РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Добрич, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230104004 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск по
реда на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, с
която срещу Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск съдът да
установи в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца исковите
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№2097/2021г. по
описа на РС Добрич., както следва:
- 9 747,33 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 1510,71 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.11.2019г. до 05.10.2020 г.
- 1177,37 лева - лихва за забава, начислена за периода от 06.11.2019 г.
до 01.06.2020 г.
С исковата молба се претендират направените в настоящето
производство разноски, както и сторените в заповедното производство
разноски, както следва: 248,71 лева - държавна такса и 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА: На 09.09.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК *** и Г. И. И., ЕГН
********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер ***
/наричан по-долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните
възниква облигационноправна връзка.
По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя на
1
кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 10 000,00 лева,
която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова
сметка (чл. 1 от Условия по договора).
Страните са уговорили и такса ангажимент в размер на 350,00 лева
срещу която кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния случай е
23,67 %. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за
потребителски цели. В чл. 2 от Договора за кредит е уговорено, че сумата от 5
231,29 лева ще бъде удържана със съгласието на кредитополучателя от
предоставения кредит за потребителски цели за пълното погасяване на негово
предходно задължение по Договор за кредит № ***. Към исковата молба
представя платежно нареждане, което удостоверя усвояването на кредита за
сумата от 4 418,71 лева (10 000,00 лева, представляваща предоставена
главница, намалена със сумата от 350,00 лева, представляваща „такса
ангажимент" и сумата от 5 231,29 лева, която да послужи за погасяването на
задължението по договор за кредит ***). Кредитодателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК *** е изпълнил всички свои
задължения по Договора за кредит.
От своя страна кредитополучателят се задължава да върне
предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя
месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен
план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Всяка месечна
погасителна вноска съдържа главница по кредита, ведно с надбавка, която
представлява печалбата на Кредитора (договорна възнаградителна лихва).
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил
всички свои задължения по Договор за кредит и преустановил плащанията,
като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.11.2019 г.
Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай се
дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто
размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на
05.10.2020 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Дължимо е и уговореното
обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" ЕИК *** в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *** в качеството му на цесионер е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който
цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора
портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На същата
дата е подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани
и описани цедираните със същото вземания.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК *** упълномощил цесионера
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника Г. И. И., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. В тази връзка е изпратено чрез
препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД уведомление за цесия до
адреса посочен в договора за кредит. Същият е посетен от пощенски
2
служител, който не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице,
което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е оставил
уведомление с указан срок за получаването й от техен офис. След като срокът
е изтекъл, пратката е върната на доверителя ми, оформена като
„непотърсена“.
Към исковата молба се представя уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД,
изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като се
сочи, че датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с
приложенията на ответника ще бъде най- късния момент, в който същия ще
бъде уведомен за цесията. В тази връзка се цитира съдебна практика-
Решение № 123/24.06.2009Г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,П т.о.ДК.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения цесионерът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образуваното ч. гр. д. № 2097/2021 г. по описа на PC Добрич, издадена е
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за съдебно установяване вземането по издадената заповед
за изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
представляван от назначения му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител.
Конкретните възражения на ответника са :
-налице е застраховка, която трябва да покрие плащанията по
сключения договор;
-оспорва се представеното доказателство за извършен кредитен превод
на договорената сума по сметка на кредитополучателя;
-оспорва се използване на сумата от картата на кредитополучателя;
-отправено е искане за заплащане на лихва върху лихва, доколкото
веднъж се претендира договорна лихва и втори път наказателна лихва върху
цялото вземане;
-липсва реално прекратяване на договора и уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост;
С отговора се претендира ищецът да бъде задължени да предостави
информация за извършени плащания от кредитополучателя.
С молбата си с вх.рег.№ 18296/21.10.2022 г. ищецът уточнява, че
предоставения кредит е общо 10 000лева. От тази сума са удържани 350лв.-
такса ангажимент по договора и сумата от 5231,29лв. са преведни по силата
на договора за погасяване на друго задължение на ответника .
Чистата сума, получена от ответника е в размер на 4418,71лв.
В отговор на молбата на ищеца, докладвана в първото по делото
заседание ответникът прави възражение за недействителност на клаузата,
уреждаща такса „ангажимент“, поради нарушение на добрите нрави. Твърди
се, че сумата е неоснователно платена.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 691 от 01.07.2021г. по
ч.гр.д. № 2097/2021г. по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати
на кредитора – ищец по делото следните суми:
3
- 9 747,33 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит
с номер *** от 09.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 1510,71 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 05.11.2019г. до 05.10.2020 г.
- 1177,37 лева - лихва за забава, начислена за периода от 06.11.2019 г.
до 01.06.2020 г.
Съдът е уведомил длъжника за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за съдебно установяване вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. В законовия едномесечен срок заявителя предявява
иска, предмет на настоящото производство.
На 09.09.2019год. от Г. И. И. е подписан стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски паричен кредит
на обща стойност 12194.04лв.
На същата дата 09.09.2019год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А“ клон България и Г. И. И. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ***, оторизационен код ***.
Параметрите и условията на договора са:
> Общ размер на кредита - 10000.00лв.
> Застрахователна премия в размер на 672.00лв.
> Такса ангажимент 350.00лв.
Съгласно т.2 от Договора, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ е предвидено да бъде платен директно
на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума
в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, включени
във всяка погасителна вноска.
Кредиторът удържа сумата, посочена В поле „Такса ангажимент" от
общия размер на кредита.
Размерът на месечната погасителна вноска, определена с договора е
1016.17лв. Срока за погасяване на заема е до 05.10.2020год. а броя на
погасителните вноски - 12.
Паричният заем е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент -
23.67% и годишен процент на разходите по заема - 34.27%.
Посочената от кредитополучателя банкова сметка, по която да бъде
преведена сумата по отпуснатия кредит е I*** при банка Cocueme Женерал
Експресбанк АД.
Размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена
в поле „общ размер на кредита.“ С подписването на договора
кредитополучателя дава изрично съгласието си от общия размер на кредита -
10000.00лв. да бъде удържана сумата от 5231.29лв., във връзка със
задължение по договор за кредит ***.
Към делото е приложен договор за застрахователно посредничество,
сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон
България, по силата на който последното дружество се задължава да
посредничи за сключването на застрахователен договор с „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“. Представен е и самия Сертификат №
*** за сключена застраховка „Защита на плащанията“ по процесния договор
за паричен кредит.
4
По делото е представен сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ клон България и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД,
договор за прехвърляне на вземания. Съгласно чл.(2) 2 от договора за цесия,
вземанията се прехвърлят в цялост, заедно с всички привилегии, обезпечения
и лихви. Неразделна част от договора за цесия е приложение № 1, в което е
индивидуализирано процесното вземане в общ размер. Упълномощаване за
уведомяване на длъжниците е налице в пар. 7, ал.10 от договора за цесия.
Освен това е съставено и нарочно пълномощно „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми вместо цедента длъжниците по
цедираните вземания.
С уведомително писмо от 20.12.2021год. до Г. И. е е отправено
изявление, че по отношение на вземанията по договора за кредит трябва да
плаща всички задължения на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД. В
разписката за получаване е отбелязано, че пратката не е потърсена от
получателя.
По делото е депозирано заключение по приетата като доказателство от
съда съдебно-счетоводна експертиза с вх.рег. № 17979/ 18.10.2022г.
Експертизата не е оспорена от страните по делото. Вещото лице установява
следното:
На 09.09.2019год. от банкова сметка на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А с номер *** е преведена сумата от 4418.71лв. /10000.00 - 5231.29 - 350.00/
по банкова сметка на Г. И. ***.
От общия размер на кредита са удържани: сумата от 5231.29лв., във
връзка със задължение по договор за кредит *** и такса ангажимент в размер
на 350.00лв. От кредитополучателя по договора има извършено само едно
плащане от 600.00лв. на 05.09.2019год.
Общата стойност на задължението по кредита след приспадане на
платената сума от 600.лв. е 11258.04лв. от които:
> Главница - 9467.33лв.
> Договорна лихва - 1510.71лв.
> Застраховка - 280.00лв.
Размерът на законната лихва, начислена от периода на забавата за
плащане от падежиралата първа неплатена вноска до 01.06.2020год. е
изчислен в два варианта:
-Върху размера на неплатените вноски - 526.55лв.
-Върху размера на неплатените главници - 422.16лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД чл. 99 и сл. от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, след надлежно връчени указания до заявителя. Това е
специалният иск уреден от закона, който се предявява когато вземането по
заповедта е оспорено от длъжника или когато заповедта за изпълнение не
може да му се връчи.
Ищецът е доказал по делото заявените в обстоятелствената част на
исковата молба обстоятелства, а именно: сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на потребителски кредит, с част от който е погасен стар
дълг на ответника и превод на остатъчната сума по посочена от
кредитополучателя банкова сметка.
Съгласно т.2 от Договора, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ е предвидено да бъде платен директно
5
на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума
в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, включени
във всяка погасителна вноска. Освен това е уговорена такса ангажимент.
В случая, крайният срок на договора е настъпил на 05.10.2020г., с което
целият неизплатен остатьк от натрупаните задължения по договора са станали
изискуеми.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва на първо място
дължимостта на вземането, доколкото ответникът е сключил именно
застраховка за този риск- плащане на задълженията. Счита, че остатъчното
задължение следва да се заплати от застрахователя.
Действително, доказа се, че между заемодателя и „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане,
клон България“ КЧТ възникнали застрахователни правоотношения по силата
на сключен договор за групова застраховка, имащ за предмет живота,
здравето и телесната цялост, на платежоспособността на кредитополучателя.
При този вид договори, кредитора е ползващо се лице и може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към застрахователя.
Това негово договорно право обаче не изключва правата му да предприеме
събиране на вземането си от кредитополучателя, доколкото е налице валиден
договор за кредит.
При настъпване на застрахователно събитие и погасяване на
задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, същият
разполага с възможността да се суброгира в правата на кредитодателя и да
поискат заплащане на застрахователното обезщетение пряко от
застрахователя.
Това означава, че субективно право на кредитора е да избере как да
защити интереса си за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Неоспорената по делото експертиза установи начинът на изплащане на
заетата сума. Безспорно със сумата от 5231.29лв. е погасено задължение на
ответника по договор за кредит ***. Сумата от 4418.71лв. на 09.09.2019год. е
преведена от банкова сметка на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А по
банкова сметка на Г. И., посочена от самия него в договора за кредит- ***.
Тук следва да се посочи, че неоснователно кредитодателя е удържал
сумата от 350лв. от ответника като такса ангажимент. В договора ответникът
се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в този
размер, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на отпуснатия кредит. По отношение на
вземането за такса „ангажимент”, съдът намира, че за ответника няма валидно
възникнало задължение за нейното заплащане, тъй като клаузите, които ги
уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което
следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е
налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.
При това следва сумата от 350лв. да се приспадне от размера на дължимия
остатък от главница, установен от вещото лице- 9747,33лв./вкл. за
застраховка/, като остатъчния за възстановяване размер се сведе до сумата от
6
9397,33лв.
Освен това върху сумата от 350лв. не се дължи и договорна лихва,
която определена въз основа на уговорения лихвен процент от 23,67%
формира сума от 82,85лв. С тази сума следва да се намали остатъчното
задължение за договорна лихва установено от вещото лице, като дължимият
от ответника остатък се сведе до сумата от 1427,86лв.
В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжника е
бил известен за цесията, като се сочат две приложими при алтернативност
хипотези, въведени в исковата молба: получаване на изрично писмено
уведомление до длъжника по пощата; връчване на уведомлението като
приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано
настоящото исково производство
Относно изпратеното уведомление от цедента или цесионера като негов
пълномощник, до длъжника е представена разписка за връчването . Същата,
обаче е нередовно оформена, не удостоверява получаване от ответника.
По отношение второто твърдение следва да се отбележи, че в
настоящото производство ответникът е бил представляван от назначени от
съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са
били връчени съдебните книжа. С оглед гореизложеното съдът приема, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата
към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за
извършената цесия, изходящо от цедента, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с
изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2
и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от
особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1
от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес
е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в
публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в
гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е
отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за
гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до
него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият
не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Адресите, на които са
връчени книжата до ответника и който е посочен в процесния договор за
кредитна карта съвпадат, което означава, че сам длъжника е посочил този
адрес за кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам възможността за
осъществяване надлежно връчване.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е
бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
7
кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от
ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника.
Предявеният установителен иск е основателен частично за главното
задължение след неговото редуциране с недължимата такса „ангажимент“, а
именно за сумата от 9397,33лв. и договорната възнаградителна лихва също
редуцирана въз основа на намаления размер на главното задължение до
1427,86лв., като за горницата над така установените задължения, искът
подлежи на отхвърляне като недоказан.
За претендираното обезщетение за забава ответникът въвежда
възражение, че се претендира „лихва върху лихва“, което е недопустимо от
закона.
В случая не е налице анатоцизъм по смисъла на чл.10 от ЗЗД.
Договорната лихва е възнаграждение, което длъжникът на пари (или
заместими вещи) трябва да престира на своя кредитор. Това възнаграждение
може да се определи като абсолютна сума или при договорите за кредит с
облагане на главното задължение с лихвен процент. Това възнаграждение се
дължи на определения падеж и безусловно върху него при забава се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в установения от
вещото лице размер върху неплатените вноски от 526,55лв., като за горницата
до претендираната сума от 1177,37лв., искът като недоказан по размер
подлежи на отхвърляне.
На осн.чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи законната
лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението в заповедното
производство- 29.06.2021г.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноските, сторени
съразмерно уважената част от иска. Ищецът е внесъл дължими разноски в
размер на 251,61лв. държавна такса, 230лв. разноски за експертиза и 500лв. за
особен представител.
Съгласно молба от 21.09.2022г. претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв., който размер следва да бъде уважен от
съда. При отчитане уважения размер от установителната претенция,
ответникът следва да заплати на ищцовото дружество 229,60лв. държавна
такса, 209.88лв. разходи за експертиза и 136,88лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На репариране в полза на ищцовата страна подлежат изцяло разноските
за заплащане възнаграждение за особен представител на ответника в размер
на 500лв.
С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство.Предвид изхода от
спора и частичното уважаване на установителните претенции, съдът намира,
че следва да редуцира разноските в заповедното производство, а именно до
общ размер на 272,58лв., които разноски следва да заплати длъжника.
Водим от изложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал.
8
1 от ГПК, че Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, *** сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д№2097/2021г. по описа на РС Добрич, както следва:
- 9 397,33 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 1427,86 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.11.2019г. до 05.10.2020 г.
- 526,55 лева - лихва за забава, начислена за периода от 06.11.2019 г. до
01.06.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване вземането на ищеца за горницата над
установените суми до претендираните суми от 9 747,33 лева - главница,
1510,71 лева - договорна възнаградителна лихва и 1177,37 лева - лихва за
забава.
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2097/2021г. по описа на ДРС, в размер
на 272,58лв.
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в исковото
производство - 229,60лв. държавна такса, 209.88лв. разходи за експертиза и
136,88лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО
МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9