Р Е Ш
Е Н И Е
№
100 гр.Кюстендил, 12.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секлетав Светла Кърлова и с
участието на Марияна Сиракова – прокурор от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №291/2024г.
по поси на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Б.Н.М., чрез пълномощника адвокат Ю.Н.,
съдебен адрес *** оспорва решение №243/10.08.2023г. на КРС, постановено по АНД
№420/2023г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи
касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се
отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №243/10.08.2023г., постановено по АНД
№420/2023г. по описа на КРС, с което е потвърдено НП №22-1139-001351/13.07.2022г. на началник сектор ПП Кюстендил. Б.Н.М. е
санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП като са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
КРС е потвърдил НП като
законосъобразно, приемайки че е издадено при спазване на процесуалните правила
и поради доказаност на административното нарушение от обективна и субективна
страна.
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен
субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по
реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените фактите и обстоятелствата по делото и със закона.
Б.Н.М. е санкциониран с
процесното НП, за това че на 28.05.2022г. в
00.10ч. в с.Б., обл.Кюстендил, по ПП 2-62, км 4+730 при разрешена за населено
място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявал лек автомобил Ленд Роувър с
рег.№В828ВЕN, с 106 км/ч /наказуема скорост 103 км/ч след приспаднат
толеранс в полза на водача/. Нарушението е установено и заснето с техническо
средство за контрол на правилата за движение SITRAFFIC LYNX 400 – изготвен е клип. След анализ на снимковия материал,
както и предвид декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от 29.06.2022г. на
нарушителя-водач, е прието, че автомобилът е управляван от Б.Н.М.. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
съставен АУАН №132253/29.06.2022г., а въз основа констатациите в него е
издадено оспореното НП.
Доколкото нарушението е установено и заснето
с АТСС /стационарно/ и с оглед факта, че за същото се предвижда наказание
„лишаване от правоуправление“, приложим е общия ред по ЗАНН за налагане на
административно наказание, а не правилата на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно реда
и начина на издаване на ЕФ. В този смисъл правилно и законосъобразно АНО е
провел процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП за установено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /вж. в този смисъл ТР №1/26.02.2014г. на ВАС
по т.д.№1/2013г./. В настоящият казус КАС счита, че нарушителят е открит с
подаване на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от 29.06.2022г. Неоснователно се
явява възражението за незаконосъобразност, свързано с липсата на превод на
акта. В българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в
случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност
по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред съд. Т.е. за извършените административни нарушения такова
задължение липсва. Тук касационният съд отчита и факта, че жалбоподателят е
попълнил декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП пред контролните органи в
присъствието на адвокат и текста е преведен, което води до извод за разбиране
на фактите и обстоятелствата, свързани с ангажиране на отговроността на лицето.
Събраните
писмени доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват правилния извод
на районния съд за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от касатора. Представеният клип доказва мястото и
времето на извършване на нарушението, измерената скорост, доколкото той се
явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес /направен е от изправно техническо средство – срав.протокол от
27.05.2022г., у-ние за одобрен тип средство за измерване и дневник за
отразяване резултати от проверка на стационарна система/, т.е.
скоростта на движение на автомобила е била над максимално допустимата, съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП – при ограничение от 50 км/ч за населено място, МПС-то се е
движело със 106 км/ч. Посочвайки наказуемата скорост от 103 км/ч не е допуснато
нарушение, доколкото водача е санкциониран при приспаднат толеранс, което не
утежнява правното му положение. С поведението си Б.Н.М. е нарушил законовата разпоредба на
чл.21, ал.1 ЗДвП и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Касационната инстанция не възприема релевираните
основания за погасяване по давност на наказанието „лишаване от
правоуправление“. В ЗАНН са регламентирани два вида давност – погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността АНО да реализира
правомощието си по административнонаказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/
и изпълнителка давност, с изтичането на която се погасява възможността АНО да
реализира изтърпяването на наложеното наказание /чл.82 от ЗАНН/. За втория вид
давност е необходимо НП да е влязло в сила и доколкото това в настоящия случай
не е така – производството е висящо, то неприложима е нормата на чл.82, ал.1,
б.“б“ от ЗАНН, както се твърди в касационната жалба. Неприложима е и
разпоредбата на 80, ал.1, т.5 от НК, тъй като от дататата на извършване на
нарушението не са изминали четири години и половина – абсолютната давност по
чл.80, ал.4 от НК. Не на последно място съдът отбелязва и че наказанието
„лишаване от правоуправление“ е наложено при условията на кумулативност с
наказанието „глоба“.
Предвид гореизложеното КАС намира формирания извод на
КРС за законосъобразност на НП за правилен, поради което решението ще бъде оставено в сила.
Воден от горното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №243/10.08.2023г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №420/2023г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: