Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 03.12.2019 година град ...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и девети
октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3559 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.226 от КЗ
/отм. и чл.86 ЗЗД.
Ищецът П.А.П. твърди в исковата си молба, че е потребител на
застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането
/КЗ/ и по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на деликвента с ответното дружество. На 14.05.2013г. около
17.00 ч., по АМ „Тракия", ЛОТ 4, на км 298 се е движел т.а. ..., с
прикачено полуремарке „Шмитц" с peг. № А 8891 EE, собственост на „Съни
транс" ЕООД, управляван от третото лице помагач на страната на ответника И.Д.К..
Платното от новоизграждащия се участък от АМ „Тракия" в посока изток било
асфалтирано, без положена хоризонтална маркировка. Била изградена еластична
разделителна преграда между северното и южното платно, като движението на МПС,
доставящи строителни материали, се извършвало в южното платно. Движещите се в
посока изток МПС, се движели в южната лента на платното, а движещите се в
посока запад - в северната лента на платното. Аварийната лента, била
предназначена за маневри на МПС и за паркиране на строителна техника. Т.а. ...,
с прикачено полуремарке „Шмитц" с per. № А 8891 EE, собственост на „Съни
транс" ЕООД, управляван от И.Д.К., бил натоварен със циментова
стабилизация и следвало да я достави до северното платно на АМ „Тракия",
като се движел в южната лента на южното платно и на км.298+800, трябвало да
направи ляв завой и да навлезе в северното платно на АМ „Тракия". След
него се движел т.а. „Скания 124С" с peг. № СТ 9411 СМ, управляван от
ищеца. Водача на Т.а. ..., намалил скоростта си на движение, почти до нула
километра в час, като едновременно с това отклонил, възможно най-вдясно по
асфалтовото покритие, управлявания от него автомобил. Без да се убеди, че няма
да постави в опасност и да застраши останалите участници в движението, водачът К.
предприел маневрата ляв завой. По този начин, предвид дължината на управлявания
от него автомобил, К. заел двете ленти на южното платно и част от аварийната
лента на пътния участък.
Движещия се в южната лента на платното, водач - ищецът, предприел аварийно
спиране и отклонил възможно най-вдясно управлявания от него автомобил до самия
край на асфалтовото покритие. Въпреки предприетите адекватни действия, ищецът
не успял да спре и между двете превозни средства настъпил удар, като
управляваният от ищеца автомобил контактувал с предната си лява част със
задната дясна част на управлявания от К. автомобил. Вследствие на удара,
кабината на управлявания от ищеца автомобил била деформирана до степен същият
да не може да бъде изваден от нея. Вследствие на удара, ищецът получил
политравма и бил откаран в ЦСМП .... След стабилизиране на състоянието му бил
настанен на лечение в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ .... След
извършени прегледи и изследвания бил преместен за лечение в Клиника по
анестезиология и интензивна медицина при МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" ....
След окончателното стабилизиране на ищеца, същият бил приет за оперативно
лечение в Клиниката по ортопедия и травматология при същата болница, като бил
изписан от болницата на 12.06.2013 година. По време на проведеното лечение на
ищеца била ампутирана лявата подбедрица в часта между средната и горната
третина. Дясната подбедрица била стабилизирана с външен имплант. Ищецът бил
изписан за продължаване на лечението в домашни условия, с препоръки за
провеждане на рехабилитация на увредените крайници. Във връзка с проведеното
лечение били направени разходи за лекарства, болничен престой и амбулаторни
прегледи в размер на 1 398,41 лв. Отделно от това от ищеца била закупена
подколянна модулна протеза за сумата от 5045 лв. За извършените разходи били
издадени фактури и касови бонове.
Местопроизшествието било посетено от служители на МВР и съставен Протокол
за ПТП с бланков № 1406712 от 27.05.2013г. За станалото ПТП било образувано ДП
№ 3M-59/2013г. по описа на РУП ... и прокурорска преписка № 1914/2013 година по
описа на Районна прокуратура ..., като към настоящия момент наказателното
производство все още не било приключено. Предвид факта, че от образуване на
наказателното производство изминал период повече от две години и нямало изгледи
същото да приключи в близкото бъдеще, ищецът предявява настоящия иск пряко
срещу застрахователя на деликвента. Твърди, че ПТП е настъпило изключително по
вина на водача на Т.а. ..., с прикачено полуремарке „Шмитц" с peг. № А
8891 EE, собственост на „Съни транс" ЕООД, управляван от И.Д.К., който
преди започване на маневра не се убедил, че няма за застраши и постави в
опасност останалите участници в движението, с което нарушил правилата на ЗДвП и
причинил по непредпазливост травматични увреждания на ищеца. Във връзка с
причинените му травматични увреждания, ищецът направил разходи за провеждане на
лечение и закупил подколянна модулна протеза, които били в причинно следствена
връзка с настъпилото по вина на И.Д.К. ПТП. По повод причинените имуществени
вреди, било установено, че Т.а. ..., с прикачено полуремарке „Шмитц" с peг.
№ А 8891 EE имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № 22112001442025, валидна до 13.06.2013г. към ответното
дружество. Тъй като към датата на подаване на исковата молба ищецът не бил
получавал обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 14.05.2013 г., за него бил налице правен интерес от
завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования, като се претендира ответното дружество да му
заплати обезщетение за имуществени вреди за направените разходи за лечение и
закупуване на протеза в резултат на претърпяното от него ПТП на 14.05.2013 г.
общо в размер на 6443,41 лв. за причинените имуществени вреди и се предявява
частичен иск за част от тази сума в размер на 1250 лв., представляващи част от
обезщетението за имуществени вреди за направени необходими разходи за лечение и
закупуване на протеза, ведно с дължимата законна лихва от датата на
непозволеното увреждане 14.05.2013г. върху претендираното обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1250,00 лв., представляваща част от сумата от 6443,41лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП на
14.05.2013 г., изразяващи се в направени разходи за лечение и закупуване на
модулна протеза, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
С протоколно определение от 29.10.2019г. на основание чл.214 ГПК е
допуснато изменение на иска за главница, като същия да се счита заведен за
сумата от 6443,41лв., представляваща цялото претендирано застрахователно
обезщетение за причинени в резултат на ПТП от 14.05.2013г. имуществени вреди,
вместо първоначално посочената частична сума в размер на 1250,00лв.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ..., представя писмен отговор в срока по чл.131,
в който взема становище, че оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че в
исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за
възникването на правото на обезщетение факти. Липсвало пълно описание на
процесното ПТП в резултат, на което ищецът твърдял причинени имуществени вреди;
не бил описан механизмът на пътнотранспортното произшествие; липсвали
подробности за скоростта на движение на всички, участвали в процесното ПТП
пътни превозни средства, маневрите, предприети преди твърдяното ПТП и други
релевантни факти, а също и поведението на ищеца. Поради липсата на пълно
изложение на релевантните за спора факти ответникът не можел да упражни правото
си на защита в процеса, тъй като въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства не можело да се направи извод относно поведението на ищеца, с
оглед съпричиняването от последния на вредоносния резултат. Предявените искове
се счита за допустими, с оглед твърденията, изложени в исковата молба, но
изцяло неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването
на вземането, предмет на претенцията. Оспорва настъпването на имуществените
вреди в сочения размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяните вреди и процесното ПТП. Оспорва наличието на валидно сключен и
действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите към момента на твърдяното ПТП, сключен от ответника за
товарен автомобил марка „Скания", модел „124 Е" с peг.№ А5343КР,
както и твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно
произшествие за ищеца настъпили описаните в исковата молба като брой, вид и
размер имуществени вреди или ако са възникнали, не обосновавали размера на исковите
претенции. Твърди се, че вина за процесното ПТП има единствено ищецът П., тъй
като не контролирал непрекъснато автомобила, които управлявал. Твърди още, че
при избиране скоростта на движение същият не се съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и сам се поставил в състояние на невъзможност
да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото в случая била твърдяната
маневра, предприета от водача К.. При условията на евентуалност оспорва
твърдението за изключителна вина на водача К. по аргумент от разпоредбата на
чл.300 от ГПК. Твърдението, че И.Д.К. е виновен за настъпилото ПТП, не се
подкрепяло от влязъл в сила съдебен акт. Доколкото никой не можел да черпи
права от собственото си противоправно деяние моли, ако съдът приеме, че ищецът
е претърпял твърдяните вреди, при определяне на дължимото на ищеца обезщетение
да го намали, като приеме, че е налице съществено съпричиняване от страна на
ищеца за настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че процесното ПТП не
било настъпило по описания в исковата молба начин и по посочения в Протокол за
ПТП №1406712 от 27.05.2013 г. механизъм, съставен 13 дни след настъпване на
твърдяното ПТП. Видно от посочения
протокол за ПТП процесното ПТП настъпило на 14.05.2013 г. около 17:00 часа, а
самия протокол бил съставен на 27.05.2013г., но бидейки официален
удостоверителен документ, не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не присъствал на самото
ПТП, а отразил в протокола само изявлението на страната. Съгласно чл.179, ал1
от ГПК посоченият протокол, имащ характер на официален документ, имал
удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и
обстоятелствата, които се осъществили от или пред длъжностното лице, изготвило
този документ. Въпреки липсата на материална доказателствена сила на протокола
по отношение на тези факти, в този документ бил отразен механизмът на
процесното ПТП, поради което се оспорва верността му, като се твърди, че
процесното ПТП не е настъпило по посочения в този документ механизъм. Твърди
се, че предявените размери са прекомерни и предвид наведения довод за
съпричиняване на вредоносния резултат в посочената степен от страна на
пострадалото лице. Оспорва основателността на акцесорния иск за лихва за
забава, предвид аргументите, изложени относно главния иск. Оспорва и началният
момент, от който се твърди изпадане в забава на ответното дружество, тъй като
не били възникнали предпоставките, регламентирани в чл.224, ал.1 от Кодекса за
застраховането. Предявените искове считат за изцяло неоснователни и моли съдът
да ги отхвърли, като присъди на ответното дружество всички направени по делото
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лица помагач на страната на ответника – И.д.К. представя писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло изложената в исковата молба
фактическа обстановка, като твърди, че за настъпване на ПТП вина има само
ищецът. Сочи, че действително двете товарни МПС се движели в посочените ленти,
посока и последователност, но единственият, който не съобразил пътната
обстановка, натовареността на собственото си МПС, вкл. и това на МПС-то пред
него, управлявано от третото лице помагач, бил ищецът. Третото лице помагач
отбило от южната в северната лента, защото трябвало да достави в северната
лента строителните материали, с които бил натоварен, ищецът се движел след него
и предприемайки маневра - завой наляво,
с цел преминаване от едната в другата лента, където била работната площадка и
крайната цел и на двата камиона, подал сигнал- мигач и започнал да се изнася от
едната в другата лента. Това ставало по-бавно, с оглед маневреността на
товарния автомобил, заедно със закаченото на него ремарке и предвид факта, че
бил пълен. Освен това южната лента, от която била предприета маневрата, била с
около половин метър по-висока от северната, поради което било задължително да
намали скоростта преди да предприеме маневрата. През това време ищецът, който
управлявал също товарен автомобил зад него, заради несъобразената скорост,
дистанция, пътна обстановка и натовареност на управлявания от него автомобил, се
ударил в десния ъгъл на ремаркето на третото лице помагач, от което последвали
тежки увреждания. Ищецът възприел движещия се пред него товарен автомобил, но
реакцията му закъсняла заради несъобразената скорост и несъобразена дистанция.
Самият водач работел за първи път такъв тип работа, за която нямал опит и това
личало от фактите. Няколко дни преди инцидента на обекта била издадена заповед
за ограничаване скоростта на придвижване на товарните автомобили между 20 и 40
км в час, която била сведена до знанието на всички работещи на магистралата
шофьори, именно заради избягване на такива инциденти, която заповед очевидно не
била изпълнена от ищеца. След случилото се третото лице помагач веднага се
отзовало и помогнало на пострадалия, на място дошли бърза помощ и полиция и
отвели пострадалия в болница. Заявява, че същият не е употребявал алкохол или
други упойващи субстанции, видно от пробите, взети същия ден. Управляваният от
него автомобил бил технически изправен. От приложените към исковата молба
доказателства счита за неотносими представените стокови разписки и фактури, с
изключение на тези за подколянна протеза, доколкото не била ясна връзката с
настъпилото увреждане и обстоятелството, че били направени именно заради
увреждането. Присъединява се към направеното оспорване на истинността на
протокола за ПТП от 27.05.2013г. от страна на ответника - ЗК „Лев инс"АД,
в частта, в която е описан механизмът на ПТП. Независимо, че бил разписан от
третото лице помагач, протоколът го възпроизвеждал неправилно. Същият обяснил
на младши автоконтрольора случилото се, като разчитал, че правилно е разбран,
подписал, без да вниква задълбочено в написаното и нарисуваното на него.
Действително, съдържанието на протокола съставлявало отразеното пред
длъжностното лице изявление и не ангажирало с материална доказателствена сила
настоящия състав, но тъй като било невярно, следвало да бъде установен
действителният механизъм на ПТП.
С определение от 24.11.2017г. производството по настоящото дело е било
спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството по НОХД №1434/2017г. на РС ... /преобразувано в НОХД
№1111/2018г. на РС ... за ново разглеждане от друг състав/ и възобновено с
определение от 04.09.2019г., поради отпадане на причините за спиране.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От представеното по настоящето дело заверено копие от влязла в сила присъда
по НОХД №1111/2018г. по описа на РС ... се установява, че с влязла в сила
присъда №66/10.05.2019г., постановена по последното дело, И.Д.К. е признат за
виновен и осъден за това, че на 14.05.2013г., около 17.00 часа на участък от АМ
„Тракия“ - в строеж, ЛОТ 4, км 298+800, при управление на МПС - товарен
автомобил - влекач „Скания Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг. № А 5434 КР, собственост на
„Съни транс“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг. № А
8891 EE, собственост на „Съни транс“ ЕООД, е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП
с товарен автомобил „Скания Р 124 ЦБ X 3 400“ с peг. № СТ 9411 СМ, собственост
на „Транс експрес 07“ ООД и по непредпазливост е причинил на П.А.П. една тежка
телесна повреда и три средни телесни повреди, както следва: тежка телесна
повреда изразяваща се в ампутация на лявата подбедрица на границата между
средната и горната третина представляващо „осакатяване на левия долен крайник“
и средни телесни повреди, съчетана травма с ретроперитониален хематом, контузия
на корема с десерозация на сигмата и ректума, наложили извършване по спешност
на лапаротомия и саниране на органите в коремната кухина, и довели до изпадане
на пострадалия в състояние на травматичен шок, са причинили на П. „разстройство
на здравето, временно опасно за живота“, счупване на десен долен крайник, със
засягане на нервни стволове и магистрални съдове, като срока на заздравяване е
не по-малък от 1 година, при нормален ход на оздравителните процеси, е довело
до „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и счупване на
тазовите кости по типа на Малген, като срока на заздравяване е не по-малък от
8-10 месеца, при нормален ход на оздравителните процеси, което е причинило
„Трайно затрудняване движенията на долните крайници“ на П. – престъпление по чл.343
ал.1, б.Б пр.1, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се
ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до
всички елементи на престъпния състав.
Предвид горното съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а
именно – факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените
вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени.
По делото не е спорно, че по
отношение на управлявания от И.Д.К. товарен автомобил - влекач „Скания Р 124 ЛА
4X2 НА“, с peг. № А 5434 КР, собственост на „Съни транс“ ЕООД, с прикачено към
него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг. № А 8891 EE, собственост на „Съни транс“
ЕООД към датата на ПТП 14.05.2013г. е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност", сключена с ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД – полица
№22112001442025, със срок на валидност от 14.06.2012г. до 13.06.2013г.
По смисъла на чл.413 НПК,
присъдата е задължителна и за застрахователя - страна по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" и е основание за ангажиране на
отговорността му за обезщетяване на причинените в резултат на деянието имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. В ЗК е предвидено също, че обезвредата, която по принцип се дължи от
самия застрахован виновен водач, може да бъде търсена и директно от
застрахователя /чл.226 ал.1 от КЗ/.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва
да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по
чл.226 ал.1 от КЗ. Следователно, доколкото характерът на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител
на увреждането и обема на същата, то съдът намира, че предявения срещу ответника
пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ се явява основателен.
За установяване размера на причинените имуществени вреди по делото са
представени многобройни писмени доказателства и е назначена и изслушана
комплексна съдебно-счетоводна – съдебно-медицинска експертиза. От заключението
на вещите лица, което не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно се установява, че във връзка с автозлополуката на 14.05.2013г.
ищецът П.А.П., тогава на 25 години, е
получил: Травматично размачкване на лявата подбедрица, довело до ампутацията й;
открито счупване на дясната голямо пищялна кост с увреждане на нервите
тибиалис, перонеус, комунис, перонеус профунда, перонеус суперфициалис,
суралис. Уврежданията са в резултат от действието на твърди тъпи предмети с
голяма кинетична енергия и са последица от ПТП на 14.05.2013г. Ампутацията на
лявата подбедрица е по необходимост и осъществява медико-биологичния признак –
загуба на лявата подбедрица. Уврежданията на дясната подбедрица са причинили
трайно затруднение на движението, което няма изгледи за възстановяване и ще
остане до края на живота. Предвид загубата на лявата подбедрица, уврежданията в
дясната подбедрица водят до невъзможност за самостоятелна походка. Вещите лица
дават заключение, че общата сума на направените разходи от П.А.П. за
проведеното лечение е 6446,31лв.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като това възражение се
свежда до твърдението, че същия не контролирал непрекъснато автомобила, които
управлявал; при избиране скоростта на движение същият не се съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост и сам се поставил в състояние на
невъзможност да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото в случая била
твърдяната маневра, предприета от водача Комитовата. Съдът намира, че по делото
не се събраха доказателства в подкрепа на възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, поради
което намира същото за неоснователно. Доказателство в тази посока не е
заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, чийто изводи не
съответстват на изводите на назначените в наказателното производство
експертизи, на които са основани изводите на наказателния съд относно механизма
на ПТП.
Ответникът е направил възражение за погасителна давност за увеличения
размер на иска. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като срокът за
ответника за правопогасяващи възражения е срокът по чл.131 ГПК, който безспорно
е изтекъл към датата на възражението, а освен това по правилата на чл.115 ал.1
б.Ж ЗЗД докато трае съдебен процес относно вземането давност не тече.
Предвид изложеното съдът намира, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени
имуществени вреди на стойност 6446,31лв. Предвид това съдът намира, че
предявения иск за главница се явява основателен и доказан в предявения размер
6443,41лв. и следва да бъде уважен.
Определеното по-горе обезщетение следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2013г., тъй като лихвите имат
компенсаторен характер и по силата на закона /чл.84 ал.3 от ЗЗД/ вземането към
деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане.
Следователно, доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл.226
ал.1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента
и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено
лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това
означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски възлизащи общо на 950,00лв. съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Ст.Загора държавна такса още в размер на 207,74 лв.
/50лв. държавна такса внесена от ищеца при завеждане на исковата молба/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ..., със седалище и адрес на
управление гр...., район Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано
от Мария С. Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Н. Гълъбов, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.П., ЕГН **********,***,
сумата от 6443,41лв.
на основание чл.226 от КЗ/отм/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени при ПТП на 14.05.2013г. от
И.Д.К., при
управление на МПС - товарен автомобил - влекач „Скания Р 124 ЛА
4X2 НА“, с peг. №А5434КР, собственост на „Съни транс“ ЕООД, с прикачено към
него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг.№А8891EE, собственост на „Съни транс“
ЕООД,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в „ ЗК
ЛЕВ ИНС” АД, полица №22112001442025, със срок на валидност от 14.06.2012г. до
13.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2013г.
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 950,00лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ..., със седалище и адрес на
управление гр...., район Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано
от Мария С. Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Н. Гълъбов, ЕИК
*********, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
държавна такса още в размер на 207,74 лв.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на трето лице – помагач на ответника „ЗК
ЛЕВ ИНС” АД ... – И.Д.К., ЕГН **********,***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :