№ 2973
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110127561 по
описа за 2022 година
„Д“ ЕООД е предявило положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че „Д.“
ЕООД му дължи сума в размер на 14415,27 лева, представляваща неплатени данъчни
фактури за закупена стока – строителни материали, заявени от длъжника, както следва:
фактура № **********/01.11.2018 г. на стойност 12480,43 лв., фактура №
**********/13.12.2018 г. на стойност 12687,83 лв. и фактура № **********/22.02.2019 г. на
стойност 1204,38 лв., като поради връщане на част от закупените строителни материали на
стойност 9092,18 лв., за което е издадено кредитно известие № **********/04.07.2019 г. и
материали на стойност 2865,19 лв., за което е издадено кредитно известие №
**********/23.08.2018 г., остава неплатена сума по трите фактури общо в размер на
14415,27 лева, ведно със законната лихва за период от 10.02.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 6432/06.03.2022 г. по ч. гр. д.
№ 6704/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за продажба на строителни материали от
20.12.2017 г., сключен с ответното дружество, е издал фактура № **********/01.11.2018 г.
на стойност 12480,43 лв., фактура № **********/13.12.2018 г. на стойност 12687,83 лв. и
фактура № **********/22.02.2019 г. на стойност 1204,38 лв. С оглед връщането на част от
строителните материали на ищеца задължението на „Д.“ ЕООД следвало да бъде намалено
със сума в размер на 9092,18 лева. Заявява, че всяка от издадените от него фактури, както и
приемо-предавателните протоколи за получената стока, били подписани от ответното
дружество при получаване на стоките, като едва след извършено плащане на цялата
стойност по тях е можело да се извърши и намаляване на задължението. В посочения във
1
фактурите 30-дневен срок от датата на издаването им ответното дружество не извършило
плащане, с оглед на което изпаднало в забава. Излага, че е изпратил писмо за потвърждение
на разчети с изх. № 9/16.11.2020 г., което било получено от ответника, видно от обратната
разписка. Заявява, че са водени многократни разговори с ответното дружество, като е
отправена и покана за заплащането на дължимите суми, но към настоящия момент
задълженията все още били непогасени. С оглед на изложеното обуславя правния си интерес
от предявяване на настоящия установителен иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на
ищцовото дружество, че всички представени от него фактури и приемо-предавателни
протоколи са подписани от ответното дружество. Оспорва реалната доставка на процесните
стоки, за които са издадени и сочените в исковата молба фактури, с доводи, че приемо-
предавателният протокол № **********/22.02.2019 г. е подписан само от „Дич-45“ ЕООД,
поради което и претендираната сума се явявала недължима. Заявява, че твърдяната от
ищцовото дружество спогодба, постигната между страните по гр. д. № 13975/2021 г. на СРС,
179 състав, е за сума, обективирана във фактури, различни от процесните три, които са
предмет на настоящото производство. Релевира възражение за прихващане със стойността
на върнатите стоки по кредитно известие № **********/23.08.2018 г. в размер на 2865,19
лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
При изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно
предявеното спорно субективно право, сезиращият съда иск е за реално изпълнение на
парично задължение по договор за търговска продажба. Основателността на така предявения
иск се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ
следните юридически факти: 1) наличие на сключен между страните валиден договор за
търговска продажба на сочените от ищеца вещи; 2) изпълнение задължението на ищеца-
продавач по договора да прехвърли правото на собственост върху вещите, обект на
продажбата и да ги предаде във владение на ответника-купувач; 3) настъпила изискуемост
на насрещното задължение на ответника за плащане на продажната цена в уговорения
размер, съответен на претендираната сума; 4) неизпълнение на възникналото в правната
сфера на ответника парично задължение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта
за пълно и главно доказване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, а именно наличието на сочената договорна връзка и изпълнение на
задълженията си като продавач. По отношение твърдяното неизпълнение от страна на
ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение – плащане на
цената, в тежест на ответника е да установи положителния факт, който го изключва –
погасяване на дълга.
В тежест на ответника по възражението за прихващане е да установи при условията
2
на пълно и главно доказване, че има срещу ищеца изискуемо вземане в претендирания
размер, произтичащо от върнатите стоки, за които е издадено кредитно известие №
**********/23.08.2018 г.
Безспорно между страните е наличието на облигационни отношения по силата на
Договор за продажба на стоки от 20.12.2017 г. Видно от съдържанието на договора същият
има за предмет извършване на продажба на стоки, които ищецът се е задължил срещу
заплащане да достави на ответника по негова заявка, при уговорени условия за изпълнение.
С оглед на това се установяват твърдените от ищеца облигационни отношения с ответника,
които съобразно естеството на поетите от страните задължения за насрещни престации имат
за източник договора за продажба. По тези правоотношения за ищеца са породени
задължения да прехвърли правото на собственост върху определени вещи и да предаде
владението им на купувача, а за ответника – да заплати уговорената цена и да получи
вещите. Предвид търговското качество на ищеца като страна по договорите, сключени от
него във връзка с дейността му като търговец, по арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 287 ТЗ същите
имат правните характеристики на търговски сделки и като такива попадат в приложното
поле на нормативните правила относно договора за търговска продажба, уредени в чл. 318 и
сл. ТЗ.
Между страните не е спорно, че процесните фактура № **********/01.11.2018 г. на
стойност 12480,43 лв., фактура № **********/13.12.2018 г. на стойност 12687,83 лв. и
фактура № **********/22.02.2019 г. на стойност 1204,38 лв. са издадени от ищеца във
връзка със заявка по договора от 20.12.2017 г., както и че е издадено кредитно известие №
**********/23.08.2018 г. в размер на 2865,19 лева и кредитно известие №
**********/04.07.2019 г. в размер на 9092,18 лева за върнати от ответника стоки
Спорът между страните е концентриран върху изпълнението на задълженията на
ответника да заплати издадените фактури и върху реализирането на доставката, предмет на
издадените фактури.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени
като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява,
че по представените счетоводни данни и от двете страни процесните 3 броя фактури за
продажба на ответника на обща стойност 26372,64 лева с ДДС, както следва: фактура №
**********/01.11.2018 г. на стойност 12480,43 лв., фактура № **********/13.12.2018 г. на
стойност 12687,83 лв. и фактура № **********/22.02.2019 г. на стойност 1204,38 лв., са
осчетоводени редовно и от двете страни. Ищецът е включил процесните три фактури в
дневника за продажби по ЗДДС, подаде в НАП. Ответникът е включил процесните три
фактури в дневника за покупки по ЗДДС, подаде в НАП. По трите процесни фактури
ответникът е ползвал право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по всяка от
фактурите. По представена информация от счетоводството на ищеца неплатените вземания
на ищеца от ответника по процесните три боя фактури са в размер на 14415,26 лева. По
счетоводни данни на ответника се констатира, че към 30.11.2022 г. ответникът води
задължение (кредитно салдо по сметка 401) към ищеца в общ размер на 30742,67 лева, което
3
включва сумите по процесните фактури, издадени 2 броя кредитни известия, както и суми
по други фактури, които не са предмет на делото. По предоставени счетоводни данни от
страните се констатира, че конкретно по процесните фактури не са постъпвали плащания.
От обсъдените доказателства съдът приема да се установява извършването на
доставката на стоките по процесните фактури от страна на ищеца и тяхното приемане от
ответника. Независимо, че не установи приемо-предавателни протоколи №
**********/01.11.2018 г., № **********/13.12.2018 г. и № **********/22.02.2019 г., чии
точно подписи носят, не се установи и да са подписани от лица, които нямат право да
подписват документи за страните. Още повече, че се установи, че издадените фактури към
приемо-предавателните протоколи са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни,
поради което следва да се приеме, че стоките, предмет на фактурите/ приемо-предавателните
протоколи са били предадени съответно приети. Поради това следва да се приеме, че
действията на подписалите фактурите и приемо-предавателните протоколи лица обвързват
правната сфера на ответника, доколкото не се установява извършено противопоставяне
веднага след узнаването за тях.
По изложените съображения съдът намира за доказано, че страните са обвързани от
валидно сключен договор за търговска продажба, във връзка с който са издадени процесните
фактури, като ищецът е изпълнил задължението си да достави и предаде на ответника
описаните във фактурите стоки, с оглед на което за последния е възникнало задължението да
ги получи и заплати уговорената цена. Вземането на ищеца за продажната цена произтича от
изпълнението на задължението му да прехвърли собствеността върху вещите, обект на
продажбата, което именно това поражда задължението на ответника за извършване на
насрещната парична престация. В случая събраните писмени доказателства са достатъчни да
се приеме за установено фактическото предаване на стоките по фактурите от страна на
ищеца, което е основание да се ангажира отговорността на последния за плащане на
уговорената цена.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ задължението на купувача да плати цената възниква при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. В разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ е предвидено по отношение на
паричните задължения по търговски сделки, че когато не е уговорен срок за плащане,
задължението трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане. В случая страните са дерогирали действието на посочената
диспозитивна норма, като в чл. 4, ал. 4 от Договор № 80.09.27/10.03.2017 г. е посочено, че
цената се плаща в срок до 30 календарни дни след извършване на доставката, удостоверена с
двустранно подписан приемо-предавателен протокол и срещу подписана фактура, а в чл. 6
от Договора от 12.12.2017 г. е посочено, че купувачът следва да заплати на продавача цената
на фактурираните стоки в срок 45 календарни дни от издаването на данъчната фактура, като
срокът започва да тече от датата на издаване на съответната фактура за стоките без да е
необходима покана. Визираната уговорка обвързва началото на срока за плащане с
осъществяване факта на издаване на фактура. Предвид установените дати на издаване на
4
фактурите, а именно 01.11.2018 г., 13.12.2018 г. и 22.02.2019 г., уговорените падежни дати
са настъпили още преди сезиране на съда с правния спор. Експертизата е установила, че
претендираната обща сума в размер на 14415,27 лева не е била заплатена, а вземането на
ищеца е изискуемо. При доказателствена тежест за ответника същият не ангажира
доказателства за погасяване на задължението си, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има и
ищецът, който е сторил следните разноски: 676,60 лева – държавна такса за исковото и
заповедното производства, 350 лева – депозит за експертиза и 1000 лева – адвокатско
възнаграждение за исковото производство, което не е прекомерно с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и 700 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, което следва да се намали до 450 лева с оглед направеното възражение за
прекомерност и чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д“ ЕООД, ЕИК ..., срещу „Д.“
ЕООД, ЕИК .., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ, че „Д.“ ЕООД дължи на „Д“ ЕООД сумата от 14415,27 лева, ведно със законната лихва
от 10.02.2022 г. до изплащане на задължението, представляваща неплатени заявени стоки –
строителни материали по фактура № **********/01.11.2018 г. на стойност 12480,43 лв.,
фактура № **********/13.12.2018 г. на стойност 12687,83 лв. и фактура №
**********/22.02.2019 г. на стойност 1204,38 лв., намалени с 9092,18 лв. по кредитно
известие № **********/04.07.2019 г. и с 2865,19 лв. по кредитно известие №
**********/23.08.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 6704/2022 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК .., да заплати на „Д“ ЕООД, ЕИК ..., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2476,60 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5