Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1105/13.6.2023г.
Гр. Пловдив, 13.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХV състав, в публично съдебно заседание на десети май,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова
административно дело № 2899 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.268 от ДОПК.
Делото е
образувано по жалба на Р.Д. Д.-М-, ЕГН **********, срещу Решение № 297 от
24.08.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е оставена
без уважение жалба срещу Разпореждане изх. № С220016-137-0007908/03.08.2022 г.,
издадено от главен публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД
на НАП Пловдив.
В жалбата се
излагат доводи за незаконсъобразност, необоснованост и неправилност на
оспореното решение.
Ответният
административен орган - директор на ТД на НАП Пловдив, редовно призован, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. излага становище за неоснователност
на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, ХХV състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното
производство,в рамките на което се е развил спорът е по изпълнително дело №
16070014186/2007 г. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с
изх. № ИС-04-12895-18/30.06.2014 г. (л.53), връчена лично на ЗЛ на 04.07.2014
г. (л.55), с която същата е поканена да заплати доброволно дължими от нея
задължения, представляващи данък върху доходите на физическите лица и
задължения за ЗОВ за период 2012 – 2016 г. Към изпълнителното дело, публичният
изпълнител е присъединил постепенно процесните публични задължения с
Разпореждания за присъединяване, както следва: с изх. №
14186/2007/000002/18.07.2014 г. (л.50), получено лично от жалбоподателя на
28.07.2014 г., видно от известие за доставяне
(л.52); с изх. № С160016-105-0029363/23.06.2016 г. (л.43), получено от
съпруга на Д.-М. на 29.06.2016 г., видно от известие за доставяне (л.44) и с
изх. № С 170016-105-0150550/27.07.20217 г. (л.42).
В изпълнение
на задължението си да осигури събираемост на установените ликвидни и изискуеми
задължения на длъжника, публичният изпълнител е издал Постановление да налагане
на обезпечителни мерки с изх. № 14186/2007/000003/06.08.2014 г. (л.49), с което
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление на длъжника в размер на 6 166.58
лв. Постановлението е връчено лично на задълженото лице на 30.09.2014 г., видно
от саморъчно поставения подпис на лицето на самото постановление. По преписката
са приложени: - отговор с рег. индекс № 0200/2097/19.08.2014 г. от „Ти Би Ай
банк“ ЕАД (л.46), с което публичният изпълнител е уведомен за наложения запор.
Получен е отговор на изходирано запорно съобщение и от „Юробанк България“ АД
(л.47), същият е с № 1114/15315/11.08.2014 г., с който уведомяват за датата на
наложения запор – 08.08.2014 г., като информират, че към посочената дата,
наличността по сметката на длъжника не е достатъчна за покриване на цялата
посочена в запорното съобщение сума. По преписката е приложен и отговор с изх.
№ ОПЗ/**********/11.08.2014 г. от „ОББ“ (л.45), с който информират, че лицето
има задължения към банката, но запорът не е наложен поради липсата на платежни
сметки на длъжника. Налично е и второ Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С200016-022-0075711/02.11.2020 г. (л.39), с което
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление на длъжника, находящи се в „Ти Би Ай банк“ ЕАД за
сумата от 13 913.39 лв.
Постановлението е връчено лично на жалбоподателката на 10.11.2020 г. (л.40).По
преписката е налице и запорно съобщение с изх. № С200016-003-0053010/02.11.2020
г. (л.37), входирано в горепосочената банка на 03.11.2020 г. и същото съдържа
отбелязване, че запорът е наложен, като наличността по сметката не е достатъчна
за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума.
С Възражение
за погасяване по давност вх. № С220016-000-0268440 от 08.06.2022 г.,
жалбоподателката е поискала от публичния изпълнител да й бъдат погасени по
давност: - задължения по № **********/21.04.2011 г. в размер на 472.32 лв.;
задължения по № **********/2904.2010 г. в размер на 12.91 лв.; задължения по №
160020916120606/29.04.2010 г. в размер на 6.94 лв.; задължения по №
160030916120606/29.04.2010 г. в размер на 2.25 лв.; задължения по №
160020916120606/29.04.2010 г. в размер на 55.30 лв.; задължения по №
160020916120606/29.04.2010 г. в размер на 4.23 лв.; задължения по №
160020916120606/29.04.2010 г. в размер на 35.42 лв.; задължения по №
160020916120606/29.04.2010 г. в размер на 10.18 лв.; задължения по №
160021001976651/21.04.2011 г. в размер на 482.14 лв.; задължения по № 160021001976651/21.04.2011
г. в размер на 140.22 лв.; задължения по № 160021203166822/18.05.2012 г. в
размер на 234.05 лв.; задължения по № 160021203166822/18.05.2012 г. в размер на
762.99 лв.; задължения по № 160021303457314/04.06.2013 г. в размер на 980.83
лв.; задължения по 160021303457314/04.06.2013 г. в размер на 300.87 лв.;
задължения по № 160021403928619/29.04.2014 г. в размер на 1 495.53 лв.;
задължения по № 160021403928619/29.04.2014 г. в размер на 458.75 лв.;
задължения по № 160021505917303/19.06.2015 г. в размер на 1 412.06 лв.;
задължения по № 160021505917303/19.06.2015 г. в размер на 433.15 лв.;
задължения по № 1600217044445063/04.05.2017 г. в размер на 977.38 лв.;
задължения по № 1600217044445063/04.05.2017 г. в размер на 381.79 лв.; задължения по № 164391300516171/26.04.2013 г.
в размер на 32.67 лв.; задължения по № 164391100431073/2904.2014 г. в размер на 15.97 лв. и задължения по № 40001596/24.04.2017 г. в
размер на 165.14 лв.
С
Разпореждане изх. № С220016-137-0007908/03.08.2022 г. публичният изпълнител, на
основание чл.225 ал.1 т.7 във връзка с чл.168 т.3 и чл171 ал.2 от ДОПК, е
прекратил изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност,
събирането на публични вземания по изпълнителното дело в общ размер на 657.23
лв., в т. ч. – 190.11 лв. главница и 467.12 лв. –лихви, по данъчни декларации
за 2010 и 2011 г., подробно описани в разпореждането (л.26). По отношение на
останалите вземания в общ размер 5 788.22 лв., в т. ч. главница –
2 409.54 лв. и лихви – 3 378.68 лв., публичният изпълнител е отказал
прекратяване поради изтекла погасителна давност.
Недоволна от
това разпореждане, Д. го обжалва пред директора на ТД на НАП – Пловдив, който,
с решението си под № 297/24.08.2022 г. е
отменил Разпореждане изх. № С220016-137-0007908/03.08.2022 г. в частта, с която
е разпореден отказ за погасяване по давност на задължения за лихви, възникнали
през 2011 г. и 2014 г. и ги обявява за погасени по давност, като оставя без
уважение жалбата срещу разпореждането, в останалата й част.
За да
постанови този резултат, решаващият орган, като е изложил подробно нормативната
уредба, регулираща този вид финансови отношения, а именно – какво представлява
давността, при какви условия се погасяват публичните вземания, вкл. и
абсолютната давност, основанията, при които тя се прекъсва и се спира, като е
посочил и конкретните правни норми, е посочил, че в конкретния случай, една
част от задълженията, по отношение на които не е прекратено изпълнителното
производство с обжалвания акт, представляват осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО
за периодите 2011 и 2014 г., ведно със съответните лихви, дължими от лицето.
За да
обоснове крайния си извод, решаващият орган е извършил пълен анализ, както на
нормативната уредба, така и на декларациите, въз основа на които са възникнали
задълженията, е посочил, че, в конкретния случай, лицето е следвало да подаде
ГДД, в която да декларира получения от него доход и, съответно, дължимия данък,
както и осигурителните вноски по КСО за 2012 г. до 30.04.2013 г., за 2013 г. –
до 30.04.2014 г. и за 2014 г. – до 30.04.2015 г., които задължения следва да се
платят в срока за подаване на ГДД, т.е., те стават изискуеми през 2013,
съответно, 2014 и 2015 г., поради което общата 5-годишна давност по чл.171 ал.1
от ДОПК, за събиране на задълженията за 2012 г. започва да тече от 01.01.2014
г. и изтича на 01.01.2019 г., на задълженията за 2013 г. – започва да тече от
01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г., а за задълженията за 2014 г. – започва
да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 01.01.2021 г., ако в този срок не са
предприети действия, които по смисъла на закона са довели до спиране или
прекъсване на давността. Посочено е също така, че относно началният момент, от
който започва да тече давността за събиране на тези задължения, намират приложение
разпоредбите на ДОПК по описани в решението начин.
В този смисъл е отбелязано, че публичните
вземания – ДОО и ДЗПО за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. са установени с
Декларация № 160021303457314/04.06.2013 г. Срокът за плащане на задълженията е
бил 30.04.2013 г., т. е., те стават изискуеми през 2013 г., поради което общата
5-годишна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК, за събиране на тези задължения
започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., ако в този срок не
са предприети действия, които по смисъла на закона са водели до спиране или
прекъсване на давността. Такова действие, имащо отношение спрямо давността, е
налагането на обезпечителни мерки. Взискателят НАП за задълженията за
осигурителни вноски за 2012 г.е присъединен към образуваното изпълнително дело
за принудително събиране на вземанията с Разпореждане изх. №
14186/2007/00002/18.07.2014 г. Задълженията са обезпечени с постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 14186/2007/000003/06.08.2014 г.
Налагането на обезпечителни мерки, от своя страна, е основание по чл.172
ал.1 т.5 от ДОПК за спиране на давността, като в случая, мярката се счита
наложена от момента на получаване на запорното съобщение от банката, съгласно
чл.202 от с. к. Отбелязано е също така, че е налице съобщение от „Юробанк
България“ АД, с което уведомяват публичния изпълнител, че запорът по цитираното
постановление е наложен на дата 08.08.2014 г., от който момент 5-годишната
давност се счита спряна и същата не е изтекла. Решаващият орган е посочил, че по
изпълнителното дело е налично и ПНОМ изх. № С200016-022-0075711/02.11.2020 г.,
с което на 03.11.2020 г. е наложен нов запор на налични и постъпващи суми по
банкови сметки на длъжника, находящи се в „Ти Би Ай банк“ ЕАД, като е посочено,
че към настоящи момент, по отношение на осигурителните вноски за ДОО и СДЗПО за
2012 г., 5-годишната давност, започнала да тече на 01.01.2014 г. и спряна и не е изтекла абсолютната 10-годишна такава.
Аналогичен е изводи и за 2013 и 2014 г.
По отношение
на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО , дължими от лицето за
2016 г., решаващият орган е посочил, че, в конкретния случай, лицето е подало
декларация обр.6 № 160021704445063/04.05.2017 г. за периода от 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. и срокът за плащане на задълженията е бил 30.04.2017 г., т. е.,
те стават изискуеми през 2017 г., поради което общата 5-годишна погасителна
давност по чл.171 ал.1 от ДОПК, за събиране на тези задължения, започва да тече
от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г., ако в този срок не са предприети
действия ,които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на
давността. Такова действие, имащо отношение спрямо давността, е налагането на
обезпечителни мерки.
Взискателят
НАП, за задълженията за осигурителни вноски за 2016 г. е присъединен към
образуваното изпълнително дело за принудително събиране на вземанията му с
Разпореждане изх. № С170016-105-0150550/27.02.2017 г. Задълженията са обезпечи
с ПНОМ изх. № С200016-022-0075711/02.11.2020 г., с което, на 03.11.2020 г. е наложен
запор на налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в
„Ти Би Ай банк „ЕАД. От датата на налагане на обезпечителната мярка,
5-годишната давност се счита спряна и същата не е изтекла. Т.е. към настоящия
момент, по отношение на осигурителните вноски за ДОО и ДЗПО за 2016 г.,
5-годишната давност, започнала да тече на 01.01.2018 г, е спряна и не е изтекла
абсолютна 10-годишна такава.
По отношение
на друга част от задълженията, представляващи данък върху доходите на
физическото лице за периоди 2012 и 2013 г., ведно със съответните лихви,
решаващият орган е посочил, че, съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ, ГДД по чл.50 от
с. з., се подава до 30.04. на годината, следваща годината на придобиване на
дохода, в който срок се внася и дължимият данък, определен с нея.
В този смисъл решаващият орган е посочил, че
публичните вземания, представляващи ДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012
г., са установени с Декларация № 164391300516171/26.04.2013 г. и са станали
изискуеми през 2013 г. За тях 5-годишният давностен срок е започнал да тече от
01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., ако в този срок не са предприети
действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на
давността. Такова действие, имащо отношение спрямо давността, е налагането на
обезпечителни мерки. Взискателят НАП, за задълженията за ДДФЛ за 2012 г. е
присъединен към образуваното изпълнително дело за принудително събиране на
вземанията му с Разпореждане изх. № 14186/2007/000002/18.07.2014 г.
Задълженията са обезпечени с ПНОМ изх. № 14186/2007/000002/06.08.2014 г.
Посочено е, че налагането на обезпечителните мерки, от своя страна, е на
основание чл. 172 ал.1 т.5 от ДОПК за спиране на давността, като в конкретния
случай, мярката се счита наложена от момента на получаване на запорното
съобщение от банката, съгласно чл.202 от ДОПК. В тази връзка е налице съобщение
от „Юробанк България“ АД с № 1114/15315/11.08.2014 г., с което органът по
приходите е уведомен, че запорът по цитираното постановление е наложен от дата
08.08.2014 г., от който момента 5-годишната давност се счита за спряна и същата
не е изтекла. Допълнително по изпълнителното дело е налично и ПНОМ изх. №
С200016-022-0075711/02.11.2020 г., с което на 03.11.2020 г., е наложен нов
запор на налични и постъпващи суми по
банкови сметки на длъжника, находящи се в „Ти Би Ай банк“ ЕАД. Т.е. към
настоящия момент, по отношение на задълженията за ДДФЛ за 2012 г., 5-годишната
давност, започнала да тече на 01.01.2014 г., е спряна и не е изтекла абсолютната 10-годишна давност.
Аналогични са изводите на решаващия орган и по отношение на задължения за ДДФЛ
за 2013 г., които са дължими през 2014 г., и за които давността е започнала да
тече от 01.01.2015 г.
По отношение
на задълженията, представляващи ДДФЛ за период 01.01.2016 г. – 31.12-2016 г.,
решаващият орган е отбеляза, че следва да се има предвид, че същите са
установени с Декларация № 40001596/24.04.2017 г. и са станали изискуеми през 2017 г. За тях
5-годишният давностен срок започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на
01.01.2023 г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на
закона са довели до спиране или прекъсване на давността. Такова действие, имащо
отношение спрямо давността, е налагането на обезпечителни мерки. Взискателят
НАП, за задълженията по ДДФЛ за 2016 г., е присъединен към образуваното
изпълнително дело за принудително събиране на вземанията му с Разпореждане изх.
№ С170016-105-0150550/27.07.2017 г. Задълженията са обезпечени с ПНОМ изх. №
С200016-022-0075711/02.11.2020 г., с което на 03.11.2020 г. е наложен запор на
налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в „Ти Би
Ай банк“ ЕАД. От датата на налагане на обезпечителната мярка, 5-годишната
давност се счита спряна и същата не е изтекла. Т. е., към настоящия момент,
по отношение на задълженията за ДДФЛ за
2016 г., 5-годишната давност, започнала да тече на 01.01.2018 г., е спряна и не
е изтекла абсолютната 10-годишна давност.
В решението
си директорът на ТД на НАП е изложил подробни мотиви и по отношение погасителната
давност на лихвите, като е отбелязал, че и за тях важат специалните разпоредби
на чл.171 и чл.172 от ДОПК.- Посочил е също така, че след плащането на
главниците, начислените лихви губят своя акцесорен характер и придобиват
качеството на основно задължение, като поради специфичната си природа, лихвата
върху една и съща главница, възниква последователно през различни времеви
периоди. Като е разгледал и анализирал подробно лихвите по главните задължения
по години, решаващият орган е
констатирал, че тези за 2012 г., за 2013 г. и за 2016 г. не са погасени
по давност, като е изложил следните аргументи:
Давностният
срок за принудително събилране на лихвите, начислени през 2012 г., е започнал
да тече от 01.01.2013 г. Взискателят НАП е присъединен към образуваното
изпълнително дело за принудително събиране на вземанията му с Разпореждане изх.
№ 14186/2007/000002/18.07.2014 г. Задълженията са обезпечени с ПНОМ изх. №
14186/2007/000002/06.08.2014 г. Посочено е, че налагането на обезпечителните
мерки, от своя страна, е на основание чл. 172 ал.1 т.5 от ДОПК за спиране на
давността, като в конкретния случай, мярката се счита наложена от момента на
получаване на запорното съобщение от банката, съгласно чл.202 от ДОПК. В тази
връзка е налице съобщение от „Юробанк България“ АД с № 1114/15315/11.08.2014
г., с което органът по приходите е уведомен, че запорът по цитираното
постановление е наложен от дата 08.08.2014 г., от който момента 5-годишната
давност се счита за спряна и същата не е изтекла. Допълнително по изпълнителното
дело е налично и ПНОМ изх. № С200016-022-0075711/02.11.2020 г., с което на
03.11.2020 г., е наложен нов запор на
налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в „Ти Би
Ай банк“ ЕАД. Т.е. към настоящия момент, по отношение на начислените лихви за
2012 г., 5-годишната давност, започнала да тече на 01.01.2013 г., е спряна и не
е изтекла абсолютната 10-годишна такава. Аналогични са изводите на решаващия
орган и по отношение на лихвите начислени за периода 2013 г.
По отношение на лихвите за 2015 г., решаващият орган е посочил, че
давностнитя срок за принудителното им събиране е започнал да тече от 01.01.2016
г. и изтича на 01.01.2021 г., ако в този срок не са предприети действия, които
по смисъла на закона са довели до спиране и прекъсване на давността. Такова
действие, имащо отношение спрямо давността е налагането на обезпечителни мерки.
Задълженията са обезпечени с ПНОМ изх. № С200016-022-0075711/02.11.2020 г., с
което на 03.11.2020 г., е наложен нов запор
на налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се
в „Ти Би Ай банк“ ЕАД. От датата на налагане на обезпечителната мярка,
5-годишната давност се счита спряна и същата не е изтекла. Т.е. към настоящия
момент, по отношение на начислените лихви за 2015 г., 5-годишната давност,
започнала да тече на 01.01.2016 г., е спряна и не е изтекла абсолютната
10-годишна такава.
В решението
е отбелязано, че горното се отнася и до задълженията за лихвите, начислени за
периоди 2016, 2017, 2018 и 2019 г., както и не е изтекъл давностният. срок за
принудително събиране на задължения за лихви, начислени през 2020 и 2021
г.
Решението е
правилно.
Основен
аргумент на жалбоподателката е, че нямала възможност да проследи как се
разпределят сумите, които постъпват при публичния изпълнител, поради което не
може да представи доказателства, че задълженията са погасени. В тази насока
сочи, че от страна на публичния изпълнител, не се спазват разпоредбите на ДОПК
за общата погасителна давност, а следва да бъде приложена петгодишната такава,
което не е сторено и се търсят стари задължения.
Тук, за
яснота, следва да се посочи, че в поканата за доброволно изпълнение изх. №
ИС04-12895-18/30.06.2014 г., която е получена лично от жалбоподателката,
подробно са посочени всички задължения за периода от 2009 г. до 2013 г. Отделно
от това, с разпорежданията за присъединяване (от 18.08.2014 г.; от 23.06.2016
г.; от 27.07.2017 г. и от 31.05.2018
г.), с които жалбоподателката е запозната, са присъединени и други задължения
по декларации. Т. е. тези задължения се увеличават. Същевременно, от отговорите
на запорните съобщения, изпратени до „Ти Би Ай банк“ ЕАД, „Юробанк България“ АД
и ОББ, се установява, че лицето няма достатъчно парични средства по банковите
сметки за погасяване на задълженията. От страна на жалбоподателката, не се
представят доказателства, кога и какви суми са постъпвали по сметката на
публичния изпълнител.
От друга
страна, чл.169 ал.1 от ДОПК указва, че публичните вземания се погасяват в
следната последователност: - главница, лихви, разноски, който принцип е спазен
от страна на публичния изпълнител, видно от оспореното разпореждане, в което
точно и ясно е посочено какви са задълженията на лицето по отношение на
главници и лихви. Това, на първо място.
На второ
място, при разглеждане на настоящия спор, следва да се има предвид, че
прекъсването и спирането на давността са два различни юридически факта с
различни правни последици. Прекъсването на давността е еднократно действие,
като след прекъсването на давността, тече веднага нова давност. Това означава,
че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият
давностен срок и започва да тече нов. Съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство
по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече
от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането,
бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване
или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4.
когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на
обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода
на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като съгласно ал.3, от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Същевременно, действията по принудителното
изпълнение са уредени в раздел IV на ДОПК - чл.220 и следващите, и включват: образуване на изпълнително
дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и
вписването на възбрана. В настоящия случай приложимият закон относно
погасителната давност за публични задължения за данъци е ДОПК, а съгласно чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК публичните задължения се погасяват по давност с
изтичането на 5-годишен срок, който започва да тече от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, и с
изтичането на 10-годишен давностен срок, независимо от спирането или
прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено
или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
От приобщените
по делото доказателства се установява, че от всички издадени актове на
публичния изпълнител (разпореждания и ПНОМ), са сведени до знанието на
жалбоподателката, видно от приложените известия за доставяне, както и от ПНОМ
изх. № 14186/2007/000003/06.08.2014 г.
За да
постанови оспореното решение, административният орган е съобразил приложените
по изпълнителното дело доказателства и е изложил мотиви, съобразени с тяхното
правно действие по време, с оглед връчването им на длъжника.
За да
формира своя извод, административният орган е съобразил, че искането за
прилагане на правните последици от изтекла погасителна давност е свързано с
изпълнителни титули - декларации на самоосигуряващо се лице, които лично са
подавани от жалбоподателя и размера на задължението е определен от него самия.
Към
настоящият момент не е изтекъл 10-годишния абсолютен давностен срок по чл.171 ал.2 от ДОПК (приложим именно поради прекъсването и спирането на
давността). Задълженията, по отношение на които не е уважена жалбата срещу
разпореждането, не са погасени по давност, както правилно е приел и
административният орган. В тази насока последният е изложил изключително
подробни мотиви и е дал обяснения по отношение на всеки един изпълнителен
титул.
С оглед
изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
на основание § 2 от ДОПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100.00 (сто) лв.
Възнаграждението за процесуално представителство на ответника се определя на
база посочените правни основания, тъй като разпоредбата на чл.161 от ДОПК се отнася до обжалването на ревизионен акт, а
настоящият спор не е с такъв предмет.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Решение № 297 от
24.08.2022г. на директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е
оставена без уважение жалба срещу Разпореждане изх. №
С220016-137-0007908/03.08.2022 г., издадено от главен публичен изпълнител в
дирекция "Събиране" при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати Национална агенция за приходите сумата от 100/сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: