Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1526
В ИМЕТО НА НАРОДА
14.08.2019 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6890 по
описа за 2018 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 18-1030-007664 от 26.09.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-007664 от 26.09.2018 г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на В.И.В., ЕГН **********, с адрес:
***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В.И.В., в жалбата си и в съдебно заседание чрез
процесуалния му представител – адв.Д. оспорва приетата в акта и в НП фактическа
обстановка и моли съда да отмени НП.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР - Пловдив, Сектор „ПП“, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.08.2018 г. от актосъставителя Ж.П.Ж. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против В.И.В., за това, че на 30.08.2018 г. около 13:30 часа в
гр.Пловдив, кръстовището на бул.“Руски“ и „ул.Янко Сакъзов“ управлявал мотоциклет
„Сузуки“ с рег.№ ..., собственост на Х.И. Д., като поради движение с
несъобразена скорост и интензивността на движението, губи управление на
мотоциклета, удря спирачка и пада като се удря в ел.стълб – ПТП с материални
щети, за да избегне удар със завиващия налято лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ....
Актосъставителят квалифицирал
извършеното като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка. АНО е подвел нарушенията под нормите
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложил глоба в размер на 200 лева.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Ж.П.Ж. сочи, че поддържа съставения от него акт. Заявява,
че били изпратени да посетят ПТП, настъпило на кръстовището на бул.“Руски“ и
ул.“Янко Сакъзов“. В хода на разговора с водачите на ППС, свидетелят установил,
че нямало допир между лекия автомобил и мотоциклета. Водачът на джипа се движел
по бул.“Руски“ в посока север-юг и предприел ляв завой в посока изток към
Четвъртък пазара. Същият заявил на актосъставителя, че пред него имало и друг
автомобил, който завил наляво. Водачът на джипа спрял. Същевременно мотористът
се движел в крайна лява лента в посока север, уплашил се и удари спирачки, при
което загубил управление над мотора и се ударил в бордюра, отстрани на
тротоара. На място дошла линейка, но мотористът след като бил прегледан,
отказал да посети дежурното болнично заведение. В сектор „ПП“ при КАТ
свидетелят оформил документите по инцидента, издал протокол за ПТП и съставил
акта на жалбоподателя. При разговор на място с водачите на МПС, същите заявили
на св.Ж., че моторните превозни средства не били местени. Свидетелят уточнява,
че джипът бил завил, но не бил навлязъл изцяло на пътната лента, а се бил
показал и спрял. Актосъстатвителят не може да каже дали водачът на лекия
автомобил е бил навлязъл в част от платното, по което се е движил моториста.
Излага мнение, че ако не бил използвал спирачка, мотористът е щял да мине. Според
свидетеля джипът бил в покой и не бил предприел маневра завиване наляво.
Актосъставителят твърди, че джипът не бил навлязъл изцяло в пътното платно, че
може и да е навлязъл, но не напълно. Сочи, че моторът се ударил в бордюра на
източното платно, като се движел от лявата страна, отишъл на другия тротоар на
източното платно и там се ударил.
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания на актосъставителя не се установява
по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателят В.
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Акатуваното наказателното постановление е
издадено при неизяснена фактическа обстановка на допуснатото ПТП, а оттам и
недоказано по категоричен начин нарушение. От приетите по делото доказателства
се установява, че АУАН е съставен от полицейски служител – св.Ж., пристигнал на
място след съобщение за ПТП, който не е пряк и непосредствен свидетел на
инцидента. Видно от неговите показания, същият е приел, че завиващият наляво
лек автомобил „Тойота“ не бил навлязъл изцяло в пътното платно, по което се
движел В., който можел да премине, ако не бил натиснал спирачките на
управлявания от него мотоциклет. Поради това св.Ж. приел, че причината за ПТП
била несъобразената с интензивността на пътя скорост, с която се движел
управлявания от жалбоподателя мотоциклет. Така направеният от актосъставителя
извод за извършено нарушение, въз основа на който е съставен АУАН и атакуваното
НП, не се подкрепя с категоричност от събраните по делото доказателства. Действително
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая обаче липсват доказателства
за предприети действия по издирване и разпитване на очевидци на инцидента. Липсва
и надлежна мотивировка относно констатациите досежно механизма на ПТП,
доколкото същият не се установява по несъмнен начин от показанията на
актосъставителя и от приложения по преписката констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, който не съдържа схема от мястото на инцидента. Показанията на
св.Ж. не са категорични и безспорни в частта, касаеща какво е било поведението
на другия участник в пътния инцидент, управлявал лекия автомобил, доколко
последният е навлязъл в пътното платно, в което се е движел жалбоподателя, засякъл
ли е пътя му. Установи се и противоречие между описаното в акта и НП
обстоятелство, касаещо мястото на удар на мотоциклета /ел.стълб/ и изложеното
от св.Ж. в тази връзка /“бордюра
отстрани на тротоара“, „бордюра на източното платно“/, което допълнително внася
неяснота относно обстоятелствата по
настъпилото ПТП. Не е установена и каква
е била скоростта на процесния мотоциклет към момента на произшествието. Липсват
данни каква е била интензивността на движение, за да се направи извод за
наличие на причинна връзка между нея и евентуалната несъобразена скорост,
довела до настъпване на ПТП. С оглед изложеното съдът приема, че по същество не
се доказа от обективна и субективна страна извършването на вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което същият е бил наказан
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, тъй като не може да се приеме за
безспорно и категорично установено, че В. е управлявал мотоциклета със скорост,
несъобразена с интензивността на движение на пътя, при което е допуснал
ПТП.
В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената
тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че
то е извършено именно от санкционираното лице. Едва след като събере
категорични данни, актосъставителят може обосновано да прецени срещу кого
следва да проведе административнонаказателното преследване за установеното
нарушение. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред
и със съответните безспорни доказателства. Тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е
осъществил обективните и субективните признаци на административните нарушения
по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за които е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, съдът намира, че неоснователно е било санкциониран.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност
на нарушението и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала! МК