№ 460
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20211100508655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20223569 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 60117/2019 г. по
описа на СРС, 27 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 37 ЗА, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА, вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. Г. Л., В. Г. Л., В. Г. Л. А., и И. Д.-Л. дължат разделно (по 4/25 за Г. Г. Л.,
7/25 за В. Г. Л., В. Г. Л. А. и И. Д.-Л.) на В. С. В. сумата от общо 3600 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение до договори за правна защита № 444742, № 444744, № 444745,
и № 444746 (общо на стойност 7000 лв.), ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. до
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 1725 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 21.03.2019 г., за които суми има издадена
на 17.07.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
26890/2019 г. по описа на СРС, 27 състав.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство В. С. В., в която се излагат съображение за
неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че е оказал правна защита и съдействие
на ответниците във връзка с изпълнително производство, но че дължимото възнаграждение
не му е заплатено. Заявява, че районният съд превратно е тълкувал фактите по делото.
Заявеното искане е обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а предявените искове –
уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили идентични отговори на въззивната жалба
от ответниците В. Г. Л. и В. Г. Л.-А.. Заявяват, че изпълнителното дело е било образувано
въз основа на фалшив документ и че голяма част от работата е била свършена от полицията,
а не от адвоката В.. Развиват доводи, че адв. В. се е държал съмнително, поради което
пълномощията му са били оттеглени. Заявяват, че претендираните суми са били заплатени в
брой. Искат от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
ответниците И. Д.-Л. и Г. Г. Л..
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка. По принцип, договорът за
поръчка е едностранен (с него довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последният правни действия). Когато е сключен с поемане на
задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Съгласно
разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на
довереника възнаграждение само ако е уговорено, но съгласно установената практика на
ВКС (решения по гр. д. № 3762/2017 г. на ІІІ г. о решение № 127/27.04.2016 г. по гр.д №
5964/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV
г. о.), това правило не важи относно възнаграждението по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, което се дължи винаги и за всяка инстанция, на
основание чл. 36, ал. 1 ЗА Същевременно няма изисквания за форма за валидност относно
сключването на договор за правна защита и съдействие. За разлика от пълномощното за
процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по
изключение – 25, ал. 1 ЗА) за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена
форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по чл. 36 ЗА (в същия смисъл
и решение № 233/17.05.2011 г. по гр.д. № 1588/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
102/16.07.2018 г. по гр.д. № 3762/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о).
В случая по делото са представени четири броя индигирани екземпляри от договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищеца и всеки един от ответниците, а именно
договор за правна защита и съдействие серия А, № 444742/01.07.2014 г., серия А, №
444744/01.07.2014 г., серия А, № 444745/01.07.2014 г., и серия А , № 444746/01.07.2014 г.
В договора за правна защита и съдействие, серия А, № 444742/01.07.2014 г., сключен
между ищеца В. и Г. Г. Л., е посочено, че същият се сключва във връзка със защита на
длъжника по изп. дело № 322/2014 г. на ЧСИ И. Ч., като е договорено възнаграждение в
размер на 1750 лв. и е направено отбелязване, че същото е платено „веднага в брой“. На
гърба на договора е отбелязано: „платени 1150 лв.“ и е положен подпис.
Съгласно приетия по делото договор за правна защита и съдействие, серия А, №
444745/17.07.2014 г., същият е сключен между ищеца и ответника И. Д.-Л., чрез Г. Г. Л. във
връзка със защита на длъжника по изп. дело 201478304001322, по описа на ЧСИ Ч.. В
договора е уговорено възнаграждение в размер на 1750 лв., като е направено отбелязване, че
сумата е платена „веднага и в брой“. На гърба на договора е отбелязано: „платени 750 лв.“ и
е положен подпис.
Видно от приетия по делото договор за правна защита и съдействие, серия А, №
444744/17.07.2014 г. ответницата В. Г. Л.-А., чрез пълномощника Г. Г. Л., е упълномощила
ищеца В. за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в защита по изп. дело
201478304001322. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 1750 лв., и и е
направено отбелязване, че сумата е платена „веднага в брой“. На гърба на договора е
отбелязано: „платени 750 лв.“ и е положен подпис.
По делото е приет и договор за правна защита и съдействие, серия А, №
444746/01.07.2014 г., сключен между В. Г. Л., чрез Г. Г. Л., с предмет: защита на длъжника
по изп. д. 201478304001322 по описа на ЧСИ И. Ч. по описа за 2014 г. В договора е
уговорено възнаграждение в размер на 1750 лв. и е отбелязано, че сумата е платена „веднага
и в брой“. На гърба на договора е отбелязано: „платени 750 лв.“ и е положен подпис.
С оглед изложеното, съдът намира, че страните по делото са били обвързани от
2
представените договори за правна защита и съдействие, по силата на които ответниците са
се съгласили ищецът-довереник да извършва за сметка на всеки един от ответниците-
доверители, правни действия, а именно – защита по изп. д. 201478304001322 по описа на
ЧСИ И. Ч. по описа за 2014 г., в качеството му на адвокат, срещу насрещното задължение на
доверителите да заплатят уговорените възнаграждения.
От ангажираните пред първа инстанция писмени доказателства – писмо, вх. №
3056/08.07.2016 г., молба, вх. № 4419/07.07.2014 г., заявление, вх. № 137965/20.11.2014 г.,
заявление, вх. № 4675/21.07.2014 г., подадени от адв. В. до ЧСИ И. Ч., се установява, че
ищецът в качеството на адвокат на ответниците е изпълнил поетите в договорите
задължения.
Основният спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивната инстанция е дали
ответниците-довереници са платили в цялост уговореното адвокатско възнаграждение, с
оглед твърденията на ищеца, че е налице частично плащане в размер на посочените на гърба
на процесните договори суми.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отбелязан в договора за
правна помощ, последният има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая, страните не спорят, че и в четирите договора за правна защита и съдействие
уговореното възнаграждение е дължимо в брой. Видно от приетите по делото преписи на
договорите за правна защита и съдействие серия А, № 444742/01.07.2014 г., серия А, №
444744/01.07.2014 г., серия А, № 444745/01.07.2014 г., и серия А , № 444746/01.07.2014 г., в
графата „платена сума“ е посочена 1750 лв.- цифром и словом, а на следващия ред „от които
в брой“ -1750 лв. Предвид това, с оглед направеното от страна на ищеца отбелязване в
графата „платена сума“ 1750 лв., настоящата инстанция приема, че процесните договори за
правна защита и съдействие следва да служат като разписка за получаване именно на
посочените като платени суми, доколкото страните не спорят относно начина, по които е
било извършено плащането. В този смисъл, направените саморъчни изявления на ищеца
представляват недвусмислено изразено от последния признание за наличието на пълно
изпълнение от страна на ответниците на задължението им за заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение, респ. признание, че ищецът е получил посочените в процесните
договори суми.
Този извод не се променя и от обстоятелството, че на гърба на договорите за правна
защита и съдействие са отбелязани като платени суми в по-малък размер от посочените в
процесните четири договора, доколкото по делото не се установява нито дали изписаните на
гърба на договорите суми представляват част от уговорените адвокатски хонорари, нито на
коя дата са платени посочените суми, както и от чие име и и в чия полза са платени същите.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са изправна страна по
процесните четири договора за защита и съдействие и са заплатили изцяло договорените във
всеки от четирите договора възнаграждение на ищеца. Следователно предявеният иск по чл.
36, ал. 1 ЗА е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20223569 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 60117/2019 г. по
описа на СРС, 27 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, право на разноски за
въззивната инстанция имат въззиваемите, които не са представили доказателства такива да
са били извършени.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 20223569 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 60117/2019 г.
по описа на СРС, 27 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4