Решение по дело №305/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 130
Дата: 16 май 2023 г. (в сила от 16 май 2023 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20233100600305
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Варна, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Г.

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233100600305 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 4882/2022г по описа на
същия съд, постановена на 13.02.2023г е признал подсъдимия Р. Р. С. за
виновен в това, че на 21.11.2022 г., в гр. Варна, без надлежно разрешително,
държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 1.17
грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
- 18.14 % марихуана с нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активно
действащ компонент тетрахидроканабинол - 16.08 %, марихуана с нетно тегло
0.41 грама, със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол - 14.62 % на обща стойност 12.18 лева, като случаят е
маловажен - престъпление по чл.354 а ал. 5 вр. ал.З т.1 от НК , поради което
и на основание чл.354а ал. 5 вр ал.З т.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е
наложил наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия С. да заплати
направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който я е протестирал в
срок, приемайки, че същата е неправилна, тъй като е незаконосъобразна.
1
В съдебно заседание пред състав на ВОС подсъдимият редовно
призован не се явява, процесуалният му представител поддържа жалбата,
моли присъдата да бъде потвърдена.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура поддържа
протеста.
След преценка доводите по протеста, становището на защитата, както и
след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от
НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че протеста е
неоснователен по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е било по реда на Глава
ХХVІІ от НПК-"съкратено съдебно следствие пред първата инстанция". С
две определения, съдът е приел че действията по извършеното разследване в
досъдебното производство са съобразени изцяло с реда, предвиден в НПК, с
оглед на което е одобри изразеното от подсъдимия и неговия упълномощен
защитник адв. К., изрично съгласие досежно това да не се провежда разпит на
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетел и писмените експертни
заключения и оценъчната експертиза, приел е, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по
несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото,
поради което е обявил, че ще ползва същото при постановяване на присъдата
без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими
към предмета на доказване, ВРС е приел за установено, че
Подсъдимият Р. С. употребявал наркотични вещества- марихуана от 2012г.
През годините той правил многократни опити да се откаже, като посещавал
различни центрове и се срещал с психолози, но не успял. С определение по
НОХД № 829/2021г. на ВОС било одобрено споразумение, с което подс. Р. С.
бил признат за виновен за извършено на 06.07.2017г. деяние по чл.354 „а" ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което било
отложено с 4 години. Съдебният акт влязъл в сила на 29.07.2021г.
На 21.11.2022 г. подс.С. бил в стаята си в дома на майка си в гр.Варна,
ул."Ген.Паренсов" № 3, ет.6, ап.76, където живеел. Същият ден св.Р. Славов -
мл. разузнавач в сектор „КП" при II РУ-Варна, и св.М.Н. -инспектор във II
РУ-Варна, изпълнявали служебните си задължения, част от които били да
провеждат беседи с лица от криминалния контингент. Във връзка с проверка
на данни за извършен грабеж, на полицейските служители подс.С. бил
посочен като вероятен свидетел. Поради това около 13,15ч. те посетили
2
жилището на подсъдимия. Когато позвънили на вратата им отворила майката
на подс.С.- св.К.П. - С.а.Свидетелите я попитали къде е синът й, при което тя
ги поканила да влязат и им посочила вратата на стаята на подсъдимия.
Полицейските служители почукали на вратата и подсъдимият им отворил. С
отварянето на вратата свидетелите усетили в стаята миризма, наподобяваща
марихуана. Попитали подс.С. дали държи забранени вещи или вещества, при
което той им казал, че имал малко марихуана.От скрин в стаята той извадил
две найлонови самозалепващи се пликчета, в които имало зелено-кафява суха
тревна маса. Подс.С. обяснил, че марихуаната е за негова лична употреба и я
предал доброволно, като бил съставен съответния протокол. След това
подсъдимият бил отведен във II РУ при ОД на МВР - Варна и било
образувано настоящото бързо досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена физикохимична
експертиза, приета от съда и неоспорено от страните, което съдът е
кредитирал като обективно, компетентно и пълно. От него е установено, че
при изследване на представените полиетиленови пликчета със суха тревиста
маса, в едно от тях е било намерено още едно пликче, съдържащо също
растителна маса. Тя от своя страна представлява коноп / марихуана /с общо
тегло 2.03 грама, разпределена както следва : 1.17 грама марихуана със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 18.14 % ,
марихуана с нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 16.08 %, марихуана с нетно тегло и 0.41
грама със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
14.62 %. От направената оценка станало ясно, че стойността на марихуаната е
съответно 7,02лв., 2,70лв. и 2,46лв., или общо 12,18лв.
В хода на съдебното следствие по искане на процесуалният
представител на подс.С. му е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза, тъй като такава не е била изготвена в хода на досъдебното
производство. От заключението й, поддържано от вещото лице в съдебно
заседание, което съдът е кредитирал като обективно, компетентно и пълно, е
видно, че подс.С. не страда от психично разстройство в тесния смисъл на
думата. При него са налице данни за психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на психоактивни вещества- канабиноиди. Вещото
лице е посочило, че при подсъдимия са налице данни за психическа
зависимост към канабис с недостатъчен контрол върху свърхдозирането и с
неуспешни опити за дефинитивно спиране.
Конопът (марихауната) и нейният активен компонент -
тетрахидроканабинол, са включени в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
3
медицина" - Приложение I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите.
Общата стойност на растението, класифицирано като наркотично,
изчислена съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998
г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството /ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г., изм. бр.14 от 18.02.2000 г/.,
възлиза на 12,18 лева.
Описаната фактическа обстановка, приета от ВРС е безспорна и
приета въз основа на събраните по делото доказателства и най вече писмените
такива, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и
допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът е
направил правилни правни изводи, а именно, че подс. С. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл.354а ал. 5 вр. ал.З т.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
установения международен и вътрешен правен режим на контрол над
упойващите и психотропните вещества.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие- държане на наркотични вещества.Същите, видно от вида и
качеството им са високорискови. Изпълнителното деяние - държането, съдът
намира за безспорно доказано с оглед на обстоятелството, че полицейските
служители лично са намерили и иззели наркотичноте вещества.
Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че от субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед на обстоятелството, че
безспорно подс. С. е знаел, че държи наркотични вещества, което е забранено
от закона и че прави това без надлежно разрешение.
Правилна е преценката на съда, че е приложима разпоредбата на ал. 5
и случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.354 „а" ал.5 от
НК. Съгласно чл. 93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай,
когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Преценка за това се извършва въз основа на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
4
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства , които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая от
доказателствата по делото се установява, че случаят е точно такъв, няма
данни за разпространение на наркотични вещества.
В случая от доказателствата по делото е установено, че подс. С. е
извършил престъпление, свързано с държане само на един вид наркотично
вещество- марихуана, в минимално количество и за лична употреба, след като
е бил осъждан за деяние по чл.354а ал.1 от НК през 2021г., като деянието е
извършено през 2017 година. Изпълнителното деяние е било осъществено в
дома му, в обитаваната от него стая, където е бил намерен от полицейските
служители по повод посочването му като вероятен свидетел на грабеж.
Доброволно е казал, че има и е предал наркотичното вещество. Правилна е
преценката, че това обстоятелство несъмнено сочи на по-ниска степен на
засягане на регулираните с чл.354 „а" от НК обществени отношения .
Правилно е ценена и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и
приложената по делото характеристика и от там, че е предприел реални
действия, свързани със съобразяване с нормите за приемливо социално
поведение. Правилно е ценена и назначената и приета съдебно-психиатрична
експертиза, от която е установено, че при подс.С. са налице данни за вредна
злоупотреба с марихуана и психическа зависимост към нея, за която вещото
лице сочи, че е по-силна от физическата зависимост.
Правилна е и преценката на съда за тежестта на водените досъдебни
производства по които даже не е привлечен в качеството на обвиняем. А защо
е така няма нужда да се пояснява, доколкото мотиви се пишат за юристи.
Много правилно съдът е отчел, че подс. С. е осъзнал своята
зависимост, като сериозен проблем, с който желае да се справи, като е
посещавал различни центрове и е осъществявал консултации с психолог.Тези
опити до датата на инкриминираното деяние не са били особено успешни, но
казаното в последната си дума, че към момента е преустановил приема на
марихуана е една надежда за бъдеща успешна социалицация.
Правилна е и преценката на съда, че може да се направи извод, че той,
макар и с обременено съдебно минало, не е с такава висока степен на
обществена опасност, която да го характеризира като лице с утвърдени
5
престъпни навици и която да изисква за неговото поправяне да се приложи
цялата строгост на закона.Така възприетата не висока степен на обществена
опасност на подс.С., съчетана с малкото държано количество марихуана и
ниската й стойност, са обективни критерии, които правилно водят до
заключение, че извършеното от подс.С. представлява маловажен случай по
смисъла на чл.354 „а" ал.5 от НК. Обратното би било проява на излишна
строгост.
Смисълът, целта на правораздаването не е строгото наказване на
подсъдимия, а неговото спасение.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ събраните
доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Съдът е
изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими
към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установено
по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил състава на
инкриминираното деяние, правилно е бил осъден по предявеното обвинение
по чл. 354а ал. 5 вр ал. 3 от НК.
Фактическата обстановка е правилно установена, а правната
квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно
законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени
доказателства, и на техния сериозен и задълбочен анализ. Вътрешното
убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически
положения. Установените данни от доказателствените средства са правилно
оценени, при спазване процесуалното изискване на чл. 303 ал. 2 от НПК,
законосъобразно са мотивирали съда да приеме, че е осъществен състава
именно на посоченото престъпление. При така установените факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване, този извод е
законосъобразен. Както правилно е посочено в мотивите, налице са както
обективната, така и субективната страна на престъплението.
Не се приемат доводите на прокурора в изготвения протест.
На някои от тях, като липсата на критично отношение при интервюто с
вещото лице и висящите производства по които няма дори повдигнато
обвинение не следва да се отговаря. Както бе отбелязано, мотиви се пишат за
6
юристи.
Осъждането е за деяние извършено 2017 година. Тава, че е осъден през
2021година, не е по негова вина.
В даденото заключение е коментирано и колко трудно човек може да се
откаже от своята наркозависимост, важното е да искаш и да правиш нещо в
тази насока.
Съставът на ВОС счита, че така определеното наказание е справедливо
и не бива да бъде коригирано.
Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК,
оплакванията са неоснователни, не са налице основания за изменяване,
поради което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание 338 ал. 1 т. 1 вр.чл. чл. 334 т.6 от
НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъдата на Варненския районен съд по НОХД
№ 4882/22г по описа на същия съд, постановена на 13.02.2023г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7