Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

   гр.Добрич, 23.02.2018г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година  в публично  заседание  в следния състав :

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3683 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба  от „***, със седалище и адрес на управление: ** 1,  срещу А.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес ***.

Ищецът претендира установяване  съществуването на вземането му към ответника, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК  по ч.гр.д. № 2842/2017г. по описа на районен съд Добрич, а именно: 249,85 лв., представляваща незаплатена цена за далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги ***от 08.08.2014г. и 1570,96лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване  на договора.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: въз основа на сключен между “***” *** и А.Л.Д., ЕГН: **********, договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги ***от 08.08.2014г.  било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружество.Конкретно- предоставена услуга на телефонен мобилен номер *** по тарифен план ****, с месечна абонаментна такса 59,90лв. за срок от 24 месеца; мобилен№ ** и фиксиран номер *** по тарифен план ***, с месечна абонаметна такса 9,90лв. за срок от 1 година. На същата дата А.Д. се съгласил  да ползва пакет за пренос на данни за мобилен номер ** по тарифен план ** **.

С договора за далекосъобщителни услуги била уредена и клауза за неустойка, както и в чл.27.2 и чл.54 от Общите условия на оператора. По силата на тези уговорки мобилния оператор имал право да прекрати договора едностранно поради непогасяване на текущо задължение по договора. Самото прекратяване на договора настъпило автоматично по силата на самия договор. Видно от представените договори, абоната се е съгласил и приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребители на мобилни услуги.

Абоната не заплатил сумите за потребените услуги по следните фактури:

-фактура№ **/26.08.2014г., с падеж 10.09.2014г., за отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г. на стойност 155,16лв.;

-фактура№ **/26.09.2014г., с падеж 11.10.2014г., за отчетен период 23.08.2014г.- 22.09.2014г. на стойност 94,69лв.;

-фактура№ **/02.02.2015г., с падеж 02.02.2015г., за отчетен период 23.12.2014г.- 22.01.2015г. на стойност 373,50лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора;

-фактура№**/02.02.2015г., с падеж 02.02.2015г., за отчетен период 23.12.2014г.- 22.01.2015г. на стойност 1147,96лв.-неустойка;

-фактура№ **/02.02.2015г., с падеж 02.02.2015г., за отчетен период 23.12.2014г.- 22.01.2015г. на стойност 49,50лв.;

Ответникът не е заплатил съответно възникналите задължения в срокове, съгласно договорите и Общите условия, предвид което и на основание чл. 415 ГПК мобилния оператор предявява иск за установяване съществуване на паричното вземане по издадените фактури.

Ищцовото дружество сочи, че е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано  ч.гр.д№2842 по описа за 2017година на районен съд Добрич. В хода на заповедното производство и в срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил срещу вземането по издадената заповед за изпълнение.

В петитумът, ищецът претендира съда да постанови решение, с което се приеме за установено в отношенията на страните, че ответникът А.Л.Д. дължи на “***, вписано в търговския регистър на ** ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** сумата от 249,85 лв., представляваща незаплатена цена за далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги ***от 08.08.2014г. и 1570,96лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване  на договора.

Претендират се сторените по настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание се явява само ответната страна, която оспорва исковите претенции. Сочи, че две момчета, които  не познава му предложили да получи сумата от 50лв. срещу съгласието да се разпише в офис на ищцовото дружество. А.Д. се съгласил и сключил договор с  „***“ от свое име. За услугата получил 50 лева, след което никога не бил виждал тези момчета. Сочи, че последните ползвали телефона, но тъй като бил избран план с много безплатни минути не става ясно по какъв начин е надхвърлен плана, какви разговори са проведени или какви услуги предоставени, какви такси са дължими. Смята, че не дължи  неустойка, тъй като не е ясно кога е прекратен договора, за да се начислява неустойка, нито  как е формиран размера и.

  Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

  Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2842 по описа за 2017година на районен съд Добрич за следните суми: 249,85 лв., представляваща незаплатена цена за далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги *** от 08.08.2014г. и 1570,96лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване  на договора.

В срока по чл.414 от ГПК длъжника е депозирал възражение, с което оспорва дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

По делото е представен Договор№ *** /08.08.2014г., сключен при общи условия. От Приложение№1 от същата дата, се установява, че потребителя е предпочел услуга на телефонен мобилен номер по тарифен план *** с месечна абонаментна такса 59,90лв. за срок от 24 месеца. А.Д. се съгласил  да ползва пакет за пренос на данни за мобилен номер ***по тарифен план ** ** ** М за срок от 24 месеца.

С допълнение към Приложение№1 потребителя изрично се съгласил, че приема общите условия на потребителя.

Приложените по делото фактура№ **/26.08.2014г., с падеж 10.09.2014г., за отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г. и фактура№ **/26.09.2014г., с падеж 11.10.2014г., за отчетен период 23.08.2014г.- 22.09.2014г. съдържат данни относно отразените при ищеца задължения на абоната за предоставени услуги.

По делото са представени три броя сметки № **/02.02.2015г., №***/02.02.2015г. и № **/02.02.2015г., в които са обективирани вземания на мобилния оператор за неустойка на три различни стойности , съответно 49,50лв., 373,50лв и 1147,96лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 От събраните по  делото доказателства безспорен е единствено  фактът, че  ответника Д. е „абонат" по смисъла на §1,т.1 от ДР на Закона за електронните съобщения, като страна по процесния договор с „***, който по силата на този нормативен акт се  явява предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. Това е така тъй като по делото  не се спори факта, че ищцовото дружество и ответника са били страни по валидно сключен договор № ********* , макар и  да има различия в номера на договора заради практиката на оператора да дава индивидуален потребителски номер на клиента и ID на клиента. Все пак от представения по делото договор се установява, че същият е сключен на 08.08.2014г. и валидно обвързва страните.  Но  сключването на този договор не се оспорва, от никоя от страните по делото.  Така по силата на този договор  „***” *** гр. ** - доставчик е поел задължение да предоставя на А.Д. – абонат, договорените услуги чрез своя  обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа, а абоната е  поел  задължение да заплаща тяхната стойност съгласно договорения тарифен план.  Т.е. става въпрос за договорни отношения, които отношения  по силата на създадената правната връзка между доставчика и абоната,  са израз на  двустранни  поети задължения-да бъде получено определени по вид и количество съобщителни услуги срещу задължението да бъде заплатена определената за тях цена. Този предмет на отношения обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с обществени електронни и  съобщителни услуги. Без значение са доводите на ответника, че трети лица всъщност ползвали този мобилен номер и тарифния план, доколкото самия той със знание и съгласие е приел да стане титуляр на отношенията с оператора срещу парична сума от третите лица.

 Дотук изложеното дава основание на съда да направи извод, че в процесния случай е доказан  фактът, че между „***” *** гр. ** и  Д.  е налице валидно сключен договор, по силата на който „***” *** гр. *** - доставчик се е задължил да предоставя на Д.- абонат, договорените услуги чрез своя *** мрежа, както и фактът на договорeните условия с този договор, цитирани по-горе. В представените по делото договор и приложение, обаче липсва постигната уговорка относно мобилен№ ***и фиксиран номер ** по тарифен план Домашен телефон2, с месечна абонаметна такса 9,90лв. за срок от 1 година. Относно такива задължения липсват доказателства и съответно твърдението на ищеца следва да се приеме като напълно недоказано.

При наличието на валидно сключен договор за телефонен мобилен номер *** по тарифен план *** с месечна абонаментна такса 59,90лв. за срок от 24 месеца,  съда приема, че ответника дължи на ищцовото дружество абонаментните такси, за конкретният период, вписан във фактура№ **/26.08.2014г., за отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г. и фактура№ **/26.09.2014г., за отчетен период 23.08.2014г.- 22.09.2014г., заедно с начислено ДДС, които възлизат в общ размер от 143,76лв/2х 59,90лв. х20%/. В този смисъл съда намира, че  така предявения иск е доказан по основание и размер само до този размер от 71,88лв, за фактура№ ***/26.08.2014г., за отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г. и 71,88лв. фактура№ **/26.09.2014г., за отчетен период 23.08.2014г.- 22.09.2014г.

 Относно останалите отразени  суми в приложените по делото фактури за реално предоставени услуги, които са  за проведени разговори, изпратени кратки съобщения  и  използван мобилен интернет. Преценявайки приетите по делото писмени доказателства, съдът приема обаче  за недоказани твърденията, изложени в  исковата молба, че „***” *** гр. **, а именно че ищцовото дружество си е изпълнил всички свои задължения по сключения с ответника договор и ОУ към него,   че ответника реално използвал и  потребил услугите,   подробно  описани  в процесните  фактури и приложения А  към всяка една от тях. Недоказано остана в процеса, че начислената от доставчика стойност за ползваните от ответника услуги съответства на договореното между тях и на реално ползваните от него услуги, и че ответника дължи процесните суми.  В тази връзка, съдът, че приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от подробно описаните по горе фактури и приложения А към тях, на които ищецът се  позовава за доказване вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „***” *** гр.*** и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ищцовата  страна, удостоверяват изгодни за „***” *** гр. *** факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответника реално е потребил описания в тези документи услуги, че ползваните от него услуги са тарифирани съгласно условията на договорения тарифен план, чиито параметри са уговорени в Приложение 1, неразделна част от процесния договор, и че начислените с тях суми са дължими, при което същите следва да се преценяват, наред с другите доказателства.  Изрично съдебната практика на ВКС, включително и  с решения постановени по реда на чл.290 ГПК,  приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена услуга от ответника, като при оспорване, именно, този който основава твърденията  си  и вземането си  на тези фактури, то доказателствената тежест за извършените от ответника разговори и начина на определяне на цената им се носи от ищеца.  Това важи още повече, когато тези фактури не носят подписа на ответната страна.  В случая ответната страна изрично е възразила в заповедното производство, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Неизпълнението на това задължение от ищеца води до настъпване на неблагоприятни последици  за него. Последиците от недоказването на основание и размер на проведените разговори от ответника и използваните от него допълнителни услуги, следва да се отнесат във вреда на ищеца. При тези данни, съдът намира, че твърденията на „***” *** - доставчик за ползване от ответник на предоставените му от него услуги, за реалното  им потребяване  и то  в количествата, посочени  в приложените  фактури и приложенията към тях, за съответствие на начислените суми на ползваните от ответника услуги по сключения с  ищеца договор, както и за дължимост на сумите, начислени по представените две фактури, не се подкрепят от никакви други доказателства, приобщени по делото.

 Но независимо от горното, съдът приема, че  претендираните от ищеца разговори, съобщения и мобилен интернет не се дължат и на друго основание.  В конкретният случай, с оглед установеното по делото, съдът намира, че ищцовото дружество е действало недобросъвестно и от това недобросъвестно поведение не може да черпи благоприятни  последици.  В тази връзка съдът намира това възражение на ответника  също за напълно основателно. На първо място, съдът намира,  че ищеца е допуснал грубо нарушение на правилата, уредени в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, чийто правила следва да спазват и прилагат  в отношенията си с абонатите и потребител при осъществяване на електронни съобщение, съгл. разпоредбата на чл.1 от закона. И по конкретно, съдът констатира, че дружеството не е изпълнило установено в чл.225 ЗЕС задължение, предприятията, каквото се явява и „***” *** гр.*** предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи услуги. Това не е сторено в процесния случай. В този смисъл, основателни се явяват твърденията на ответната страна относно недобросъвестност на ищеца – доставчик, който при констатиране на превишаване на договорения кредит лимит от ответника – абонат, още при издаване на първата фактура и впоследствие – на последващите такива, при неплащане  на дължимите суми , след изтичане на срока за плащане, както и при наличие на просорчени задължения  не е реализирал възможността, визирана в чл.54.1. от Общите условия, неразделна част от процесния договор, едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата.

По горните съображения следва да се признае съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 71,88лв, за фактура№ ***/26.08.2014г., за отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г. и 71,88лв. фактура№ **/26.09.2014г., за отчетен период 23.08.2014г.- 22.09.2014г.,общо  143,76лв., ведно със законната лихва, считано от деня следващ падежа до окончателно изплащане на задължението,  като    над тези суми неплатена  цена на предоставени далекосъобщителни услуги, иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Изцяло недоказана по основание и размер остана претенцията относно неустойката. В процесния договор за мобилни услуги - в чл.7.3.1 от Приложението към договоря е уговорено, че при прекратяване на договора от страна на потребителя по негово искане или вина, операторът има право ад прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Ищецът не доказа обаче, настоящият случай да попада в тази хипотеза. Няма никакви данни по делото, процесният договор да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до мобилния оператор или по вина на ответника. Не на последно място, ищецът не доказа, процесните договори за мобилни услуги въобще да са прекратили действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Последното уточнение е необходимо и за изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е свързана с определен период след датата на прекратяване на договора. В случая ищецът се позовава на клаузи в договорите, приложенията към тях и в общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълзващи хипотезите на тези клаузи от договорите.

 При този изход на делото, съдът следва да се произнесе   и да разпредели отговорността за разноските, както направени в заповедното производство, така и направените в настоящото производство, съобразно уважената и отхвърлена част.

 Така по заповедното производство, ответника дължи на ищеца  разноски  в размер на 25лв. държавна такса и 13,68 адвокатско възнаграждение и за тази сума следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане  в сила на настоящото решение.

По настоящото дело, ответинка дължи на ищеца разноски в размер на 5,92лв. държавна такса и 14,21лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част.

След влизане на решението в сила  следва ч.гр.д.  №682/2012г.  по описа на ДРС да се докладва на съответния съдия-докладчик, ведно с препис от настоящото решение  с оглед  предприемане на действия във връзка с издадената заповед за изпълнение.

Водим от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че А.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ НА „***” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** 1309, район **  СУМАТА  143,76лв., представляваща незаплатена цена за далекосъобщителна услуга-месечна такса с ДДС по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги ** от 08.08.2014г.  по издадени от „***” *** гр.***  фактура№ **/26.08.2014г., за отчетен период 23.07.2014г.- 22.08.2014г. и фактура№ **/26.09.2014г., за отчетен период 23.08.2014г.- 22.09.2014г. като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установената сума до претендираната от  249,85 лв.- цена за далекосъобщителна услуга и за сумата от  1570,96лв.- договорна неустойка за предсрочно прекратяване  на договора по сметки/фактури/ № **/02.02.2015г., №**/02.02.2015г. и № **/02.02.2015г.

  ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** 1309, **сторените разноски в заповедното производство в размер на 25лв. държавна такса и 13,68 адвокатско възнаграждение и сторените разноски в установителното производство в размер на 5,92лв. държавна такса и 14,21лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Търговищки окръжен съд.

 

                                                                  Районен съдия  .......................