№ 38
гр. Кюстендил, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500364 по описа за 2021 година
СТ. ГР. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.В. от
АК – Кюстендил обжалва Решение № 260222/21.05.2021 г., допълнено с Определение
№ 260531/11.06.2021 г. и поправено с Определение № 260604/23.07.2021 г.,
постановени от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1500/2020 г. по описа на същия съд,
с което е признато за установено по отношение на въззивника, че Н. ИВ. Й. и СТ. ИВ.
Г. са собственици на по 1/8 ид.ч., А.С. С. и Д. Б. СК. са собственици на по 1/48 ид.ч., Д.
М. СК. е собственик на 1/24 ид. ч. от следните земеделски имоти: 1/ имот № 106007 по
картата на възстановената собственост с площ 1.000 дка, представляващ иглолистна
гора в м. „Орляка“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 106008; 000899;
106006; 000899; 2/ имот 009218 по картата на възстановената собственост с площ
0.361 дка, представляващ полска култура в м. „Средните“, в землището на с. Ресилово,
при съседи: имоти 009186; 009167; 009175; 009185; 009189; 3/ имот 017068 по картата
на възстановената собственост с площ 0.549 дка, представляващ полска култура в м.
„Долия“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 017068; 017066; 000052;
017067; 4/ имот 022020 по картата на възстановената собственост с площ 0.802 дка,
представляващ полска култура в м. „Аджибримица“, в землището на с. Ресилово, при
съседи: имоти 022128; 022021; 022118; 022142; 022019; 5/ имот 026250 по картата на
възстановената собственост с площ 1.261 дка, представляващ полска култура в м. „Над
селото“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 026027; 000044; 026083;
026081; 6/ имот 027029 по картата на възстановената собственост с площ 0.778 дка,
представляващ полска култура в м. „Над селото“, в землището на с. Ресилово, при
съседи: имоти 027031; 027050; 027028; 027027; 7/ имот 027031 по картата на
възстановената собственост с площ 2.993 дка, представляващ полска култура в м. „Над
селото“, в землището на с. Ресилово, при съседи: 027032; 027048; 027029; 027026;
027025; 027024; 027023 027022; 027021; 027030; 8/ имот 007373 по картата на
1
възстановената собственост с площ 4.800 дка, представляващ нива в м. „Грамадата“, в
землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 007363; 007083; 007084; 007105; 00731; 9/
имот 016147 по картата на възстановената собственост с площ 4.000 дка,
представляващ нива в м. „Зад ридо“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти
016101; 016034; 016042; 016043; 016106; 10/ имот 026283 по картата на възстановената
собственост с площ 1.781 дка, представляващ полска култура в м. „Комино“, в
землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 026123; 026282; 038006; 026230.
Първоинстанционният съд е отменил до ½ ид.ч. от имотите, описани в нот. акт № 33, т.
ІІ, д. 165/16 на нотариус С., нот. акт. № 170, т. І, д. 103/2012 на нотариус С. М. и нот.
акт № 38, т. ІІ, д. 167/16 на нотариус С..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е постановено в
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се твърди, че е доказано възражението на въззивника за придобивна давност
на процесните имоти след като владението му е продължило явно, с намерение за
своене и неоспорвано продължило около 29 г. Отделно от това заявява, че липсват
доказателства по делото за периода от 1992 г. до предявяването на иска направилият
отказ от наследство И. Й., респ. наследниците му, да са оспорили правото на
собственост на ответника, нито пък наследниците са предприели действия по приемане
на новооткритото наследство, предвид което твърди тяхната дезинтересованост от
процесните имоти, респ. имотите били придобити по давност от ответника.
Въззивникът счита, че съдът недопустимо се е произнесъл по непредявен иск като е
присъдил в полза на ищците част, равняваща се на ½ ид.ч. от процесните имоти, а с
и.м. се претендирала общо 1/3 ид.ч. от същите. Прави се оплакване срещу решението в
частта за разноските, с което районният съд немотивирано е присъдил в полза на
ищците разноски в пълен размер, независимо от направеното от страна на ответника
възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде
отхърлен. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни Н.Й., С.Г., А. С., Д.С. и Д.С. чрез пълномощника адв. М.О. от АК –
Кюстендил, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
депозираната въззивна жалба.
С въззивна частна жалба с вх. № 266534/23.06.2021 г. СТ. ГР. Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. С.В. от АК – Кюстендил,
обжалва Определение № 260531/11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1500/2020 г. по
описа на ДнРСв частта, в която са отменени до ½ ид.ч. от имотите, описани в нот. акт
№ 33, т. ІІ, д. 165/16 на нотариус С., нот. акт. № 170, т. І, д. 103/2012 на нотариус С. М.
и нот. акт № 38, т. ІІ, д. 167/16 на нотариус С.. Твърди, че обжалваното определение е
недопустимо, тъй като съдът присъждайки ½ ид.ч. от процесните имоти и
несъобразявайки, че претенцията на ищците е за 1/3 ид. ч. от същите, се бил
произнесъл по непредявен иск. Иска се отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт.
В законоустановения срок е постъпил отговор по частната жалба от насрещните
страни чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. М.О. от АК –
Кюстендил, в който се изразява съгласие с твърдението на въззивника/частен
жалбоподател, че сборът от идеалните части на ищците е 1/3 ид. ч. от процесните
имоти, а не ½ идеална част, с оглед на което отмяната на нотариалните актове следва
да бъде за такава част.
Въззивната и частната жалби, като подадени в законоустановения срок, отговаря
2
на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, депозирани са от лице, имащо право и интерес
от обжалване и срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Районен съд е изградил правните си изводи въз основа на следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за наследници изх.№ Р-У-07-46/02.03.2016 год.,
издадено от кмета на с. Ресилово, общ. Сапарева баня е, че страните по делото са
наследници по закон на Г. К. Й., починал на 09.07.1967 год. ответникът С.Й. е негов
син, а ищците Н.Й., С.Г., А. С. Д.С. и Д.С. са наследници на починалия му син И. Г. Й.
/поч. на 16.11.1998 г./.
Видно от представеното удостоверение № 353/25.04.1979 г., издадено от
Станкедимитровския районен съд е, че наследодателят на ищците И. Г. Й. е направил
отказ от наследството на Г. К. Й., който е вписан в специалната книга на съда за
отказите от наследство под № 43/25.04.2979 г.
С решение № 03/31.07.2008 г. на ОСЗГ гр. Сапарева баня е възстановено правото
на собственост на наследниците на Г. К. Й. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива от 1.781 дка, шеста категория, м. „Комино”, имот №
026283.
С решение № 03/04.09.1995 г. на ОСЗГ гр. Сапарева баня е възстановено правото
на собственост на наследниците на Г. К. Й. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху полска култура от 0.361 дка, шеста категория, м. „Средните”,
имот № 009218, полска култура от 0.549 дка, шеста категория, м. „Долиня”, имот №
017068, полска култура от 0.802 дка, шеста категория, м. „Аджибримица”, имот №
022020, полска култура от 1.261 дка, шеста категория, м. „Над селото”, имот № 026071,
полска култура от 0.778 дка, шеста категория, м. „Над селото”, имот № 027029, полска
култура от 2.993 дка, шеста категория, м. „Над селото”, имот № 027031.
С нотариален акт №10, т.I, рег. № 0174, дело №9 от 2012 г. СТ. ГР. Й. е признат
за собственик на поземлен имот с кадастрален № 027029, находящ се в местността
„Над селото” по картата на землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня с площ 0.778
дка на основание възстановена собственост по ЗСПЗЗ, правоприемство по наследство и
давностно владение.
С нотариален акт №59, т.I, рег. № 397, дело №48 от 2016 г. СТ. ГР. Й. на
основание наследство е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот- полска
култура с кадастрален № 009218, находящ се в местността „Средните” по картата на
землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, с площ от 0.361 дка, на неурегулиран
поземлен имот- полска култура с кадастрален № 017068, находящ се в местността
„Долиня” с по картата на землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня с площ 0.549
дка, на неурегулирен поземлен имот- полска култура с кадастрален № 022020, находящ
се в местността „Аджибримица” по картата на землището на с. Ресилово, общ.
Сапарева баня, с площ 0.802 дка, на неурегулиран поземлен имот- полска култура с
кадастрален № 026250, находящ се в местността „Над селото” по картата на землището
на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, с площ от 1.261 дка, на неурегулиран поземлен
имот- полска култура с кадастрален № 027031, находящ се в местността „Над селото”
по картата на землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, с площ от 2.993 дка
С решение № 03/22.07.2008 г. на ОСЗГ гр. Сапарева баня е възстановено правото
на собственост на наследниците на Г. К. Й. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива от 4.800 дка, пета категория, м. „Грамадата”, имот №
3
007373 и нива от 4.000 дка, шеста категория, в м. „Зад Ридо”, имот № 016147.
С нотариален акт №58, т.I, рег. № 392, дело №47 от 2016 г. СТ. ГР. Й. на
основание наследство е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот- нива,
имот № 007373, находящ се в местността „Грамада” по картата на землището на с.
Ресилово, общ. Сапарева баня, с площ от 4.800 дка, неурегулиран поземлен имот- нива,
имот № 016147, находящ се в местността „Зад Ридо” с площ 4.00 дка и неурегулирен
поземлен имот- нива, имот № 02283, находящ се в местността „Комино” по картата на
землището на с. Ресилово, общ. Сапарева с площ 1 781 дка.
Във връзка с направеното в отговора възражение на ответника за придобИ.е на
процесните имоти на основание давностно владение по делото са разпитани свидетели.
В показанията си свид. Д.Т., дъщеря на ищцата Н.Й., твърди, че ответникът не
обработва имотите, не знае дали ги е отдавал под аренда.
Свид. Д. Й. сочи, че освен ответника не е виждал друг в имотите- той ги
обработва, засадил ги е с дръвчета. Твърди, че заедно са правили вада за полИ.е.
Предполага, че той ги отдава под аренда. Според свидетеля другите наследници не са
имали претенции за имотите.
Пред окръжен съд са разпитани свидетелите В.Г. и Х.С.. Първата свидетелка
твърди, че ответникът има имот, който се намира по пътя за Ресиловския манастир,
който е облагородил-насадил е дръвчета, лозя, поставил е бунгало. Сочи, че с
ответника е сключвала договори за отдаване под аренда и не знае някой друг да е имал
претенции към имотите.
Свид. Х.С. твърди, че от 01.09.1992 г. е работела в ПК, че документите са били
подадени от майката на Н.- Н. Й.. Заявява, че знае имотите на Й.и и посочва тяхното
местоположение. Според свидетелката С. си е сложил бунгало на място, което е
собственост на негов братовчед.
При така установената фактическа обстановка, районен съд е уважил иска,
приемайки, че ответникът като наследник на общия наследодател Г. Й. владее
собствените си части от имотите и държи частите на останалите наследници, както и че
възстановените имоти са новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, поради
което направеният отказ от наследство от И. Й. няма действие.
От така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображения:
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването или
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. В случая ищците имат
правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесните имоти.
С ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК е обобщена
съдебната практика и са дадени разяснения по въпросите за доказателствената сила на
констативните нотариални актове за право на собственост върху недвижим имот,
издадени по реда на чл. 587 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността правото на собственост, както и за разпределението на
доказателствената тежест в процеса. С посоченото тълкувателно решение е прието, че
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. За да отпадне легитимиращото действие
на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
4
собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с
документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, т.е. да опровергае констатациите в констативния нотариален акт за
собственост. Тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право
се носи от оспорващата страна, когато тя не разполага с документ за собственост за
същото право. В случая по делото се установява, че ищците нямат документ за
собственост за процесния имот, а ответникът се е снабдил с констативни нотариални
актове за собственост. Имайки предвид доказателствата по делото съдът счита, че
ищците са оспорили констатациите в нотариалния акт.
Съдът счита, че имотите принадлежат на всички наследници на Г. К. Й., починал
1967 г. Направеният отказ от наследство през 1979 г. от наследодателя на ищците И. Г.
Й. не е произвел действие. Съгласно нормата на чл. 91а от ЗН при наследство, в което
влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски
стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след
одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на
тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
В съдебната практика- Решение № 416 от 26.07.04 г. по гр. д. 844/03 г. на I ГО,
Решение № 468 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2010 г., I г. о., ГК се приема,
че за да бъде отречено действието на отказ от наследство на основание чл.91а от ЗН,
следва той да е направен след обобществяването на имота и преди възстановяването
му по реда на ЗСПЗЗ. В настоящия случай отказът на наследодателя на ищците И. Г. Й.
е направен на 25.04.1979 г., т.е. след включването на земеделските земи в ТКЗС и
преди възстановяване на правото на собственост върху същите, тъй като видно по
приложените по делото влезли в сила Решение № Р03Г/11.07.2000 г. и Решение №
03/04.09.1995 г. правото на собственост на наследниците на Г. Й. е възстановено,
съответно 2000 г. и 1995 г. Следователно отказът няма действие по отношение на
ищците. Процесните земеделски земи представляват новооткрито наследство по
смисъла на закона и като такова са собственост на всички наследници на Г. К. Й., а не
само на ответника СТ. ГР. Й., който през 2012 г. и 2016 г. се е снабдил с констативни
нотариални актове на основание наследство.
Неоснователно е и възражението, че С.Й. е придобил процесните земеделски
имоти по давност.
По делото няма спор, че процесните имоти са принадлежали на общия им
наследодател Г. К. Й.. Ищците са обосновали правото си на собственост на основание
наследяване, а ответникът обосновава собствеността си с придобИ.ето им по
наследство и давностно владение.
В съдебната практика се приема, че при наследяване съсобственикът,
упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална
част и държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка владелецът да
промени намерението и да започне да владее и чуждата част като своя. В този случай
владеещият съсобственик следва да докаже, както че ползва имота, така и че е
5
променил намерението си и владее частите на другите съсобственици по явен и
несъмнен начин като свой и с фактическите си действия отрича правата им върху
имота. В настоящия случай съдът намира, че по делото тези предпоставки не са
доказани. От събраните по делото гласни доказателства не се установява не само,
ответникът С.Й. да е променил намерението си да свои имота като свой по отношение
частите на ищците, но изобщо да е осъществявал фактическа власт върху процесните
имоти. Свидетелката Д.Т. твърди, че С. не обработва имотите. Свид. Д. Й. сочи, че С.
ползва имотите откакто са раздадени, но не посочва нито къде се намират те, нито как
ги обработва. Не знае дали отдава под аренда някои от тях, както и по какъв начин ги
стопанисва. Единствено твърди, че са правили вада за полИ.е за имотите им, находящи
се в м. „Над селото“. Свид. В.Г. сочи, че обработва два от имотите- намиращи се в. м.
„Грамадата“ и м. „Зад ридо“, като е сключила договор за аренда със С.Й.. Тя обаче не
знае всичките му имоти. Свид. Х.С., която твърди, че знае имотите на Й.и, посочва, че
имотите в м. „Зад ридо“ и м. „Грамадата се обработват от Г., а другите имоти не се
обработват от никого. От съвкупната преценка на свидетелските показания не може да
се достигне до категоричния извод, че ответникът необезпокоявано е упражнявал
фактическа власт върху процесните имоти в определения от закона срок.
Горното обосновава извода, че решението на районен съд е правилно ще се
потвърди в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Неправилно е решение в частта, в която на основание чл.537, ал.2 от ГПК са
отменени на нотариален акт №10, т.I, рег. № 0174, дело №9 от 2012 г., нотариален акт
№59, т.I, рег. № 397, дело №48 от 2016 г. и нотариален акт №58, т.I, рег. № 392, дело
№47 от 2016 г. за разликата над 1/3 ид.ч. до ½ ид.ч., тъй като правата на ищците са
съсобственици са общо 1/3 ид.ч. от процесните имоти. В тази част решението ще се
отмени.
Съдът счита, че решението е правилно и в частта, в която е присъдена на ищците
сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение, доколкото посочения размер е минималния
размер съгласно чл.7, ал.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 за минималните адвокатски
възнаграждения.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемите се дължат
направените пред окръжен съд разноски, които са в размер на 400 лв.и представляват
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260222/21.05.2021 г., допълнено с Определение
№ 260531/11.06.2021 г. и поправено с Определение № 260604/23.07.2021 г.,
постановени от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1500/2020 г. по описа на същия съд,
с което е признато за установено по отношение на СТ. ГР. Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, че Н. ИВ. Й., ЕГН ********** и СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** са
собственици на по 1/8 ид.ч., А.С. С., ЕГН ********** и Д. Б. СК., ЕГН ********** са
собственици на по 1/48 ид.ч., Д. М. СК., ЕГН ********** е собственик на 1/24 ид. ч. от
6
следните земеделски имоти: 1/ имот № 106007 по картата на възстановената
собственост с площ 1.000 дка, представляващ иглолистна гора в м. „Орляка“, в
землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 106008; 000899; 106006; 000899; 2/ имот
009218 по картата на възстановената собственост с площ 0.361 дка, представляващ
полска култура в м. „Средните“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти
009186; 009167; 009175; 009185; 009189; 3/ имот 017068 по картата на възстановената
собственост с площ 0.549 дка, представляващ полска култура в м. „Долия“, в
землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 017068; 017066; 000052; 017067; 4/ имот
022020 по картата на възстановената собственост с площ 0.802 дка, представляващ
полска култура в м. „Аджибримица“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти
022128; 022021; 022118; 022142; 022019; 5/ имот 026250 по картата на възстановената
собственост с площ 1.261 дка, представляващ полска култура в м. „Над селото“, в
землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 026027; 000044; 026083; 026081; 6/ имот
027029 по картата на възстановената собственост с площ 0.778 дка, представляващ
полска култура в м. „Над селото“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти
027031; 027050; 027028; 027027; 7/ имот 027031 по картата на възстановената
собственост с площ 2.993 дка, представляващ полска култура в м. „Над селото“, в
землището на с. Ресилово, при съседи: 027032; 027048; 027029; 027026; 027025;
027024; 027023 027022; 027021; 027030; 8/ имот 007373 по картата на възстановената
собственост с площ 4.800 дка, представляващ нива в м. „Грамадата“, в землището на с.
Ресилово, при съседи: имоти 007363; 007083; 007084; 007105; 00731; 9/ имот 016147 по
картата на възстановената собственост с площ 4.000 дка, представляващ нива в м. „Зад
ридо“, в землището на с. Ресилово, при съседи: имоти 016101; 016034; 016042; 016043;
016106; 10/ имот 026283 по картата на възстановената собственост с площ 1.781 дка,
представляващ полска култура в м. „Комино“, в землището на с. Ресилово, при съседи:
имоти 026123; 026282; 038006; 026230 на основание наследство от общият им
наследодател Г. К. Й., починал на 09.07.1967 г., както СТ. ГР. Й., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Н. ИВ. Й., ЕГН **********, СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, А.С. С.,
ЕГН **********, Д. Б. СК., ЕГН ********** и Д. М. СК., ЕГН ********** сумата
822.50 лв. деловодни разноски.
ОТМЕНЯ нотариален акт №10, т.I, рег. № 0174, дело №9 от 2012 г., нотариален
акт №59, т.I, рег. № 397, дело №48 от 2016 г. и нотариален акт №58, т.I, рег. № 392,
дело №47 от 2016 г. за разликите над 1/3 ид.ч. до ½ ид.ч.
ОСЪЖДА, СТ. ГР. Й., ЕГН ********** да заплати на Н. ИВ. Й., ЕГН
**********, СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, А.С. С., ЕГН **********, Д. Б. СК., ЕГН
********** и Д. М. СК., ЕГН ********** сумата 400 лв. деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7