МОТИВИ към НОХД
№260/2009 г.:
Обвинението е
против подсъдимите П.Д.М., О.М. /А.
Н. М./ и К. Д.В. за престъпление по чл.198, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК във връзка с чл.26, ал.1
от НК за подсъдимите П.М. и О.М. и по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия К. В..
Подсъдимия П.Д.М. се обвинява за това, че в периода от 07.12.2005 год. до
28.12.2005 год. в гр.П. и в с.Д., обл.Пазарджишка, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с О.М. е извършил следното:
1. На 07.12.2005 год. около 16,30 часа
в гр. П. на ул.”П.” № в съучастие, в качеството си на извършител, с О.М., последния в качеството му на извършител
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 140 лв. от владението на Ц.Й.П. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
2. На 28.12.2005 год. около 21,30 часа
в с.Д., обл.Пазарджишка в съучастие, в качеството си на извършител
с О.М., последния в качеството му на извършител, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1 709,80 лв. от
владението на Г.Л.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване,
като общата стойност на отнетите вещи и пари е в размер на 1849,80 лв.
Против подсъдимия О.М.
е повдигнато обвинение за това, че в периода от
07.12.2005 год. до 28.12.2005 год. в гр.П. и в с.Д., обл.Пазарджишка, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с П.Д.М. е извършил
следното:
1. На 07.12.2005 год. около 16,30 часа в гр. П.
на ул.”П.” № в съучастие, в качеството си на извършител, с П.М., последния в качеството му на
извършител, е отнел чужди движими на обща стойност 140 лв. от владението на Ц.Й.П.
*** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
2. На 28.12.2005 год. около 21,30 часа
в с. Д., обл.Пазарджишка в съучастие, в качеството си на
извършител с П.М., последния в качеството му на извършител, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1 709,80 лв. от владението на Г.Л.И. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване, като общата стойност на отнетите вещи и пари е 1849,80 лв.
Против
подсъдимия К.Д.В. обвинението е за
това, че на 28.12.2005 год. около
21,30 часа в с.Д., обл.Пазарджишка, в съучастие като съизвършител, с О.М. и П.Д.М.
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1709,80 лв. от владението на Г.Л.И.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
Подсъдимите
П.М. и О.М. се признават за виновни по повдигнатото им обвинение и дават
подробни обяснения за фактическата обстановка.
Подсъдимият
К.В. не се
признава за виновен.
На основание чл.76 от НПК пострадалата Ц.Й.П.
е конституирана в качеството на частен обвинител по делото.
Представителят на Районна прокуратура П. поддържа обвинението и моли за
постановяване на осъдителна присъда, която да се изтърпи ефективно.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
ПУНКТ І.
Подсъдимите О.М. и П.М. са
братовчеди и поддържат добри отношения помежду си.
В началото на
месец
декември на 2005 год. подсъдимият М.
набелязал офис, който се намира в гр.П. на ул. ”П., в близост до
“Водно стопанство”, от който да извършат грабеж. Подсъдимият М. бил влизал
в този офис и знаел, че вътре има колети. Предположил, че ще има и
пари. М. поискал от подсъдимия М. да намери
газов пистолет, с който М. да извърши грабежа.
На 06.12.2005
г. подсъдимият М. отишъл в дома на свидетеля
В.
***. Подсъдимият знаел, че бащата на свидетеля
В.
притежава газов пистолет и го поискал, като казал на свидетеля, че спешно му
трябва, но не обяснил за какво. Свидетелят В. дал на М. газовия пистолет на
баща си марка “85AUTO” калибър 9
мм с фабр. № А 39016. Уговорили
се,
че пистолетът ще бъде върнат след няколко часа.
На 07.12.2005
г. подсъдимия М. позвънил по мобилния телефон на подсъдимия М.. Уговорили
се да се срещнат в гр.П.. В уреченото
време двА.та се срещнали. Подсъдимият М. бил със собствения си
лек автомобил “Ф. Е.” с ДК № *****. ДвА.та се качили в
колата, като М. шофирал. Той откарал М. в близост до офиса на куриерска фирма “Л.
А.”, който се намирал на ул.”П.” № **. Подсъдимият М. взел газовият
пистолет
и маска -
шапка, на която предварително бил изрязал две дупки, за да може да вижда през
тях. От там се отправил към офиса, а М. останал да го чака в колата. Офисът на
куриерската фирма се намирал на приземния етаж на жилищна кооперация. През
остъклената врата на офиса, М. видял, че в него е само
една служителката – свидетелката
П..
Тя седяла на бюрото си и четяла вестник. М. нахлупил шапката и извадил
пистолета, след което отворил вратата и влязъл в помещението, като насочил
пистолета към свидетелката П.. Тя се обърнала към него и чак тогава
го забелязала. Подсъдимият М. и казал да дава парите, доближил до нея
и я ударил с пистолета по главата. В резултат на действията на М., свидетелката П.
извадила два бели пощенски плика и прозрачен полиетиленов плик. Подсъдъмият опрял
пистолета в главата на свидетелката и я притиснал до стената.
В единия пощенски плик имало сумата от 800 евро, а в другия сумата от 50 евро.
В прозрачния плик имало оборотни пари на стойност 70 лв.
Понеже пликът бил прозрачен, М. взел само
този плик със седемдесетте лв., а другите два плика оставил на бюрото. М.
попитал П. къде са другите пари и тя му отговорила, че други пари няма. Той й казал: “Ще
ти пръсна главата, кучко!” и започнал да рови из шкафовете и
чекмеджетата на бюрото, но не открил други пари. На бюрото имало два мобилни
телефона - единият “С. С**”, собственост
на свид.П., а другият бил служебен - “С. **”. М. прибрал
тези два телефона в джоба на якето си. След това поискал от свидетелката да му
даде ключа за вратата на офиса. Тя бръкнала в чантата си и му го дала. Подсъдимият
М.
тръгнал да излиза. Спрял до голям колет и попитал свидетелката какво има в
него. Тя му отговорила, че в колета има дрехи. Подсъдимият М. излязъл от
офиса и отвън заключил вратата. Ключа хвърлил в коридора, в близост до
вратата, и си тръгнал.
Свидетелката
П.
натиснала паник - бутона.
Сигналът бил приет от ДАГА СОТ и веднага в офиса бил
изпратен патрулен автомобил на охранителната фирма с водач свидетелят
А.А..
През остъклената врата на фирмата той видял свидетелката П., която
плачела. Тя му казала, че била обрана и му посочила
къде бил хвърлен ключът. Свидетелят А. взел ключа
и отключил вратата. След това на мястото пристигнали и служители на РПУ П.
и извършили оглед.
След като
излязъл от офиса,
подсъдимият М. веднага отишъл в колата на подсъдимия М. и му казал
да тръгва. Последният
потеглил
по посока с.М., обл.Пазарджишка. М. извадил
СИМ - картите на двата телефона и ги изхвърлил. Самите
телефони и газовия пистолет увил в шапката. По пътя за с.М.,
обл.Пазарджишка подсъдимият М. спрял колата. Подсъдимият
М.
слязъл от нея и скрил телефоните и пистолета в крайпътни храсти.
Като потеглили, М. преценил, че вещите не били скрити добре и можели лесно да
бъдат видени. Върнал се, скрил ги, както преценил, че е достатъчно сигурно и
потеглили. ДвА.та подсъдими се върнали в
гр.П.. М. слязъл от колата, а М. ***.
На следващия
ден подсъдимият М. се върнал на мястото и взел
двата телефона и газовия пистолет. Пистолета той върнал на свидетеля
В..
Телефона марка “С. .” продал на непознат човек в гр.С., а другия
дал на М., който пък от своя страна го дал на майка си. Тя го ползвала няколко
дни, след което подсъдимияг М. се уплашил да не бъде разкрит чрез
този телефон и го изгорил.
Фактическата
обстановка по този пункт съдът възприе частично възоснова обясненията на
подсъдимите М. и М., от показанията на свидетелите Ц.П., А.А., Г.Г., Н.В.,
заключението на вещото лице за цената на движимите вещи, предмет на
престъпление и от писмените доказателства.
Съдът
кредитира показанията на свидетелка П. дадени по време на съдебното следствие,
като ясни, обстоятелствени, конкретни, последователни. Свидетелката дава
показания за точните детайли по извършването на деянието от страна подсъдимия М.
от нахлуването в офиса на фирмата с маска на главата, заплашването и удара по
главата с пистолета и отнемането на паричните средства и двата мобилни
телефона. Показанията на свидетелката се подкрепят и от показанията на
свидетелите А., Г. и Г., последните дадени пред други състави на съда по НОХД
№1434/2006 г. на ПРС и НОХД №2151/2008 г. на ПРС и прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.5 от НПК. Същите са възприели станалото от разказа на свидетелката Г. и
непосредственото си впечатление от нейното състояние на уплаха и смущение след
случая.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия М., дадени в съдебно заседание по НОХД
№1434/2006 г. по описа на ПРС, както и обясненията на подсъдимия М., дадени на
досъдебното производство пред съдия, прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК, в частта им, че подсъдимият М. нямал представа, че М. ще извърши грабеж, когато
го закарал пред офиса на куриерска фирма „Л. А.” на ул.„П.” в гр.П..
Тези
твърдения се опровергават категорично от обясненията, дадени от подсъдимия М.
на 09.01.2006 г. пред съдия по ч.н.д. №42/06г. на Пазарджишки районен съд. В
тях М. ясно заявява „П. знаеше, че ще се върши грабежа и затова ме закара там”.
Именно
тези показания съдът кредитира. Същите са много по-достоверни и логични с оглед
всички установени обстоятелства относно подготовката и извършването на грабежа и
действията на подсъдимия М. за това. Умисълът на подсъдимия М. се обективира с
действията му по повод на обвинението по пункт първи, а именно:
На
първо място подсъдимият М. набавил
газов пистолет на братовчед си М. за извършването на този грабеж.
Относно
това обстоятелство в съдебно заседание на 14.05.2007 г. по НОХД №1434/20065 г.
на ПРС, М., стремейки се да оневини своя братовчед, твърди „За пистолета го бях
помолил да ми намери пистолет за Коледните празници”.
Това
обаче се опровергава категорично от показанията на свидетеля Н.В., дадени на
досъдебното производство на 09.01.2006 г. /лист 44 от сл.д. № 6/2006г. на ОСлС
– П./ и прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.3 във връзка с
ал.1, т.5 от НПК.
Свидетелят
В. дава показания: „На 06.12.2005г., по обяд, вкъщи ме потърси П.М.… Същият
поиска от мен пистолета на баща ми, защото спешно му трябвал, не ми каза за
какво. Каза ми само, че щял да го върне след няколко часа. … Пистолета ми върна
след два дни по същото време”.
Не
логично в този смисъл звучат обясненията на М., че пистолетът е следвало да
престои у него на коледните празници, докато М. на шести декември да твърди
пред свидетеля В., че ще върне оръжието след няколко часа. Очевидно е, че М. не
казва истината за това, с каква цел е искал от братовчед си да му набави
оръжие, както и стремежът му да прикрие участието на М. в грабежа.
На
следващо място става ясно, че когато отишъл да вземе М., за да го кара към
мястото на престъплението, в колата на М. били и пистолетът и маската, които
щели да бъдат използувани от М. за извършване на грабежа. По този въпрос
подсъдимият М. твърди единствено, че не бил сигурен дали М. направил отвори за
очите или такива си имало вече направени. На практика не отрича, че е знаел за
маската.
Показателни
за факта, че М. е бил наясно с предназначението на използваните от М. при
грабежа маска и пистолет са неговите действия след отдалечаване от мястото на
деянието. Именно М. се е върнал, за да скрие добре шапката /направена на
маска/, пистолета и отнетите от пострадалата телефони, а на следващия ден
отишъл да ги вземе. Освен това в обясненията си дадени на досъдебното
производство, подсъдимият М. заявява, че след като изхвърлил въпросните вещи
пред прозореца на автомобила след извършване на деянието, казал на М., че
същите „не са се скрили добре”.
Грабежът
представлява престъпление, което се характеризира с усложнения в изпълнителната
дейност. Като съставно престъпление той включва две прояви, всяка от които сА.
по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които -
дадени в определена обективна и субективна връзка, придобиват своеобразна
самостойност и се явяват едно сложно престъпление. Принудата
може да се осъществи както с физическо, така и с психологическо въздействие
върху владелеца на вещта с цел нейното отнемане от дееца. А кражбата, включва прекъсване на
чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна
на дееца. При
съучастие под формата на съизвършителство от обективна страна, съставомерността
на деянието от гледна точка на отделния деец се обуславя от извършването само
на отделен елемент от изпълнителната дейност.
В конкретния
случай няма спор, че подсъдимият М. е участвала в отнемането
на имуществото чрез употреба на физическа сила с удар с пистолета по
главата на свидетелката П., така и чрез заплашване с думите „Давай парите!” и
„Ще ти пръсна главата кучко!”.
Докато
подсъдимият М. е взел участие само във втората фаза на деянието по отнемане на
имуществото, свързана с установяване на трайна фактическа власт върху отнетото,
чрез бързото отдалечаване от местопрестъплението, посредством управлявания от
него автомобил и разпореждане с отнетото, чрез получаване на своя дял от придобитото чрез
престъплението – пари и мобилен телефон.
Поради
всичко изложено, съдът счита, че двА.та
подсъдими са действали при пряк
умисъл, в съучастие като съизвършители. Налице е общност на умисъла, тъй като
всеки от дейците при осъществяване на своята проява е действал със
съзнанието, че
действат заедно и с воля за постигане на резултат от общата дейност.
ПУНКТ ІІ.
На 27.12.2005 г.
подсъдимият М. наел лек автомобил “О. А.”
с рег. № от ЕТ ”Н” гр.П с
управител свидедетелят А.М..
На 28.12.2005 г.
подсъдимият М. и свидетелят Г.И. се чули по телефона.
Свидетелят И. казал на подсъдимия М., че същата
вечер ще ходят на дискотека в гр.П.. ДвА.та си определили среща на
бензиностанция “Ш.” север на АМ ”Т.” на пътен възел за
гр.П. около 20,30 часа.
Същия ден подсъдимите М., М. и лизце
с прякор „К.”
се видели в гр.П.. Подсъдимият М. разказал за
уговорената
среща.
Подсъдимите предположили, че свидедетялт
И.
ще има в себе си пари и решили да извършат грабеж и да вземат парите на свидегтеля
И..
Същата вечер
свидедетелят И. и неговите приятели - свидетелите
П.И.,
И.П.
и Р.П.,***. Движели се по Автомагистрала
”Т.”
с лек автомобил “Ф. Е.” с регистрационен №*** собственост
на свид. Р.П.. Около 20,30 ч. били на бензиностанция “Ш.”, където ги чакали подсъдимите
М.
и М. с наетия от.М. лек автомобил. Свид. И. слязъл от
колата и отишъл при двА.та подъсъдими. Казал им, че ще ходят
в с.Априлци и ги помолил да карат пред тях до селото, понеже
не знаел къде се намира.
ДвА.та подсъдими привидно се
съгласили. Всички тръгнали, като подсъдимите М. и М.
пътували в автомобила, който М. ***, а свидетелите с колата на свидетеля
Р.П.
се движели след тях. Вместо в с.Априлци, подсъдимите отвели
свидетелите в с.Д., според предварително замисления план, където трябвало
да ги чака техния познат „К.”. На изхода на селото,
на
пътя за с.Д., обл.Пазарджишка, в близост до завода
“Дискови носители”, подсъдимият М. спрял колата. Свидетелят Р.П.
спрял зад него. Свид. И. слязъл от колата и
отишъл при автомобила на двА.та подсъдими. Подсъдимят
М.
също слязъл от колата и заедно със свид.И. тръгнали по пътя уж да му покаже
пътя за с.А.. Наближили бензиностанцията на изхода на с.Д.
по пътя за с.Д.. Там бил спрял л.а. марка “Ф.” тъмен на цвят. Когато свид. И. и М. минали
покрай този автомобил, подсъдимият почукал по стъклото му
и от колата излязъл „К.”, който директно
се насочил към
свид.И. и го ударил няколко пъти силно, като му
казал да даде парите си. В резултат на ударите свидетелят И. паднал на
земята. Тогава се включил и подсъдимия. М.,
като нанесъл удар с юмрук на свид. И.. В
джобовете на свидетеля, подсъдимят М. намерил и взел следните вещи: 140 щатски
долара, 730 лв. и мобилен телефон марка “Нокиа 6111”. След като взели вещите, двА.та подсъдими се качили в
колата на „Костеунурката” и тръгнали
към гр.П..
Свидетелите
Р.П., П. и И. чакали да се върне свид. И., на
мястото където били спрели. Междувременно, около 5 мин. след като
свид.И. и подсъдимят М. били тръгнали, за да покаже последния на
свидетеля пътя за с.Априлци, подсъдимят М.
запалил колата си и потеглил без да даде обяснения на тримата свидетели. Малко
след това тримата свидетели видели, че покрай тях преминали два автомобила -
„Ф.” и
“О. А.”, управлявана от подсъдимия М..
След няколко минути те видели, че към тях тича свид.И., чиито дрехи били
изцапани и целите в кръв, а от носа му все още текла кръв. Като дошъл при
останалите, свид. И. им разказал, че бил
пребит и ограбен.
По другия си
мобилен телефон, който М., не бил открил, свид.И. се
обадил на телефон №166 и съобщил за извършения му грабеж. Понеже не могъл да
обясни точно къде е извършено престъплението той съобщил, че се намира близо до
бензиностанция ”Ш.”. Четиримата свидетели тръгнали към тази
бензиностанция, където ги чакал автопатрул на РПУ гр.П.. Там се срещнали със З. ***
и колегата му Людмил Г.. Свид.И. разказал какво му се е случило. По мобилния си
телефон той се обадил на подсъдимия М. и му казал да отиде на “Ш.”, за да се
разберат и да му върне вещите, за да си няма разправии с полицията, но
последния му отговорил, че не знае нищо и затворил телефона си. След това свид. И.
отново направил опит да се свърже с М., но
последния бил изключил телефона си. Свид. И.
отвел служителите на РПУ - П. на мястото, където бил нападнат, а след това
четиримата свидетели били отведени в РПУ П., където дали показания по случая.
След няколко дни извършителите на
престъплението били разкрити и свид. И. разпознал
и тримата, видно от приложените по делото три броя протоколи за разпознаване.
С разписка от
02.02.2006 г. полицейските служители предали
на водещия разследването следовател 1 бр. газов пистолет марка “85AUTO” калибър
9 мм с
фабр. №А 39016 и 1бр. СИМ карта за мобилен
оператор ”Глобул” с №89359051100001874213, като веществени
доказателства по делото.
С протокол за доброволно
предаване от 09.01.2006 г. свидетелят Н.В. предал 1 бр. газов
пистолет марка “85AUTO” калибър 9
мм с фабр. №А39016 и 1 бр. пълнител за посочения пистолет
с 6 бр. патрони в него, които са приложени като веществени доказателства.
С разписка от 13.03.2006 г.
/приложена на л.23 в делото/ на пострадалата Ц.П. били предадени
140 лв. за възстановяване на причинени й имуществени вреди от престъплението:
мобилен телефон марка “С. С 65”,
оценен на 60лв., мобилен телефон, собственост на фирмата, марка “С. А 50”, оценен на 10 лв. и 70 лв.
в брой, собственост на фирмата.
С разписка от 13.03.2006 г.
/приложена на л.24 в делото/ на пострадалия Г.Л.И.
били
предадени 1 710 лв. за възстановяване на причинените му
имуществени вреди от престъплението.
От заключението на назначената по делото
съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността
на мобилните телефони, предмет на грабежите на 07.12.05 г. и 28.12.05 г.
по пазарни цени към датите на извършване на престъпленията е както следва “С. .” - 60лв., “С.
.”-
10 лв., „Н. .” – 750 лв.
Фактическата
обстановка по този пункт от обвинителния акт съдът възприе въз основа обясненията
на подсъдимите М., М. и В. дадени по време на съдебното следствие, показанията
на свидетелите П.З., И.П., П.И., Р.П., Янко Асенов, Борис Гълъбов, И. Добрев,
частично от показанията на свидетелите И.Б., П.П., П.П., Младен Гергинчев,
писмените доказателства и заключението на вещото лице за цената на отнетите
движими вещи.
Не
са спорни поделото обстоятелствата относно начина и причината на отвеждането от
страна на подсъдимите М. и М. на свидетеля Г.И. и неговите приятели –
свидетелите П.И., Р.П. и И.П. ***, а именно под предтекст да им посочат пътя за
с.Априлци, но с ясната и целенасочена мисъл да отнемат парите на свидетеля И.,
с които подсъдимият М. бил предположил и обяснил, че И. носи. Безспорни са и
обстоятелствата относно отвеждането от страна на подсъдимия М. на свидетеля И.
по пътя, срещата с третото непознато лице с прякор „К.”, упражненото от това
лице и подсъдимия М. физическо насилие върху И. и в следствие на това
постигането на предварително набелязаната цел по отнемането на наличните у И.
парични средства и мобилен телефон.
Тези
обстоятелства се установяват от показания свидетеля И. дадени по ВНОХД №612/208
г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и прочетени по реда на чл.281, ал.1,
т.4 от НПК, обясненията на подсъдимите М. и М., дадени на досъбеното
производство и приобщени по реда на чл.279, ал.1, т,4 от НПК и показанията на
свидетелите И., П. и П. депозирани пред други състави на съда при предишните
разглеждания на делото и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 и 4 от НПК.
Двата
спорни момента при този пункт от обвинението са формата на съучастие в деянието
на подсъдимия М. и участието на подсъдимия В. при осъществяване на
инкриминираното деяние.
Видно
е от обясненията на подсъдимия М., че на инкриминираната дата се уговорил със свидетеля И. по телефона
да се срещнат на бензиностанция „Ш.” на АМ Т., тъй като И. *** на заведение. В
последствие М. се срещнал със свой познат с прякор „К.”, на когото разказал за
срещата и че вероятно И. разполага с пари, които могат да откраднат. ДвА.та се
уговорили „К.” да чака в с.Д.. След това забрал братовчед си – подсъдимия М. и двата
заедно, с управлявания от М. автомобил „О. А.” отишли до мястото на срещата.
Свидетелят И. помолил да ги упътят, къде се намира с.А., където той и
свидетелите П., И. и П. отивали на рожден де на свой приятел. Подсъдимият М. им
казал да карат зад неговия автомобил, като по време на пътя се договорил с М.,
къде в последствие М. да го чака. Когато стигнали в с.Д. М. казал на М. да
отведе свидетеля И. „до другата кола”, в която чакал третият извършител „К.”.
Когато М. и И. тръгнали в указаната посока подсъдимият М. обърнал автомобила и
тръгнал обратно.
Тези
обяснения се подкрепят от обясненията на подсъдимия М. и показания на свидетеля
И., И., П. и П..
След
развилите се действия на насилие и отнемане на парите и телефона на И.,
извършени от подсъдимия М. и „К.”, подсъдимият М. изчаквайки на уговореното
място, качил в автомобила си М. ***. От М. подсъдимия М. получил долари на
стойност 100 лв., които били част от парите отнети от свидетеля И.. Върнал се и
от лицето с прякор „К.” взел мобилен телефон „Н.”, който в последствие
изхвърлили в язовира, тъй като „имал проследяващо устройство”.
Съдът
дава вяра на тези обяснения, тъй като същите съвпадат с останалите събрани по
делото доказателства.
При
тези данни съдът приема, че подсъдимият М. е участвал в извършвае на деянието в
съучастие с подсъдимия М. и третото неустановено по делото лице, но в
качеството на помагач. Същият е организирал и координирал извършването на
деянието знаейки за наличните средства у свидетеля И. и уговаряйки среща с него,
за която е съобщил на М. и „К.”, определил е ролите на извършителите, давайки
съвети къде да се чакат и допълнително е улеснил осъществяването на грабежа,
отвеждайки до мястото пострадалия И., заблуждавайки го за истинските си
намерения. Фактът, че веднага след слизането на М. от автомобила си е тръгнал и
не участвал при упражняване на принудата и отнемането на вещите на свидетеля И.,
т.е. в нито една от фазите на съставното престъпление изключват ролята му на
съизвършител.
По
отношение на авторството на подсъдимия В. при извършване на деянието по пункт
втори, съдът цени най-вече показанията на пострадалия свидетел И., както и обясненията
на тримата подсъдими.
Тъй
като при извършеното разпознаване свидетелят И. е посочил, като третия
извършител, подсъдимия В., съдът счита за необходимо да се спре подробно на
годността на протоколите за разпознаване в каквато насока са и възраженията на
защитниците на подсъдимия В..
Защитниците
на подсъдимия В. правят възражения, че при разпознаването били допуснати процесуални
нарушения както и, че другите лица, измежду които трябвало да бъде разпознат,
се различавали значително по телосложение и външен вид от подсъдимия В., както
и че останалите лица извън подсъдимия са били от ромски произход.
В
показанията си депозирани по НОХД №1434/2006 г. на ПРС и прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.5 от НПК свидетелите Я. А. и Б. Г., поемни лица участвали в
разпознаването заявяват, че като телосложение всички разпознаваеми лица са били
сходни – с едро телосложение, както и, че всички са били българи.
Но
свидетелят И., единствен очевидец и като пострадал имащ оправдано основание и
мотив да посочи именно В., като единия от нападателите си, дава показания, че
при разпознаването е посочил В., като извършител, тъй като най-много приличал по
телосложение на лицето, което го е нападнало. Другите лица, участвали като
разпознавани, заедно с В., коренно се различавали от него. Били по-слаби, а
някой от ромски произход. Свидетелят категорично заявява, че гледайки го в
залата, В. не е лицето, което го е нападнало и ограбило.
Тези
показания внасят основателно съмнение в годността на протокола за разпознаване,
но още по-важно е, че дават доводи в подкрепа на позицията на подсъдимия В., че
не е автор на деянието.
Неоснователни
са доводите на защитниците на подсъдимия В., че преди разпознаването не бил
проведен предварителен разпит на разпознаващия свидетел Г.И., в нарушение на
чл.144 от НПК /отменен/. Свидетелят И. е разпитан на 29.12.2005 г. за времето
от 10.00 до 10.30 часа – протоколът за разпит е приложен на лист 34 и 35 от том
І на сл.д. №6/2006 г. на ОСС - П.. В този разпит И. е дал описание на нападателя
си – „млад мъж на около 25 години, висок около 175 см. с набито, здраво
телосложение, късо подстриган, със спортно облекло”. Разпознаването е извършено
на същата дата за времето от 11.15 до 11.35 часа. Налице е предварителен разпит
на свидетеля И., преди да се пристъпи към разпознаването на подсъдимия К.В..
Действително на втората страница от бланката на протокола за разпознаване на
лица и предмети има изписан текст: „След като огледа лицата, разпознаващото
лице посочи лицето под №3, което е разпознало по следните особености”… Това,
обаче, не променя факта, че, непосредствено преди да пристъпи към
разпознаването, разследващият орган е провел разпит на разпознаващия свидетел
по въпросите дали
познава лицето, което предстои да разпознае, за
особеностите, по които може да го разпознае, за
обстоятелствата, при които е наблюдавал същото, както и за
състоянието, в което се е намирал при възприемането на лицето, подлежащо на
разпознаване. Изискванията на чл.144 от НПК /отменен/ са спазени напълно.
Законът не предвижда задължително изискване предварителният разпит и
разпознаването да са оформени в един и същи протокол.
Възражението
на адвокат В., че е допуснато още по-съществено нарушение при разпознаването,
тъй като същото е извършено по водено дознание, но като обвиняем е бил О.М.,
който е чужд гражданин, също съдът приема за неоснователно. Вярно е, че
разпознаването на 29.12.2005 г. е извършено по водено дознание. Вярно е също,
че към онзи момент законът изисква наказателното производство срещу чужд
гражданин да бъде под формата на предварително производство – следствие, но
следва да се има предвид, че М. в този момент не е имал качеството на обвиняем.
Привличането му като обвиняем е извършено едва след обединяването на двете
дознания и преобразуването на производството в
следствие, направено с постановление на Районна прокуратура П. от
09.01.2006 г.
Въпреки
тези доводи сочещи на годност на протокола за разпознаване, съдът счита, че по
делото се събраха достатъчно и убедителни доказателства изключващи участието на
подсъдимия В., като автор на деянието.
Още
веднъж, като силно мотивиращи за горния извод следва да се посочат показанията
на пострадалия свидетел И., който категорично, ясно и неколкократно е заявил,
че подсъдимият К.В. не участвал заедно с подсъдимите М. и М. в нападението
срещу него.
Както
пред другите състави на съда, разглеждали делото, така в настоящото съдебно
следствие подсъдимите М. и М. дават едностранни и категорични обяснения, че
подсъдимият В. не е участвал заедно с тях при осъществяване на деянието.
Подсъдимият М. потвърди, че третото лице участвало в грабежа е било лице с
прякор „К.”, но не бил В..
Подсъдимият
В. категорично отрича, да е участвал в грабежа, като дава обяснения, че на
инкриминираната дата 28.12.2005 г. след 20,30 часа е бил в заведение в с.Ю.,
където почерпил приятелите си във връзка с отпуснат кредит на неговия брат
зазакупаване на апартамент.
В
тази насока и в пълна подкрепа с тезата на подсъдимия В. са показанията на
свидетелите И.Б., М. Г., П.П. и П.П..
Свидетелката
Б. дава показания, че през целия този ден била заедно с подсъдимия В.. Прибрали
се точно преди сериала „Изгубени”, който следяла по телевизията и който
започвал в 21,00 часа. В. прибрал колата в гаража и отишъл в близкото
заведение.
Показанията
на свидетелката звучат правдоподобно и логично, тъй като свързвала датата с
закупуването в този ден на подарък за нейната майка за именния й ден /Стефанов
ден/, който минал на 27.12.2008 г. А часа помнела във връзка със следения от
нея филмов сериал по телевизията.
Последователни
и взаимноподкрепящи са и показанията на свидетелите Гергинчев, П., П., че на
инкриминираната дата подсъдимият В. дошъл при тях в заведението около 20,30
часа и ги почерпил по повод на закупения от брат му на скоро апартамент.
Свидетелите
дават и логични обяснения с какво свързват часа на появяване на В. в заведението. От една страна същите ясно
помнят датата, тъй като са били многократно разпитвани при предните
разглеждания на делото, където следва да се отбележи са дали същите показания,
какти и със станалата кражба същия ден в селото, повод според тях за посещение
от полицията, което било нещо необичайно. От друг страна Г. сочи, че
подсъдимият В. дошъл след прогнозата за времето по новите, които той гледал.
Свидетелят П. пък знаел своя час на пристигане в кафенето /около 20,10 часа/, а
В. *** него.
За
достоверността на показанията на свидетелите, съдът съди и по обстоятелството,
което същите сочат като повод за почерпката от страна на В. – закупуването на
апартамент от неговия брат А.В..
Видно
от представения по делото нотариален акт №28 нот.дело №732/2005 г. А. Д. В. на
23.12.2005 г. е закупел апартамент в гр.П..
За
участието на подсъдимия В. в извършване на деянието обвинението се позовава на
управлявания от същия собствен автомобил „Ф. М.” с ДК ., тъй като свидетелите И.,
И., П. и П., сочат че втория автомобил видели на мястото на инцидента, освен
автомобила на подсъдимия М. е бил марка „Ф.” тъмен на цвят.
Освен,
че не са присъствали на местопрестъплението и не могат да разпознаят и посочат,
като извършител подсъдимия В. свидетелите И., П. и П. не дават показания за
номера на автомобила, поради което техните показания не внасят яснота относно
това важно обстоятелство.
Очевидецът
обаче, свидетелят Г. в показанията си заявява, че е запомнил само една от
цифрите на номера на този автомобил, но е категоричен, че в номера нямало
повтарящи се цифри.
Тези
показания опровергават тезата на обвинението, тъй като както стана ясно
автомобилът на подсъдимия, който съвпада като марка и е с подобен цвят с посочения
в показанията на свидетелите, има рег. номер в който се повтарят две от
цифрите.
Още
по-малко може да обоснове осъдителна присъда, почиваща на категоричен и
единствен извод за виновност, прякора на подсъдимия В. – „К.”, посочен в
характеричистичната му справка.
Подсъдимият
М. в тази насока дава обяснения, че наистина участвалия в грабежа е негов
познат с прякор „К.”, но не е В..
По време на
съдебното следствие обвинението представи разпечатки от телефонни разговори
между мобилни телефони, които, според прокурора, били иззети от подсъдимите при
задържането им. Действително между посочените телефони има активна комуникация,
особено по времето на извършване на грабежа по пункт втори на обвинителния акт.
Съдът прие за основателни възраженията на защитата, обаче, че липсват протоколи
за изземване на мобилните телефони, поради което не може да се направи
обосновано категоричен извод за това, че телефоните действително са иззети от
подсъдимите и съответно кой подсъдим кой телефон е ползвал. Тези доказателства
не са събрани по предвидения от НПК ред, поради което съдът ги изключи от
доказателствения материал и не ги взе предвид при формиране на вътрешното си
убеждение за фактите по делото. Показанията на свидетеля И. Добрев, дадени по
НОХД №1434/2006 г. на ПРС и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК,
полицай, участвал в предварителната проверка, че били иззети телефоните на
подсъдимите и се направили разпечатки за разговорите им, не могат да заместят
валидното, протоколирано процесуално действие изземване, което е един от
способите за приобщаване на веществени доказателства по делото. Няма протоколи
за изземване, няма дори протоколи за връщане на телефоните на подсъдимите.
При
извършения задълбочен и всестранен анализ доказателствата, разгледани
отделно и във връзка по между си и с останалите доказателства по делото относно
основния факт обаче съдът не достигна до категоричен и безспорен извод, че грабежа
на пострадалия Г.И. е извършен от подсъдимиая К.В.,
в съучастие с подсъдимите М. и М..
Всички доказателства, на които съдът дава вяра не могат да послужат
като основа за постановяване на осъдителна присъда, тъй като макар и правдиви
не водят до извод, който е единствено възможен, обосновава виновността на
подсъдимия В. и изключва всички останали.
Поради
гореизложеното, съдът ПРИЗНА подсъдимия К.Д.В. за НЕВИНОВЕН в това, че на
28.12.2005 год. около 21,30 часа в с.Д., обл.Пазарджишка, в съучастие като
съизвършител, с О.М. и П.Д.М. е отнел чужди движими вещи на обща стойност
1709,80 лв. от владението на Г.Л.И. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване,
поради което на основание чл.304
от НПК го
ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2
от НК.
При така установената фактическа обстановка и анализ на събраните
доказателства по двата пункт на обвинението, съдът приема, че подсъдимият П.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав
на чл.198, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК от НК, като в периода от 07.12.2005 год. до
28.12.2005 год. в гр.П. и в с.Д., обл.Пазарджишка, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с О.М. е извършил следното:
1. На 07.12.2005 год. около 16,30 часа
в гр. П. на ул.”П.” №9 в съучастие, в качеството си на
извършител, с О.М., последния в качеството му на извършител е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 140 лв. от владението на Ц.Й.П. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
2. На 28.12.2005 год. около 21,30 часа
в с.Д., обл.Пазарджишка в съучастие, в качеството си на
помагач с О.М., последния в качеството му на извършител, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1 709,80 лв. от
владението на Г.Л.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване,
като общата стойност на отнетите вещи и пари е в размер на 1849,80 лв.
Приетите
за установени фактически данни сочат, че подсъдимият О.М. /А. Н. М./ е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на пристъпния състав на чл.198, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, като в периода от 07.12.2005 год. до 28.12.2005
год. в гр.П. и в с.Д., обл.Пазарджишка, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие с П.Д.М. е извършил следното:
1. На 07.12.2005 год. около 16,30 часа в гр. П.
на ул.”П.” №9 в съучастие, в качеството си на извършител, с П.М., последния
в качеството му на извършител, е отнел чужди движими на обща стойност 140 лв.
от владението на Ц.Й.П. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване.
2. На 28.12.2005 год. около 21,30 часа
в с. Д., обл.Пазарджишка в съучастие, в качеството си на
извършител с П.М., последния в качеството му на помагач, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1 709,80 лв. от владението на Г.Л.И. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване, като общата стойност на отнетите вещи и пари е 1849,80 лв.
При извършване на престъплението подсъдимите
са действали при пряк умисъл, в съучастие като съизвършители в първото деяние,
а при воторото деяние М., като помагач, а М., като извършител. При деянието,
извършено на 07.12.2005 г. е налице е общност на умисъла по изложените по-горе
съображения относно частта от престъплениетов, в която всеки от тях е взел
участие, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята проява е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия участник
и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни
признаци на престъпния състав.
Дейността на подсъдимия М. е като помагач при деянието извършено на
28.12.2005 г., тъй като обективно е допринесъл за съществяването на
престъплението, без обаче да участвува в изпълнителното деяние. Със съвети и разяснения за начина и мястото на
извършване е улеснил подсъдимия М. и третото неизвестно лице да извършат
престъплението. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. и лице с
прякор „К.”, като общият им умисъл е формиран с активната роля на подсъдимия М.
с набелязване на жертвата и начина на действие. Субективната връзка между
изпълнителите и помагача се изразява в умисъла за задружното осъществяване на
конкретно престъпление.
Деянията на подсъдимите М. и М. осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление “грабеж”, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. В тази връзка подсъдимите са извършили едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно
включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ
престъпен резултат.
С оглед на установеното съдът прие, че имуществото е отнето без съгласието
на владелелците му – свидетелите П. и И. с намерение за противозаконно
присвояване и като средство за осъществяване на отнемането е употребена сила и
заплашване, които са съпровождали онази част от
изпълнителното деяние, с което то е довършено,
а именно
отнемането на вещите.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите М. и М. за извършеното от тях деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на грабежа, като е висока. Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на
правото на собственост върху движими вещи, като се засягат и обществени
отношения, свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е много висока,
като се има предвид начините и местата на отнемане на вещите, съпроводени с
упражняване на физическо и психологическо насилие върху пострадалите, оказало трайното
въздействие върху тях. За високата обществен опасност на престъплението
допринася и факта, че деянията са извършени след предварителна
подготовка и при добре организирано взаимодействие между съучастниците.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите М. и М., направените
самопризнания, изразеното критично отношение, възстановявене на част от щетите,
липсата на негативни данни за подсъдимия М. и изтеклия продължителен период от
време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност.
За отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, отрицателните
характеристични данни за подсъдимия М. и приноса към извърщшване на деянията, проявената
арогантност при първото и жестокост при извършване на второто деяние от страна
на подсъдимия М., предишните осъждания и
последиците от деянието върху пострадалите.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции следва да се наложи наказание на
двА.та подсъдими при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както следва:
На подсъдимия П.Д.М. - ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
На
подсъдимия О.М. - ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При преценка на режима на изтърпяване на наказанието, съдът прецени личностните
качества на подсъдимите и предишните осъждания. Като взе предвид и високата
обществена опасност на извършеното от тях деяние, съдът прие, че при приложение
на разпоредбата на чл.66 от НК не могат да бъдат постигнати целите на
наказанието, както личната така и генералната превенция.
Затова, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите П.М.
и О.М. е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Поради това на основание чл.46, б.”б” от НК определи първоначален режим на
изтърпяване на наказанието и за двА.та подсъдими– „ОБЩ”.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложените наказания
лишаване от свобода времето, през което спрямо подсъдимите М. и М. са били
взети мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”, считано
от 13.01.2006 г. до влизане на присъдата в сила.
С
оглед осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите П.М. и О.М. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата направените по
делото разноски в размер на по 49,50 лева, за всеки един.
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр. газови пистолет марка
“85AUTO” калибър 9 мм
с фабр. № А 39016 да се върне на собственика.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: