Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
31.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор
Соня Александрова при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Снежина Чолакова
КАНД № 162 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от „Е.2.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.И.Е., срещу Решение № 85 от 10.07.2023г., постановено по АНД № 149 по
описа за 2023 година на Районен съд - град Нови пазар. С обжалвания съдебен акт
е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г,
№0049162, издаден от ОДМВР – гр.Шумен, с който на „Е.2.“ ЕООД, на основание чл.
638, ал.4, във вр. с чл. 638, ал.1, т.2 и чл.461, т.1
от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Със същото решение касаторът
е осъден да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80
лева.
Касационният
жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. В тази връзка сочи, че ЕФ не отговаря на
изискванията относно неговото съдържание, като от обстоятелствената му част не
може да се установи в какво се изразява съставомерното
деяние по чл.6 от ЗАНН – дали се касае за нарушение на Закона за движението по
пътищата, изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост; или за
нарушение на Кодекса за застраховането, съобразно изложеното във второто
изречение от текста на санкционния акт. Счита, че допуснатият пропуск
препятства възможността на наказания субект да разбере в какво конкретно
нарушение е обвинен, което е основание същият да бъде квалифициран като
съществено нарушение на процесуалните правила. По съществото на спора се сочи,
че в ЕФ е допуснато смесване на съставите на две различни нарушения – по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за чиято съставомерност е
без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като съставът се
довършва с неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на собственика на същото; или по
чл.638, ал.4 от КЗ, което е довършено при установено и заснето с АТСС
управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че по този начин касаторът отново е лишен от възможността да разбере какво
неизпълнение на административно задължение му е вменено. Въз основа на
изложеното отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо
незаконосъобразния ЕФ.
В проведеното съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответната страна – ОД на
МВР - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл. юрисконсулт И. С., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, като отправя искане
обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на ОДМВР-гр.Шумен да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата, предвид безспорната установеност на вмененото на
касационния жалбоподател, неизпълнение на административно задължение.
Настоящата съдебна инстанция,
след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна,
участник в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните
съображения:
От фактическа страна е констатирано,
че на 24.11.2022г. в 15:54 часа, на път I-2 при км 135+655, до бензиностанция
„Петрол“ в посока към гр.Нови пазар, е установено управление на л.а. „*******“
с рег.№ *******, при ограничение от 60 км/час, въведено с пътен знак В-26 и
отчетен толеранс от 3%, като управлението е установено с техническо средство
АТСС АRH CAN S1. Посочено е също, че за въпросното МПС, регистрирано в РБългария и при липса на данни да е спряно от движение,
собственикът „Е.2.“ЕООД не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това срещу „Е.2.“ЕООД е издаден електронен фиш за налагане
на имуществена санкция серия Г № 0049162, в размер на 2000 лева, за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/система № 120cd15, на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр.с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1
от КЗ.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при издаване на ЕФ са спазени
императивните законови изисквания и същият разполага с необходимите реквизити.
Съдебният състав е формирал и извод относно безспорната установеност на
нарушението, за което е била ангажирана отговорността на дружеството, поради
което е потвърдил оспорения фиш.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд.
Касационният състав се солидаризира и
с решаващото становище на предходната инстанция, обосновало извод за законосъобразност
на електронния фиш. Както правилно е посочил и районният съд, чл.638, ал.1, т.2
от КЗ предвижда налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лева на юридическо
лице или едноличен търговец, представляващо лице по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ (т.е. собственик на МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение), което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Видно от съдържанието на разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка, при което за собственика възниква
задължение да заплати глобата или имуществената санкция в 14-дневен срок от
получаването му, без възможност да представи декларация за водача на превозното
средство. Редът за налагането на имуществената санкция с ЕФ от своя страна е
уреден с правилото на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съобразно посочената разпоредба,
при управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, установено с автоматизирано техническо средство или система,
на собственика на превозното средство се налага глобата, ако е физическо лице
или имуществената санкция, ако е юридическо лице или едноличен търговец,
визирани в чл. 638, ал. 1 от КЗ. Задълбоченият прочит на относимата
правна уредба налага извод, че Кодексът предпоставя
законосъобразното управление от наличие на сключен и действащ застрахователен
договор. Освен липсата на сключен и действащ застрахователен договор,
санкционното правило изисква управлението на превозното средство, за което не е
налице сключен и действащ застрахователен договор, да е установено с
автоматизирано техническо средство или система. Безспорно установените факти в
казуса сочат, че тези предпоставки са били изпълнени, доколкото на посочените в
процесния електронен фиш дата и място, чрез съответното
АТСС е засечено управление на превозното средство, собственост на касатора – обстоятелство, което се установява и от
приложената по делото снимка. Същата обективира
движението на превозното средство на въпросната дата. При извършената последваща проверка е констатирано, че управляваното МПС е
без сключен и действащ към този момент договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което обстоятелство се установява и от прочита
на приобщения доказателствен материал – управлението
на превозното средство на жалбоподателя е реализирано на 24.11.2022г., а от
приложената справка за наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“
се констатира, че за процесния автомобил към тази
дата не е била налична изискуемата застраховка. От приобщените доказателства не
се установя същият да е бил спрян от движение по надлежния ред. Поради това
собственикът на автомобила правилно е привлечен към отговорност по реда на чл.
638, ал. 4 от КЗ посредством издадения от ОД на МВР – гр.Шумен електронен фиш,
който, противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдържа достатъчно
ясно описание на вмененото му правонарушение. Деянието е пределно ясно изписано
във фиша, който е изготвен в унисон с утвърдения от министъра на вътрешните
работи образец и съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Атакуваният пред въззивния
съд електронен фиш е издаден при стриктното съобразяване с относимата
правна уредба и не са налице сочените отменителни
основания, като същият разполага със законово регламентираните реквизити. В
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ
изрично е регламентирано, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Следователно законодателят е предвидил възможност административнонаказателното санкциониране за допуснати
административни нарушения от вида на процесното да се
извършва посредством издаването на електронен фиш, а не по общия ред, предвиден
в ЗАНН – чрез съставяне на акт за установяването им и издаване на наказателно
постановление. В конкретния случай нарушението е установено именно с
автоматизирано техническо средство или система.
От събраните по делото доказателства
се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо
средство - преносима система за контрол на нарушенията на правилата за
движение. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган.
По настоящото дело са представени Протокол от проверка № 29-СГ-ИСИС/13.04.2022г.,
както и Протокол за използване на АТСС рег.№ 307р-18766 от 12.12.2022г. по Приложение към чл. 10, ал. 1, с дата на
използване 24.11.2022г., придружен с дигитална снимка на местонахождението на
уреда. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото, на което е поставено мобилното АТСС, както и началото и края на работа
с устройството. В случая са попълнени всички реквизити, а GPS координатите на
заснемане на процесния автомобил са видни на
приложената негова снимка по въззивното дело.
Съдът намира за
неоснователни доводите на касатора за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на ЕФ, аргументирани с липса на непротиворечиво описание
на нарушението и смесване на два административнонаказателни
състава. Тези доводи са били наведени и пред предходната съдебна инстанция,
която подробно и аргументирано ги е отхвърлила като неоснователни. Изложените
от последната мотиви в тази насока напълно се споделят от касационния съдебен
състав, поради което и с оглед процесуална икономия, касационната инстанция
препраща към тях, за да мотивира своя акт, в унисон с предоставената му от
чл.221, ал.2, изр.второ от АПК, възможност.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в унисон с материалния закон. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд – гр. Нови пазар - за правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора и с оглед отправената претенция, на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото
пред настоящата инстанция. Съдът,
като съобрази характера на
спора, намира, че касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – град Шумен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 85/10.07.2023 г.,
постановено по АНД № 149/2023г. по описа на Районен съд – град Нови пазар.
ОСЪЖДА
„Е.2.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.И.Е., да заплати на ОД
на МВР – град Шумен, с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано
№ 2, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................