О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Пазарджик, 11.09.2020 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. Чардаков
Като
разгледа гр. дело №1816/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Произнасянето е по чл.389 ГПК.
Ищецът Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***
е предявил против децата си Н.Д.Д. с ЕГН ********** и Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***
субективно кумулативно съединени искове по чл.439 ГПК, с които оспорва
изпълнението по изп. д. №16/2020г. по описа на СИС при РС – Пазарджик,
предприето въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2020г., издаден по гр.д.
№2535/2017г. на РС-Пазарджик и изпълнител лист от 07.02.2020г., издаден по
гр.д. №3127/2018г. на РС – Пазарджик, за
заплащане на сумата 2090лв. – присъдена в полза на ответниците издръжка по
чл.143 СК за периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г., поради изпълнение на
задължението, настъпило след издаване на изпълнителните основания.
С допълнителна молба от
10.09.2020г. ищецът е поискал от съда до допусне обезпечение на исковете чрез
спиране на изпълнението по изп. д. №16/2020г. по описа на СИС при РС –
Пазарджик, по което предстои публична продан на негов жилищен имот в
с.Калугерово, обл.Пазарджик и на две моторни преводни средства. Обезпечението е
поискано при условията на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, тъй като според ищеца искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства. При условията на евентуалност
ищецът е заявил готовност да представи гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Съдът, след анализ на твърденията
в исковата молбата и молбата за обезпечение на иска и въз основа на писмените
доказателства по делото прие следното:
Молбата за обезпечение на
предявените искове e от компетентността на Районен съд – гр.Пазарджик, пред
когото е висящо делото за разглеждане на исковете, чието обезпечение се търси.
Същата е процесуално допустима, тъй като изхожда от ищеца и е подадена в срока
по чл.389 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Задължението на родителите да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца е от изключителен интерес за
децата, поради което в законодателството са създадени редица мерки, гарантиращи
изпълнението на това задължение, в т.ч. и заплащането на тази издръжка от
държавата, ако в рамките на изпълнителното производство се установи, че родителят,
който я дължи, е неплатежоспособен – чл.152, ал.1 и 2 СК. Основание за подобен
извод дават разпоредбите на чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД – относно предпочтителното
удовлетворение на вземането за издръжка; чл.143, ал.2 СК – относно дължимостта
на издръжката независимо от работоспособността и имущественото състояние на
родителя; чл.147 СК – относно нищожността на отказа от издръжка; чл.148 СК –
относно забраната да се прихваща срещу задължение за даване на издръжка; чл.392 ГПК – относно облекчения ред за обезпечение на иск за издръжка; чл.242 ГПК –
относно предварителното изпълнение на решението за издръжка.
Особено изразено предпочитание на
вземането за издръжка е дадено с разпоредбите на чл.243, ал.1 ГПК – относно
възможността да се допусне предварително изпълнение на решението, дори ако
вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда
или вреда, която не подлежи на точна парична оценка; чл.446, ал.3 и чл.446а,
ал.2 и 3 ГПК – относно отпадането на забраната за принудително изпълнение върху
несеквестируемия доход, както и чл.432, ал.2 ГПК – относно възможността да се
правят удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, дори при спряно
изпълнение и чл.433, ал.1, т.8 ГПК – относно забраната да се прекрати поради
перемпция изпълнението за издръжка.
Тази последователност на
законодателството в защита на вземането за издръжка налага извода, че
изпълнението на задължението за издръжка може да бъде спряно само в
изключителни случаи, като преценката за изключителност на случая следва да се
прави не с оглед интересите на длъжника и опасността за него да настъпят
непоправими вреди - аргумент от чл.243, ал.2 ГПК, а главно с оглед интересите
на детето.
Въз основа на писмените
доказателства по делото /други все още не са събрани/ не може да се направи
обоснован извод, че предприетото срещу ищеца изпълнение на задължението за
издръжка застрашава интересите на децата, на които се дължи издръжката. Дори да
се приеме за установено твърдението на ищеца, че едното дете живее в имота,
върху който е насочено изпълнението, каквито доказателства няма по делото, то
това не е единственото му жилище. При преценката дали детето да притежава
повече от едно жилища или да получава издръжка от родителите си следва да се
даде предпочитание на издръжката, тъй като от нея непосредствено зависи
оцеляването на детето – прехрана, облекло, отопление, образование,
здравеопазване и т.н.
Отделно от това следва да се
държи сметка и за интересите на втория ответник, за когото ищецът не твърди да
живее в имота, предмет на изпълнението, а това изпълнение гарантира и неговата
издръжка.
При тези обстоятелства съдът
намира, че независимо дали исковете са подкрепени с убедителни доказателства
или не, както и въпреки готовността на ищеца да представи гаранция по чл.180 и
чл.181 ЗЗД, исканото обезпечение не може да се допусне, той като по отношение
на ищеца не е налице призната от закона обезпечителна нужда – съгласно чл.243,
ал.1 ГПК, срещу него може да се води принудително изпълнение на задължението за
издръжка, дори ако вследствие на изпълнението за него може да настъпи
непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка.
Допълнителен аргумент за
недопустимост на исканото спиране на изпълнението е и фактът, че по същото
изпълнение се събира дължимата от ищеца издръжка извън периода, за който са
предявени исковете по чл.439 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на ищеца Д.Н.Д. с ЕГН **********
*** за обезпечение на предявените от него срещу децата му Н.Д.Д. с ЕГН **********
и Х.Д.Д. с ЕГН ********** *** субективно кумулативно съединени искове по чл.439 ГПК, с които оспорва изпълнението по изп. д. №16/2020г. по описа на СИС при РС
– Пазарджик, за заплащане на сумата 2090лв. – присъдена в полза на ответниците
издръжка по чл.143 СК за периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г., поради
изпълнение на задължението, настъпило след издаване на изпълнителните основания
и ОТКАЗВА да спре изпълнението по
изп. д. №16/2020г. по описа на СИС при РС – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Пазарджик в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: