РЕШЕНИЕ
№ 19157
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110161240 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Фирма обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 657.15 лв.,
представляваща незаплатен остатък по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/14.05.2021г. по застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № ************** от 14.08.2020 г., във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.05.2021 г. събитие /ПТП/,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
75.40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2021г. до
10.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 14.05.2021 г., в /административен адрес/, на
кръстовище, регулирано със светофар, водачът на МПС марка „Рено Канго
Експрес“, с рег. № ******* блъска отзад МПС „Хонда ФР В“, с рег. №
*******, който изчаквал на червен светофар. Вследствие на удара последният
се изместил напред и ударил намиращия се пред него автомобил. Бил
съставен констативен протокол за ПТП. Поддържа, че към датата на
произшествието МПС „Хонда ФР В“, с рег. № ******* има валидна
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а МПС „Рено Канго Експрес“,
с рег. № ******* бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била
образувана щета № **********/14.05.2021г., като било изплатено
обезщетение от 1159.01 лв. Твърди, че ответното дружество било поканено да
1
заплати дължимата сума, както и 15 лв. ликвидационни разноски, като на
14.12.2021г. били възстановени само 516,86 лв., a остатъкът не е заплатен.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
страната не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва обстоятелството, че собственикът на МПС
„Рено Канго Експрес“, с рег. № ******* към датата на процесното ПТП имал
валидно сключена при него задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва наличието на щети по предната част на увредения
автомобил в причинно-следствена връзка с процесния инцидент, като сочи, че
трети участник в ПТП-то не е посочен в констативния протокол. Оспорва
предявения иск по размер, като сочи, че е заплатил сумата от 516.86 лв. с
включени ликвидационни разноски, с което са възстановени щетите. Твърди,
че увреденото МПС не е било в добро състояние и без щети преди
процесното ПТП. Сочи, че претендираните вреди се дължат предимно на
амортизационни процеси. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че оспорват
единствено щетите в предната част на автомобила да са в причинно-
следствената връзка с процесното ПТП, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 14.05.2021г. е настъпило ПТП, в резултат на което са
настъпили имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при
ищеца МПС „Хонда ФР В“, с рег. № *******; наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на МПС марка „Рено Канго Експрес“, с рег.
№ *******; извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение
на увредения МПС „Хонда ФР В“, с рег. № ******* в размер на 1159.01 лв.
по образуваната щета № **********/14.05.2021г.; че ответникът е
възстановил сумата от 516.86 лв., ведно с 15 лв. ликвидационни разноски.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи видовете щети и
техния размер, са безспорни между страните. За осъществяването им
2
свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица,
констативен протокол за ПТП, преводни нареждания, застрахователна
преписка и др./ свидетелски показания, както и извършеното от ответника на
14.12.2021 г. частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на
вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено вида щетите, които се
намират в причинно следствена връзка с процесното ПТП, както и техния,
причинени на застрахования при Дженерали Застраховане“ АД автомобил,
респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, както и
връзката между процесното ПТП и всички причинени вреди, които се
претендират.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че механизмът на настъпване на
процесното ПТП бил следният: на 14.05.2021 г. около 16:30 часа товарен
автомобил „Рено Канго Експрес“, с рег. № *******, се движел по
/административен адрес/. С посока на движение към „Руски паметник“ и в
района на кръстовището с /административен адрес/, водачът реализира ПТП
със спрелия пред него, лек автомобил „Хонда ФР В“, с рег. № *******, като
вследствие на удара, лек автомобил „Хонда ФР В“, с рег. № ******* се
изместил напред и настъпило съприкосновение с намиращия се пред него, лек
автомобил „Лада Нива“. Вещото лице е посочило, че всички увреждания по
МПС марка „Хонда ФР В“, с рег. № *******, се намирали в пряка причинно-
3
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съгласно
заключението стойността необходима за възстановяване на МПС марка
„Хонда ФР В“, с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 1652.74 лв., като обичайните разноски за ликвидиране на
щета на МПС при ПТП са в границите на 15 лв. -25 лв. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Й. П. Н. разпитан по делагация пред РС – Шумен,
който посочва, че процесното ПТП- било настъпило, тъй като на
кръстовището водачът на МПС „Лада Нива“, която била първа кола спрял на
светофара, автомобилът след него него спрял внезапно и свидетелят който
бил трета кола не могъл да спре. Посочва, че ударил автомобилът пред него,
който бил „Хонда“, който в резултата на удара, ударил автомобилът, който
бил най-отпред /„Лада Нива“/. Като съобрази горното и при преценката му
наред с останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че
фактите са се осъществили така, както са изложени от ищеца. Следователно
виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на МПС „Рено
Канго Експрес“, с рег. № *******, като става причина за настъпване на
произшествието, в резултат на което на МПС марка „Хонда ФР В“, с рег. №
******* са причинени имуществени вреди, като всички вреди по процесното
МПС, включително и в предната част на автомобила се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Въз основа
на посочените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
приетата по делото САТЕ, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е
причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водач на МПС „Рено Канго
Експрес“, с рег. № ******* застрахован при ответника.
Съгласно заключението стойността необходима за възстановяване на
МПС марка „Хонда ФР В“, с рег. № *******, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1652.74 лв. По делото е безспорно, че
ответникът след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка
с процесното ПТП сумата от 516.86 лв., то дължима се явява сума в размер на
1135.88 лв. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер и като
съобрази заплатеното от него застрахователно обезщетение, а именно 657.15
лв., то с оглед на диспозитивното начало предявеният иск на основание чл.
411 КЗ следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
4
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 24.08.2021 г., а това се установява направените отбелязвания на
писмото, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е извършил
частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл.
162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 24.09.2021 г. до
10.11.2022 г. възлиза на сумата в размер на 130.32 лв., като с оглед на
диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер от 75.40 лв., то предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 50 лв., заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо
лице по САТЕ, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на
спора на ответника не следва да се присъдят разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Фирма, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, по предявените искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 657.15 лв.,
представляваща незаплатен остатък по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/14.05.2021г. по застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № ************** от 14.08.2020 г., във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.05.2021 г. събитие /ПТП/,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
75.40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2021г. до
10.11.2022 г..
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Фирма, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 450 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5