№ 2189
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100502934 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Министерство на вътрешните работи срещу
решение № 20072719/28.12.2022 г. по гр.д. № 65016/2020 г. по описа на СРС, 127
състав. С обжалваното решение са отхвърлени искове с правно основание чл. 59 и чл.
86 ЗЗД за осъждането на ответника Ц. Л. М. да заплати в полза на ищеца
Министерство на вътрешните работи сумите, както следва: 836,97 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2020, до
погасяването, представляваща възнаграждения и разноски за явяване на ответника по
съдебни дела в качеството на вещо лице за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г.,
които е следвало да бъдат получени от ищеца, 191,45 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 31.12.2020 г.
Жалбоподателят - Министерство на вътрешните работи, твърди, че решението е
неправилно. Поддържа, че сумата в размер на 836,97 лв. е получена от ответника като
възнаграждение от съда за изготвени от него експертизи в периода 01.01.2016 г. до
30.06.2017 г. Счита, че същата се дължи в полза на МВР, тъй като МВР заплаща на
служителя за положения труд във връзка с изготвяне на експертизите, организира
1
работния процес във връзка с това, както и необходимата техника, консумативи,
действия по акредитация и лицензирани дейности, обучение на персонала и др. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - Ц. Л. М., счита, че първоинстанционното решение е
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваното решение са отхвърлени осъдителни искове с правно основание
чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, предявени от Министерство на вътрешните работи срещу Ц. Л. М.,
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 836,97
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2020 г.,
до погасяването, представляваща възнаграждения и разноски за явяване на ответника
по наказателни дела в качеството на вещо лице за периода от 01.01.2016 г. до
30.06.2017 г., които е следвало да бъдат получени от ищеца, 191,45 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 31.12.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че през процесния период ответникът е
бил държавен служител по служебно правоотношение с ищеца, по което е получавал
трудово възнаграждение, както и че е получил сумата от 836,97 лв. като вещо лице по
наказателни дела.
Не се спори между страните, че посочените суми са заплатени в полза на
ответника под формата на възнаграждение за явяване и разходи за явяване като вещо
лице по наказателни дела за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г.
Следва да се установи, дали е налице основание за задържане на сумите,
получени от ответника под формата на възнаграждение за явяване и разходи за явяване
в качеството му на вещо лице по наказателни дела.
През процесния период действащи са били разпоредбите на чл. 20-22 от Наредба
№ 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица, в редакциите им според измененията с ДВ, бр. 50 от 2015 г., преди измененията и
допълненията с ДВ, бр. 82 от 2018 г. Според актуалните към процесния период
редакции на посочените подзаконови разпоредби, на вещото лице, включително и
когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни,
необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата,
2
съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с
ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.),
като такива пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил
експертизата, или пред органа, който го е призовал (чл. 20, ал. 1 и ал. 2). При явяване
на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен
разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв., а считано от
измененията с ДВ бр. 28 от 2016 г., обнародван на 08.04.2016 г., при явяване на вещото
лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес
експертиза освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-
малко от 20 лв. (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата). Както беше посочено, не се спори
между страните, че всички претендирани от ищеца суми представляват
възнаграждение на ответника за явяване и разноски при отлагане на наказателни дела,
получени от ответника като вещо лице по наказателни дела. Посоченото се установява
освен това от приложените по делото справки от РС – Горна Оряховица, Окръжен съд
– Хасково, Окръжен съд – Перник, Окръжен съд – Ловеч, Софийски градски съд,
Окръжен съд – София. От посоченото несъмнено се установява, че тези суми касаят
именно предвидените в чл. 21 от наредбата (в действащата към онзи момент редакция)
възнаграждения за вещите лица на съдебна фаза и по същество не представляват
възнаграждение за цялостната работа, която експертът е извършил по изготвяне на
експертните заключения.
Съдът счита, че е налице основание за получаване от ответника на процесните
суми, а именно - чл. 21 от наредбата (в актуалната към онзи момент редакция), като
едва с допълнение на подзаконовия нормативен акт, обнародвано в ДВ бр. 82/2018 г., е
създадена нова алинея 2 на чл. 22, според която определените възнаграждения по чл.
21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на
министерството. На посочената разпоредба не е придадено обратно действие, поради
което същата се прилага по отношение на всички определени възнаграждения по чл. 21
след датата на влизане в сила на изменението (три дни след обнародването на
05.10.2018 г.). Ето защо, към процесния период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. е
налице годно законово основание експертите по наказателни дела да получават
определените им възнаграждения за явяване и изслушване на експертизи в открити
съдебни заседания, дори към този момент да са служители на МВР (какъвто е
ответникът), респ. тези суми не се следват на министерството, а на самите служители,
изготвили заключенията в качеството си на назначени вещи лица.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал и при разпределената между страните доказателствена тежест по делото не се
установява неоснователно разместване на имуществени блага, като макар и ответникът
да е получил претендираната сума, това се е случило на годно правно основание, респ.
3
не е налице обедняване в правната сфера на ищеца със сумата от 836,97 лв., доколкото
липсва основание тези парични средства да бъдат изплатени на него.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Следователно, исковете с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 400
лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20072719/28.12.2022 г. по гр.д. № 65016/2020 г.
по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти
септември“ № 29, да заплати в полза на Ц. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „*******, ******* ап. 109, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400
лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4