№ 7196
гр.С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110100720 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
„Л. и.“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на управление грС.,бул.“С. ш.“
№,представлявано от М. М. – Г. и П. Д.,против „Е.“АД,ЕИК ....,със седалище
и адрес на управление грС., бул.“Х. К.“ №,представлявано от Е. И. и Р. Б.,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 453,54 лева главница
и 56 лева мораторна лихва за периода 02.03.2020 г. до 09.06.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 22.09.2019 г. в грС. е настъпило
ПТП,при което автомобил фолксваген туарег с рег. № ...,движейки се по
бул.“Ц. Б. Т.“ при промяна на лентите за движение и навлизане в дясна лента
реализира ПТП спрямо автомобил Т. Ав. с рег. № ...,за което е съставен
двустранен констативен протокол и водачът на автомобил фолксваген
признава вината си. Ищецът поддържа,че е застраховател по застраховка
каско за автомобил тойота,при което е образувал преписка по щета и е
изплатил на собственика на увреденото пътно превозно средство сумата от
1750,90 лева. В исковата молба се твърди,че ответникът е застраховател по
застраховка гражданска отговорност на водача на автомобил фолксваген,при
което отговаря за възстановяване на паричното обезщетение. Сочи се,че до
ответника е изпратена регресна покана и е реализирано частично плащане в
размер от 1317,36 лева,при което ищецът претендира сумата от 453,54 лева. С
оглед това,че тази парична сума не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 56 лева за периода 02.03.2020 г. до 09.06.2021 г.
1
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но предвид подадено възражение е налице
интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със
становище за допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че
ищецът се е съгласил с размера на извънсъдебно изплатеното обезщетение и
не е претендирал неиздължения остатък извънсъдебно,оспорена е дължимост
на ликвидационни разноски,твърди се,че претенцията не съответства на
реално настъпилите вреди,а размерът на обезщетението е прекомерно
завишен.Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид
изразените от страните становища и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК „Л. и.“ АД претендира издаване
на заповед за изпълнение против „Е.“АД за сумата от 453,54 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ...., вследствие настъпило ПТП на 22.09.2019 г. в гр.С. между л.а.
„фолксваген туарег“ с рег. № ... и автомобил „Т. Ав.“ с рег. № ..., при което
са причинени имуществени вреди на автомобил „Т. Ав.“, ведно със законната
лихва от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва, начислена за периода 02.03.2020 г. – 09.06.2021 г., в размер на 56,00 лв.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело №
55100/2021 г. по описа на СРС, 42 състав.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 22.09.2019 г.,
съставен в гр.С. относно ПТП с участници МПС „фолксваген туарег“ с рег. №
... и МПС „Т. Ав.“ с рег. № ....
Според полица по застраховка „Каско“, издадена от „Л. и.“ АД, автомобил
Т. Ав.“ с рег. № ..., е застрахован при „Л. и.“ АД, за периода 04.01.2019 г. –
03.01.2020 г.
Прието е уведомление за настъпило застрахователно събитие от
увреденото лице, както и опис на необходимите документи за приключване
на щета № ..., видно от които автомобилът е преминал през три огледа.
Представени са свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
видно от които водачът е притежавал необходимата правоспособност да
управлява МПС.
Приложено е удостоверение за техническа изправност на ППС, от което
се установява, че процесният увреден автомобил се допуска да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Приложено е платежно нареждане, съгласно което ищецът е наредил
паричен превод за сумата от 1750,90 лв., като за получател е посочен водачът
на увреденото МПС, а за основание – образуваната щета по процесното ПТП.
2
Приета е регресна покана,според която „Л. и.“АД претендира от „Е.“АД
сумата от 1750,90 лева по щета № ....,връчена съгласно известие за доставяне
на 13.02.2020 г.,а одобрената сума по тази щета съгласно споразумение за
прихващане на насрещни задължения възлиза на 1317,36 лева.
Съгласно приетото заключение по съдебно-техническата експертиза,
възможният и вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП е
следният: водачът на МПС „Фолксваген Туарег“ с рег. № ..., се е движил в
лява пътна лента по бул. „Ц. Б. Т. III“,а в дясната пътна лента се е движил и
водачът на МПС „Т. Ав.“ с рег. № ... като по време на движение водачът на
МПС „Фолксваген“ предприел маневра за промяна в лентите за движение с
посока от ляво на дясно, при която релизирал ПТП с попътно движещото се
вдясно МПС „Т. Ав.“, действителната стойност на автомобил Т. Ав. възлиза
на 10900 лева,а по средни пазарни цени стойността на обезщетението е
1717,75 лева с включени ликвидационни разноски – 1737,75 лева,ако се
приеме,че настъпването на произшествието е описано обективно и точно,то
вредите за автомобил фолксваген се намират в причинно-следствена връзка с
произшествието. Според заключението първоначалният контакт между двата
автомобила вероятно е настъпил с гума или предна дясна джанта на
автомобил фолксваген спрямо странична лява част на автомобил
тойота,размерът на щетите по Наредба № 49/2014 г. възлиза на 1332,72 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който
се цели да бъде установено дали съществува вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Следователно този иск има предмет, идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. Законът
регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението, когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано
от съобщението за възражението, т. е. на 24.09.2021 г.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл. 411 от КЗ е
обусловено от провеждането на доказване, че съществува застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“, настъпването на застрахователно
събитие, от причиняването на вреди, които представляват пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие, от изплащането на
обезщетение, с което застрахователят по застраховка „Каско“ встъпва в
правата на увредения собственик спрямо застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. При съобразяване правилото за разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,както и отчитайки
регламентирането на иска като положителен установителен иск, ищецът
следва да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки
за уважаване на иска.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
3
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „каско“ за автомобил
Т. Ав.. С договора за застраховка „каско“ застрахователят се задължава да
осигурява покритие по време на действие на договора, а при настъпване на
застрахователно събитие – да определи и изплати обезщетение. Това
означава, че при реализиране на застрахователно събитие задълженията на
застрахователя по договора се трансформират и от задължението за
поддържане на обезпечение за застрахователя се поражда задължение да
определи и изплати обезщетение за настъпилите вреди. Следователно в
изпълнение на своите договорни задължения и след постъпването на
уведомление за щета застрахователят е предприел действия по образуване на
преписка по щета и определяне на обезщетение. За да счете, че е настъпило
ПТП, съдът взе предвид, че по делото е представен двустранен констативен
протокол за ПТП, а и от ангажираните писмени доказателства се установява,
че е реализиран удар между л.а. „фолксваген“ и л.а. „тойота“.
Пътнотранспортното произшествие представлява покрит застрахователен
риск,което означава,че при настъпване на ПТП възниква застрахователно
събитие. Анализирайки събраните по делото доказателства, наред с
експертното заключение, съдът счита, че са възникнали имуществени вреди
за автомобил фолксваген, което е предизвикало ремонт на автомобила. За да
счете,че вредите са пряка и непосредствена последица от
произшествието,съдът взе предвид,че според заключението по
автотехническата експертиза,ако точно е описано настъпването на
местопроизшествието,вредите се намират в причинна връзка с ПТП. Отделно
от това,съдът намира,че при наличието на извънсъдебно изплащане на
парична сума по процесната щета от ответника към ищеца,ответникът е
признал,че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му,т.е. че
произшествието е предизвикано от водача на автомобил фолксваген,който е
предприел маневра преминаване в съседна лента на движение,без да се
увери,че не създава опасност за останалите участници в движението. Предвид
това,че ответникът е застраховател по застраховка гражданска отговорност на
автомобил фолксваген,валидна към процесния период,ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря за възстановяване на вредите. Отговорността на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност към лицата,на които
са причинени вреди е същата като отговорността на прекия причинител,но в
рамките на застрахователния лимит. Съдът счита,че е доказана и друга
предпоставка за уважаване на иска по чл.411 от КЗ,а именно представено е
доказателство за изплащането стойността на ремонта. С определянето и
изплащането на застрахователно обезщетение застрахователят по
имуществена застраховка каско встъпва в правата на увредения собственик
спрямо прекия причинител, респективно спрямо застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“, какъвто е ответното дружество. При
това положение по същество спорът между страните е относно размера на
дължимото обезщетение. Неоснователен е доводът на ответника в писмения
отговор,че доколкото е налице частично възстановяване на парична сума по
процесната щета от ответното дружество към ищеца,с изплащането на тази
парична сума ищецът е получил обезвреда,респективно че искът е
4
неоснователен. Следва да се отбележи,че страните по споразумението за
прихващане на насрещни задължения са постигнали съгласие относно
размера,до който е погасена всяка претенция по преписка по щета,но
наличието на такова прихващане на насрещни задължения не препятства
застрахователят по застраховка каско да предяви по съдебен ред
неиздължената част от застрахователното обезщетение. Софийският районен
съд приема,че исковата претенция е доказана по размер за сумата от 420,39
лева,а за разликата над сумата от 420,39 лева до пълния претендиран размер
от 453,54 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. За да приеме,че
исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 420,39 лева,съдът взе
предвид,че според заключението по автотехническата експертиза стойността
на обезщетението по средни пазарни цени възлиза на 1737,75
лева,респективно при съобразяване на извънсъдебно погасената парична
сума,искът следва да бъде уважен до размера от 420,39 лева,а над тази
парична сума до пълния претендиран размер искът като недоказан подлежи
на отхвърляне. За да счете,че при определяне размера на обезщетението
заключението по автотехническата експертиза следва да бъде възприето
относно стойността на щетите по средни пазарни цени,съдът взе предвид,че
стойността на щетите следва да се определя според стойността,за която може
да бъде придобито имущество като застрахованото. В този смисъл при
съобразяване на обстоятелството,че обезщетението по средни пазарни
цени,както е определено от вещото лице,отчита цените в различни
автосервизи,както и е съобразено с необходимите часове труд,то искът следва
да бъде уважен за сумата от 420,39 лева. Софийският районен съд възприема
за неоснователно становището на ответното дружество,че размерът на
обезщетението трябва да бъде възприет за сумата от 1332,72 лева. по Наредба
№ 49/2014 г.,тъй като константната съдебна практика възприема,че наредбата
определя минималната долна граница на обезщетението,но не съществува
пречка за присъждане на парична сума в по-висок размер,ако съответства на
действително възникналите щети. Така мотивиран,съдът приема,че исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 420,39 лева,а за разликата до
453,54 лева следва да бъде отхвърлена.
Уважаването на иска за главницата обосновава разбирането за
основателност на иска за мораторна лихва. Искът по чл. 86 от ЗЗД подлежи на
уважаване, когато парично задължение не е изпълнено на падежа или в
определения срок, при което за периода на забава кредиторът има право да
претендира обезщетение за забава. Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ
предвижда, че след получаване на регресната покана и на приложените към
нея доказателства застрахователят по застраховка гражданска отговорност се
произнася в срок от тридесет дни. Регресната покана е от дата 12.02.2020
г.,връчена е на 13.02.2020 г., т.е. ответникът би изпаднал в забава, считано от
14.03.2020 г. В този смисъл съдът приема,че искът за мораторна лихва за
периода между 02.03.2020 г. до 14.03.2020 г. е недоказан,защото към този
период предвиденият от закона срок за произнасяне от тридесет дни,считано
от получаване на регресната покана не е изтекъл. При това положение съдът
приема,че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 52,90
5
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер от 56 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, и като съобрази, че и двете страни претендират
съдебноделоводни разноски, съдът приема, че при съобразяване уважената и
отхвърлена част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
422,24 лева за исковото производство и 23,20 лева за заповедното
производство,а в полза на ответника – сумата от 15,84 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД по отношение на „Е.“АД,ЕИК ....,със
седалище и адрес на управление грС., бул.“Х. К.“ №,представлявано от Е. И.
и Р. Б., че съществува вземане на „Л. и.“АД, ЕИК ....,със седалище и адрес на
управление грС.,бул.“С. ш.“ №,представлявано от М. М. – Г. и П. Д., в размер
от 420,39 лева (четиристотин и двадесет лева и тридесет и девет стотинки)
главница,представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ...., 52,90 лева (петдесет и два лева и деветдесет
стотинки) мораторна лихва за периода 14.03.2020 г. до 09.06.2021 г. ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
24.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 55100/2021 г. по описа на СРС,42
състав, като отхвърля исковете в частта за разликата над 420,39 лева до
пълния претендиран размер от 453,54 лева и в частта за разликата над 52,90
лева до пълния претендиран размер от 56 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА „Е.“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на управление грС.,
бул.“Х. К.“ №,представлявано от Е. И. и Р. Б., да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от НК на „Л. и.“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на
управление грС.,бул.“С. ш.“ №,представлявано от М. М. – Г. и П. Д., сумата
от 422,24 лева ( четиристотин двадесет и два лева двадесет и четири стотинки
) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 23,20 лева ( двадесет и три лева и двадесет стотинки )
съдебноделоводни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Л. и.“АД,ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
грС.,бул.“С. ш.“ №,представлявано от М. М. – Г. и П. Д., да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Е.“АД,ЕИК ....,със седалище
и адрес на управление грС., бул.“Х. К.“ №,представлявано от Е. И. и Р. Б.,
сумата от 15,84 лева ( петнадесет лева осемдесет и четири стотинки )
съдебноделоводни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7