Р Е Ш Е Н И Е
№ 1924
гр. Варна, 17.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осемнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6199 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „К.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението извършено на ***г. за незаконно и
неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата в ответното дружество длъжност „***“, с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за времето, в което
ищеца е останал без работа следствие на незаконното уволнение за периода от ***г.
до ***г. в общ размер на *** лева, както и иск с правно основание чл.128, т.2
от КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от ***г. до ***г.
в размер на ***лева. В условията на евентуалност ищеца е предявил иск с правно
основание чл.288, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от *** лева,
представляваща разноски по изпълнението и договорено възнаграждение по договор
за поръчка, сключен между страните устно на ***г.
Размерът
на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ и предявения
в условията на евентуалност иск с правно основание чл.288, ал.1 от ЗЗД ищецът е
уточнил в молба от ***г.
Исковата
претенция за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от ***г. до
***г. в размер на *** лева ищецът е предявил с отделна искова молба, по която е
образувано гр.д. № 6721/2015г. по описа на ВРС,XI-ти състав, присъединено към
настоящето дело с определение от 09.07.2015г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди,
че на ***г. започнал работа в ответното дружество на длъжност „***“ с личен
автомобил, като договореното между страните трудово възнаграждение било в
размер на *** лева на час и *** лева на доставена поръчка при *** часов работен
ден, с един почивен ден в седмицата – неделя. При постъпването му на работа
ищеца бил инструктиран от представител на работодателя да поддържа приличен
външен вид, да облича фирмено облекло, да доставя поръчките със специална
термочанта с логото на фирмата, да се държи вежливо с клиентите, колегите си и
с персонала на заведенията, с които работи, както и да не закъснява с
поръчките. Ищеца твърди, че трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено на ***г., като в телефонен разговор, управителя на офиса на ответника
му съобщил, че повече няма да работят заедно тъй като имало оплаквания от
клиенти, че закъснява с поръчките. При прекратяване на трудовото правоотношение
ответника не му заплатил пълния размер на дължимото възнаграждение, като
заявил, че удържа *** лева като глоба. Ищеца твърди, че е изпълнявал точно
задълженията си по трудовия договор с ответника, поради което и не били налице
основания за прекратяване на същия и за удържане на част от дължимото му
трудово възнаграждение. Моли за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и
възстановяването му на заеманата до тогава длъжност „***“ при ответника. Ищеца
претендира и обезщетение за периода, в който е останал без работа поради
незаконното уволнение /***г. до ***г./ в размер на *** лева, който размер
изчислява според броя на поръчките, които е изпълнявал на ден при ответника и
договореното трудово възнаграждение. В условията на евентуалност ищеца твърди,
че е сключил устен договор за поръчка с ответника на ***г., като въпреки прекратяването
на договора на ***г. ответника останал задължен към ищеца за сторените от него
разноски и договореното възнаграждение в общ размер на *** лева.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц.
представител поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени. Излага
твърдения, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество,
трудовото правоотношение било неправомерно прекратено от ответника, като за
прекратяването ищеца бил уведомен по телефона. Моли да бъде възстановен на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „куриер“.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
За
установяване твърденията си, че е полагал труд за ответното дружество в
процесния период ищеца ангажира единствено гласни доказателства, посредством
разпит на свидетеля Ф.Т. И.
В
показанията си свидетеля И. посочва, че познава ищеца и бил заедно с него
когато ищеца си търсел работа. Свидетеля заявява, че не знае точно името на
фирмата, при която ищеца започнал работа и не е сигурен за същото. През м. ***г.
ищеца си търсел работи и звъннал на телефонен номер посочен в обява публикувана
в сайта jobs.bg с посочен подател „Лаком БГ“. При позвъняването
му казали да отиде на адрес в гр.***“. Когато ищеца и свидетеля отишли на
адреса от сградата излязъл представител на работодателя и казал, че предлага
работа – разнос на пици. Свидетеля твърди, че след това ищеца започнал работа
по обявата и няколко пъти е вземал със себе си свидетеля докато изпълнява
задълженията си по разнос. Според свидетеля ищеца започнал работа през м. ***г.,
като работил около *** месеца при същите трудови задължения – разнос на храна.
Свидетеля заявява, че не може да посочи точно кога ищеца е спрял да работи, тъй
като работел на различни места, но ако е започнал през м. ***г., то е напуснал
преди м. ***г. По отношение на договореното възнаграждение свидетеля заявява,
че имало договорена твърда сума на ден, както и процент зависещ от извършените
доставки, но не може да каже точно какво е било договорено между страните.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като дадени от незаинтересовано от изхода на
спора лице за факти и обстоятелства възприети пряко и непосредствено от
свидетеля и дадени под страх от наказателна отговорност.
