№ 3403
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110203442 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. С., ЕГН **********, в качеството му на
кмет на общИ. Елин Пелин, срещу Наказателно постановление №
167/26.10.2022 г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл. 120, вр. чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи
на първо място, че в съставения АУАН не е описана фактическата обстановка
при проверката – какво точно са установили на място проверяващите лица,
като от пълната липса на описание на фактите и обстоятелствата не може да
се придобие ясна представа как проверяващите са установили, че е извършено
описаното в акта нарушение, респективно не може да се направи преценка и
дали правилно проверяващите са подвели констатираните от тях фактически
обстоятелства под съответната правна норма. На следващо място се изтъква,
че при разглеждане на преписката, наказващият орган не е взел предвид
определения период в КП № ККФОС-ИЦ-18/23.03.2022 г. и характера на
1
предписанията, дадени в същия. Сочи се, че с Констативния протокол е
предписано на ОбщИ. Елин Пелин в период от 1 месец да изпълни
предписания, които изискват за тяхното изпълнение да се осъществят
служебни действия от няколко отдела на общинската администрация и да
бъдат сторени непредвидени разходи от общинския бюджет, съответно
преместването на Б-Б кубовете е процедура, която изисква продължителен
период от време. Сочи се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН, като АНО не е посочил в обжалваното НП точната фактическата
обстановка, нито мотиви за това защо е счел, че е налице виновно извършване
на твърдяното в АУАН и в НП нарушение.
Излагат се подробни аргументи за наличие на предпоставките за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Б., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по съображенията, развити в жалбата. Претендират се
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата стана се представлява от юрк.Б., който изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното
НП като правилно и законосъобразно. Релевира се възражение за
прекомерност по отношение претенцията за разноски, направена от
насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. П. С., ЕГН **********, заемал длъжността кмет на
общИ. Елин Пелин.
По повод постъпили в РИОСВ – София жалби и сигнали с вх. № С-
2
96/28.02.2022 г., вх. № 5241/11.03.2022 г., вх. № 5723/17.03.2022 г., вх. №
4516/01.03.2022 г. и вх. № 5554/16.03.2022 г., на 23.03.2022 г. била извършена
проверка от експерти на РИОСВ – София съвместно в присъствието на
общинска администрация на Елин Пелин и представители на
сигналоподателите на Б-Б кубове, запълнени с излезли от употреба препарати
за растителна защита /ПРЗ/, находящи се в землището на общИ. Елин Пелин,
с. ХХХ, м. „Страната“, имот № ХХХХХХХХХХ, стопанисвани от общИ. Елин
Пелин.
Съгласно представена при проверката скица от ОбщИ. Елин Пелин имот
№ ХХХХХХХХХХ /нов идентификатор ХХХХХХХХХХ/ представлявал
земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“, като същият бил
общинска собственост /кметство ц. ХХХ/ с площ 10046 кв. метра. Имотът,
върху който били разположени и съхранени Б-Б кубовете бил неограден и със
свободен достъп за външни лица, като били налични само стомано-бетонни
колове – част от разрушена ограда.
В хода на проверката и при извършения обход на имота било установено,
че в имот № ХХХХХХХХХХ /нов иден. ХХХХХХХХХХ/, землището на с.
ХХХ, ОбщИ. Елин Пелин, местност „Страната“ били разположени 14 бр. Б-Б
кубове, запълнени с излезли от употреба препарати за растителна защита.
Мястото на ситуиране на Б-Б контейнерите /кубовете/, запълнени с излезли от
употреба ПРЗ, било определено с Решение № 347 от 30.09.2004 г. на
общинския съвет Елин Пелин, което било отменено през 2008 г. с Решение на
Софийски окръжен съд /СОС/ № 113/15.07.2008г. При проверката от страна на
общИ. Елин Пелин не били представени документи, удостоверяващи промяна
на статута на имота и преотреждането му в площадка за съхранение на
излезли от употреба препарати за растителна защита.
За констатациите при проверката бил съставен Констативен протокол №
ККФОС-ИЦ-18/23.03.2022 г., в който освен че били отразени посочените по-
горе обстоятелства, на основание чл. 120 от ЗУО, били издадени
задължителни предписания с адресат кмета на общИ. Елин Пелин, която
длъжност към онзи момент се заемала от жалбоподателя.
Предписанията под № 1 включвали следното:
„Кметът на ОбщИ. Елин Пелин да предприеме мерки и действия по
преместване на 14-те Б-Б кубове от имот № ХХХХХХХХХХ в с. ХХХ, като
3
същите да бъдат разположени на площадка отговаряща на изискванията на
Наредба № 7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да
отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на
отпадъци и Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за което да се
уведоми РИОСВ - София. “
Срок: 26.04.2022 г.
Препис от посочения Констативен протокол № ККФОС-ИЦ-18/23.03.2022
г. бил връчен на присъствалия на място инспектор към общИ. Елин Пелин, но
не и на жалбоподателя И. П. С. – кмет на общИ. Елин Пелин. В посочения по-
горе срок за изпълнение на предписанията под № 1 в РИОСВ - София не
постъпили каквито и да е данни и книжа от общИ. Елин Пелин или от
въззивника С., което било удостоверено с Протокол № 12/27.04.2022 г.,
изготвен след проверка в деловодната система на контролната администрация.
Въз основа на извършената деловодна проверка, свидетелят И. В. Ц.,
заемаща длъжността главен експерт в дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при
РИОСВ – София, съставила акт за установяване на административно
нарушение № 86/2022 г. на 29.04.2022 г., с който срещу И. П. С., в качеството
му на кмет на общИ. Елин Пелин било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнил
задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № ККФОС-ИЦ-
18/23.03.2022 г. със срок на изпълнение 26.04.2022 г., квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл. 120, вр. чл. 156, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците. Актът бил предявен на представител на
жалбоподателя на 29.04.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление №
167/26.10.2022 г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл. 120, вр. чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
4
актосъставител И. В. Ц..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начИ., възприет от съда.
От показанията на св. И. В. Ц. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
И. Ц. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
5
на АУАН № 86/2022 г., който е съставен от главен експерт в дирекция „КПД“,
отдел „ККФОС“ при РИОСВ – София. Съгласно чл. 157, ал. 2 ЗУО,
изчерпателно изброените в посочения текст нарушения, включително
нарушението по чл. 156, ал. 1 ЗУО се установяват с акт на директора на
РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай
актът е съставен от служител в контролната администрация, различен от
директора, без за същия да е наличен акт за надлежно оправомощаване да
изпълнява функциите на актосъставител по ЗУО. Представената по делото
Заповед № РД – 16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ-София, касае
определяне на длъжностни лица, които да съставят актове по Закона за
опазване на околната среда, като същата е издадена именно на основание чл.
167 от посочения нормативен акт и не обхваща делегирането на правомощия
на актосъставител по Закона за управление на отпадъците. Предвид
последното настоящата съдебна инстанция намира, че актът се явява съставен
от длъжностно лице без съответна материална компетентност, който порок е
от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила и
налага отмяна на наказателното постановление, поради изначално опорочена
процедура по административно наказване.
Отделно от изложеното, в конкретния случай липсват фактически
основания за ангажиране отговорността на въззивника, доколкото съгласно
изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗАНН, административнонаказателната
отговорност е лична, респективно в случаите, когато субект на нарушението е
физическо лице, то следва да бъде санкционирано за собствени действия и
бездействия, извършени виновно. В настоящия случай кметът на общИ. Елин
Пелин не е присъствал по време на осъществената проверка, респективно при
изготвяне на констативния протокол № ККФОС-ИЦ-18/23.03.2022 г., който
обективира дадените за изпълнение предписания, нито пък последният му е
бил връчван от страна на контролните органи. Липсват по делото каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят въобще е узнал за издадените от
РИОСВ предписания, респективно и неизпълнението на същите не може да
му се вмени във вИ..
Предвид изложените доводи и констатираните процесуални нарушения,
както и недоказаност на деянието, съдът намира, че са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление без да е необходимо
обсъждане на нарушението по същество, нито допълнително обсъждане на
6
останалите възражения на страните, които биха се явили релевантни за спора.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателство за извършеното им плащане
(Договор за правна защита и съдействие 11.04.2024 г., видно от който сумата е
заплатена изцяло и в брой, и който в случая служи и за разписка за получаване
на сумата). Релевираното от процесуалния представител на АНО искане за
присъждане на по –нисък размер на претендираните разноски съдът намира за
основателно, доколкото претендираният размер на адвокатско възнаграждение
не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на извършените
по същото съдопроизводствени действия, нито е съобразено с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при материален интерес от 1000 до 10
000 лева, минималният размер на възнаграждението се формира като сбор от
сумата от 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева, съответно и в
случая същото следва да бъде определено в размер на 800,00 лева. За
горницата над тази сума до пълно претендирания размер на възнаграждението
от 1000 лева, последното се явява прекомерно и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 167/26.10.2022 г., издадено от
директора на РИОСВ – София, с което на жалбоподателя И. П. С. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 5000 (пет хиляди) лева на
основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за
нарушение на чл. 120, вр. чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
ОСЪЖДА РИОСВ – София да заплати на И. П. С., ЕГН **********,
сумата от 800,00 (осемстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8