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" ЗПЗП, за които плащания е посочила банковата си сметка в "Банка ДСК"ЕАД - тази, която е запорираната от ЧСИ.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, предмет на настоящото производство, е насочена срещу действия на ЧСИ по налагане на запор върху парични вземания по банкова сметка ***, открита в "Банка ДСК" ЕАД, за които се твърди, че не подлежат на принудително изпълнение, тъй като са несеквестируеми. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Едновременно с това, според постановките на същото ТР, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл жалбата срещу наложения запор се явява процесуално допустима, тъй като е основана на оплакване за несеквестируемост. Жалбата е насочена и срещу друг подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - постановлението за разноските по изпълнението, т. е. попада и в приложното поле на нормата на чл.435, ал.2,т.7 ГПК. Жалбата е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК. За обжалваните действия жалбоподателката е уведомена лично на 10.03.2020г. и към 25.03.2020г., когато е подадена частната жалба, срокът не е изтекъл, тъй като на 13.03.2020г. с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., считано от 13.03.2020г. срокът за обжалване е спрял да тече и същият изтича след 21.05.2020г. съгласно §13 от ЗИД на ЗЗ. В този смисъл съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество, а доводите на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочието й – за неоснователни.
Разгледана по същество, жалбата е основателна в частта относно запора на банковата сметка на длъжника, по която постъпват плащанията от ДФ"Земеделие" и относно разноските по изпълнението.
Основателно е оплакването на длъжника за наличие на негови несеквестируеми вземания. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Несеквестируемите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение са тези, за които е налице забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби. Така напр. не се допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници - физически лица върху вземанията за социални плащания - чл.114а КСО, вземанията по застрахователен договор - чл.381 КЗ. Относно длъжници-юридически лица чл.614,ал.5 и ал.7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл.22з и чл.63а, ал.2 ЗПодз.Бог., сумите по банковата сметка по чл.60 от Закона за управление на отпадъците. В групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани от разпоредбата на 446 ГПК. Съгласно чл.444,т.8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер - съгласно чл.520 , ал.1 и 2 ГПК - върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл.94 от ЗДБРБ за 2019г., според която разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
Съгласно чл.2 от Регламент /ЕС/ №1360/2013 на на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕО/№352/78, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ №1290/2005и /ЕО/ №485/2008 на Съвета, земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 от Регламент /ЕС/№ 1307/2013г. - физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определени в чл.52 от ДЕС, във връзка с чл.349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност. Според §1, т.1 от ДР на ЗПЗП земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява финансова дейност и те не са финансови предприятия. Сметките за средствата от ЕС, обаче, не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл.141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации - чл.6 ЗПФ. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране съгласно чл.8, ал.1 и 2 ЗПФ. С чл.11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд "Земеделие" - юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл.7 от Регламент /ЕС/ №1360/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл.17а ЗПЗП тези средства са публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
В преамбюлната част на Регламент /ЕС/ №1360/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е посочено че: /27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/ публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл. 11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл. 40 - че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране от Съюза; чл. 47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл.322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/№2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54 - че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл. 56 - че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от Съюза; чл. 58. 2, 3 - че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл. 63 - че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции; чл. 111 - че държавите-членки гарантират ежегодно публикуване ex post на бенефициерите на Фондовете.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ "Земеделие" е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са изцяло несеквестируеми. В този смисъл е решение № 143/ 25.10.2017г. по гр. д. № 4666/2016г. на ВКС, ІІІ ГО ,което се възприема изцяло от състава на ЯОС.
Съгласно т.13 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несек***естируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания, по които не се допуска принудително изпълнение. От изпълнителното дело се установява, че със запорно съобщение ЧСИ И.Х. е наложил запор върху банковата сметка на длъжника Д.Б. в "Банка ДСК"ЕАД, а от представените с жалбата доказателства се установява, че тази банкова сметка в "Банка ДСК"ЕАД е посочена от длъжника за получаване на субсидии от Държавен фонд Земеделие. При тези установените по делото факти и при съобразяване на горепосочената нормативна уредба и правни изводи, относими в настоящия случай, съдът приема, че средствата по банковата сметка на длъжника, открита в "Банка ДСК"ЕАД, които имат за източник субсидии от Държавен фонд "Земеделие", представляват изцяло несеквестируеми вземания на основание чл.444, т.8 ГПК. Действията на ЧСИ по насочване на принудително изпълнение срещу тези вземания и налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в "Банка ДСК" ЕАД са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. В тази й част жалбата е основателна.
Жалбата относно вземането на длъжника от пенсия и запора на банковата сметка, по която постъпва това вземане, е неоснователна в тази й част. Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК, доходите от възнаграждение за труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми. В конкретния случай видно от уведомлението на банката, сумите по сметка на длъжника от пенсия са изцяло несеквестируеми, тъй като са под размера на минималната работна заплата и се изплащат изцяло на длъжника Б. . Ето защо и с оглед нормата на чл.446а, ал.2 ГПК в тази хипотеза запорното съобщение не е породило действие по отношение на пенсията до размер на минималната работна заплата и насочването на изпълнението, чрез налагане на запор не обхваща доходите на жалбоподателката от пенсия, имаща несеквестируем характер.
Жалбата е основателна в частта относно разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя. Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл.36 ЗАдв., като Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е в общите правила на ГПК и обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК. Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл.10 от цитираната Наредба №1 – т.1 (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн. в ДВ бр. 45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г.) - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер от 100лв., а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 - за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. ЯОС намира, че в настоящия случай жалбоподателката, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200лв. без ДДС. В чл.426, ал.2 ГПК е прието, че с молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител и е посочен изпълнителния способ, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за процесуално представителство за водене на изпълнителното дело не следва да се възлага на длъжника. По изложените съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Последното налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ, обективирано в съобщение с изх. № 5854/24.02.2020г. на ЧСИ, с което начислените разноски по изпълнителното дело са в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, които следва да бъдат намалени до 240лв. с ДДС на основание чл.78, ал.5 ГПК. Дължи се именно сочения от длъжника размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнителното производство и своевременно направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Следва да се посочи, че намаляването на адвокатското възнаграждение до минималния размер от 100 лв. - съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн. в ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), би било произнасяне свръх петитум, доколкото съдът е обвързан от сочения от длъжника размер - в случая исканото намаление от длъжника е до размера на сумата от 200 лв.
При този изход на делото на жалбоподателката следва да се присъдят разноските в настоящото производство, формирани от заплатената ДТ в размер на 25лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение и налагане на запор върху несеквестируеми вземания на длъжника Д. И.Б. по банковата й сметка в "Банка ДСК" ЕАД, съставляващи субсидии от Държавен фонд "Земеделие".
ОТМЕНЯ постановление ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234, обективирано в съобщение с изх. №5854/24.02.2020г. на ЧСИ за определяне на разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София по изпълнително дело №№20208780400234 на ЧСИ И.Х. с рег.№** в КЧСИ, с район на действие съдебния район на ЯОС, до размера на сумата 240 лева (с включен ДДС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д. И.Б. ***, в частта й против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234, изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД, по която се извършват преводи на парични суми от получавана пенсия.
ОСЪЖДА "Плесио Компютърс"ЕАД
гр.София, ул."Ангел Кънчев"№5, с ЕИК *********, представлявано от Й. С., да заплати на Д. И.Б. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски пред ЯОС в размер на 25лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.