Р Е Ш Е Н И Е №
260167
Гр.Пловдив, 1.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 09.07.2020 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на
секретаря В.В., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1077
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Частен съдебен
изпълнител Людмила Тодорова Мурджанова, рег. № 819, с адрес гр. Пловдив, ул. Фредерик Жолио Кюри
№18, ет.1, офис 1 и 2 чрез адв.E.Р. против решение №347/30.01.2020 г., постановено по гр.д.№18617/2018 г. на Пловдивския районен съд, 10 граждански състав, В ЧАСТТА, с което е
осъдена да заплати на „Поликсения – 1932“ ЕООД ЕИК *********
със съдебен адрес:***, адв. К.Г., на осн. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, сумата 300 лв.
обезщетение за вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 192,50 лева
разноски по съразмерност.
Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с
което да се отхвърли
предявеният иск.Счита, че решенето е недопустимо в
частта относно законната лихва, тъй като такова искане не е предявено и съдът
се е произнесъл свръхпетитум и се иска обезсилване на решението в тази чу част. Претендира за разноски.
Въззиваемият
„Поликсения – 1932“ ЕООД ЕИК ********* чрез адв. К.Г. -
счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.
ЗК“Лев Инс“АД- трето лице помагач но страната на ЧСИ
Людмила Мурджанова – не взема становище.
След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Искове с
пр.осн. чл.74 ЗЧСИ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът е предявил иск за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокат по
изпълнителното производство, което не би следвало да се развие. Първоначално
са предявени ОСИ - за сумата 247 лв.-неправомерно събрана сума от ЧСИ Мурджанова по ИД, поради извършено
преди образуване на изп. дело на ЧСИ Видев плащане на задължението, за което вече са били представени доказателства по ИД / лист 81/ и за сумата 300лв. - направени разноски за адвокат по ИД на ЧСИ Мурджанова.В съдебно заседание на 17.06.2019г. пред ПРС е
направен частичен отказ от иска за сумата
247 лв.- поради възстановяването й в хода на делото.
Във ВЖ са развити следните
доводи и оплаквания: че решението е недопустимо в частта за заонната лихва, тъй
като такова искане не е предявено; че съдът не е провел пълно и главно
доказване на твърдяното виновно поведение на ЧСИ – не са изследвани материалите
по ИД №94/16 г. на ЧСИ Видев и ИД №3248/18 на ЧСИ Мурджанова; изцяло са
игнорирани възраженията на ЧСИ срещу иска, изложени в отговора по чл.131 от ПРС; не е съобразено, че следва да
е налице документ със сума, съвпадаща точно по размер с тази по ИЛ за да се
види, че е платена сумата по задължението; съдът не е съобразил, че по ИД на
ЧСИ Видев молбата за прекратяване на делото не е оставена без разглеждане,
изпратена е на взискателя за отговор, който не е постъпил с години; по ИД на ЧСИ
Видев не са били налице доказателства за плащане на сумата по ИЛ, поради което
няма основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.1 ГПК, поради което съдът е следвало да приеме, че извършението от ЧСИ –ответник
не са незаконосъобразни и не следва да се носи отговорност; счита че не е
доказана вредата в размер на 300 лв., т.к. платеното по ДПП не е потвърдено с
други доказателства; РС не е взел предвид възржението на ответника за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
В отговора
на ВЖ са развити доводите, че от доказателствата се установявало, че длъжникът
е входирал по първоналното ИД молба от 5.5.2016 г., с която са представени
доказателства за заплатено зъдължение към взискателя и искане за прекратяване
на делото по чл.433, ал.1,т.1 ГПК, поради което счита, че доводите във ВЖ са
несъстоятелни; ИД е било прекратено и
неправилно ЧСИ служебно е образувал ИД под нов номер без да е налице
необходимостта по чл.426,ал.1 ГПК /молба от взискателя/.
От доказателствата по делото пред РС се установява следното:
Срещу
въззиваето дружество е бил издаден ИЛ от 10.12.2014 г. по гр.д.№180/2012 г.на
ПРС за 50 лв., платени от бюджета на съда и 5 лв. ДТ за издаването на ИЛ; на
11.11.2014 г. задълженото лице е платило задълженията си по делото в размер на 150 лв./ в т.ч.
процесните 50 лв., за които е издаден казания ИЛ/- л.17-19 от д.РС. Сумата е
получена по сметка на съда, видно от счетоводна справка от 29.5.2015 г./л.14 от
д.РС/. Плащането е извършено преди образуването на ИД №94/2016 г. на ЧСИ Видев,
поради което неправилно „Поликсения 1932“ЕООД е било конституирано като длъжник
по ИД. С молба от 05.05.2016 г. дружеството е уведомило ЧСИ Видев, че сумите са
изплатени преди образуване на ИД, приложило е доказателства за плащането
/л.16-18 от д.РС/ и е поискало ИД да бъде прекратено. ЧСИ Видев место да
прекрати ИД на осн.чл.433,ал.1,т.1 ГПК, той е изпратил приложените по молбата
на длъжника доказателства на ПРС за становище – л.116 от д.РС и е продължил ИД без да получи отговор за
плащането.Без да е налице молба на взискателя
за преобразуване на ИД, през 2018 г. е образувано ИД №3248/2018 г. на
ЧСИ Мурджанова за събиране на вече
платените суми по ИЛ още на 11.11.2014 г. По изп.дело ЧСИ Мурджанова е
предприела изпълнителни действия, запорирала е суми по банкови сметки на
дружеството, в резултат на което по сметката на ЧСИ са постъпили суми,
включващи дълга по ИЛ и такси и разноски към ЧСИ. По ИД №3248/2018 г. длъжникът
е ангажирал адвокатска защита, заплатило е 300 лв. адвокатски хонорар в брой –
видно от ДПЗ от 26.10.2018 г. – л.25 от д.РС. От пълномощника на дружеството е
подадена молба до ЧСИ за връщане на събраните суми и прекратяване на делото по
чл.433,ал.1,т.1 ГПК, приложил е писмени доказателства.
Именно платените по ИД 300 лв. адв.хонорар са предмет на
настоящето дело.
За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане
следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие,
което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и дали е
налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди,
вината се предполага. А в специялният чл.74/1/ ЗЧСИ е казано, че ЧСИ отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при и изпълнение на своята дейност.
В описаната
по-горе фактическа обстановка съдът намира, че искът е основателен- доказани са
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане на въззиваемия, тъй
като се установи, че вследствие на завеждане на ИД срещу въззиваемия
проведените принудителни изпълнителни действия, на въззиваемият са причинени
имуществени вреди в размер на 300 лв., които
последният е заплатил за адвокатска защита по ИД. Вредите са причинени от
ЧСИ при и по повод на неговата дейност и са причинени неправомерно, тъй като
въззивникът е образувал ИД срещу въззиваемия без да е налице молба от
взискателя и след като е пренебрегнал приложената по ИД №54/2016 г. на ЧСИ
Видев молба от въззиваемия за прекратяване на ИД поради извършено плащане преди
образуване на ИД, за което е могъл своевремнено да проучи възложеното му ИД и
да нареди да се извърши проверка по първоначалнтата молба на въззиваемия по
чл.433,ал.1,т.1 ГПК; ПОС намира, че се доказа по делото пряката
причинно-следствена връзка между действията на ЧСИ и претърпениет вреди от
въззиваемия – направените разноски по ИД № 3248/2018 г. –платен адвокатски
хонорар по ИД, поради което провилно РС е присъдил на въззиваемотот дружество
сумата 300 лв.- обезщетение за имуществени вреди причинените му от деликта– искът е доказан по
основание и размер.
До същите изводи по отношение на искът за обезщетение на имущствените вреди от
деликта е достигнал районния съд, поради което първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и ще
се потвърди.
По отношение
на оплакването във ВЖ, че съдът е присъдил лихви върху сумата 300 лв., които не
са поискани, е основателно. ПОС намира, че същите не са поискани, видно от
петитума на ИМ, поради което с присъждането им РС се е произнесъл свръх
петитум, поради което в тази част решението следва да се обезсили.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право
на разноски за производството пред ПОС, поради което такива се присъждат в
размер на 300 лв. – платен адвокатски хонорар. Направените по делото разноски от
въззиваемия следва да му се присъдят в пълен размер/а не по съразмерност/, тъй
като същият не е станал причина за присъждането на процесните лихви, нито е
поддържал в отговора си по ВЖ, че решението на РС е правилно в тази му част.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №347/30.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№18617/2018 г. на Пловдивския районен съд, 10 граждански
състав в частта, в която са присъдени на ищеца 300 лв. обезщетие за вреди на
осн.чл.74,ал.1 ЗЧСИ.
ОБЕЗСИЛВА решение №347/30.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№18617/2018 г. на Пловдивския районен съд, 10 граждански
състав В ЧАСТТА, в която са присъдена законната лихва върху обезщетението от
22.11.2019 г., в която част съдът се е произнесъл свърхпетитум.
ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител Людмила Тодорова Мурджанова, рег.
№ 819 да заплати на „Поликсения – 1932“ ЕООД ЕИК ********* направените по
делото пред ПОС разноски в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на ЗК“Лев Инс“АД-
трето лице помагач но страната на ЧСИ Людмила Мурджанова.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: