Определение по дело №9517/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2282
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110209517
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2282
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. М.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110209517 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.244 , ал.5 и сл. от НПК.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. Р. П. от ................., с
ЕГН: ********** срещу Постановление от 26.05.2022г., с което мл.прокурор
при СРП е спрял Досъдебно Производство № 429/2022г. по описа на 02 РУ -
СДВР, пр.пр. № 11867/22г. по описа на СРП образувано за извършено
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че прокурорското постановление е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като част от отнетите вещи са били
намерени и върнати на пострадалия от установени по делото лица, което
изключва липсата на известен извършител на деянието. В заключение се моли
постановлението на прокурора.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното
производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по
чл.244, ал.5 от НПК от легитимиран субект, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При правилно установена от прокурора фактическа обстановка, която
изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция следва да се приеме, че
обжалваният акт за спиране на досъдебното производство е
1
незаконосъобразен при превратно тълкуване на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
Прокурорът е спрял досъдебното производство, позовавайки се на
процесуалната разпоредба на чл.244, ал.1 т.2 от НПК, т.е. когато
извършителят на престъплението не е бил разкрит.
Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на прокурора, тъй
като същите се намират в противоречие с част от събраните до този момент
писмени доказателства и доказателствени средства. Видно от съдържанието
на протоколите за разпит на жалбоподателя и Ц. П.а е, че безспорно част от
върнатите им вещи, са били именно онези, обект на престъпно посегателство.
С нарочни молби на двамата свидетели от до СРП (находяща се на стр.30 – 31
от ДП) същите са поискали намерените вещи да им бъдат върнати. С нарочно
постановление от 15.04.2022г. наблюдаващият прокурор е постановил
доброволно предадените от свидетеля Ц. Ц. вещи, да бъдат върнати на П.П..
Сред тях е бил и един брой малък флекс с червен на цвят корпус, черна
дръжка и кабел, бандажиран с черно тиксо около 20 см., без означения за
марка и модел и един брой дамски велосипед марка ,,..........“. По досъдебното
производство са налице данни относно лицата, от които свидетеля Цолов е
закупил въпросните вещи. Твърде превратно и безкритично са възприети
показанията на разпитаните свидетели М. В. и И. С., относно произхода на
вещите, които са били предадени и разпознати от пострадалите като техни.
По досъдебното производство е следвало да бъде направен допълнителен
разпит на двамата свидетели П.П. и Ц. П.а, които да бъдат изрично запитани
относно обстоятелството дали предадените им с постановление на прокурора
вещи са били техни, както твърдят в молбите си до него, същите били ли са
част от отнетите вещи и по какво ги разпознават, че са техни. Освен това от
протокола за доброволно предаване от 24.03.2022г., находящ се на стр.17 от
ДП се установява, че свидетелят Ц. Ц. е предал и 1 брой авторадиокасетофон
с падащ панел без горен и долен капа, без сериен номер, марка и модел.
Сходна по признаци вещ е посочена в показанията на свидетеля П.П. като
обект на кражба. Същата обаче не е била предявяване на пострадалия и не е
била предмет на произнасяне от страна на органите на досъдебното
производство. Изричното посочване, че свидетелите П.П. и Ц. П.а са
собственици на предадените им вещи и същевременно липсата на яснота
относно предадения от свидетеля Ц. радиокасетофон с категоричност биха
2
могли да оборят наведената от свидетелите М. В. и И. С. версия относно
липсата им на съпричастност към извършената кражба. Безспорното
установяване на лицата, в чието владение за последно са били въпросните
вещи, както и разпознаването им като собственост от страна на пострадалите
с категоричност подкрепят, макар и по косвен път, наличие на
извършителство на престъплението в лицето на част от разпитаните
свидетели. Видно от показанията на самите свидетели е, че В. и С. е, че
същите не конкретизират произхода на вещите, особено по отношение на
свидетеля В..
В неговите показания не се излагат твърденията, дадени от свидетеля С.,
че вещите са негови. Същият е отказал да отговаря на въпроси, които не биха
го уличили в престъпление ако бъде запитан откъде притежава предадените
на свидетеля Ц. вещи. Ето защо съдът намира, че разследването не е било
проведено обективно, всестранно и пълно, а правните изводи на прокурора
относно спирането на досъдебното производство се основат на непълнота и
превратно тълкуване на писмените доказателствени средства.Следва да бъдат
извършени допълнителни разпити на свидетелите П.П. и Ц. П.а от една
страна и М.В. и И. С. относно собствеността на намерените и доброволно
предадени вещи. Едва след подробни показания и наведени от тях версии за
произхода им, би могла да бъде извършена прецизна преценка дали част от
свидетелите са съпричастни в извършеното престъпление по силата на
косвени доказателства – наличие на кражба, предадени част от вещи,
разпознати от пострадалите или липсват достатъчно данни, уличаващи
конкретно лице в авторството на кражбата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство на посоченото
основание, е незаконосъобразно. Отсъствието на релевантни правни
съображения относно статута на придобиване на вещите от страна на
свидетелите В.и С. и приемането от прокурора, че същите очевидно са
собственост на пострадалите лица, с категоричност не подкрепят правния
извод за наличието на неразкрит извършител.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното постановление
за спиране на досъдебното производство е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
3
Воден от горното и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на мл. прокурор от 26.05.2022г. за спиране на
Досъдебно Производство № 226 ЗМК 429/2022г. по описа на 02 РУ - СДВР,
пр.пр. № 11867/22г. по описа на СРП и връща делото на прокурора със
указания за правилното прилагане на закона,
Препис от определението да се изпрати на СРП и жалбоподателя.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. Р. П. от .............. с ЕГН:
********** срещу Постановление от 26.05.2022г., с което мл.прокурор при
СРП е спрял Досъдебно Производство № 429/2022г. по описа на 02 РУ -
СДВР, пр.пр. № 11867/22г. по описа на СРП образувано за извършено
престъпление по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че прокурорското постановление е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като част от отнетите вещи са били
намерени и върнати на пострадалия от установени по делото лица, което
изключва липсата на известен извършител на деянието. В заключение се моли
постановлението на прокурора.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното
производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по
чл.244, ал.5 от НПК от легитимиран субект, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При правилно установена от прокурора фактическа обстановка, която
изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция следва да се приеме, че
обжалваният акт за спиране на досъдебното производство е
незаконосъобразен при превратно тълкуване на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
Прокурорът е спрял досъдебното производство, позовавайки се на
процесуалната разпоредба на чл.244, ал.1 т.2 от НПК, т.е. когато
извършителят на престъплението не е бил разкрит.
Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на прокурора, тъй
като същите се намират в противоречие с част от събраните до този момент
писмени доказателства и доказателствени средства. Видно от съдържанието
на протоколите за разпит на жалбоподателя и Ц. П. е, че безспорно част от
върнатите им вещи, са били именно онези, обект на престъпно посегателство.
С нарочни молби на двамата свидетели от до СРП (находяща се на стр.30 – 31
от ДП) същите са поискали намерените вещи да им бъдат върнати. С нарочно
постановление от 15.04.2022г. наблюдаващият прокурор е постановил
доброволно предадените от свидетеля Ц. Ц. вещи, да бъдат върнати на П. П..
Сред тях е бил и един брой малък флекс с червен на цвят корпус, черна
дръжка и кабел, бандажиран с черно тиксо около 20 см., без означения за
марка и модел и един брой дамски велосипед марка ,,...........“. По досъдебното
производство са налице данни относно лицата, от които свидетеля Ц. е
закупил въпросните вещи. Твърде превратно и безкритично са възприети
показанията на разпитаните свидетели М. В. и И. С., относно произхода на
вещите, които са били предадени и разпознати от пострадалите като техни.
По досъдебното производство е следвало да бъде направен допълнителен
разпит на двамата свидетели П. П. и Ц. П., които да бъдат изрично запитани
1
относно обстоятелството дали предадените им с постановление на прокурора
вещи са били техни, както твърдят в молбите си до него, същите били ли са
част от отнетите вещи и по какво ги разпознават, че са техни. Освен това от
протокола за доброволно предаване от 24.03.2022г., находящ се на стр.17 от
ДП се установява, че свидетелят Ц. Ц. е предал и 1 брой авторадиокасетофон
с падащ панел без горен и долен капа, без сериен номер, марка и модел.
Сходна по признаци вещ е посочена в показанията на свидетеля П. П. като
обект на кражба. Същата обаче не е била предявяване на пострадалия и не е
била предмет на произнасяне от страна на органите на досъдебното
производство. Изричното посочване, че свидетелите П. П. и Ц. П. са
собственици на предадените им вещи и същевременно липсата на яснота
относно предадения от свидетеля Ц. радиокасетофон с категоричност биха
могли да оборят наведената от свидетелите М. В. и И. С. версия относно
липсата им на съпричастност към извършената кражба. Безспорното
установяване на лицата, в чието владение за последно са били въпросните
вещи, както и разпознаването им като собственост от страна на пострадалите
с категоричност подкрепят, макар и по косвен път, наличие на
извършителство на престъплението в лицето на част от разпитаните
свидетели. Видно от показанията на самите свидетели е, че В. и С. е, че
същите не конкретизират произхода на вещите, особено по отношение на
свидетеля В..
В неговите показания не се излагат твърденията, дадени от свидетеля С.,
че вещите са негови. Същият е отказал да отговаря на въпроси, които не биха
го уличили в престъпление ако бъде запитан откъде притежава предадените
на свидетеля Ц. вещи. Ето защо съдът намира, че разследването не е било
проведено обективно, всестранно и пълно, а правните изводи на прокурора
относно спирането на досъдебното производство се основат на непълнота и
превратно тълкуване на писмените доказателствени средства.Следва да бъдат
извършени допълнителни разпити на свидетелите П. П. и Ц. П. от една страна
и М. В. и И. С. относно собствеността на намерените и доброволно предадени
вещи. Едва след подробни показания и наведени от тях версии за произхода
им, би могла да бъде извършена прецизна преценка дали част от свидетелите
са съпричастни в извършеното престъпление по силата на косвени
доказателства – наличие на кражба, предадени част от вещи, разпознати от
пострадалите или липсват достатъчно данни, уличаващи конкретно лице в
авторството на кражбата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство на посоченото
основание, е незаконосъобразно. Отсъствието на релевантни правни
съображения относно статута на придобиване на вещите от страна на
свидетелите В. и С. и приемането от прокурора, че същите очевидно са
собственост на пострадалите лица, с категоричност не подкрепят правния
извод за наличието на неразкрит извършител.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното постановление
2
за спиране на досъдебното производство е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
3