Решение по дело №3289/2018 на Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановена по НАХД № 3289 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2018 г.

 

 

            Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против М.А.А. за това, че за времето от 11.08.2014 г. до неустановена дата на същия месец (до 13.08.2014 г.), в гр. София, в сградата на клон на банка „ДСК“, находяща се на ул. „**********при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, за да получи кредит в размер на 8400 лв., представила пред М.М.М. – кредитен инспектор в банка „ДСК“, неверни сведения, съдържащи се в 2 бр. неистински частни документи – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я.и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания – с изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., както следва:

1. На 11.08.2014 г., в гр. София, в сградата на клон на банка „ДСК“, находяща се на улица „Княз Александър I“ № 6, за да получи кредит в размер на 8400 лв., е представила пред М.М.М. – кредитен инспектор в банка „ДСК“, неверни сведения, съдържащи се в неистински частен документ – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., в който подписа и печата не са положени от посочените в него като издатели физическо лице и юридическо лице;

2. На неустановена дата през м. август, след 11.08.2014 г., в град София, в сградата на клон на банка „ДСК“, находяща се на улица „Княз Александър I“ № 6, за да получи кредит в размер на 8 400 лева, е представила пред М.М.М. – кредитен инспектор в банка „ДСК“, неверни сведения, съдържащи се в неистински частен документ – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания – с изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ “С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., удостоверяващо, че обвиняемата е в трудово правоотношение с горецитираното търговско дружество, като същото е прекратено на 01.08.2014 г., в който документ подписът и печатът не са положени от посочените в него като издатели физическо лице и юридическо лице – престъпление по чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така повдигнатото срещу обвиняемата А. обвинение, като пледира, че от събраните в хода на наказателното производство доказателствени средства се установява, че на 11.08.2014 г. обвиняемото лице е отишло в клон на банка „ДСК“, находящ се в гр. София, ул. „Александър Батенберг“ № 6, където пред св. М. е депозирала документи, с които е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да получи кредит в размер на 8400 лева. Пледира, че поведението на обв. А. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 248а, ал. 1 от НК, поради което предлага същата да бъде призната за виновна и с оглед добрите й характеристични данни и чистото й съдебно минало, да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, чиито размер да бъде определен около минималния, предвиден в закона, размер.

               

Защитата на обвиняемата А. – адв. Х.Я. – от САК, изтъква, че първият документ, чието ползване е инкриминирано от държавното обвинение, е с дата 11.07.2014 г., като същият е представен на 11.08.2014 г., като срокът му на валидност е бил един месец. В тази връзка намира, че датата на представяне на документа, визирана от обвинението – 11.08.2014 г., е недостоверна. По отношение на втория документ изтъква, че по делото не е била изяснена датата на представяне на документа, като се твърди това да е станало през м. август 2014 г., с което се затруднява правото на защита на обвиняемата, респ. допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че деянието, за което обвиняемата е привлечена към наказателна отговорност, е погасено по давност. Изтъква, че прекратяването на трудовото правоотношение с подзащитната му е незаконосъобразно.

 

Обвиняемата М.А.А. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й обвинение. При упражняване на правото си на лична защита се присъединява към становището на защитата си. В последното си дума моли да не бъде наказана.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Обвиняемата М.А.А. е родена на *** ***, ЕГН-**********, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно-специално образование, пенсионер по болест, жител и живуща ***.

 

По силата на трудов договор № 15/01.03.2013 г., сключен между МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, от една страна, в качеството му на работодател, и обв. М.А.А., в качеството й на служител, обвиняемата била назначена на длъжност „санитар“ в отделение „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „С.“ ЕООД, считано от 01.03.2013 г. Срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил определен на 30 дни.

На 01.07.2014 г. обв. А. депозирала молба до управителя на МБАЛ „С.“ АД за освобождаването й от заеманата от нея длъжност „санитар“, по взаимно съгласие, считано от 01.08.2014 г.

Със заповед № 14/01.08.2014 г. на управителя на МБАЛ „С.“ ЕООД – св. М.В.Я., трудовото правоотношение между дружеството и обв. А. било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 01.08.2014 г. Заповедта била връчена на обвиняемата също на 01.08.2014 г.

 

Към началото на м. юли 2014 г. обв. А. желаела да получи банков кредит в размер на 8400 лева от „Банка ДСК“ АД, на която била клиент и от която веднъж вече била получавала кредит – на неустановена по делото дата. За целта, на неустановена дата в началото през м. юли 2014 г. обв. А. посетила клон „Финансов център – Батенберг“ на „Банка ДСК“ ЕАД, находящ се в гр. София, ул. „**********където на длъжност „кредитен инспектор“ работела св. М.М.М.. Св. М. познавала обвиняемата като клиент на банката и като кредитополучател отпреди.

При посещението си в банковия клон на неустановена по делото дата през м. юли 2014 г., обв. А. заявила пред св. М. желание да й бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 8400 лева. При това св. М. запознала обвиняемата с необходимите документи, които трябвало да представи за отпускане на кредит, а именно – попълнено искане за кредит за текущо потребление до „Банка ДСК“ АД – приложение № 10.2, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица – приложение № 13, декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ и други документи.

Св. М. обяснила на обв. А., че трябва да предостави и документ от работодателя за неговото съгласие за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по разплащателната сметка на кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД и предоставила на обвиняемата бланка, изготвена от банката – приложение № 21, наименована „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“.

 

На 11.08.2014 г. обв. А. посетила отново банковия клон на „Банка ДСК“ ЕАД, находящ се на горепосочения адрес и пред св. М. представила попълнено от нея искане за кредит за текущо потребление до „Банка ДСК“ АД – приложение № 10.2, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица – приложение № 13, декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ.

Наред с това, обв. А. представила пред св. М. попълнено от нея приложение № 21 на „Банка ДСК“ ЕАД – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изх. № 1/11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София.

На документа, наименован „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ бил придаден вид, че изхожда от св. М.В.Я., като представляващ МБАЛ „С.“ ЕООД. Под документа, в графа „работодател“, бил поставен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печатът на МБАЛ „С.“ ЕООД. Искането за кредит за текущо потребление, ведно с приложените към него документи, било заведено с вх. № 3600/11.08.2014 г. по описа „Банка ДСК“ ЕАД.

Издателят на документа декларирал, че е запознат с искането на обв. А. до „Банка ДСК“ ЕАД за ползване на кредит; че обв. А. работи в дружеството на съответната длъжност – „санитар“, без прекъсване от 01.11.2012 г. и получава съответно месечно възнаграждение; че е уведомен, че всички вземания на обв. А., произтичащи от трудовото/служебното й правоотношение, са предмет на залог в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на посочения кредит; съгласен е да изплаща трудовото възнаграждение, както и всички други суми, дължими на лицето, във връзка с изпълнението, изменението или прекратяването на трудовото/служебното правоотошение по разплащателната сметка на лицето в „Банка ДСК“ ЕАД, както и че дава съгласието си банката да изисква и получава данни от информационните масиви на НОИ за съдържащата се в тези масиви информация.

 

След като се запознала с представените от обв. А. документи, св. М. констатирала, че попълнено приложение № 21 на „Банка ДСК“ ЕАД – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изх. № 1/11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД, е датирано към 11.07.2014 г., като от тази дата бил изминал един месец. Св. М. уведомила обвиняемата, че срокът на валидност на този документ е едномесечен и следва да представи нов такъв документ с актуална дата.

На неустановена по делото дата в периода 11.08.2014 г. – 13.08.2014 г., обв. А. посетила отново банковия клон, като представила пред св. М. попълнен от неустановено по делото лице документ – приложение № 21 на „Банка ДСК“ АД – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка на „Банка ДСК“ ЕАД, във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изх. № 1/11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София.

На документа, наименован „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ бил придаден вид, че изхожда от св. М.В.Я., като представляващ МБАЛ „С.“ ЕООД. Под документа, в графа „работодател“, бил поставен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печатът на МБАЛ „С.“ ЕООД. Искането за кредит за текущо потребление, ведно с приложените към него документи, било заведено с вх. № 3600/11.08.2014 г. по описа „Банка ДСК“ ЕАД.

Издателят на документа декларирал, че е запознат с искането на обв. А. до „Банка ДСК“ ЕАД за ползване на кредит; че обв. А. работи в дружеството на съответната длъжност – „санитар“, без прекъсване от 2012 г. и получава съответно месечно възнаграждение; че е уведомен, че всички вземания на обв. А., произтичащи от трудовото/служебното й правоотношение, са предмет на залог в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на посочения кредит; съгласен е да изплаща трудовото възнаграждение, както и всички други суми, дължими на лицето, във връзка с изпълнението, изменението или прекратяването на трудовото/служебното правоотошение по разплащателната сметка на лицето в „Банка ДСК“ ЕАД, както и че дава съгласието си банката да изисква и получава данни от информационните масиви на НОИ за съдържащата се в тези масиви информация.

Обвиняемата представила документа, въпреки че знаела, че считано от 01.08.2014 г. трудовото й правоотношение с МБАЛ „С.“ ЕООД е прекратено. Св. М. приела документа и го приложила към кредитната преписка, образувана по повод депозираното от обв. А. искане за отпускане на потребителски кредит.

 

На 13.08.2014 г. св. М. пристъпила към проверка на представените от обв. А. документи. В хода на проверката свидетелката провела разговор с Д.Р.– счетоводител към МБАЛ „С.“ ЕООД, която обяснила на св. М., че трудовият договор с обв. А. бил прекратен, считано от 01.08.2014 г., както и че от дружеството не са издавали съгласие за превод на работна заплата в „Банка ДСК“ ЕАД. Св. М. отразила получената информация на гърба на представеното от обвиняемата съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка на „Банка ДСК“ ЕАД, във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изх. № 1/11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД (л. 23 от досъд. п-во).

Видно от писмо от МБАЛ „С.“ ЕООД – София изх. № 53/ 18.08.2015 г. (л. 46 от досъд. п-во), в деловодството на дружеството не са завеждани молби от М.А.А. за даване на съгласие на работодател за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение за отпускане на кредит.

По делото не се установява на обв. А. да е бил отпуснат кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в искания от нея размер. На 15.08.2014 г. служител на „Банка ДСК“ ЕАД – директора на дирекция „Съответствие и сигурност“, сигнализирал 01 РУ – СДВР с данни за представени недействителни документи.

 

Въз основа на назначената и приета като доказателство по делото комплексна графическа и техническа експертиза № 309/2016 г. (л. 52 – л. 54 от досъд. п-во) се установява, че в изследваното „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, изх. № 1/11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София“, подписът и текстът „М.Я.“ в графа „работодател“ не са попълнени от св. М.В.Я.;  не може да се установи, дали подписът и текстът в графа „работодател“ са изпълнени от М.А.А.; отпечатъкът от печат в графа „работодател“ не е положен от печата на МБАЛ „С.“ ООД, а е изготвен на цветно печатащо устройство (принтер, ксерокс); ръкописните текстове в графите са написани от М.А.А..

Вещите лица дават заключение, че в изследваното „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, изх. № 1/11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София“, подписът и текстът „М.Я.“ в графа „работодател“ не са попълнени от св. М.В.Я.;  отпечатъкът от печат в графа „работодател“ не е положен от печата на МБАЛ „С.“ ООД, а е изготвен на цветно печатащо устройство (принтер, ксерокс); ръкописните текстове в графите не са написани от М.В.Я.; не може да се установи, дали текстът е написан от лицето М.А.А..

 

Въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото графическа експертиза № 4/2016 (л. 89 – 91 от досъд. п-во) се установява, че подписите в графи „подпис на кредитоискателя“, „подпис“ и „декларирам/е“ в представените за изследване искане за кредит за текущо потребление до „Банка ДСК“ АД с вх. № 3600/11.08.2014 г. от името на М.А.А. за сумата от 8400 лева, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 11.08.2014 г. от името на М.А.А., декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от 11.08.2014 г. от името на М.А.А. и декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД от 11.08.2014 г. от името на М.А.А., са положени от обв. М.А.А..

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: показанията на св. М.М.М., депозирани пред настоящия съдебен състав в о.с.з. на 28.02.2019 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 32 от досъд. п-во); показанията на св. М.В.Я., снети в хода на досъдебното производство (л. 48 от досъд. п-во);

съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, изх. № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София – в оригинал (л. 24 от досъд. п-во); съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София – в оригинал (л. 25 от досъд. п-во);

писмо от „Банка ДСК“ ЕАД  от 11.02.2015 г. (л. 30 от досъд. п-во); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД от 29.07.2016 г., ведно с копия на документи от кредитна преписка по искане за кредит за текущо потребление от М.А.А. вх. № 3600/11.08.2014 г. (л. 64 – л. 81 от досъд. п-во); писмо от МБАЛ „С.“ ЕООД – София изх. № 15/21.10.2014 г., ведно с приложения към него – заверени преписи от трудов договор № 15/01.03.2013 г., сключен между МБАЛ „С.“ ЕООД и обв. А. и заповед № 14/01.08.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 14 – 16 от досъд. п-во); писмо от МБАЛ „С.“ ЕООД – София изх. № 53/18.08.2015 г. (л. 46 от досъд. п-во); писмо от МБАЛ „С.“ ЕООД от 19.09.2017 г., ведно с приложения – копие от лично трудово досие на М.А.А., молби за платен отпуск и болнични листове – 4 бр. (л. 125 – 135 от досъд. п-во); писмо от ТД на НАП – София изх. № 58-00-296/05.02.2015 г. (л. 31 от досъд. п-во); писмо от ТД на НАП – София изх. № 58-00-1939/21.09.2017 г. (л. 146 от досъд. п-во); писмо от НОИ, дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ изх. № 1029-40-879942/03.10.2017 г., ведно с приложения (л. 136 – л. 144 от досъд. п-во); справка за съдимост на обвиняемата (л. 15 от съд. п-во) и характеристика на същата (л. 44 от съд. п-во), разпореждане № **********/01.07.2018 г. от НОИ – ТД – София град (л. 17 от съд. п-во), ;

както и като взе предвид назначените и приети като доказателства по делото комплексна графическа и техническа експертиза № 309/2016 г. (л. 52 – л. 54 от досъд. п-во) и графическа експертиза № 4/2016 (л. 89 – 91 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът изцяло се довери на показанията на св. М.М.М., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и на тези, депозирани пред настоящия съдебен състав, в о.с.з. на 28.02.2019 г., като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени средства и в частност – с кредитна преписка № 3600/11.08.2014 г. по входящия регистър на „Банка ДСК“ ЕАД, образувана въз основа на искане за отпускане на кредит за текущо потребление, подадено от обв. А., приложените по делото в оригинал инкриминирани документи от 11.07.2014 г. и от 11.08.2014 г. и заключението на назначената и изготвена графическа експертиза.

Действително, пред съда св. М. не е в състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприетите от нея факти и обстоятелства, свързани с двукратното посещение на обв. А. в банковия клон, което наложи приобщаване на показанията й, снети в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, но това добре се обяснява, от една страна, с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на процесните факти и обстоятелства – 11 – 13.08.2014 г., и датата на разпита на свидетелката пред съда – на 28.02.2019 г., както и с обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения св. М. възприема множество, сходни с инкриминираната, фактически обстановки, поради което е и съвсем естествено да не може да възпроизведе в цялост и в детайли конкретно възприети от нея факти и обстоятелства, повече от четири години по-късно. Въпреки това, така събраната по делото доказателствена съвкупност – показанията на св. М., отразеното в писмените доказателствени средства и заключението на назначената и изготвена графическа експертиза, представлява сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите.

Въз основа на така събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, съдът установи фактите и обстоятелствата, свързани с двукратните посещения на обв. А. в банковия клон на „Банка ДСК“ ЕАД, поводът за посещенията на обвиняемата, а именно – искане за отпускане на потребителски кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 8400 лева и представените документи от страна на обвиняемата, включително и инкриминираните такива, приобщени към доказателствената съвкупност в оригинал по надлежния процесуален ред.

Така събраните доказателствени източници послужиха на съда да установи по несъмнен и категоричен начин авторството на обвиняемата по отношение на инкриминираните деяния. В тази насока са както категоричните показания на св. М., в смисъл, че именно обвиняемата, която М. познавала отпреди като клиент на банката и кредитополучател, дошла при нея в началото на м. юли 2014 г. с искане повторно да й бъде отпуснат кредит, така и заключението на графическата експертиза № 4/2016 (л. 89 – 91 от досъд. п-во), видно от което подписите в графи „подпис на кредитоискателя“, „подпис“ и „декларирам/е“ в представените за изследване искане за кредит за текущо потребление до „Банка ДСК“ АД с вх. № 3600/11.08.2014 г. от името на М.А.А., за сумата от 8400 лева, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 11.08.2014 г. от името на М.А.А., декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от 11.08.2014 г. от името на М.А.А. и декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД от 11.08.2014 г. от името на М.А.А., са положени от обв. М.А.А.. При това за съда е несъмнено, че именно обвиняемото лице се е явило в банковия клон, попълнило е искане за кредит за текущо потребление до „Банка ДСК“ АД с вх. № 3600/11.08.2014 г., както и други, изискуеми документи и е представило пред св. М. инкриминираните документи, на които бил придаден вид, че изхождат от св. Я..

За съда не възникна съмнение, че първият от инкриминираните документи е представен от обв. А. именно на посочената от държавното обвинение дата – 11.08.2014 г., доколкото именно на тази дата обвиняемата е депозирала попълнено от нея искане за кредит за текущо потребление до „Банка ДСК“ АД с вх. № 3600/11.08.2014 г. и в този смисъл за пръв път на тази дата е формирана кредитна преписка по искането на обвиняемата, във връзка с което същата е подала изискуемите документи, включително и инкриминираното съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изх. № 1/11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, на което бил придаден вид, че изхожда от св. М.В.Я., като представляващ МБАЛ „С.“ ЕООД и под който, в графа „работодател“, бил поставен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печатът на МБАЛ „С.“ ЕООД. Вярно е, че документът е бил датиран към 11.07.2014 г., но това не разколебава безусловно налагащия се извод, че същият е бил представен пред св. М. именно на 11.08.2014 г., тъй като, от една страна, това добре обяснява възникналата необходимост от представяне на такъв документ, но с актуална дата, а от друга – представянето му на по-ранна от сочената от обвинението дата би било презпредметно, тъй като преди 11.08.2014 г. в „Банка ДСК“ ЕАД не е била формирана кредитна преписка за отпускане на кредит, която да бъде обслужена от съответния документ – приложение № 21.

Защитата правилно отбелязва, че по делото не е установена точната дата, на която обв. А. е представила пред св. М. втория от инкриминираните документи – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изх. № 1/11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, на което бил придаден вид, че изхожда от св. М.В.Я., като представляващ МБАЛ „С.“ ЕООД и под който, в графа „работодател“, бил поставен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печатът на МБАЛ „С.“ ЕООД. За съда е безспорно, обаче, че това е станало в периода 11 – 13.08.2014 г., тъй като, от една страна, на 11.08.2014 г. обв. А. е била уведомена от св. М., че следва да представи такъв документ с актуална дата, наложило повторното й явяване в банковия клон и представяне на документ, датиран към 11.08.2014 г., а от друга – на 13.08.2014 г. св. М. е пристъпила към проверка на подадените от обвиняемата документи, което сочи на извод, че към тази дата необходимият набор от документи вече е бил попълнен от обвиняемата. Фактът, че в обвинителния акт извършването на второто от инкриминираните деяния е датирано към „неустановена дата през м. август 2014 г.“, не води до нарушаване на правото на защита на обвиняемата, тъй като същата разполага с възможност да упражни в пълнота правото си на защита; обвинението е конкретизирано в максимална степен, съобразно събраните по делото доказателства и обвиняемата не е поставена в невъзможност или в затруднение да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото й обвинение.

 

Показанията на св. М.В.Я., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, настоящата инстанция изцяло кредитира, като прецени, че са единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателствени средства и в частност – с писмо от МБАЛ „С.“ ЕООД – София изх. № 53/18.08.2015 г. (л. 46 от досъд. п-во), и със заключението на назначената и приета като доказателство по делото комплексна графическа и техническа експертиза № 309/2016 г. (л. 52 – л. 54 от досъд. п-во), поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и доборсъвестно.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин, че подписът под инкриминираните два броя документи, в графа „работодател“ представени от обв. А. пред св. М. – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я.и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания – с изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я.– не са положени от св. Я. и в този смисъл представляват неистински частни документи, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.

 

Заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство комплексна графическа и техническа експертиза № 309/2016 г. (л. 52 – л. 54 от досъд. п-во) и графическа експертиза № 4/2016 (л. 89 – 91 от досъд. п-во), съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към предмета на доказване по делото. Въз основа на същите съдът установи авторството на инкриминираните и изследваните документи, както и начинът на полагане на отпечатъка от печат под инкриминираните документи, на който е бил придаден вид, че е положен от печата, ползван в МБАЛ „С.“ ЕООД.

           

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си, обвиняемата М.А.А. е осъществила всички признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за извършването на което е ангажирана наказателната й отговорност в производството.

За да мотивира подобен извод, съдът съобрази следното.

 

За съставомерността на деянието по чл. 248а, ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено представянето на неверни сведения пред друго лице, наличието на специфичната съставомерна цел, а именно – невярното представяне на сведенията да е извършено с оглед получаване на кредит и съзнаването от страна на обвиняемия, че неправомерно представя неверни сведения, а именно такива, несъответстващи на обективно съществуващото, именно за обслужване на съставомерната цел – получаване кредит. Престъплението може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл.

 

В конкретния по делото случай, от обективна страна, на инкриминираните от обвинението дата и място – на 11.08.2014 г. и на неустановена по делото дата в периода 11 – 13.08.2014 г., гр. София, в сградата на клон банка „ДСК“, находяща се на ул. „**********пред св. М.М., обвиняемата на два пъти представила неверни сведения, за да получи кредит.

Неверните сведения се съдържали в два броя неистински частни документи, както следва: съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., в който подписа и печата не са положени от посочените в него като издатели физическо лице и юридическо лице – представено пред св. М. на 11.08.2014 г., и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания – с изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ “С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., удостоверяващо, че обвиняемата е в трудово правоотношение с горецитираното търговско дружество, като същото е прекратено на 01.08.2014 г., в който документ подписът и печатът не са положени от посочените в него като издатели физическо лице и юридическо лице – представен пред св. М. на неустановена по делото дата в периода 11 – 13.08.2014 г.

Неверният характер на сведенията, визирани в „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я.“, произтичал от това, че работодателят на обвиняемата – МБАЛ „С.“ ЕООД, чрез представляващия дружеството св. Я., не бил давал съгласие в посочената в документа насока, като подписът под документа не изхождал от него, а отпечатъкът от печат не бил положен от печата, ползван от юридическото лице.

Неверният характер на сведенията, визирани в „съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я.“, произтичал от това, че работодателят на обвиняемата – МБАЛ „С.“ ЕООД, чрез представляващия дружеството св. Я., не бил давал съгласие в посочената в документа насока, като подписът под документа не изхождал от него, а отпечатъкът от печат не бил положен от печата, ползван от юридическото лице, а също така и от това, че към тази дата трудовото правоотношение на обв. А. било прекратено.

С това обвиняемата  на два пъти, с две отделни деяния, е осъществила признаците от обективна страна на престъплението, инкриминирано в разпоредбата на чл. 248а, ал. 1 от НК.

 

От субективна страна, всяко от деянията е осъществено от обвиняемата А. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Същата е съзнавала обществената опасност на всяко от деянията, предвиждала е обществено-опасните им последици и пряко е целяла настъпването им.

Умисълът на обвиняемата е обхващал както обстоятелствата, че представя пред кредитния инспектор – св. М., неверни сведения – визираните в инкриминираните два броя неистински частни документи, така и че прави това с цел представяне на необходимия набор от документи, за да й бъде предоставен банков кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 8400 лева. Обвиняемата е действала и в двата случая със специалната съставомерна цел по чл. 248а, ал. 1 от НК, а именно – с цел да получи кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 8400 лева.

 

В конкретния по делото случай, обв. А. е осъществила две отделни деяния – на визираните по-горе дати, с идентични обективни и субективни признаци, осъществени въз основа на две отделно взети решения – първото, взето преди 11.08.2014 г., а второто – взето на 11.08.2014 г., след разговора на обвиняемата със св. М., в хода на който последната я уведомила, че е необходимо да предостави документ, удостоверяващ съгласието на работодателя за превод на заплата в „Банка ДСК“ ЕАД с актуална дата.

Деянията са осъществени от обвиняемата А. при условията на продължавана престъпна дейност, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно – същите осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление – по чл. 248а, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време – в период от не повече от три дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

 

По изложените съображения, съдът призна обвиняемата М.А.А. за виновна в това, че за времето от 11.08.2014 г. до неустановена дата на същия месец (до 13.08.2014 г.), в гр. София, в сградата на клон банка „ДСК“, находяща се на ул. „**********при условията на продължавано престъпление – с 2 деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, за да получи кредит в размер на 8400 лв., представила пред М.М.М. – кредитен инспектор в банка “ДСК”, неверни сведения, съдържащи се в 2 бр. неистински частни документи – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я.и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания – с изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ “С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., както следва:

1. На 11.08.2014 г., в гр. София, в сградата на клон на банка „ДСК”, находяща се на улица “**********, за да получи кредит в размер на 8400 лв., е представила пред М.М.М. – кредитен инспектор в банка “ДСК”, неверни сведения, съдържащи се в неистински частен документ – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания, с изходящ № 1 от 11.07.2014 г. на МБАЛ „С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., в който подписа и печата не са положени от посочените в него като издатели физическо лице и юридическо лице.

2. На неустановена дата през м. август, след 11.08.2014 г., в град София, в сградата на клон на банка „ДСК”, находяща се на улица “**********, за да получи кредит в размер на 8 400 лева, е представила пред М.М.М. – кредитен инспектор в банка „ДСК”, неверни сведения, съдържащи се в неистински частен документ – съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебното правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания – с изх. № 1 от 11.08.2014 г. на МБАЛ “С.“ ЕООД – гр. София, представлявано от М.В.Я., удостоверяващо, че обвиняемата е в трудово правоотношение с горецитираното търговско дружество, като същото е прекратено на 01.08.2014 г., в който документ подписа и печата не са положени от посочените в него като издатели физическо лице и юридическо лице – престъпление по чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Като причини за извършване на престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на обвиняемата, незачитането на установения в страната правен ред и стремежът й за получаване на кредит по неправомерен начин.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата М.А.А. за осъществения от нея престъпен състав по чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, трайно влошеното й здравословно състояние, тежкото й социално положение, както и изминалият продължителен период от време между датата на довършване на продължаваната престъпна дейност – 13.08.2014 г. и датата на постановяване на окончателния съдебен акт – 28.02.2019 г. Съдът не отчете отегчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства.

 

С оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от обв. А. престъпно посегателство по чл. 248а, ал. 1 НК – „лишаване от свобода“ до три години и „глоба“ от 1000 до 5000 лева; това, че към датата на извършване на деянието обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV от Общата част на НК; това, че от извършеното деяние не са настъпили имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено в пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления, настоящият съдебен състав намери, че са налице предпоставките за освобождаване на обв. А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 НК.  

 

Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител, настоящият съдебен състав прецени, че административното наказанието „Глоба“, което следва да се наложи на обвиняемата А. за осъщественото от нея престъпление, следва да се определи при наличие единствено на смекчаващи отговорността й обстоятелства и в размер на минимума, предвиден в закона – в чл. 78а, ал. 1 от НК. Предвид съществуващата императивна правна забрана, съдът намира, че не са налице предпоставки за определяне на следващото се на обвиняемата административно наказание в размер под предвидения в закона минимум.

 

Ето защо и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи обв. А. от наказателна отговорност като й наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева. Така наложеното административно наказание съдът прецени, че се явява едновременно необходимо, заслужено и съобразено с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обвиняемата М.А.А. да заплати сумата от 167.10 (сто шестдесет и седем лева и десет стотинки) лева разноски по водене на делото, в полза на Държавата и по сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Така мотивиран и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, съдът постанови своето решение.

 

 

 

                                                          

Съдия при СГС: