Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………………….
2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 23.10.2019 г. г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 1336 /2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК,
във връзка с чл.7 от ЗСПд.
Инициирано е по жалба от Д.С.С. и П.С.Д.,***, против Заповед № ЗСПД/Д-В/4651/29.03.2019г.
на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, потвърдена с Решение №03-РД06-0018 от
16.04.2019г. на Директора на РДСП-Варна, с която на жалбоподателката е отказана еднократна месечна помощ за две
деца на основание чл.10, ал.4 от Закона за семейните помощи за деца вр.чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1 от същия закон.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност нарушение на
материалния закон. Оспорват се възприетите от административния орган факти
относно трудовия статус на бащата на децата П.Д.. Твърди се нарушение на
процесуалните правила, рефлектиращи
пряко върху правата на майката да получи помощи за децата си по посочения ред.
Твърди се, че АО е нарушил процесуалните
правила, в частност нормата на чл.5, ал.
1 от ППЗПД и не е указал на молителката да отстрани нередовностите на заявлението,
като не е посочил кои относими към производството документи следва да бъдат
представени. Изтъкнати са и други
фактически и правни доводи в подкрепа на твърдението за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
В хода по съществото на спора оспорващата поддържа всички релевирани в
жалбата доводи, като счита, че са изпълнени всички условия за отпускането на
месечната помощ , доказателствата се
съдържат в административната преписка, но въпреки това административният орган изискал допълнителни такива, без да се
аргументира какво налага събирането им.
Като съществено процесуално
нарушение се изтъква невръчването на
искането за представяне на документи на заявителката по надлежния ред,.
В заключение е формиран петитум с искане
съдът да отмени Заповед № ЗСПД–Д-В/4650/29.03.2019г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ Варна, потвърдена с Решение №03-РД06-0018 от 16.04.2019г. на
Директора на РДСП-Варна и да върне преписката на АО за ново произнасяне.
Алтернативно, при преценка на естеството на спора от
страна на съда се иска решаването
му по
същество. Претендира се и присъждане на разноски.
С
молба с.д.№13499/09.09.2019г. ответникът оспорва жалбата, счита я за неоснователна, тъй
като „ г-жа Д.С. и г-н П.Д. не са
представили изискуемите документи, въпреки че им е предоставена такава
възможност, с цел удостоверяване на
получените брутни доходи.“ Относно на акта-предмет на съдебен контрол, заявява
:„ оспорената заповед е издадена по наша преценка в изискуемата от закона
форма, съгласно чл.59 от АПК.“ Оспорва
твърдението за допуснати процесуални нарушения, като Твърди, че правилно е приложил материалния
закон. В останалата част на молбата се интерпретират правни хипотези и общи правни постановки,
съобразно разбирането на административния
орган. Възраженията не са обвързани с конкретно искане.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
Със заявление № ЗСПД - /Д-В/
4651/14.03.2019 г. Д.С.С. е поискала
отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до навършване на
средно образование, но не повече от навършване на 20 годишна възраст
на основание чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца. Същото е надлежно
попълнено, заявителката декларира, че
съжителства на семейни начала с П.С.Д., живеят на един адрес, имат общо дете - Стефания П. Д., което отглежда заедно с другото дете на С. –
К. Х.Я.. Посочени са данни за брутни
доход на семейството за предходните 12 месеца. Искането за предоставяне на месечна помощ се отнася и за двете деца.
Видно от представения лист за извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди вземане на решение (приложение № 2 към глава ІІІ-та
раздел №, т. 5.2), на 14.03.2019 г. главен социален работник е извършил проверка, в резултат на която е формирал ясна, безпротиворечива и категорично позитивна оценка за съответствие на провереното
заявление-декларация с изискванията на
нормативната уредба (материално правна и процесуална).
Изрично в отделна графа и със „специален“ знак е отбелязана липсата на нови
обстоятелства, налагащи нова преценка.
Следва да се отбележи, че на първо място в тази бланка с положителен знак „да“
е отразено комплектоването на
заявлението с всички документи „съгласно нормативните изисквания“. Видно
от приложения на л. 66 от делото опис на представените от Д.С. документи на първо място е посочено Удостоверение за
брутни месечни доходи на семейството за последните 12 месеца, каквото е
законовото изискване. Въпреки приетата от главния социален работник оценка, отразена на
листа за извършен предварителен контрол, на същата дата – 14.03.2019 г. до Д.С. е изготвено писмо за отстраняване на
нередовностите на депозираното заявление, като и се указва “в 14 дневен срок
от днес (14.03.2019г.- б.а).. да
представите следните нередовни (липсващи) документи – удостоверение за получен
доход от „Термострен инвест 2008“ за
периода от 01.03.2018 г. – 28.02.2019 г. Няма данни за връчване на процесното
писмо на неговия адресат, не се и
релевира такова твърдение от ответника.
Със заповед №
ЗСПД/Д-В/4651/29.03.2019г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна,
е отказал отпускането на месечна помощ за двете
деца, с единствен аргумент:
„Непредставен/и документ/и в дадения
14-дневен срок. Г-жа С. не е представила
удостоверение за получен брутен доход на г-н Д. от фирма „Термострен Инвест“ ЕООД за период 01.023.2018 г.- 28.02.2019г.“
Заповедта е обжалвана, пред
горестоящия административен орган, като ведно с жалбата са
представени две решения на ВОС търговско
отделение от съдържанието на които е видно следното : С Решение 1382/01.10.2012
г., постановено по т.д .№ 1652/2012 г.
на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Термострен
Инвест“ ЕООД, представлявано от П.С.Д.,
считано от 20.11.2011 г. Открито е
производство по несъстоятелност. Назначен е временен синдик. С решение №
586/18.06.2013 г., постановено по същото
дело дружеството, представлявано от П.С.Д. е обявено в несъстоятелност,
като с изричен диспозитив същото е
лишено правото да управлява и се разпорежда с
имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
И в двата съдебни акта изрично е
посочено, че подлежат на незабавно изпълнение.
С решение №03-РД06-0018 от
16.04.2019г. на Директорът на РДСП-Варна, приел за неоснователни релевираните
пред него възражения във връзка с обявяването на Термострен Инвест“ ЕООД
представлявано от П.С.Д. в несъстоятелност,
счел че с обжалваният пред него
отказ на директора на ДСП Варна „правилно е приложен законовият и подзаконовият
нормативен акт, касаещ получаването на този вид месечна помощ за дете“. Въз
основа на тези си оскъдни мотиви отхвърлил жалбата и потвърдил издадената от директора на ДСП Варна заповед. За да
постанови този правен резултат , разсъждавайки върху процедурата по ликвидация
и нейните етапи се задоволил да посочи единствено, че на представените съдебни
актове липсвал печат „влязъл в сила“.
Така у горестоящия административен орган
останало убеждението, че цялостната процедура не е приключила.
Това негово убеждение според
решаващия състав на съда съвсем не е убедително, тъй като не почива на
съвкупен и обстоен анализ на доказателствата и на познаване на
специфичната нормативна уредба (процесуално правна-особено) регламентираща
производствата по обявяване в
несъстоятелност, особено на правния ефект на постановяваните съдебни актове и
времето на настъпването му. Не се споделя от съда.
Основателно е релевирано в
жалбата възражение, че след като в производството по административното
обжалване на процесната заповед за представени
доказателства – съдебни решения, подлежащи на незабавно изпълнение, от които е видно, че обявеното в несъстоятелност
дружество, представлявано от П. Ст.Д., е лишено от правото да се разпорежда с
масата на несъстоятелността, в т.ч. и евентуалните останали налични парични
средства, предприето е осребряване на
имуществото, насрочено е събрание на кредиторите, то няма как Д. да е получавал
каквото и да е възнаграждение, още повече, че
относимият за процесното производство период е съвсем друг - 01.03.2018 г. – 28.02.2019 г. за същото това
производство е напълно ирелевантно дали и кога е приключила ликвидацията на
дружеството.
От друга страна горестоящият АО
е проявил пълно процесуално бездействие, като дори не е проверил представената му административна преписка по
обжалваната пред него заповед дали съдържа доказателства за начина и датата на връчване на уведомителното
писмо до заявителката С., като напълно безкритично и формално е подходил при
изчисляване на дадения и 14 дневен срок
за отстраняване на нередовностите.
Категорично по делото не се доказа същото писмо да е изпратено и
съответно да е получено от неговия адресат, което води до също толкова
категоричния извод, че издавайки заповедта на 29.03.2019 г. - на 15-тия ден от постъпването на
заявлението, според горестоящия орган – „след изчакване на
14-дневния срок за предоставяне на нови документи“, директорът на ДСП Варна е
постановил административен акт при допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи негативно и пряко правата и
законните интереси на заявителката – майка, която упражнява предоставените от
законодателя права. Производството е сериозно опорочено и на друго основание-
обективно невярна е интерпретацията на АО, че заявителката не е представител
изискуемите документи, предвид проведения
предварителен контрол в деня на депозиране на заявлението.
Горното
представлява превратно и крайно неправилно тълкувание на правната
норма.
При постановяване
на обжалвания отказ административният
орган се задоволил единствено да цитира
по негова преценка в диспозитива на постановеното решение конкретни
норми от ЗСПД, но без да ги обвърже с конкретни факти и обстоятелства, подходил е твърде формалистично.
Тъй като е счетено, че заявителката формално не е
отстранила нередовностите на заявлението, каквито настоящия съд счита, че не са
налице, то компетентният АО - директорът на ДСП Варна не е формирал и правен
резултат по съществото на искането, с което е сезиран.
Съдът дължи произнасяне по въпроса доколко
депозираното от Д.С. заявление и неговото комплектоване с документите, изискващи се съобразно
относимата правна уредба.
Така съгласно чл. 17, ал.3 от ППЗСПД към заявлението декларация се
прилагат следните документи, в случаите, в които дирекция "Социално
подпомагане" не може да получи
информацията по служебен път:
1. удостоверение за брутните месечни доходи
на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през
който е подадено заявлението декларация;
2. решение на регионалния екип за подкрепа за
личностно развитие на децата и учениците със специални образователни
потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото
образование, че детето не може да посещава училище – в случаите по чл. 18, ал. 2;
3.
(отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.);
4. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.);
5. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.) копие от влязло
в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите - само в
случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може по служебен
път да получи информация за съдебното решение;
6. копие от удостоверение за назначаване на
настойник или попечител;
7. служебна бележка, издадена от личния лекар
на детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна
инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични
прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени;
8. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) експертно
решение на ТЕЛК/НЕЛК (само в случаите по чл. 7, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца).
Връзка с разглеждания случай имат само т.1, т.5 и т.7 от цитираната разпоредба. Удостоверението по т.1 и служебната бележка
от личния лекар са приложени към заявлението. Декларирани са
данните , изискуеми по т.5, които ДСП е
в състояние за провери по служебен път.
Волята на законодателя е пределно ясна, в
цитираната норма липсва задължение за представяне на други документи, освен
изрично и изчерпателно изброените и то под условието, че такива се изискват само ако компетентният орган не може да
получи информацията по служебен път. Разбира се това се отнася отново само до
законово разписаната изискуема информация. Въпросът не поставен за оперативно
самостоятелно решаване от директора на съответната ДСП.
Вмененото
на Д.С. допълнително задължение с коментираното и неполучено от нея
писмо, неизпълнението на което е послужило като формален мотив за отказ,
представлява недопустимо разширително тълкувание на правната норма.
От друга страна удостоверения за получаваните от П. Ст.Д.
доходи за относимия 12 месечен период са
представени, но е неясно как и дали АО
ги кредитира. Вместо това се възлага тежестта на заявителката да представи такива за неотносим към казуса период.
При преценка на представените със заявлението
доказателства, се налага извод за
съответствието им с изискванията на ЗСПД
за представяне на месечна помощ за деца по чл. 7 от същия закон.
Общото заключение на съда е, че заповедта –
предмет на съдебен контрол е постановена при три групи съществени нарушения
на законови правила: недопустимо
разширително тълкувание на правна норма (чл. 17, ал.3 от ППСЗПД); нарушение на
административнопроизводствените правила,
визирани в чл. 36, ал.2, изречение трето от АПК; липса на конкретни мотиви по същество, което е
нарушение на императивното изискване за
форма на административния акт – чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Изискването за обосноваване на административния акт е
една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административният орган е издал конкретен
административен акт. Това подпомага лицето в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане
към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и е основание
за неговата отмяна.
Липсата на мотиви препятства защитата на страните в
административното производство и е пречка за осъществяването на всеобхватен
съдебен контрол. Не само това -
постановеният при такова съществено
нарушение ИАА е в грубо несъответствие с основен принцип на
административното правораздаване -
установения в чл. 6 от АПК принцип
на съразмерност /пропорционалност/, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и
според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава.
Предвид направения коментар оспорената заповед следва
да се отмени, като преписката следва да
се върне на компетентния АО за произнасяне по съществото на заявлението, при
стриктно спазване на материално-правните
норми и процесуално разписания ред, съобразно указанията, дадени в мотивите на
решението.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващата искане за
присъждане на разноски съдът намира същото за основателно и доказано следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД–Д-В/4651/29.03.2019г. на Дирекция „Социално подпомагане“
Варна, потвърдена с Решение №03-РД06-0018 от 16.04.2019г. на Директора на РДСП-Варна
ВРЪЩА административната преписка по заявление ЗСПД–Д-В/4651/14.03.2019г. на директора на ДСП „Варна“ за
произнасяне по същество и издаване на нова заповед при стриктно спазване на материално-правните норми и процесуално
разписания ред, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Варна представлявана
от директора - А. Н. Г., за заплати на Д.С.
***, ЕГН ********** сторените по делото разноски в общ размер от 320 (триста и
двадесет) лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА