Решение по дело №11747/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 119
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110211747
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211747 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ПЛ. Д. М., ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 18-4332-014008/23.07.2018 г. издадено от
началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда същото да
бъде отменено.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателя ПЛ. Д. М., не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – отдел „Пътна полиция“, СДВР, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.07.2018г. около 14:25ч. жалбоподателят ПЛ. Д. М. управлявал
лек автомобил - марка „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. ..., в гр. София, по
бул. „Възкресение“ с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към
бул. „Вардар“. Движел се в лява лента като пред бензиностанция „Лукойл“
предприел маневра с цел престояване в средната такава. В последната се
движел лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ..., управляван от св. М.В. като
пред него в средната и до него в дясната лента имало и други автомобили.
Жалбоподателят не пропуснал лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ...и
реализирал ПТП. Непосредствено след удара водачите на двата автомобила
отбили встрани, но доколкото не могли да постигнат съгласие по въпроса за
това чия е вината за настъпването на ПТП, уведомили органите на КАТ. На
мястото бил съставен протокол за ПТП и скица, а двамата водачи попълнили
декларации.
При така установените факти, на същата дата – 04.07.2018 г. е съставен
АУАН № 487478 от В.П. – младши автоконтрольор при ОПП, СДВР за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на един
свидетел присъствал при установяване на нарушението, което се установява
от положените от тях подписи. Жалбоподателят изложил писмени
възражения срещу акта, като написал, че не е съгласен с посочения
механизъм на ПТП.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна
квалификация на 23.07.2018г. е издадено атакуваното наказателно
постановление от началника на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 13.07.2021 г., за което
същият се е разписал. Жалбата срещу НП е депозирана в СДВР, ОПП на
15.07.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. В., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са последователни, не съдържат противоречия и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Същите еднозначно се
подкрепят от събраните по делото писмените доказателства. Свидетелката е
2
пряк участник в ПТП и предвид факта, че не е заинтересована от изхода на
настоящото производство. Изготвеният по делото протокол за ПТП и скица
към него потвърждават мястото на удара и разположението на двата
автомобила, посоката им на движение и реализираните вследствие на ПТП
щети по автомобилите.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на
процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материалнокомпетентни лица по
смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши
автоконтрольор“ в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН,
а съгласно т. 2. 6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция“ в СДВР. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в
АУАН и НП е достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра,.... преди да започне маневрата, трябва
3
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“
От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се
установява, че жалбоподателят е предприел маневра по частично навлизане в
съседното (средно) пътно платно, като се е отклонил вдясно. Но той е сторил
това, без да пропусне движещият се попътно лек автомобил „Опел“,
управляван от св. В. в средната пътна лента. Като е предприел маневрата, без
да съобрази, че по този начин отнема предимството на движещият се в
средната пътна лента автомобил и че ще застраши безопасността на
минаващия покрай него автомобил, жалбоподателят е нарушил правилата за
движение по пътищата, с което е станал причина за реализираното ПТП.
Чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание за
водач, който не спази предписанието на пътните знаци и правилата за
предимство, за заобикаляне и други, с което създаде непосредствена опасност
за движението. Но в конкретния случай тази опасност е реализирана и
поведението на жалбоподателя се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. С оглед настъпилите по-тежки общественоопасни
последици, правилно деянието е квалифицирано по ал. 2 на чл. 179 ЗДвП.
Тази разпоредба след изменението през 2017 г. предвижда санкция в
абсолютен размер от 200 лева за водач, който причини ПТП вследствие на
допуснато нарушение по ал. 1 на същия текст.
В тази връзка съдът намира наложената на жалбоподателя глоба в
размер на 200 лева за правилно индивидуализирана, в предвидения от закона
размер.
От субективна страна, нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е извършено
от жалбоподателя при форма на вина небрежност, тъй като той не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и на последиците, че отклонявайки
автомобила си вдясно и навлизайки в съседната пътна лента ще застраши
безопасността на друг участник в движението. Като правоспособен водач на
МПС обаче той е бил длъжен да се огледа и прецени цялата пътна обстановка,
преди да предприеме желаната маневра.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28
4
ЗАНН, тъй като нарушението не само е застрашило, но е и увредило
обществените отношения и същото се явява типично за този вид нарушения.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в цялост, като правилно и
законосъобразно.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 18-4332-
014008/23.07.2018 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя ПЛ. Д. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5