Решение по дело №965/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1010
Дата: 12 юли 2017 г. (в сила от 18 август 2017 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20172120100965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1010                                               12.07.2017 г.                                          град Бургас

 

В    ИМЕТО  Н А   НАРОДА

 

 

            Бургаският районен съд                                                 ІІІ-ти граждански състав     

На двадесети юни                                               две хиляди и седемнадесета  година

В публично заседание в състав

    

   Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 965 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,  представлявано от ******, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Костадинов, против В.С.Д.-Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която се претендира установяването солидарната дължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4050/17.11.2016 г. по ч.гр.д. № 7089/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3 766.77 лв., представляваща неплатена стойност на ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г. в имот, находящ се в ************, аб. ******, сумата от 559.14 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 30.06.2013 г.- 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 766.77 лв., считано от 30.06.2016 г. до изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми се основават на отделни нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост и начин на отчитане, както и на съществуващи между страните облигационни отношения. Заявява, че сумите се дължат на основание Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сочи се, че ответниците ползвали доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия през периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015г. в топлоснабден имот, находящ се в ************, аб. ******, като същите не са платили дължимите месечни суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация, стойността на изравнителните сметки за процесния период, както и дължимите суми за дялово разпределение.

Правното основание на предявените искове е чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. предл. 1-во  и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответниците. Със същия не се оспорват исковете по размер. Сочи се обаче, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия и между тях и ищцовото дружество липсва облигационна връзка. В тази връзка се заявява, че ответникът въобще не е собственик на имота, тъй като същият е придобит от съпругата му преди сключването на брака им. Ответницата също не живеела на адреса и нямала качеството на потребител по смисъла на & 13 от ДР на ЗЗП. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. Също се търси присъждане на направените по делото разноски.

            Трето лице-помагач на страна на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София-1111, район Слатина, ******, представлявано от всеки двама измежду ******  ******или някой от тях съвместно с един от прокуристите ******и ******, не изпраща свой представител и не изрязяза становище по делото.

Бургаският районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 7089/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземанията – предмет на настоящия установителен иск. Срещу същата в срок е постъпило възражение от длъжниците,  при което съдът намира, че за кредитора е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията по заповедта.

По делото няма спор, че за топлоснабдения имот, находящ се в ************, аб. ******, е изразходената енергия за процесния период в търсения от ищеца размер. Не се спори също така, че търсените от ответниците суми не са заплатени от тях в полза на ищцовото дружество.

Спорът е досежно това има ли облигационна връзка между страните и имат ли ответниците качеството на потребители на ищцовото дружество.

Снотариален акт № 10, том I, рег. № 566, дело № 10/15.02.2001 г. на нотариус с рег. № 117 в регистъра на Нотариалната камара – Д.Д., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 5124, акт № 175, том I, дело № 2241/2001 г., В. С. Д. – Б. е придобила чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в ************. Очевидно е че имотът е придобит след като ответниците са били вече в брак, за което свидетелства и фамилното име на приобретателя по сделката. При това ответниците се явяват собственици на процесния имот, като притежават същия в режим на съпружеска имуществена общност.

В тази връзка съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. След като ответниците са носители на правото на собственост върху топлоснабден имот и няма други лица, които да са носители на вещно правото на ползване върху същия, означава, че по силата на закона същите има качеството на потребители и клиенти на топлинна енергия. Това, че ответниците живеели на друг адрес и в друг град е абсолютно без значение по делото. Кой реално е ползвал имота, до кой момент и т.н. има значение в отношенията между ответниците и трети лица, но е ирелевантно за настоящия спор, при все че не се твърди и установява да има друго лице респективно лица които да са носители на вещно право на ползване.

При това и с оглед неоспорването на претенциите по размер съдът намира, че предявения иск като основателен следва да бъде уважен.

При този изход на спора се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. Същите възлизат в размер на 136. 52 лв., а именно 86. 52 лв. за заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида на делото.

Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва да се осъдят ответниците да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 212. 46 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 112. 46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида на делото.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 348. 98 лв.

Неоснователна съответно е претенцията на ответниците за присъждане на разноските по делото.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

           

Приема за установено, че В.С.Д.-Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, дължат солидарно на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,  представлявано от ******, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4050/17.11.2016 г. по ч.гр.д. № 7089/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3 766.77 лв., представляваща неплатена стойност на ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г. в имот, находящ се в ************, аб. ******, сумата от 559.14 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 30.06.2013 г.- 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 766.77 лв., считано от 30.06.2016 г. до изплащане на задължението.

Осъжда В.С.Д.-Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,  представлявано от ******, сумата от 348. 98 лв. /триста четиридесет и осем лева и 98 ст./ за направените разноски, от които 136. 52 лв. за тези по ч.гр.д. № 7089/2016 г. по описа на Бургаския районен съд и 212. 46 лв. за настоящото делото.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София-1111, район Слатина, ******, представлявано от всеки двама измежду ******  ******или някой от тях съвместно с един от прокуристите ******и ******, като трето лица – помагач на страната на  ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

К.К.