РЕШЕНИЕ
№ 2129
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110170467 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Л. И. Б., с ЕГН :
********** срещу М. О. Г., с ЕГН: ********** иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 3 000 лв., представляваща незаплатена част
от дължимо възнаграждение по договор за снимане и монтиране на музикален
видеоклип в общ размер на 5 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано
от 11.04.2022 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена З.З. по чл. 410 ГПК от 2 28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19482 по описа на
СРС за 2022 г., 176 състав.
Твърди се в исковата молба и молба-уточнение към нея, че през месец
май 2020г. Ответникът Г., който е вокален музикален изпълнител, се е
свързал с ищеца с цел заснемане на видеоклипове за свои песни. Ищецът Б.,
който професионално се занимава с режисиране, заснемане и монтаж на
музикални видеоклипове, е информирал ответника, че дължимото
възнаграждение се определя в зависимост от вида и броя на възложените
1
клипове. Твърди, че е информирал ответника, че възнаграждението за един
видеоклип е 5 000,00 лв., като отделно от него се дължи и сума в размер на 1
500,00 лв., представляваща разноски за наемане на техника – една камера.
Посочва, че е предложил да направи отбив от цената, ако ответникът в
рамките на един месец му възложи изработката на три видеоклипа, в който
случай дължимото възнаграждение било в размер на 10 500,00 лв.
След проведени срещи и преговори ответникът е възложил на ищеца
изработката само на един видеоклип срещу възнаграждение в размер на 5
000,00 лв. Отделно страните са уговорили сума в размер на 1 500,00 лв.,
дължима от ответника и представляваща разноски за наемане на камера.
Ищецът навежда твърдения, че от така уговореното между страните
възнаграждение за изработка на видеоклипа /на песента “Д./” в общ размер на
5 000,00 лв., ответникът е извършил частично плащане на сума в размер на 2
000,00 лв., като е заплатил и уговорените разноски за наемане на камера в
размер на 1 500,00 лв. Твърди се в исковата молба, че в едномесечен срок
след снимките ищецът е направил монтажа на заснетия материал и е предал
на възложителя готовия видеоклип. Посочва също, че ответникът, в
качеството си на възложител, е приел работата /видеоклипа/ без забележки,
като изтъква, че доказателство за това е фактът, че клипът е качен в канала на
ответника в музикалната платформа “...” и е предоставен за излъчване на
различни телевизии. Навежда твърдения, че е изпълнил задълженията си по
договора точно и в срок, с оглед на което претендира, че ответникът му
дължи сума в размер на 3 000,00 лв., представляваща незаплатената част от
договореното между страните възнаграждение за изработка /заснемане и
монтаж/ на възложения видеоклип, като претендира и законната лихва,
считано от 11.04.2022 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът Г., чрез назначения от съда особен представител, в срока по
чл. 131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който са изложени
съображения за това, че предявеният клип е неоснователен и недоказан.
Твърди се, че предвид множеството компонентни, които включва заснемането
на един видеоклип, липсват доказателства такъв договор да е сключен между
страните. Ответникът обръща внимание, че не само, че такъв договор не е
представен от ищеца, но и не се твърди от последния такъв да е подписан
2
между страните. Намира за неясни твърденията на ищеца относно това какъв
договор и при какви цени е сключен – договор за изработване на три
видеоклипа при обща цена от 10 500,00 лв. или договор за изготвяне на един
видеоклип при обща цена от 4 500,00 лв., включваща изработка на клип и
наем на камера. Навежда твърдения за недоказаност на иска по размер. Счита,
че дължимото възнаграждение за един клип е в размер на 3 500,00 лв. /една
трета от възнаграждението в размер на 10 500,00 лв., уговорено за изработка
на три видеоклипа/. Навежда твърдения, че е заплатил дължимата сума в
размер на 3 500,00 лв., като това било потвърдено и от ищеца с исковата
молба. Посочва, че липсват доказателства относно качеството на изпълнената
работа, съответно дали същото съответства на договореното между страните.
Ответникът оспорва представената по делото нотариална покана да е
достигнала до него, като твърди, че не е спазен редът за връчването й, поради
което счита, че не е поканен да плати посочените в нея задължения. Моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Спорно межу страните е обстятелството за наличието на валидно
възникнало между тях облигационно правоотношение по договор снимане и
монтиране на музикален видеоклип –„Д.“.
По делото е приета нотариална покана с рег.№ 13201 от 18.11.2021г. на
нотариус М.Ш., с която ищецът Б. е поканил ответника Г. да му заплати
сумата от 3000 лева, явяваща се възнаграждение за изработен видеоклип.
Според настоящия състав на съда, поканата, изпратена на ответника, не е била
връчена при спазване на реда по чл.47, ал.1 от ГПК, т.к. липсват данни да са
спазени законовите изисквания за извършени от връчителя трикратни
посещения в рамките на месец на адреса на ответника, в различно часово
време, като един от дните да е събота или неделя и залепяне на уведомление
на видно място на входната врата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – разпитан е
свидетелят на ищеца И.В.И.. Той заявява в разпита си пред съда, че познава и
работи с ищеца. Трябвало да изработят по поръчка на ответника Г. видеоклип,
като свидетелят бил оператор на клипа. Трябвало да го заснемат и предадат на
3
ответника, което те сторили без да е имало забележки от клиента – в случая от
М.. Не помни М. да е имал някакви конкретни изисквания за клипа, но
каквито изисквания е имал, са били спазени. Твъри, че няма практика да се
сключват договори при изработване на клипове. Свидетелят не помни в какъв
срок е трябвало да се изработи клипа и не може да каже кога точно е бил
предаден този клип, защото в мога, в който те го предадат, клипът до 1 час е
вече в интернет и по всички телевизии.
Други релевантни доказателства по делото не са ангажирани.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът основава претенцията си на сключен с ответника договор за
изработка, по силата на който твърди да му е било възложено да заснеме
видеоклип кум песен – „Д.“. С оглед заявеното от ищеца, за основание на
претенция съдът е дал и посочената в доклада по делото правна квалификация
на претендираното право – разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД - възнаграждение
по изпълнен договор за изработка.
За да е основателен така предявеният иск, основаващ се на изпълнени
задължения по облигационно правоотношение, съдът с доклада по делото е
указал на ищеца, че следва да докаже наличието на следните обстоятелства -
постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора –
предмета на поръчката и уговореното възнаграждение/; точно в качествено,
количествено и времево отношение изпълнение на поръчката и приемането й
от поръчващия без възражения. При доказване на горните факти в тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В правната доктрина и в съдебната практика, в това число решение №
250 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 535/2010 г., II т. о., ТК, решение № 97
от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК, решение № 120 от
20.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1032/2016 г., I т. о., ТК и др., няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие. Поради това съгласието за
сключване на договор за изработка не предпоставя насрещни писмени
волеизявления на възложителя и изпълнителя относно предметът на
изработка и възнаграждението на изпълнителя.
Следователно, при съобразяване законовите разпоредби и цитираната
4
съдебна практика, следва изводът, че не съществува пречка условията на
договора да се предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или
писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез
приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането може да
бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено
волеизявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен с предложението
и с цената за изработеното, а приемането е възможно да се осъществи и с
конклудентни действия на възложителя, които да бъдат от такова естество, че
да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже от договора за
изработка, при предложените от изпълнителя условия.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, не се
установява наличието на възлагане на работата по клипа и съгласие, по
конкретно постигнати договорки между страните. Не се установиха и каквито
и да било конклудентни или други действия, от които да може да се направи
категоричното заключение, че възложителят Г. е имал воля да се обвърже от
договора за изработка, при предложените от изпълнителя Б. условия.
Липсват доказателства за извършване на авансови плащания по
договора за изработка, които ищецът твърди да са правени от ответника,
както и неопровержими доказателства, че процесният клип е изработен
именно от ищеца.
От показанията на разпитания свидетел И., се установява, че той не
знае кога е бил предаден на ответника клипа, а от справка, извършена от съда
в платформата .., на адрес: ..........
се установява, че е публикуван клип със заглавие „Д.“ и със следните
характеристки : ..... Jul 22, 2020 ; ....| © & .....: .... ; Музика: М.; По идея на: Г.;
Аранжимент: Д.А. ; Текст: Н.Г..
Липсват данни оператор на клипа да е свидетелят или негов автор да е
ищецът. По изложените съображения съдът намира за неоснователен
предявения иск и като такъв, той следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. Б., с ЕГН : ********** срещу М. О.
Г., с ЕГН: ********** иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 3 000 лв., представляваща незаплатена част от дължимо
възнаграждение по договор за снимане и монтиране на музикален видеоклип,
за която сума е издадена З.З. по чл. 410 ГПК от 28.04.2022 г., по ч.гр.д. №
19482 по описа на СРС за 2022 г., 176 състав, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6