Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210
гр. Враца, 21.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 02.06.2021
г. /втори юни две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 121 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
е образувано по жалба на М.А.Д. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/5411#2/23.04.2020 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е установено публично
държавно вземане в размер на 876,61 (осемстотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и една ст.) лева, представляващи 50 % от общата изплатена сума по
мярка 211 за кампании 2013 г., 2014г. и 2015 г. на основание чл. 14, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
С жалбата се претендира
отмяна на атакувания административен акт като постановен в противоречие с
материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че жалбоподателката не е подала
заявление за подпомагане по мярка 211 за кампания 2016 г. поради настъпила
законодателна промяна в нормата на чл. 37м и § 15 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), извършена със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 61 от
11.08.2015 г.), довела до прекратяване на Договор за наем № 54/15.05.2013 г.,
сключен с Община ***. Поддържа се
наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 3, б. „в“ от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Твърди се, че при издаване на обжалвания АУПДВ
административният орган не е обсъдил възраженията на кандидата против писмото
за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Навежда се възражение за
изтекла четиригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 73, § 5, ал. 2
от Регламент (ЕО) 796/2004.
В депозирано
писмено становище жалбоподателката, чрез процесуалния представител * Н.К., поддържа депозираната
жалба. Претендира присъждане на направените разноски по производството.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния
представител ** Л.Х., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото са
събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по
издаване на оспорения акт.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката М.А.Д. е поела
многогодишен ангажимент по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“,
с подаване на заявление за подпомагане с УИН 06/210613/52220 през 2013 г., която е първата
година от поетия 5-годишен ангажимент. За изпълнение на задълженията си
жалбоподателката е сключила с Община *** Договор № 54/15.05.2013 г. за наем на
земеделска земя частна общинска собственост с начин на трайно ползване ливади.
Не е спорно между страните, че въз основа на
подадени заявления за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., т.е. за първите три
години от ангажимента, на жалбоподателката е изплатена сума за финансово
подпомагане по мярката в общ размер на 1753,21 лв.
Не е спорно между страните и обстоятелството,
че за 2016 г. жалбоподателката не е подала заявление за подпомагане по мярката.
С писмо изх. № 01-6500/5411 от 15.08.2019 г.
(л. 32), получено от жалбоподателката на 04.09.2019 г., тя е уведомена за
откриване на производство за установяване на публично държавно вземане, поради
неспазване на многогодишен ангажимент по мярка 211.
М.А.Д. е подала възражение вх. № 01-6500/5411
от 09.09.2019 г. (л. 34), в което е изразила несъгласие с констатациите в
писмото с оглед причините за неизпълнение на ангажимента. Към възражението са
приложени писмо от кмета на Община *** до жалбоподателката изх. №
94-00-111/13.01.2016 г. и Допълнително споразумение № 1 към Договор за наем на
земеделска земя частна общинска собственост № 54/15.05.2013 г. за прекратяване
на сключения договор за наем, считано от 01.02.2016 г. Приложено е и
Уведомление вх. № 02-6500/3405 от 01.03.2016 г. до зам. изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ за настъпили изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т.
4, б. „в“ от ДР на Наредба № 11/2009 г. за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“.
След разглеждане на възражението зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно,
като на 23.04.2020 г. е последвало издаването на оспорения АУПДВ № 01-6500/5411#2, с който
жалбоподателката била изключена от подпомагане и било установено публично държавно вземане в размер
на 876,61 (осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и една ст.) лева,
представляващи 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. АУПДВ е връчен на лицето на 17.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване
на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
В нормата на
§1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
В
чл. 11 на ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се
изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“.
Съгласно чл.
27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и
Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, като той може да делегира със заповед тези си правомощия
на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
От
посочената нормативна регламентация следва, че в правомощията на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки
на Общата селскостопанска политика, вкл. по мерките по чл. 1 от Наредба № 11 от
3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013г., които правомощия може да делегира със заповед на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019г. /л. 29 - 31/, с която /по т. 18 и т. 19 от заповедта/ изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на ** ” П.Д.С. правомощията
да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
както и да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни
вземания по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. за условията и реда за прилагане
на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони" и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г. В случая оспореният АУПДВ изх.№
01-6500/5411#2 от 23.04.2020
г. е подписан от П. С. като от фактическа страна по делото не е спорно, че към
датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността **. Следователно обжалваният акт е издаден от
материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция правомощия за издаване на
АУПДВ.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Мотивите представляват единство от
фактическите и правни основания за издаване на акта и тяхното наличие позволява
на адресата да разбере волята на административния орган и да защити правата и
интересите си. Липсата на мотиви препятства осъществявания от съда контрол за
законосъобразност и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
В случая, видно от съдържанието на
оспорения АУПДВ, административният орган е посочил факти, свързани с поемането
от жалбоподателката на многогодишен ангажимент по мярка 211 от ПРСР, факта, че
жалбоподателката не е подала заявление за подпомагане за кампания 2016 г., с
което са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., с цитиране на правните последици, а именно – изключване на
кандидата от подпомагане и възстановяване на част от компесаторните плащания. В
АУПДВ са посочени сумите за подпомагане за първите 3 години от ангажимента
поотделно и общо изплатената сума. Описано е осъществяването на процедурата по
уведомяване на кандидата за откритото производство, възражението от същия,
както и мотивите, с които то не е прието за основателно.
Като правно основание за издаването
на АУПДВ е посочен чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл.
59, ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, пр. 1
във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г., земеделски стопанин, който не подаде заявление
за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както
следва: … след третата година - 50 %.
Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от същата
наредба, разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се
изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, като случаите
на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните
доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се
съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго
упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това.
Съдът приема констатацията в оспорения
акт, че кандидатът не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане, като не е подал такова заявление за 2016 г.
Неизпълнението на това задължение обаче е по причини, квалифицирани от съда
като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“.
Настъпилата промяна в нормата на чл.
37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ създава задължение за кандидатите по § 15, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г., съгласно което ползвателите, сключили договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд
преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат
договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, в противен случай, на основание § 15, ал.
3, същите се прекратяват.
Сключеният от жалбоподателката
Договор за наем е с предмет ливади, които могат да се отдават под наем или
аренда само на собственици
или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и
вида на регистрираните животни, на които условия жалбоподателката не отговаря.
По тази причина тя е уведомила зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за
предсрочното прекратяване на договора ѝ за наем. Уведомяването е
извършено в срока по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като
независимо от обстоятелството, че подаденото уведомление касае мярка 214,
доколкото кореспонденцията на жалбоподателката с ДФ „Земеделие“ се води под
един и същ УРН 602548, както за мярка 211, така и за мярка 214,
административният орган е бил надлежно уведомен за прекратяването на договора
за наем, вследствие настъпило обстоятелство, независещо от волята на жалбоподателката.
Съдът намира, че настъпилата
законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г., обуславя
прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета,
според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква в
случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член
2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. В текста на чл. 2 от Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 са определени неизчерпателно случаите, които могат да бъдат
признати като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ за целите на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. В случая прекратяването на
договора за наем на жалбоподателката, въз основа на който тя е подавала
заявления за подпомагане по мярка 211 за първите три години от 5-годишния
ангажимент, на основание законодателно решение, е било обстоятелство,
непредвидимо за нея към датата на подаване на заявлението през 2013 г., а
съгласно чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013, която
разпоредба в настоящия случай съдът намира за приложима, за целите на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“ могат да бъдат признати в случаите на отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Настоящият състав на съда приема, че в
случая резултата от непредвидените законодателни промени е невъзможност М.А.Д.
да продължи да изпълнява поетия ангажимент, поради което административният
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като
прекрати ангажимента, без да изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Предвид изложеното, съдът намира, че
оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е издаден в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените разноски в общ размер на 310,00 (триста и десет) лева, от които 10,00
лева за платена държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за един адвокат. От
процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. По
делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2021г. /л.
9/, от който се установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. - минималният размер, установен в чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не са налице основания за намаляването му.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Д. *** Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/5411#2/23.04.2020 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е установено публично
държавно вземане в размер на 876,61 (осемстотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и една ст.) лева, представляващи 50 % от общата изплатена сума по
мярка 211 за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 14, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М.А.Д. *** направените по делото разноски в общ размер
на 310,00
(триста и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание
чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен
съдия: