Р Е Ш Е Н И Е
Номер 702 30.06.2023 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Д. Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 251 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от С.П.С., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат В.А. ***, против Заповед
№ 23–3388–000008 от 23.01.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР–Бургас,
РУ 05- гр.Бургас. Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на собствения му автомобил „Ауди А-3“,
с рег.№ А **** НМ, за срок от 6 месеца, считано от 19.01.2023г. Според оспорващият
заповедта е незаконосъобразна, поради липса на компетентност, неспазване на
изискуемата форма, противоречие с нормите на материалния закон и неговите цели,
както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Органът издал
заповедта не е проверил факта, че към момента на установеното управление
водачът В. С. е бил правоспособен водач. Свидетелството за управление на МПС не
е отнето, а няма доказателства същият да е лишен по съдебен ред от право да
управлява МПС. Освен това на жалбоподателя не е съставен АУАН, за това, че е
предоставил за управление процесното МПС на лице, което няма право да го
управлява. Не е дадена възможност на жалбоподателя да бъде изслушан или да даде
някакви писмени обяснения. В заповедта не е посочено какво нарушение е извършил
жалбоподателя С.С. и неговата правна квалификация. Не е посочено спрямо кое ППС
се налага процесната мярка. Твърди се, че в случаят административния орган
неправилно е определил адресата на волеизявлението си. Дори не е посочено от
кога започва да тече тази мярка.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично,
а се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Ангажира
гласни доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (л.6 от делото), същата е връчена на
жалбоподателя лично на 02.02.2023г. Заповедта е оспорена в законния преклузивен
срок за обжалване на административния акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, като
жалбата е подадена директно в съда, след което е изискана преписката.
Оспорването е от страна на лице, което е адресат на този неблагоприятен за него
акт, съответно има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 19.01.2023г.,
около 17.55 ч. в гр.Бургас, бул. „Димитър Димов“ в посока ул. „Никола Петков“, е
управлявано МПС- лек автомобил„Ауди А-3“, с рег.№ А **** НМ, собственост на
жалбоподателя С.С.. При извършената проверка е установено, че водач на
превозното средство е В. П.С.. Установено е, че водачът е лице, което е лишено
от право да управлява МПС по съдебен ред, а именно по НОХД № 520 от 2020г. на
РС-Несебър, за което е съставен акт на водача В. С. /л.11 от делото/.
Издадена е
заповедта за налагане на ПАМ, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
По
преписката са представени още наказателно постановление, издадено въз основа на
цитирания акт от 19.01.2023г., докладна записка от служителя Г.Димитров-
ст.полицай в сектор „ОП“ на Пето РУ на МВР-Бургас относно извършената проверка
на посочената дата, писма до РУ-Поморие за връчване на НП и ЗППАМ, справка за
нарушител-водач и оправомощителна заповед за издаване на процесния ПАМ.
По делото е
безспорно, че автомобилът обект на наложената ПАМ е собственост на
жалбоподателя С.С..
В хода на
съдебното производство бяха изискани заверен препис от съдебен акт по
посоченото НОХД № 520 от 2020г. на НРС, както и актът на горестоящата съдебна
инстанция по повод неговото обжалване.
Представено
е удостоверение издадено от ОД на МВР-Бургас относно заеманата от издателя на
заповедта длъжност, от което се установява, че същият е заемал длъжността полицейски инспектор към сектор
„Охранителна полиция“ в Пето РУ на МВР-Бургас.
Приложено е
писмо-отговор на Началника на сектор „Пътна полиция“- ОД на МВР-гр.Бургас, от което
се установява, че е получена влязла в сила присъда по НОХД № 520 от 2020г. на
РС-Несебър, но към датата на изготвения отговор- 13.03.2023г. присъдата не е
приведена в изпълнение, поради отказ на В. С. да предаде СУМПС и същото не му е
отнето.
В хода на
съдебното производство бе изслушан в качеството на свидетел самият В. С.- брат
на жалбоподателя С.С., който заяви в показанията си, че на датата, когато е
управлявал процесният автомобил и е бил спрян за проверка в гр.Бургас и е
притежавал СУМПС, но не го е носил, съответно не го е представил на
проверяващите служители. В съдебното заседание бяха представени и заверени от пълномощника на жалбоподателя
копия на притежаваните от свидетеля документи.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в сектор „Охранителна
полиция“ на 05 РУ при ОД МВР-Бургас. Съгласно Заповед № 251з– 1821 от 26.04.2022г.
на Директора на ОД МВР–гр.Бургас, служителите заемащи съответната длъжност са оправомощени
да прилагат ПАМ по ЗДвП, каквато е процесната, съгласно т.1.7 от заповедта,
поради което възражението за издаването на акта от некомпетентен орган е
неоснователно. Същата е издадена в предписаната от закона форма, противно на изложеното в жалбата и съдържа всички необходими
реквизити, задължителни за съдържанието на административния акт, в съответствие
с указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Законодателят
не е предвидил изслушване на лицето, по отношение на което се издава ЗППАМ,
поради което такова задължение не е налице. Посочено е изрично, че
прекратяването на регистрацията е считано от 19.01.2023г., когато са отнети
СРМПС и два броя регистрационни табели, поради което доводите на жалбоподателя
за нарушения в тази насока са неоснователни. По делото е безспорно, че именно
жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена,
поради което правилно е определен и адресатът на административния акт. В
обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено процесното МПС с марка,
модел и регистрационен номер, поради което същото е надлежно индивидуализирано,
като изрично са описани и отнетите два броя табели с цитиран регистрационен
номер, поради което не би могло да възникне съмнение за това кой е автомобилът,
чиято регистрация се прекратява.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, прекратява
се регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява МПС: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален
закон и при съблюдаване на неговите цели,
а именно в хипотезата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, конкретно за това, че
автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван от лице, лишено по
съдебен ред от правото да управлява МПС, като изрично е посочено и съдебното
производство- НОХД № 520 от 2020г. по описа на РС-Несебър, поради което
правилно е определен и адресатът на оспорения акт, в качеството му на
собственик на МПС, управлявано от лице, лишено по съдебен ред от такива права.
Законът не изисква доказване на факта дали
собственикът е знаел за обстоятелството, че водачът, на когото е поверен
автомобила е бил лишен от права. Действително, когато собственик предоставя
автомобилът си на друго лице да го управлява следва да се убеди в наличието на
правоспособност на това лице, в противен случай носи съответната
административнонаказателна отговорност, но изследването на този въпрос е извън
предмета на делото, защото в случаят на собственика не е наложено
административно наказание за това, че е предоставил автомобила си на лице
лишено от право да управлява МПС, за да се изследва наличието на знание, а
оттам и на състав от субективната страна на деянието. В този смисъл, дали е
съставен АУАН на собственика на автомобила за нарушение, изразяващо се в
предоставяне на МПС на лице лишено от права е извън предмета на доказване по
делото и е съвсем различна процедура въобще, чието започване и развитие няма
връзка с настоящото производство, нито производството по издаване на ЗППАМ е
обусловено от евентуално АНП, с предмет извършено от собственика административно
нарушение на ЗДвП. В случаят, издаването на ПАМ се основава на обективираните в
нея констатации, които съставляват фактически основания за издаване на
заповедта и за тях са налице приети по делото писмени доказателства.
С категоричност е установено по настоящото дело, че с
влязла в сила Присъда от 13.09.2021г. по НОХД № 520 от 2020г. на РС-Несебър на В.
П.С. е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 години, като присъдата е потвърдена от
ОС-Бургас с Решение № 38 от 16.03.2022г. по ВНОХД № 30 от 2022г. на ОС-Бургас,
респективно е влязла в законна сила на дата- 16.03.2022г., тъй като актът на
въззивната инстанция е окончателен.
Вярно е, че към датата на изготвения отговор от Пътна
полиция-Бургас- 13.03.2023г. присъдата в съответната част още не е била
приведена в изпълнение досежно наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС по отношение на В. С., но това обстоятелство се дължи на
бездействието на свидетеля В.С. да предаде в учреждението притежаваният от него
документ за правоуправление на МПС. Обстоятелството, че лицето не е предало
притежаваното от него валидно СУМПС не означава, че има право да управлява МПС,
след като с влязъл в сила съдебен акт е лишен от това право. Ако се приеме
тезата на жалбоподателя, че въпреки издадената влязла в сила присъда водачът
правомерно е управлявал МПС, респективно наличието на свидетелство за
управление означава, че липсват основания за издаване на заповедта, то
налагането на наказанието от съда би било безпредметно, след като евентуалното
му изпълнение зависи от волята и желанието на водача да върне сам
свидетелството на учреждението- издател. Подобно разбиране означава, че
наличието на влязъл в сила акт за налагане на описаното наказание е без правно
значение, ако адресатът на наказанието е решил да осуетява неговото изпълнение.
Наред с това, ПАМ не е наложена за това, че превозното средство се управлява от
лице, което не притежава валидно СУМПС, а на съвсем различно фактическо основание-
водач, чийто права са отнети по съдебен ред. В този смисъл, самият факт за
наличие на свидетелството е извън фактическият състав обусловил издаване на
заповедта, а оттам и ирелевантен за нейната законосъобразност.
Наложеното наказание от съд, с което съответното лице
е лишено от право да управлява МПС означава, че е изпълнена описаната в
заповедта предпоставка „водачът да е
лишен от това право по съдебен ред“. Законодателят не държи сметка за това
дали е започнало или не изпълнението на наказанието и по какви причини не е
започнало.
Съгласно чл.150а от ЗДвП водачът трябва да не е лишен
от правото да управлява МПС по съдебен ред, а в случаят управлението на автомобила
на 19.01.2023г. от свидетеля В.С. изпълва именно тази хипотеза, която обуславя
издаване на ПАМ с процесното основание. Към процесната дата освен, че присъдата
е влязла в сила, считано от 16.03.2022г., но и очевидно не е изтекъл двегодишният
срок на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Дори да
бе приведено изпълнението на най-ранната възможна дата - 16.03.2022г., когато
присъдата е влязла в сила, този срок би изтекъл на съответната дата две години
по-късно- 16.03.2024г., поради което към датата 19.01.2023г. водачът на
автомобила В. С. очевидно е със статут на лице лишено от такова право по
съдебен ред. Фактът, че не е върнал свидетелството си за управление на МПС е
непротивопоставим на влезлия в сила съдебен акт, с който са му отнети права за упоменатия срок. В заповедта органът
не се позовава на други хипотези, а именно, че лицето не притежава валидно
свидетелство за МПС, каквато хипотеза е друго самостоятелно основание за
постановяване на ПАМ, поради което самият факт дали СУМПС е налично,
респективно дали СУ на МПС е предадено или не е без значение за издаване на ПАМ
с процесното основание.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие на
предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена
регистрацията е определен в закона на 6 месеца, а максималният – 1 година.
При индивидуализиране на срока органът действа в
условието на оперативна самостоятелност. В процесният случай, ответникът е
наложил минималния възможен срок за прекратяване на регистрацията.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в
условията на обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо
се в управляване на автомобил от лице лишено от такова право по съдебен ред. Актът
следва да бъде съобразен и с целите на закона и с основополагащият принцип в
административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на
съразмерност. С други думи, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Законът цели
преустановяване нарушения на правилата за движение, включително преустановяване
управлението на превозните средства от лица, чиито права са отнети поради
закононарушения и в тази връзка административният акт е издаден изцяло в
съответствие с тези законови цели.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
съобразяването им с приложимите и цитирани в настоящото решение законови норми
и правни принципи обуславят извод за неоснователност на оспорването, от което
произтича отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Разноски
не се претендират от ответника и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.С., с
адрес: ***, против Заповед № 23–3388–000008 от 23.01.2023г., издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР–Бургас, РУ 05- гр.Бургас, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: