Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № ... от 11.04.2011 година, постановено по Гр.Д.№ ... по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е осъдил ”Т. –Г. Д.”-гр.В.Т. ,БУЛСТАТ ...,представляван от Г. Н. Д. да заплати на „Г. П. Г.”О. –П.,ЕИК – ...,представлявано от управителя Г.Б.М. сумата от 17 633,97 лв.,от която сума 12 292,06 лв. представлява остатък от незаплатената наемна цена за 2009 год. по договор за наем от 25.04.2007 год. с включен ДДС,сумата от 2038,15 лв.,представляваща остатък от незаплатена стойност на услуги за 2009 год.,по договор за услуги от 25.04.2007 год. с включен ДДС,сумата от 2 850 ,64 лв. представляваща неустойка по чл.21,5 от договор за наем от 25.04.2007 год. за неплатена в срок наемна цена,считано от 10.05.2009 год.,до 11.08.2010 год. и сумата от 483,12 лв.,представляваща неустойка по чл.21,5 от договора за наем от 25.04.2007 год. за неплатена в срок цена на услуги,считано от 01.05.2009 год. – до 11.08.2010 год.,както и сумата от 827 лв. направени по делото разноски и 500 лв. юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е въззивна жалба против решение от ответника чрез процесуалния представител. Излагат се доводи и съображения за неправилност на решението,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и необосновано. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена или при условията на евентуалност да бъдат уважени направените възражения за прихващане. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ищецът, чрез процесуалния си представител, заема становище да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Излагат се доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявените искове са процесуално допустими. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Предявени са обективно съединени искове по чл.79,ал.1 ,вр.чл.232,ал.2 ЗЗД;чл.79,ал.1,вр.чл.258 ЗЗД и чл.92,ал.1 ЗЗД. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Между страните е съществувало валидно облигационно отношение,основано сключен договор за наем от 25.04.2007 год.,със срок 3 години,считано от 01.05.2007 год. по силата на който ищецът е предоставил на ответника ползването на недвижим имот,обект описан в Анекс 1 А като М4С,предназначен за ползване като магазин за спално бельо и акцесоари,в търговски център R. G. M. в курортен комплекс С. б.- Изток,община Н.,с ориентировъчна площ от 40,56 кв.м.Срещу ползването на наетото помещение ответникът се е задължил да заплаща наемна цена.Между страните е възникнало и съществувало и облигационно отношение свързано с договора за наем,договор за услуги от 25.04.2007 год. – Анекс № 3,който наемателят е задължен да го сключи съгласно чл.11.3 от договора за наем и представлява неразделна част от последния.В този договор са посочени услугите,предоставени от ищеца в общите вътрешни и външни части,като е отразено,че действието на договора за услуги започва преди датата на откриване на обекта и приключва с изтичане на наемния срок.По силата на този договор ищецът се задължава да извършва конкретно определени услуги,в полза на ответника – наемател срещу договорено възнаграждение. По делото не е спорно,че страните са сключили договор за наем на обект "М4С".Спорно по делото е размерът на площта на наетото помещение.Ответникът е направил възражение,че площта на ползваното помещение е с 2 кв.м. по -малка от тази,за която заплаща наем. Съгласно чл.6.2 от договора за наем страните са се договорили до издаване на Сертификат за площта на обекта,съгласно чл.6,за площ на обекта се счита площта определена ориентировъчно в Анекс № 1 към договора. – 40,56 кв.м.Посочено е,че ,че площта на обекта ще бъде окончателно измерена съгласно чл.6 от Договора за наем и уточнена в сертификата за площта на обекта / л.151 от първоинст.дело/.Окончателния размер на отдаденото под наем помещение ищецът установява с Таблица за квадратури,идеални и общи части на хотелския комплекс,съставена от лицензиран оценител № 9662 – инж.П. А.В таблицата магазин 4С е посочен с квадратура – 40,56 кв.м./л.113/.Представен е и чертеж от архитектурната част на проекта за разпределението на първия етаж на обект Хотелски комплекс.Магазин 4С – магазин за бельо”Т.” е посочен с плащ 37,57 кв.м.Завереното копие е одобрено от главния архитект на община Н. и носи щемпъл „Важи за екзекутив”.Площообразуващата таблица е изготвена съгласно подписания от страните договор за наем – чл.6.2 от натоварено от „архитекта „ правоспособно лице .Същата представлява предвидения в договора за наем „сертификат”,с който е определена окончателната площ на наетия обект – 40,56 кв.м.Настоящият състав на въззивният съд приема,че площта на наетия обект е правилно изчислена ,съгласно предвиденото в договора за наем и е в размер на 40,56 кв.м,за каквато площ е заплащал наем ответника за целия срок на съществуване на наемното правоотношение.По тези съображения възражението на ответника,че е плащал наем за обект с по – малка площ е неоснователно.Неоснователно се явява възражението за прихващане за заплатено в повече в размер на 2 000 лв. за периода от 05.07.2007 – 16.08.2010 год. Предмет на предявения иск е доплащане втора вноска на наемна цена за 2009 год. в размер на 10 243,38 лв. без ДДС или 12 292,06 с ДДС, доплащане на услуги за обект „М4С” за 2009 год. в размер на 1698,46 лв. без ДДС или 2 038,15 лв. с ДДС и сумата от 3 333,76 лв. договорена неустойка за забава по договора за наем и договора за услуги.За претендираните суми е представена Фактура № */04.08.2010 год.,която според заключението на вещото лице не е осчетоводена при ответника.В подкрепа на твърденията си ищецът представя Анекс № 6А,съгласно който годишната наемна цена за наетия обект „М4С” е в размер на 10 342,80 евро,платими на две вноски:първа вноска,платима до 31.01.2009 год. ,в размер на 20 % от годишната наемна цена и втора вноска,платима до 10.05.2009 год.в размер на 80 % от дължимата годишна наемна цена.Ответникът спори истинността на датата и съдържанието на представения Анекс № 6А. .От своя страна наемателят представя Анекс № 6 от 24.03.2009 год.към договора за наем от 25.04.2007 год.Съгласно чл.1 страните са се договорили да намалят наемната цена с 15 %,считано от 01.05.2009 год. до края на наемния период,като годишната наемна цена става на 102 евро ,без ДДС за всеки квадратен метър ,а общата дължима от наемателя наемна цена става ,за всяка календарна година от наетия срок става 4 137,12 евро,без ДДС.Представения Анекс не е оспорен от ищцовата страна. Въззивният съд приема,че заплащането на наемната цена следва да става по Анекс № 6,който има достоверна дата ,докато Анекс № 6А,на който се позовава ищеца е без дата, само такава входирана при ищеца ,поради което Анекс № 6А/без дата/ не може да се противопостави на ответника. Вещото лице Д.М.,изготвило ССЕ е изчислила дължимия наем за 2009 год. по Анекс № 6А/без дата/ ,представен от ищеца, в размер на 10 342,80 евро. Дължимият наем за същия период според Анекс № 6 от 24.03.209 год.,представен от ответника, е в размер на 4 137,12 евро.,или 8091,50 лв.От заключението на ССЕ се установява,че за 2009 год.наемателят е заплатил на наемодателя ищец сума в размер на 8091,50 лв. за наема на наетото помещение с Фактури № */22.07.2009 год.;Фактура № */10.08.2009 год.;фактура № */20.08.2009 год. и Фактура № */18.01.2010 год..Съобразно договореното с Анекс 6/24.03.2009 год. ответникът е следвало да заплати на ищеца наемодател наемна цена в размер на 4 137,12 евро,с левова равностойност 8091,50 лв.,което е сторил.Заключението на вещото лице не е оспорено от страните,с него е даден отговор на всички поставени от страните въпроси ,поради което съдът го кредитира.Съгласно изложеното по –горе наемът за 2009 год. следва да се определи според договореното между страните с Анекс № 6/ 24.03.2009 год. и е в размер на 4 137,12 евро.,или 8091,50 лв.,каквато сума е платена от ответника. По тези съображения предявеният иск за заплащане на наем за 2009 год.,доплащане на сума в размер на 10 243,38 лв.,без ДДС или 12 292,06 лв. с ДДС се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне. Съгласно чл.10.3.1 от Анекс № 3 –Договор за услуги от 25.04.2007 год. страните са се договорили наемателят да заплаща на наемодателя възнаграждение за услуги за обект „М4С” за 2009 год. в размер на 1 703,52 евро,което заплащане е следвало да бъде заплатено в срок до 01.05.2009 год.Ответникът е направил възражение,че тези услуги не са му предоставени.Доказването на този иск следва да стане от ищеца с нарочни доказателства,така както съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.Няма спор,че наетия обект се намира в комплекс от сгради „МОЛ”, за функционирането и поддържането на който са осъществени дейности свързани с почистване на общите части,охрана на обекта ,застраховки ,рекламна дейност и други услуги.Това са други услуги,извън договорения наем, по които страните са се договорили с Анекс № 3/25.04.2007 год.Въззивният съд не споделя изложеното от първата инстанция,че ищецът не е следвало да доказва предоставянето на услугите през срока на наемното правоотношение,т.к. без извършване на тези дейности МОЛ-ът не би могъл да функционира,а от събраните гласни доказателства се установявало,че е работил без прекъсване.Според въззивният съд в тежест на ищеца е било да представи писмени доказателства за извършваните услуги,за които страните са се договорили с подписания Анекс № 3.С оглед вида на анекса,който е неразделна част от договора за наем и обвързва страните за срока на наемното правоотношение, наемодателят е следвало да представи доказателства,че услугите са предоставяни.С оглед характера и вида на предоставените услуги ищецът е следвало да представи доказателства за съществуването им. Да представи договори и фактури с фирми,които извършват тези услуги,а не конкретни доказателства за платени услуги за конкретния наемател. За доказване на тези твърдения ищецът не е представил никакви доказателства,поради което предявеният иск за заплащане на Услуги за обект „М4С” за 2009 год. в размер на 1 698,46 лв. без ДДС или 2 038,15 лв. с ДДС се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне. Неоснователността на предявените искове за заплащане на наем и услуги за 2009 год. за обект „М4С” води до неоснователност и на претенцията за неустойка в размер на 3 333,76 лв. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 180 лв. По изложените съображения въззивният съд намира решението на първата инстанция за неправилно.Същото следва да бъде отменено и постановено друго, отхвърлящо исковите претенции. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ... от 11.04.2011 год. по гр.д. № ... по описа за 2010 год. на Великотърновския районен съд ,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Г. П. Г.”О. ,ЕИК – ...,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”Д.”,№ 5 представлявано от управителя Г.Б.М. против ”Т.– Г.Д.”,с БУЛСТАТ :...,със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,бул.”Б.”№ 21Б,Вх.Б,А.14,представляван от Г. Н.Д. за заплащане на сумата от 17 663,97 лв.,от която сума 12 292,06 лв. представлява остатък от незаплатена наемна цена за 2009 год. по договор за наем от 25.04.2007 год.,с включен ДДС,сумата от 2038,15 лв. остатък от незаплатена стойност на услуги за 2009 год. по договор за услуги от 25.04.2007 год.,,сумата от 3 333,76 лв. неустойка за неплатена в срок наемна цена и неплатена в срок цена на услуги като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА Г. П. Г.”О. ,ЕИК – ...,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”Д.”,№ 5 представлявано от управителя Г.Б.М. да заплати на ”Т. – Г. Д.”,с БУЛСТАТ :...,със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,бул.”Б.”№ 21Б,Вх.Б,А.14,представляван от Г.Н.Д. разноски в размер на 180 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |