Р
Е Ш Е Н И Е
№ 384 12.04.2023г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1672
по описа за 2022г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от
КСО.
Образувано е по жалба
от Л.Г.М.,
с адрес: ***, против Решение, изх. № 1012-02-281#4
от 15.09.2022г., на Директора
на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила
разпореждане № 4 от 09.08.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, с
което на основание чл.68, ал.3 от КСО на жалбоподателя е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
С направеното уточнение на оспорването и в съдебно
заседание на 09.11.2022г. жалбоподателят заявява, че оспорва констатацията на
органите на пенсионното осигуряване относно признатата категория на трудовия
стаж за упоменатия период, като според оспорващият тази категория следва да
бъде втора, а не трета, както е определена с оспоре-ното
решение на ответния орган и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с
пълномощник, като поддържа жалбата и се иска отмяна на оспореното
решение на горестоящия административен орган и потвърденото с него разпореждане, като се дадат
указания на пенсионните органи за промяна в отразената категория и стажът да
бъде признат за такъв от втора категория.
Ангажират се писмени доказателства.
Ответникът – Директорът на ТП НОИ – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, представя административната
преписка, като изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че и от ангажираните в
съдебното производство доказателства не може да се установи по безспорен начин,
че обектите, на които жалбоподателят е работил са строителни, поради което не е
налице основание за определяне на по-висока категория за стажа му в Държавата
Кувейт в процесния период.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе
предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законния срок от надлежна страна, против подлежащ на оспорване пред съда административен
акт, с който се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на
жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от неговото обжалване и е
изчерпан реда за обжалване по административен ред. Следователно, са налице
кумулатив-но изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По фактите:
Страните не спорят, че на 15.04.2022г. г-н М. е подал искане
до НОИ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е
безспорно и обстоятелството, че същият е придобил право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО и такава му е
отпусната, считано от 15.04.2022г. /л.17 и сл. от делото/. Няма спор относно
обстоятелството, че към датата на подаденото искане Л.М. е навършил 71 години и
8 месеца, респективно е натрупал изискуемия стаж.
С Разпореждане № 4 от 09.08.2022г. на жалбоподателя е признат
осигурителен стаж от втора категория в
размер на 1г., 3 м. и 18д., а от трета категория- 17г, 4м. и 2д. На основание
чл.104 от КСО общият стаж превърнат към трета категория труд възлиза на 18
години, 11 месеца и 17 дни.
По административен ред е оспорено разпореждането на
ръководи-теля на ПО и горестоящият орган постановява решение от 15.09.2022г., което
е предмет на оспорване по настоящото дело.
Съгласно решението на ответника, спорът и пред този
орган, както и в хода на съдебното производство, се изразява в противоречивите
тези на двете страни относно категорията труд, която следва да бъде определена
за периодите, както следва:
-от 05.08.1982г. до 22.03.1984г.;
- от 05.11.1992г. до 01.03.1993г.;
-от 11.03.1989г. до 19.01.1991г.
Според тезата на ответния орган, по отношение на първия
период, в хода на административното производство е взето предвид удостоверение,
обр.УП-30, изх.№ 13/ 24.12.1985г., издадено от ИСО „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ“, в което
предприятие Л.Г.М. заемал длъжност началник на производствено-технически отдел
/ПТО/.
За вторият период, стажът е удостоверен съгласно УП-3,
изх.№ 9 от 23.06.2022г. на Министерството на транспорта и съобщенията, като
през периода Л.М. е заемал длъжност началник група обекти- обект Кувейт.
По отношение на третият период е ценено удостовереното от
УП-30, изх.№ 1393 от 09.12.1993г. и обр. УП-2, изх.№ В031 от 26.07.2022г.,
според което г-н М. е заемал длъжността представител.
Пенсионните органи са констатирали, че в нито един от
посочените образци, удостоверяващи стаж в конкретен период от време
осигурителят не е предложил по условията на коя категория труд е положил
осигурителния стаж Л.М..
Според описаното и в решението на ответника липсват годни
писмени доказателства, за да се направи извод /заключение/, че трудът е полаган
при тежки или вредни условия.
Изискани са данни от дружеството „Телекомплект“ АД за
издаване на удостоверение относно цитираните периоди и категорията труд, към
която следва да бъде отнесен този осигурителен стаж.
В решението на ответната страна е обсъдено полученото
писмо от дружеството, с изх. № Б-44 от
13.09.2022г., според което не е намерена длъжностна характеристика и няма данни
за процента на внесените осигурителни вноски, с оглед на което не може да се
удостовери категорията труд. Като се е позовал на заемана длъжност в един от
периодите, а именно „Началник ПТО“ и упоменатите задължения на този служител
включващи: систематично запознаване с
нова документация, наблюдение на правилната експлоатация на сградите,
оборудването и навременен ремонт, контрол върху осигуряването на производството
с необходимите материали, суровини и рационалното им използване, отговорност за
поддържане в изправност на техническите средства, електрическото оборудване и
прочие, предвид липсата на дл.х-ка, ответната страна обосновава извод, че
не може да се направи заключение за категорията труд на жалбоподателя.
В констатациите на оспореното решение се сочи, че
заеманата от Л.М. длъжност в периода от 05.11.1992г. до 28.02.1993г. не попада
в приложното поле на отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсионирането.
Изискана е информация от МТС за удостоверяване на
категорията труд през периода 11.03.1989г. до 19.01.1991г. В полученият и
обсъден от ответника отговор на Министерството на транспорта и съобщенията
/МТС/ се сочи, че това ведомство не съхранява ведомостите на „Телекомплект“ АД
за обект Кувейт. Уточнено е, че категорията труд се описва в образеца, само ако
е отразена в разплащателните ведомости. Съхраняваните в МТС ведомости не съдържат
информация за осигуряването на лицето за втора категория труд, поради което
това ведомство не може да удостовери това обстоятелство.
Ответният орган се позовава на т.66и от отменения ПКТП,
според която се зачита за втора категория
трудът на инженерно-технически работници до началник на строителен обект
включително.
Основният спорен въпрос в настоящото административно
производство е дали жалбоподателят М. е полагал труд в строителен обект или
не. Като втора категория му е зачетен
стажа от 05.08.1991г. до 04.11.1992г., на длъжност „началник на строителен
обект“.
За установяване на спорните
периоди на осигурителния стаж и изводите относно категорията труд,
определена от ответната страна, съдът взе предвид следните източници на данни:
По делото са приложени заверени копия на официални
удостоверителни документи, както следва:
УП-30 № 13 от
24.12.1985г., издадено от ИСО „Телекомплект“ /л.25-27/, съгласно което Л.М. е
началник „ПТО“ от 05.08.1982г. до 22.03.1984г. общо 1 година, 7 месеца и 12
дни.
УП-30 № 1393 от 09.12.1993г., издадено от
„Телекомплект“ЕАД-гр.София, според което Л.М. е бил на длъжност „началник стр.
обект“ от 05.08.1991г. до 04.11.1992г. /1 година, 2 месеца и 29 дни/ и
„представител“ за периода от 05.11.1992г. до 01.03.1993г. /2 месеца и 26 дни/,
приложено на л.28 от делото.
Представена е Заповед № 15 от 15.02.1989г. на
Председателя на СО „Телекомплект“ -София, според която Л.М. е назначен на
длъжност „началник група обекти“ на обект Кувейт за срок от 2 години, считано
от датата на заминаване в чужбина, с посочена заплата в съответната валута и 6%
ДВ /допълнително възнаграждение/, както и посочен размер на заплата в български
левове. В края на заповедта е описано, че същият е подписал трудов договор за
времето от 04.03.1989г. до 04.03.1991г. /л.30 от делото/
Приложена е Заповед № 192 от 27.11.1990г. на Председателя
на СО „Телекомплект“-София, според която Л.М. е освободен от длъжност „началник
група обекти“ при обект Кувейт, считано от 25.01.1991г.
От удостоверение УП-3, изх.№ 9 от 23.06.2022г. на МТС се
установява, че за периода от 11.03.1989г. до 19.01.1991г. Л.М. е „началник гр.
обекти- обект Кувейт“ – Телекомплект, като стажът е изчислен на 1 г., 10 м. и 8
д. /л.34 от делото/
Приложеното на л.36-38 от делото УП-2, издадено на
23.06.2022г. от РУ ЮИР Български пощи, удостоверява, че за времето от
11.03.1991г. до 29.04.1991г. лицето е заемало длъжността „Зам.ген.директор“.
Приложени са и удостоверения за стаж от „Спартак“АД
/л.39/, от „Балкантурист“ /л.40-45/, като стажът описан в тези документи не е
предмет на оспорване, доколкото не е част от спора между страните относно
периода и категорията на времето, през което жалбоподателят е работил в
чужбина.
Приложено е УП-2, изх.№ В 031 от 26.07.2022г. /л.46-48 от
делото/, издадено от „Телекомплект“АД, според което М. е „н-к стр. обект“ от
05.08.1991г. до 04.11.1992г., а от 05.11.1992г. до 28.02.1993г. е заемал
длъжност „представител“.
УП-2, изх. № 6 от 28.07.2022г. на МТС установява, че за
времето от 28.01.1991г. до 31.03.1991г. Л.М. е заемал длъжност „организатор“
/л.48-50 от делото/.
УП-2, изх. № 5 от 23.06.2022г. на МТС удостоверява, че Л.М.
е бил на длъжност „Началник група обект „Кувейт“ от 11.03.1989г. до
12.11.1990г. /л.52-54 от делото/.
Приложен е Опис на осигурителен доход на Л.М. /л.56-59 от
делото/, видно от който натрупаният стаж от жалбоподателя е зачетен като такъв
от трета категория, с изключение на
19 дни, като шлосер в „Спартак“АД и 1
година, 2 месеца и 29 дни, положен в „Телекомплект“ ЕАД, в качеството на „началник строителен обект“, включващ
периода от 05.08.1991г. до 04.11.1992г.
Според подадената на български език жалба на Л.М.
/л.66-68 от делото/, неправилно са зачетени периодите от стажа му, като вместо
правилният период от 05.08.1981г. до 22.03.1983г. е записано погрешно от
05.08.1982г. до 22.03.1984г., съответно оспорва се описаното в
решението на ответния орган, че вторият период предмет на спора е от
05.11.1992г. до 01.03.1993г., в който период е бил „представител“ на
„Телекомплект“, а не е заемал длъжност „началник на група обекти в Държавата
Кувейт“, а с третият описан период в решението на ответника и цитираната в него
длъжност се оказва, че е на две различни длъжности едновременно. Твърди, че е
пропуснат действителния му период като „началник група обекти в Кувейт“ за
времето от 06.03.1989г. до 24.02.1991г., като е представил в хода на
административното производство всички заповеди, в които е отразен размерът на
възнаграждението, вкл. 5 % допълнително
за тежки климатични условия към месечната заплата, плюс 60 лева платими в
България. Като краен резултат, оспорващият заявява, че му е признат само 1
година и 6 месеца стаж от втора категория, т.е. за времето от 05.08.1981 до
23.12.1982г., вместо от 05.08.1981г. до 23.01.1983г., от 06.03.1989г. до
23.01.1991г., както и от 06.08.1992г. до 23.03.1993г.
Жалбоподателят представи заверени копия на страници от
трудовата си книжка в хода на съдебното производство /л.77-84 от делото/ за
удостоверяване на положен стаж през периоди и заеманите длъжности.
В хода на съдебното производство бе предоставена
възможност на жалбоподателя да ангажира съответни доказателства в процеса, с
оглед заявеното от него несъответствие в периодите и заеманите длъжности, които
като краен резултат ощетяват положеният стаж окачествявайки го като такъв от трета
категория, вместо втора категория труд, какъвто следва да бъде описаният
по-горе стаж според жалбоподателя М..
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –гр.Бургас,
е индивидуален
административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му в хода на обжалване постановеното разпореждане на пенсионния орган по административен
ред и е постановено в предвидената от закона писмена форма, като принципно съдържа изискуемите от закона
реквизити. По отношение спазване на административнопроизводствените правила, нормите на материалния
закон и неговите цели, съдът
съобрази следното:
Спорът се свежда до това дали правилно са определени
периодите, през които жалбоподателят е положил стаж в Държавата Кувейт, на
описаните длъжности, които според него следва да се категоризират от втора
категория, вместо трета, както е определил пенсионният орган и ответният
горестоящ орган, който извод е обусловен от обстоятелството дали обектите, на
които е положен трудът са строителни или не.
В представената по преписката документация, изискана от
административните органи, както и приложени в хода на съдебното производство
отговори на различни ведомства /МТС, МРРБ/, съдържащи се на л.94, л.99,
съответно от страна на дружеството „Телекомплект“ /л.92 от делото/, действително
не се сочи, какъв е бил вида на обекта, в който е работил жалбоподателя М. за
спорните периоди.
От допълнително представеното по делото писмо на МРРБ
/л.101-102 от делото/ и приложени към него материали може да се приеме, че
основната дейност на дружеството „Телекомплект“АД е „съобщително строителство в страната и чужбина“, вкл. „строителство и монтаж на
радиотелевизионни обекти в страната и чужбина“. В унисон с тези констатации е и
удостовереното от издадени документи по образец на името на жалбоподателя, в
които на Л.М. е зачетен стаж в качеството на „началник строителен обект“, за
периода от 05.08.1991г. до 04.11.1992г. В този период стажът безспорно е
признат за втора категория труд от страна на пенсионните органи.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
неправилно е определен периода от 05.08.1982г. до 22.03.1984г.,
вместо същият период, но започващ година по-рано, т.е. от 1981г. и продължаващ до посочената дата на
1983г., тъй като представените по
преписката и приети като доказателства по делото официални документи сочат, че
действителният период, през който е заемал длъжността „началник ПТО“ е точно посочен в оспореният акт. Заявеното от
жалбоподателя разминаване в периодите не се подкрепя и от представените от
самия него допълнителни доказателства. Видно от приложените от оспорващата
страна заверени копия на трудовата книжка относими към заявените от
жалбоподателя периоди би следвало да са записани на стр.14-15 на тр.книжка
/л.82 от делото/, но според тези записи няма данни за времето от 05.08.1981г.
до 23.01.1983г., тъй като е упоменат стаж на длъжност „орг. по развитие“ за периода до 21.04.1982г., а следващият запис се
отнася едва за времето от 01.06.1984г. нататък. След това, на стр.16-17 от
трудовата книжка /л.83 от делото/ е отразен стаж за периода от 01.07.1988г. до
08.03.1989г. и от 11.03.1991г. до 30.04.1991г., когато е заемал длъжността
„зам.ген.директор“.
В този смисъл, приетите от пенсионните органи периоди
съответстват принципно на удостовереното от официалните документи представени
от самия жалбоподател в хода на производството, с изключение на допуснатата
фактическа грешка на стр.2 от оспореното решение, където по отношение на втория
период погрешно е отбелязано, че е от 05.11.1992г. до 01.03.1993г., вместо от
11.03.1989г. до 19.01.1991г., съгласно УП на л.14 от делото, за което и
представителят на ответната страна направи изрично уточнение в открито съдебно
заседание на 09.11.2022г., втора страница от съдебния протокол /л.73-гръб от
делото/.
Необоснован е обаче изводът на пенсионните органи и
ответника, че липсват писмени доказателства относно факта, че положеният труд
от жалбоподателя не е полаган при вредни и тежки условия на труд. Това е така, защото в представената по преписката
Заповед № 15 от 15.02.1989г. се установява, че действително е определено
допълнително възнаграждение на Л.М., посочено като 6 % върху определената сума
във валута. Вярно е, че в текста на заповедта не се сочи конкретното основание
за определяне на това допълнително възнаграждение, но тази констатация е
индиция за заявеното от оспорващия, че към онзи момент действително му е
определена такава добавка за тежки климатични условия, при които е полаган
стажа в Държавата Кувейт. В този смисъл, налице са писмени доказателства, но
при липсата на конкретно посочено основание за определяне на това допълнително
възнаграждение в размер на 6 % от заплатата във валута е следвало да се изисква
конкретна информация от страна на работодателя „Телекомплект“АД за уточняване
на това основание. Това се налага, с оглед действалата към онзи момент Наредба за допълнителните
трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г. /отм. 15.07.1991г./, доколкото според чл.1, ал.3 от този подзаконов
акт именно ръководството на предприятието, съгласувано с профсъюзния орган,
определя обхвата на професиите, длъжностите и работните места, на които се
дължи допълнително възнаграждение от такова естество, респективно размера на
това допълнително възнаграждение. Без да се изяснят тези обстоятелства не може
да се направи еднозначен извод дали такова допълнително възнаграждение /за
тежки условия/ е определяно или не, а оттам и дали трудът е полаган при
съответните условия, за да се определи и релевантната категория.
На следващо място, съдът не споделя тезата на ответният
орган, че положеният труд в качеството на „Началник група обекти- обект Кувейт“-
Телекомплект, в периода от 11.03.1989г. до 19.01.1991г. /обр.УП-3- л.14 от делото/ не може да се счита за втора категория,
защото няма доказателства за полагането му на строителен обект. Както вече бе
посочено, основната дейност на работодателя „Телекомплект“АД е именно „съобщително строителство в страната и
чужбина“, вкл. „строителство и монтаж
на радиотелевизионни обекти в…чужбина“. В този смисъл, извършваната дейност от
страна на дружеството не може да се изключи от категорията на строителните
обекти, при положение, че така описаните дейности се изразяват в изграждането
/монтаж/ на съответни радиотелевизионни обекти в чужбина, в случаят в Държавата
Кувейт. Ако се приеме тезата на ответната страна, то понятието строителен обект
следва да се тълкува много по-стеснително от действителното му съдържание. Строително-монтажните
работи са многообразни и са специфични от гледна точка естеството на
извършваната дейност и не са лимитативно изброени, за да се приеме
неприложимост на понятието строителен обект, като родово понятие. Фактът, че с
описанието на изпълняваната от жалбоподателя дейност в качеството му на
началник „група обекти“ не фигурира думата „строителен“ не може да се
противопостави на констатацията, че основната дейност на това предприятие е
именно съобщително строителство и конкретно строителство /монтаж/ на
радиотелевизионни обекти. Аналогични са съображенията на съда и относно
времето, през което жалбоподателят е заемал длъжността „началник на производствено-технически
отдел. В случаят, дружеството „Телекомплект“ е българско предприятие, което
извършва дейности обобщени като „съобщително
строителство“ в основния предмет на дейност, осъществявани в страната и
чужбина и фактът, че тази дейност в случаят е извършвана в чужбина още повече
подкрепя извода, че е дейността попада в приложното поле на строителството,
по-конкретно на монтажа /изграждането/ на съобщителни /радиотелевизионни/
съоръжения. В този смисъл, упоменатите принципни задължения на „началник ПТО“
във втората страница на оспореното решение не може да служи като основание за
определянето на чуждестранните обекти, където е полаган стажа като други,
различни от категорията на строителен обект. В случаят, меродавни за определяне
на вида обект са естеството на извършваните дейности, цитирани по-горе, а не
конкретни задължения от принципна длъжностна характеристика, на която се
позовава ответника.
При тези констатации, съдът счита, че направеният от
пенсионните органи и ответника извод за неприложима втора категория по
отношение на посочените периоди, е необоснован и не съответства на установените
по делото факти. Нещо повече, липсва анализ и оценка на налични писмени
доказателства- цитираната Заповед № 15 от 15.02.1989г. /л.30 от делото/, според
която е определено допълнително възнаграждение в размер на 6 % върху валутната
заплата на жалбоподателя, като в противоречие с принципа на чл.35 от АПК е
останало неизяснено обстоятелството дали това допълнително възнаграждение не е
определено за тежки климатични условия на труд, както твърди жалбоподателя М.,
и в каквато насока е имало възможност да се определя такова възнаграждение,
съгласно действащият подзаконов акт /Наредба
за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г./отм. 15.07.1991г./ и в тази връзка следва да се изискат необходимите
уточнения от страна на работодателя „Телекомплект“, а не се и твърди да са
давани такива указания.
За пълнота, следва
да се посочи, че работодателят на Л.М. по дефиниция е изпращал множество
работници на обектите, в които е осъществявал дейността си в Държавата Кувейт
към онзи момент. В този смисъл, от дружеството следвало да се изиска
сравнителна информация относно обстоятелството дали на тази група лица,
работили при същите условия в упоменатия период са изплащани добавки за тежки
условия на труд при положение, че работниците на обектите следва да бъдат третирани
по един и същи начин за работата в тези задгранични обекти, при същите
климатични условия. Недопустимо е различното третиране на работещите в обектите
на фирмата, обуславящо тяхното правно положение /определяне категория на труд/
при така заявеният дефицит на запазена документация от страна на ведомствата и
фирмата-работодател, като в тази връзка е следвало да се дадат необходимите
указания на работодателя, който да посочи необходимите факти относно правното
положение и на другите работници, полагали стаж по същото време на обектите на
дружеството, което правно положение е обусловено както стана ясно от вида на
обектите, в които е полаган труда, респективно от условията при които е положен.
Тези обстоятелства следва да бъдат изяснени, в съответствие с принципите на
административния процес, обективирани в чл.7, ал.2 от АПК; чл.8, ал.2 от АПК и чл.9,
ал.2 от АПК, т.е. принципите на истинност, равенство и служебно начало, с което
при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, при преценка на всички
факти и доводи от значение за случая, а в условията посочени в закона
административните органи събират всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица.
Като е достигнал до противоположни правни изводи и
потвърдил разпореждането на пенсионния орган, ответникът е постановил
неправилно решение при неизяснени обстоятелства, в противоречие с принципа на
чл.35 от АПК, т.е. при съществени нарушения на производствените правила, както
и в противоречие с приложими норми на материалния закон и неговите цели, обсъдени
в настоящото решение, поради което съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
респективно оспореният административен акт да бъде отменен.
Преписката следва да бъде върната на ответния
административен орган за ново произнасяне, тъй като решаването на въпросите по относно
отпуснатата пенсия и нейният размер, обусловен в частност и от констатациите за
определяне на категорията труд и условията, при които е полаган, са от
компетентността на пенсионните органи, а при новото си произнасяне ответникът
следва да съобрази дадените с настоящия съдебен акт задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Разноски не се претендират от жалбоподателя и не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение, изх.№ 1012-02-281#4
от 15.09.2022г., издадено от Директора на ТП
НОИ-Бургас, с което е оставено в сила
разпореждане № 4 от 09.08.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на ответния административен орган за ново
произнасяне, при спазване на дадените
със съдебния
акт задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба от страните, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: