Решение по дело №315/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на А. Д. С. от [населено място] баня, обл. София, чрез адв. Р. П., против заповед № РД-01-10-555/11.09.2023 г., издадена от кмета на община Сапарева баня, с която на основание чл. 190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на [населено място] баня през общински имот – публична общинска собственост, съставляващ ПИ с идентификатор 65365.601.1033 по КККР на [населено място] баня и представляващ УПИ I – за парк, кв. 92 по плана на [населено място] баня.

Поради оттеглено оспорване на жалбата от Н. Д. С., С. М. И., И. Т. И., Г. М. К., Г. Й. Е., В. Й. Т., Н. И. К., И. В. К., Д. В. К., Е. В. С., Л. В. С. и К. В. Р., съдът с определение № 549/14.11.2023 г. е оставил жалбата в тази част без разглеждане и е прекратил производството. Посочените лица са конституирани като страни в настоящото съдебно производство в качеството им на съсобственици на жалбоподателя по отношение на [ПИ] по КККР на [населено място] баня.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ на кмета на община Сапарева баня е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с предпоставките на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път. Сочи се, че фактическите основания за отказа са неверни. Искането е оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на община Сапарева баня, представляван от адв. Д. И. - С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни - Н. Д. С., С. М. И., И. Т. И., Г. М. К., Г. Й. Е., В. Й. Т., Н. И. К., И. В. К., Д. В. К., Е. В. С., Л. В. С. и К. В. Р., чрез адв. Р. П., не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № 3-2000 от 04.09.2023 г., подадено от наследниците на С. З. К.-С., сред които и настоящия жалбоподател, до кмета на община Сапарева баня, с което същите на основание чл. 190 от ЗУТ са поискали издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път до собствения им поземлен имот с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на [населено място] баня с площ от 2700 кв. м.

Въз основа на постъпилото заявление и събраните по преписката доказателства, кметът на община Сапарева баня издал процесната заповед № РД-01-10-555/11.09.2023 г., с която е отказал прокарването на временен път по реда на чл. 190, ал. 2 вр. ал. 6 от ЗУТ, който да осигури транспортен достъп до ПИ с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на [населено място] баня през общински имот – публична общинска собственост (акт за ПОС № 287/2016 г.), съставляващ ПИ с идентификатор 65365.601.1033 по КККР на [населено място] баня и представляващ УПИ I – за парк, кв. 92 по плана на [населено място] баня, с начин на трайно ползване – обществен селищен парк, градина. В мотивите на заповедта е посочено, че видно от одобрения регулационен план на [населено място] баня, ПИ с идентификатори 65365.601.1029 и 65365.601.1028 по КККР на [населено място] баня образуват УПИ VII - за парк, кв. 92, с осигурен транспортен достъп от [улица], която е и изградена. Отбелязано е, че тъй като временни пътища се допускат само при липса на изградена улица, която да дава достъп до съответния урегулиран поземлен имот, то в случая за УПИ VII - за парк, кв. 92 по регулационния план на [населено място] баня е осигурен достъп и е недопустимо осигуряването ми чрез временен такъв. При постановяването на оспорения административен акт е установено и, че при евентуално прокарване на временен път, същият няма да съответства на условието на чл. 190, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ, като същият ще засегне дълготрайни декоративни дървета, които се намират в общински имот – публична общинска собственост, съставляващ ПИ с идентификатор 65365.601.1028 по КККР на [населено място] баня и представляващ УПИ I – за парк, кв. 92 по плана на [населено място] баня, с начин на трайно ползване – обществен селищен парк, градина.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на приетата експертиза се установява, че процесният ПИ с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на [населено място] баня попада в УПИ VII – за парк от кв. 92, съвместно с ПИ с идентификатор 65365.601.1028 общинска собственост с предназначение обществен селищен парк. В заключението се сочи, че УПИ VII от кв. 92, част от който е и ПИ с идентификатор 65365.601.1029 има достъп и лице от [улица]. Вещото лице след извършена справка в архива на община Сапарева баня е установило, че за процесния имот няма стартирана или висяща процедура по създаване на ПУП и/или проучвания за такъв. При огледа на място и от данните в кадастралния план експертизата установява голяма денивелация на терена, както и наличие на декоративна растителност в УПИ VII – за парк, кв. 92. Според експертизата предложеното трасе на временен път, така както е отразено с червени линии и червен цвят на приложение № 3, с ширина 3.5 метра и дължина около 7 м., би могло да се обособи такова трасе, което след консултация с ландшафтен архитект, да не засегне декоративна растителност, като е посочено, че отделен проблем е голямата денивелация на предложения временен път и връзката му с новоремонтираната улица.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на обжалваната заповед е кметът на общината. Поради което съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в границите на неговата териториална компетентност.

Спазена е законоустановената писмена форма, като обжалваният акт съдържа в достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания за издаването му, което позволява осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, а в производството по издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. В ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ е предвидено и изключение, според което при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до съответния имот, урегулиран или неурегулиран, за времето до реализиране на улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета, като временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.

В случая е приложима материалноправната разпоредба на чл. 190, ал. 2, предл. второ от ЗУТ, доколкото от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че процесният ПИ с идентификатор 65365.601.1029 попада в УПИ VII – за парк от кв. 92 по КК на [населено място] баня. Имотът е неурегулиран за него няма предвиден достъп по проектирани улици. Същевременно няма доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, съответно за предвидени с проектоплан улици или за извършени проучвания. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза в този смисъл не е оспорено от жалбоподателя С.

Заповедта на кмета на общината по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота. В случая от данните по делото и заключението на СТЕ е установено, че до процесния имот, който е част от УПИ VII от кв. 92, съвместно с ПИ с идентификатор 63565.601.1028 общинска собственост с предназначение обществен селищен парк, градина има достъп и лице от улица. Този достъп до имота, обосновава извод, че нужда от прокарване на временен път до процесния имот, чрез друго трасе, засягащо общински имот в съседство не е налице. Ако бъде прокаран такъв път, въпреки проектираната улица, би се нарушило условието на чл. 190, ал. 3 ЗУТ временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план.

Възраженията на оспорващия досежно законосъобразността на заповед № 382/14.09.2011 г., издадена от кмета на община Сапарева баня, както твърденията за липса на надлежното й съобщаване с оглед датата на влизането й в сила, съдът намира за ирелевантни за настоящия спор, доколкото статута по отношение на достъпа до двете новосъздадени УПИ не се променя.

От изложеното следва, че като е издал процесната заповед, кметът на община Сапарева баня не е допуснал нарушение на закона и отказът му се явява законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. С. от [населено място] баня, обл. София, против заповед № РД-01-10-555/11.09.2023 г. на кмета на община Сапарева баня, с която на основание чл. 190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 65365.601.1029 по КККР на [населено място] баня през общински имот – публична общинска собственост, съставляващ ПИ с идентификатор 65365.601.1033 по КККР на [населено място] баня и представляващ УПИ I – за парк, кв. 92 по плана на [населено място] баня.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.