Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 5382 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ГПК „Наркооп“ – гр. Перник
срещу Община Перник, с която се иска да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ 953 кв.м.,
представляващ прилежащ терен на търговски обект – магазин за хранителни стоки „***“,
със застроена площ от 90 кв. м., и съставляващ УПИ XIII – 123, кв. 9 по плана
на село Д., община Перник, с площ от 953 кв. м., при граници: от североизток -
улица, от юг – дере (река), от запад – парцел УПИ VII – 124.
В исковата молба се посочва, че магазинът е построен през
1948 г. с кооперативни средства и е заведен като дълготраен материален актив на
ищцовата страна, като през 2000 г. сградата била отписана от актовите книги за
общинска собственост при условията на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС. Твърди, че на
основание чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС ищецът е собственик и на прилежащия към
сградата терен. Въпреки това ответната община не издала акт за деактуване,
отнасящ се и за прилежащия терен, който към настоящия момент не е отписан от
актовите книги.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес, а по същество
изразява становище за неоснователност. Оспорва материалната легитимация на
ищеца по претенцията, както и всички елементи от пораждащия спорното право
фактически състав.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Такова придобивно основание
представлява нормата на чл. 2, ал. З (отм.) от ЗОС, която предвижда, че сградите
и постройките на кооперативните организации и сдруженията с идеална цел, чието
строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащият
терен, не представляват общинска собственост. Разпоредбата предвижда
самостоятелно придобивно основание за правото на собственост, тъй като
кооперативните организации и сдруженията с идеална цел придобиват права, които
не са притежавали преди. Законодателят отдава правно значение на факта на
построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в
собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по правилото на чл.92
ЗС те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята
/държавата или съответната община/. Разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./ е
проявила своето действие от момента на влизането й в сила, като от този момент
както сградата, така и прилежащият й терен, се считат за собственост на
съответната кооперация. Нормата е от материална, като от датата на влизането й
в сила, ex lege, кооперацията се
легитимира като собственик на сградата и на прилежащия терен.
Ето защо за основателността на предявения иск е необходимо
при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че строителството
на сградата е извършено от кооперацията или по нейно възлагане, с нейни
средства, преди 13.07.1991 г. (влизане в сила на Конституцията на Република
България).
Видно от Акт № 105 за общинска собственост на недвижим имот,
съставен на 02.11.1992 г. на осн. § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, магазин „***“ в с.
Д. е актуван като общинска собственост. В последствие със Заповед №
1495/04.08.2000 г. на Кмета на Община Перник е разпоредено да се отпише от
актовите книги за общинска собственост и да се предаде на Градска потребителна
кооперация „Стримонци“ – гр. Перник недвижимият имот, представляващ магазин „***“
– с. Д., актуван с АОС № 105/02.11.1992 г. Видно от удостоверение от 14.09.2004
г. за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, процесният магазин съставлява търпим строеж
и не подлежи на премахване или забрана за ползване. На 02.12.2012 г. ищецът ГПК
„Наркооп“ Перник се е снабдил с констативен нотариален акт, издаден по реда на
обстоятелствената проверка и неоспорен от ответника, с който е признат за собственик
на магазин за хранителни стоки „***“, изграден в процесния поземлен имот. В
настоящия процес не е опровергано отразеното в цитирания нотариален акт,
съгласно ТР №11/2012г. по т.д. 11/2012г. на ОСГК.
От представените съдебни решения по фирмени дела на Окръжен
съд Перник /л.10-14/ се установява, че ищецът (с предишно наименование ПК „Стримонци“),
е универсален правоприемник на ГПК „Наркооп“ Перник, като в последствие е преименован
на ГПК "Наркооп" Перник. С приложеното Решение № 1406/23.07.2000 г.
на Окръжен съд Перник, постановено по т.д. № 157/1989 г., във връзка с подадено
заявление на УС на ПК „Стримонци“, е вписано ново наименование на кооперацията
– ГПК „Наркооп“. По изложените
съображения са неоснователни доводите на ответника за липса на материална легитимация
на ищцовата страна.
С писмени доказателства – извлечение от инвентарната книга
на дълготрайните активи, се установява, че сградата – магазин ***, е заведена в
баланса на кооперацията като дълготраен материален актив от 31.12.1946 г.
Съгласно данните от приетата СТЕ, кредитирана от настоящия
състав като изготвена компетентно и безпристрастно, се установява, че по
отменения план на с. Д., утвърден със Заповед № III-818 от 23.11.1962 г., в източната
част на имот, пл. № 163 в кв. 10 е нанесена масивна сграда, като имотът е
отреден за озеленяване и магазин. На действащия план, утвърден с решение №
675/25.04.2007 г. в източната част на УПИ XIII-123 в кв. 9 също е нанесена масивна
сграда, както и масивна стопанска сграда, бетонна площадка, подпорни стени,
стълби и трафопост, като имотът е означен като общински и е отреден за магазин.
При оглед на място вещото лице е констатирало, че нанесената в източната част
на имота масивна сграда съществува, като същата е укрепена, измазана и
реновирана, а масивната сграда западната част – не съществува. Установено е и,
че имот, пл. № 163, кв. 10 по отменения план на с. Д. от 1962 г. съответства на
УПИ XIII-123,
в кв. 9 по действащия план на селото, утвърден с Решение от 25.04.2007 г.
Вещото лице е достигнало до експертния извод, че при
съобразяване на нормативите на Наредба № 7/22.12.2003 г. и предвижданията на
ПУП, прилежащият терен на търговския обект е 137 кв.м., в която не влиза площта
на търговския обект. В с.з. вещото лице
изяснява, че Наредба № 7 урежда изискванията и формулите, по които да се
определя прилежащият терен към сградите, без да прави разлика в зависимост от
предназначението на сградата и в конкретния случай няма основание да се
определя по-голяма прилежаща част от 137 кв.м. Графично разположението на
обекта и прилежащия му терен в зелен цвят е посочено на изготвената скица,
приложена към заключението.
От събраните гласни доказателства се установява, че сградата
е построена преди 1991 г. със средства на кооперацията. В този смисъл
еднопосочни са показанията на разпитаните свидетели – член-кооператори – Б.П. и
В.Л., които познават търговските обекти на кооперацията и имат непосредствени
впечатления. Разпитана в о.с.з., свид. П. изяснява, че е член-кооператор на
ищцовата кооперация от 03.03.1982 г., като не е сигурна за конкретният момент,
към който е построен магазинът в мах. „Бреста“ (или също т. нар. „***“), но
това се е осъществило преди постъпването й на работа – вероятно през 1972 г. Изяснява,
че преди в поземления имот е бил изграден и още един магазин. Съдът кредитира показанията
на свидетелката в тази част, доколкото същата е водела регистрите за
дълготрайните материални активи, в които е фигурирал и процесният имот, и същият
е бил заведен още преди постъпването й на работа през 1982 г., а следователно –
и преди релевантната дата 13.07.1991 г. Свидетелката изяснява, че сградата е
построена от кооперацията, а откакто работи при кооперацията, сградата се
ползва единствено от кооперацията. Разпитан от районния съд, свид. Л. идентично
поддържа, че сградата е построена от самата кооперация, вероятно в периода
1962-1963 г., като винаги се е ползвала единствено от кооперацията.
И двамата свидетели изясняват, че след земетресението в гр.
Перник през 2012 г. магазинът е бил изцяло ремонтиран и реновиран от кооперацията
- обстоятелство, което се изяснява и от данните на СТЕ, както и от издаденото
разрешение за строеж № 349/06.08.2013 г. за укрепване на съществуваща сграда –
магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Д., махала „Бреста“.
Преценявайки свидетелските показания, съобразно изискванията
на чл. 172 ГПК, съдът ги приема за достоверни, логични и непротиворечащи си и
формира своето вътрешно убеждение въз основа на фактите, установени чрез
събраните гласни доказателствени средства. Същите изясняват правнорелевантното
обстоятелство, че процесната сграда е изградена преди 13.07.1991 г. от ищцовата
кооперация.
По делото е издадено удостоверение от Община Перник /л.77/,
съгласно което за УПИ XIII-123 в кв. 9 по плана на с. Д. няма съставен акт за общинска
собственост. Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо
действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените
в чл. 77 ЗС способи. Несъставянето на АОС не може да доведе до извод, че имотът
не е общински, като придобиването може да бъде установено, чрез изследване на
данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и др. в този
смисъл и Решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г. и Решение
№ 107 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2016 г.)
Видно от извадката от разписния лист, съхранявана в Община
Перник, имот с пл. № 163 е записан на Селски Народен съвет, като липсва изричен
документ за собственост. С влизането в сила на ЗМСМА през м. септември 1991 г.
е отменен Законът за народните съвети, като приемници на районните народни
съвети са общините (арг. от § 5 и 7 от ПЗР на ЗМСМА, вр. § 10 ПЗР на ЗОбС и §
17, т. 9 от ДР към ЗИД ЗТСУ (ДВ, бр. 63 от 1995 г.). Същевременно чрез заключението
на СТЕ се изяснява, че имот, пл. № 163, кв. 10 по отменения план на с. Д. по
разписен лист към плана е записан като двор, собственост на Селски Народен съвет,
а имотът, представляващ УПИ XIII-123 в кв. 9 по действащия план на с. Д. /пл. № 123/ по електронна
справка е записан като собственост на Община Перник. Чрез СТЕ е установена и
идентичността на имот, пл. № 163, кв. 10 по отменения план на с. Д. и УПИ XIII-123 в кв. 9 от действащия план. Същевременно
построената в имота сграда е била актувана като общинска собственост. Ето защо на
базата на обсъдените писмени доказателства, констатациите на приетата
съдебно-техническа експертиза, проследила промените в регулационния статут на
терена, съдът намира, че са налице данни, от които да се направи извод, че
процесният УПИ XIII-123 е общинска собственост и ответникът е легитимиран по настоящата
претенция.
При тези данни съдът формира извод, че бившата ГПК
"Наркооп Перник" със собствени средства е построило магазина в мах. ***
в с. Д. преди 13.07.1991 г., а негов правоприемник е станало ПК
"Стримонци", преименувано в последствие на ГПК "Наркооп"
Перник. Нормата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС изключва правната възможност, при
наличие на посочените в нея предпоставки - когато има извършено до 13.07.1991
г. от кооперативна организация строителство със собствени средства на сграда,
прилежащият терен, необходим за обслужване на сградата - кооперативна
собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост. Ето
защо по силата на нормата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС както сградата, така и
прилежащият терен към нея са станали собственост на ищцовата кооперация.
В хипотезата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС теренът има
обслужващо предназначение и следва собствеността на построената върху него
сграда (в този смисъл и съдебната практика, обективирана в Решение № 925/2009
по гр. д. № 1734/2008 на ВКС, I г. о.). С разпоредбата на чл. 2, ал.3 /отм./
ЗОбС сградите и прилежащият терен се разглеждат като един обект на правото на
собственост, в който теренът има акцесорен характер и следва собствеността на
сградата.
Под понятието „прилежащ терен“ обаче не се подвежда автоматично
целият урегулиран поземлен имот. Прилежащият терен има несамостоятелно,
обслужващо значение спрямо постройката. Заедно с правото на собственост върху сградите
кооперативните организации придобиват и право на собственост върху прилежащия
терен, необходим за тяхното обслужване.
В множество текстове от нормативната уредба законодателят
употребява понятието „прилежаща площ“ към сграда, като легална дефиниция се
намира единствено в текста на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, като дадена за целите на
данъчното облагане във връзка с определянето на освободени доставки („сумата от застроената площ по смисъла на
Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена
на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на
първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на
урегулирания поземлен имот“). В общите норми на Закона за собствеността –
чл. 64 и чл. 38, ал. 1 ЗС се определя право на собственика на сградата да се
ползва и от земята от нея – доколкото е необходимо, за да бъде ползвана и
сградата, съобразно предназначението си. В този смисъл, логиката на
законодателя относно прилежащата площ е, че такава фигура е възможна единствено
когато правото на собственост върху сградата и правото на собственост върху
земята принадлежат на различни лица. Прилежащите площи следват собствеността
върху сградата, доколкото имат обслужващо, производно предназначение, но правото
върху прилежащата площ следва да се различава от правото на собственост върху
самия УПИ. Прилежащият терен има несамостоятелно, обслужващо значение спрямо
постройката и не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен
имот, независим от сградата върху него.
Така например и в мотивите на актове, постановени от ВКС
/например Решение № 386 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2008 г., Решение
№ 33 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2591/2016 г., Решение № 180 от
7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2017 г. и др./, е обсъдено, че по силата на
чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС собствеността се придобива от кооперациите ex lege и поражда своето действие автоматично
за съответния прилежащ към сградата терен, който е необходим за нормалното й
обслужване. Включително и в цитираното в писмените бележки на ищеца Решение №
74 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2008 г. на ВКС ищците – кооперации,
са признати за собственици на прилежащ терен, определен като част от площта на
УПИ, съобразена с изчисленията на експертизата, а не за целия УПИ.
В горния смисъл е и експертното становище на вещото лице, че
няма как във всеки случай цял парцел да се определи за прилежащ терен. В
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни
видове територии и устройствени зони, понятието "Прилежащ терен" е
дефинирано само за жилищни сгради. Поради отсъствието на нормативи за сградите
с търговско предназначение, вещото лице в с.з. е заявило, че следва да се
приложат общите нормативи на Наредбата, доколкото същата не прави разлика, в
зависимост от предназначението на сградите. Законът за устройство на територията
създава ред по който да се определят прилежащите площи към съществуващите
сгради. Така за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите
сгради чл. 22, ал. 7 ЗУТ препраща към Наредба № 7/2003 г. Според смисъла,
вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ,
необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на
закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост
на нормите на Наредба № 7/2003 г. (в този смисъл и Решение № 538/9.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 519/2009 г.).
Съдът приема, че "прилежащ терен" по смисъла чл.
2, ал. З (отм.) от ЗОС е частта от имота, в който е построена сграда, чието
функционално предназначение е да я обслужва. Ето защо съдът намира, че при
определяне на процесния прилежащ терен следва да се изчисли минималната
необходима площ за ползване на земята около постройката, като в същото време се
осигури възможност за нормален достъп до имота, съгласно предназначението на
сградата като магазин. Следва да се държи сметка и за съотношението между
площта на сградата /в случая 90 кв.м. по документ за собственост и 100 кв.м.,
съгласно СТЕ/ и площта на УПИ /в случая 953 кв.м./, като се вземе предвид каква
част от УПИ е необходима, за да функционира сградата, съобразно
предназначението си на магазин.
За яснота следва да бъде отбелязано, че видно от изготвената
от вещото лице цветна скица и приложените фотоснимки, входовете към магазина са
от северната и западната страна, а главният вход е от страната на улицата (от
север), поради което посоченият от вещото лице вариант за определяне на прилежащ
терен осигурява възможността за свободен достъп до сградата и използването й.
Съобразявайки горните правни и фактически обстоятелства,
съдът приема за прилежащ терен в процесния случай площта от 237 кв.м. – включваща
площта на търговския обект съгласно СТЕ (100 кв.м.), както и свободното
пространство около сградата (137 кв.м.), необходимо за нормалното й използване,
изобразено графично на скицата на вещото лице в зелен цвят. Площта на
свободното пространство е определена при съобразяване нормативните изисквания,
съобразена е и с предвижданията на ПУП и включва минимално необходимото
пространство около сградата, осигуряващо функционирането й съгласно
предназначението.
Следователно искът за установяване собствеността върху целия
УПИ, с площ от 953 кв. м., съставляващо парцел XIII-123, кв. 9 по плана на с. Д., е
неоснователен и недоказан, с изключение на прилежащия терен от 237 кв.м., който
на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗС от ЗОбС е придобит от кооперацията по
силата на закона, и за която част установителният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски, съобразно частта, в която
искът е уважен – 193,99 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 247,93 лева, пропорционално
на отхвърлената част на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от ГПК „НАРКООП“ гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Брегалница“ № 6, представлявана от Председателя Валери Бориславов Грозданов,
срещу ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********,
гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от Кмета Станислав
Владимиров, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 3 (отм.)
от Закона за общинската собственост, че ГПК
„НАРКООП“ гр. Перник е собственик на терен с площ 237 кв.м. от УПИ XIII-123, в кв. 9 по
плана на с. Д., общ. Перник с обща площ на УПИ XIII-123 от 953 кв.м. при граници и съседи
на УПИ XIII-123:
от североизток – улица, от юг – дере /река/ и от запад – парцел УПИ XIII-124, който представлява прилежащ терен към
търговски обект – магазин за хранителни стоки „***“ на един етаж със ЗП 90
кв.м., построен в УПИ XIII-123,
в кв. 9 по плана на с. Д., общ. Перник, и който прилежащ терен е изобразен графично в зелен цвят на
скицата към техническата експертиза на л. 66 по гр.д. № 5382/2020 г. на РС
Перник, която е приподписана от настоящия съдебен състав и съставлява неразделна
част от решението, като
ОТХВЪРЛЯ
иска в частта, за признаване за
установено по отношение на Община Перник, че ГПК „Наркооп“ гр. Перник е
собственик на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС на целия УПИ XIII-123,
в кв. 9 по плана на с. Д., общ. Перник, с площ 953 кв.м. – за площта над 237
кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община Перник, ЕИК ********* да заплати на ГПК „НАРКООП“ гр. Перник, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 193,99 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
ГПК „НАРКООП“ гр. Перник, ЕИК ********* да
заплати на Община Перник, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 247,93 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.