С исковата
молба ищеца е представил копие от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по
труда“ Варна, от което е видно, че същата е издадена на ***г. и ищеца е бил
регистриран като активно търсещо работа безработно лице и е посещавал
утвърдения му график за посещения в ДБТ в периода от ***г. до ***г. /л.7/.
Видно от
трудов договор № ***г. ищеца е започнал работа по трудово правоотношение с
„Български пощи“ ЕАД считано от ***г. /л.42/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съобразно
разпределената между страните доказателствена тежест за уважаване на исковата
претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна ищеца следваше да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите молби:
Сключването на трудов договор с ответника на ***г.,
включително и договорените между страните – работно време, месторабота, работно
време и трудово възнаграждение.
Прекратяването на трудовото правоотношение със заповед
за уволнение от ***г. на представител на работодателя.
Въпреки изрично дадените му указания по реда на
чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за сключването на трудов договор
с ответника с твърдените в исковата молба параметри и за прекратяването на
трудовия договор, ищецът не ангажира доказателства за установяване на
твърденията си в исковата молба относно сключването на трудов договор, с
твърдените работно време, месторабота, длъжност, трудови задължения и трудово
възнаграждение.
В показанията си св.И. посочва, че през м. ***г. ищеца
се е срещнал с друго лице по обява за работа и е започнал да разнася храна, но нито
от показанията нито от други събрани по делото доказателства може да се установи,
че лицето, с което се е срещнал ищеца е било представител именно на посоченото
като ответник дружество. Съществено противоречие съществува и между твърденията
на ищеца, че е работил при ответника като куриер с личен автомобил за период от
*** дни и показанията на свидетеля И., който заявява, че ищеца е извършвал
разнос на храна за период от около *** месеца и за различни работодатели.
В производството не бяха ангажирани никакви
доказателства от които да се установи, че ответното дружество има каквато и да
било връзка с посочения в исковата молба сайт за доставка на храна.
По изложените съображения предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, то неоснователни се явяват и акцесорните искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановява ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и с правно основание чл.344, ал.2, т.3 от КТ за заплащане
на обезщетение за оставането без работа следствие на незаконното уволнение.
След като не се установи наличие на трудово
правоотношение с ответното дружество, то няма как да се приеме наличие на уволнение
и настъпване на вреди от същото.
В производството по делото е приет за разглеждане и
иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за периода от ***г. до ***г. в размер на *** лева.
Доколкото по делото не се установи наличие на трудово
правоотношение между страните в процесния период, то предявената искова
претенция за заплащане на трудово възнаграждение се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Тъй като предявените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, то следва да
бъде разгледан и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание
чл.288, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение и разноски по договор за
поръчка, сключен устно между страните.
За уважаване на същия ищеца следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването между страните на договор за поръчка на ***г., включително и
договореното между страните възнаграждение, както и размера на исковата
претенция – ответника да му дължи възнаграждение и разноски по договора за
поръчка в общ размер на *** лева.
И тези твърдения на ищеца останаха недоказани от
събраните по делото доказателства. Разпитания по делото свидетел посочва, че
през м. март ищеца е започнал да разнася храна и това е продължило в период от
около *** месеца, като за свидетеля не е известно кой е възложил на ищеца да
разнася храна и какви са били договорените за това възнаграждение и разноски.
Няма данни по делото, които да свързват посоченото като ответник дружество със
посочения от ищеца сайт за доставка на храна, а от показанията на свидетеля се
установява, че ищеца е разнасял храна за период не от *** дни, а от около ***
месеца и то за различни възложители.
Въпреки дадените от съда указания по реда на чл.146,
ал.2 от ГПК за липса на доказателства по отношение на тези твърдения на ищеца,
същият не ангажира такива в производството.
По изложените съображения предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.288, ал.1 от ЗЗД също се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „К.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** иск за
признаване на уволнението извършено с устна заповед на ***г. за незаконно и
неговата отмяна, като неоснователен и недоказан, на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „К.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в ответното
дружество, като неоснователен и недоказан, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „К.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** иск за
заплащане на обезщетение за времето, в което ищеца е останал без работа
следствие на незаконното уволнение за периода от ***г. до ***г. в общ размер на
*** лева, като неоснователен и недоказан, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „К.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** иск за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от ***г. до ***г. в
размер на *** лева, като неоснователен и недоказан, на основание чл.128, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „К.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** иск за
заплащане от ответника на сумата от *** лева, представляваща разноски по
изпълнението и договорено възнаграждение по договор за поръчка, сключен между
страните устно на ***г., като неоснователен и недоказан, на основание чл.288,
ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: