О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №271/14.2.2022г.
гр.Пазарджик,
14.02.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД , дванадесети състав,
в закрито заседание на четиринадесети февруари,
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
НИКОЛИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдия Попова,
ч.к.а. дело № 111 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е е по реда на чл. с чл. 229 АПК във връзка с чл. 248 от ГПК, във връзка с чл.
144 АПК.
Образувано
е по частна касационна жалба, подадена от ст.юрисконсулт
М. Й. Ш. в качеството й на
процесуален представител на Дирекция „ Инспекция по труда „ – Пазарджик , със
съдебен адрес ***, л. „Е. Й. „ № ., ет… против определение № 493/07.12.2021 г.
по АНД № 1356/2021 г. по описа на РС – Пазарджик, с
което е оставено
без уважение искането на ДИТ гр. Пазарджик чрез пълномощник юрисконсулт
М. Ш. за изменение на протоколно
определение от 01.11.2021 г. постановено по същото дело – в частта за
разноските. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
тъй като съдът не съобразил, че не е бил сезиран с жалба от изпратената от ДИТ
преписка и незаконосъобразно не прекратил делото още на етапа на изследване на
неговата допустимост , вместо което го внесъл в открито съдебно заседание.
Поддържа се , че това станало причина за присъждане на разноски в полза на ГИТ
, без ДИТ да е дала повод за образуване на това производство. Поддържа се също
така, че не е направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат, тъй като поначало искането до съда било изобщо да не
се присъждат разноски. Моли се съда обжалвани съдебен акт да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В срока по чл. 248 ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по частната касационна жалба, в който се поддържа становище, че
жалбата е изцяло неоснователна. Твърди се , че конституираният в
първоинстанционното производство не бил дал повод за завеждане на делото , но е
ангажирал адвокат за своето процесуално представителство , поради което
законосъобразно районният съд е присъдил разноски в негова полза. Претендират
се разноски и в настоящото производство , като се представят и доказателства-
пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Подадената частна касационна жалба е в
предвидения от закона срок и от лице с правен интерес да обжалва , поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество , същата е неоснователна.
Производството
по делото е образувано по преписка изпратена от ДИТ в Районен съд Пазарджик ,
по която е образувано НД № 156 / 2021 г. по описа на ПРС и делото е било насрочено за разглеждане в
отрито съдебно заседание. При провеждането на същото, в присъствието на
надлежно упълномощени представители на страните , след изслушване на техните
становища , съдът се е произнесъл по
допустимостта на производството и го е прекратил, като е приел , че
ответникът погрешно е изпратил преписка, без по процесното наказателно
постановление да е постъпила жалба. Освен това със същото определение е осъдил ГИТ – София на основание
параграф 1 от ДР на АПК да заплати на С.М.С.
ЕГН ********** от с. Ковачево
разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв.
Недоволен
от определението в частта за разноските , ответникът е подал частна жалба ,
която съдът е приел и разгледал като искане по чл. 248 ал.1 ГПК за изменение на
определението в частта за разноските , но е постановил, че това искане е
неоснователно.
Оспореното
определение постановено от районния съд по реда на чл. 248 ГПК е правилно и
законосъобразно. На първо място , неоснователни са поддържаните от касатора
доводи, че процесуалното поведение на съда е станало причина за образуване на
делото и за внасянето за разглеждане в отрито съдебно заседание, което е
породило необходимост от разноски за конституираното като жалбоподател лице.
Съдът е длъжен при сезирането му по съответния ред / в случая със служебно
изпратена от ДИТ -Пазарджик преписка с подадена жалба/ – да образува
съответното административно- наказателно дело. Доколко жалбата касае същата
преписка и дали с тази жалба се обжалва НП , издадено от ДИТ е въпрос на
преценка по редовност , която съдът извършва обичайно преди насрочване на делото
в открито съдебно заседание. По негова
преценка обаче – а не по негово процесуално задължение – в случай, че прецени
необходимостта да изсуша лично страните , респективно – техните процесуални
представители , съдът може да внесе делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. В настоящия случай, процесуалните действия са проведени от съда
именно по този ред. Но това дали делото е прекратено в открито или в закрито
съдебно заседание е без каквото и да било правно значение, защото съдът би
дължал произнасяне относно сторените от страните разноски, дори ако
прекратяването е станало в закрито заседание. Дори в този случай всяка една от
страните , може да иска допълване на
определението за прекратяване, с произнасяне за присъждане на разноски.
Правилно е решението на районния съд и относно присъждането на такива в полза
на конституираното като жалбоподател лице. Безспорно същото лице не е дало какъвто и да
било повод за завеждането на делото, а именно изпращането на преписката на ДИТ
в съда без надлежно сезиране е станало причина , това лице да ангажира
адвокат за процесуално представителство, във връзка с
което е сторило разноски , които му се дължат. Искането е направено
своевременно и е било подкрепено с
нужните доказателства, поради което правилно и законосъобразно е било уважено
от съда. В същото съдебно заседание, процесуалният представител на ответния
орган не е направил възражение за прекомерност. Независимо дали е застъпвал
тезата, че такива разноски изобщо не се дължат , същият е имал процесуалната
възможност да направи и възражение за прекомерност, от която процесуална
възможност безспорно не се е възползвал.
Текстът на чл. 78, ал.5 от ГПК дава възможност на съда, ако намери
заплатеното възнаграждение за прекомерно, да присъди по нисък размер от
заплатения. За да възникне обаче тази правна възможност, conditio sine qua non
е другата страна да е сезирала съда с възражение за прекомерност и искане за
намаляване на заплатения хонорар. Срокът за това сезиране е преди приключване
на съдебното дирене, а в настоящия случай – преди постановяване на
прекратителното определение, с което са и присъдени оспорените разноски.
Възражение за прекомерност липсва.
Съобразявайки
се с изложеното, настоящият състав намира, че жалбата против постановеното от ПРС
определение по реда на чл. 248 ал.1 ГПК по АНД № 1356/2021 г. по описа на същия
съд – е неоснователна и същата ще следва да бъде оставена без уважение.
С оглед
направените искания от ответната страна по частната касационна жалба посредством подадения по делото писмен
отговор и представените писмени доказателства / адвокатско пълномощно и договор
за правна защита и съдействие с доказателства за заплатен адвокатски хонорар /,
на последната се дължи присъждане на разноски за настоящото производство в
размер от по 200,00 лева .
Ето защо и на основание чл.236, във вр. с чл.221, ал.2
от АПК, ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА определение
№ 493/07.12.2021 г. по АНД № 1356/2021 г.
по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено
без уважение искането на ДИТ гр. Пазарджик чрез пълномощник юрисконсулт
М. Ш.. за изменение на протоколно
определение от 01.11.2021 г. постановено по същото дело – в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Главна инспекция по труда гр. София да заплати на С.. М.С.
ЕГН ********** *** разноски в настоящото производство в размер на 200,00 лв. за
заплатен адвокатски хонорар.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/