Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
град Велико Търново, 09.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф.и прокурора Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. д. № 444/2016
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Същото е образувано след като с
Решение № 7994/30.06.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8224/2015 г., е отменено
Решение № 168/05.05.2015 г. по адм. дело № 738/2013 г. на АСВТ в частта, с
която е отхвърлена жалбата на „Булгарплод-София“ АД гр. София срещу Ревизионен
акт (РА) № *********/26.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико
Търново, потвърден с Решение № 335/29.07.2013 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ - Велико Търново, в частта на отказано право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 149 623,26 лева по фактури, издадени от „Игал“ ЕООД и в
общ размер на 142 151,40 лева по фактури, издадени от „Агрофог“ ЕООД ведно със
съответните лихви; в частта на увеличението на финансовия резултат за 2009 г.
със сумата от 1 513 587,50 лева, представляващи отчетени разходи за неустойка
към „Магазин Европа“ АД и „Поултрипродъктс“ ЕАД и определения въз основа на това
увеличение корпоративен данък, ведно с определените лихви; в частта на
увеличението на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от 1 050 000 лева,
представляващи отчетени разходи за неустойка към „Поултрипродъктс“ ЕАД, със
сумата 2 045 000 лева, представляваща разходи в резултат на прехвърляне на
вземане от „Мина Черно море-Бургас“ ЕАД на „Поултрипродъктс“ ЕАД, и със сумата
125 000, представляващи разходи по фактури, издадени от „Игал“ ЕООД и
определения въз основа на това увеличение корпоративен данък, ведно с
определените лихви; в частта на увеличението на финансовия резултат за 2011 г.
със сумата 532 638,44 лева, представляващи разходи по фактури, издадени от
„Игал“ ЕООД и „Агрофог“ ЕООД и определения въз основа на това увеличение
корпоративен данък, ведно с определените лихви, както и в частта, с която са
доначислени лихви върху авансови вноски по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г., като в
отменените части делото е върнато на АСВТ за ново разглеждане от друг състав.
В
настоящото производство жалбоподателят, чрез процесуалния си представител ***Д.,
поддържа жалбата си срещу РА в тази част. Не претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител *** У.оспорва същата
като неоснователна. Моли
жалбата да бъде
отхвърлена, като претендира за
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 39 271,53 лева, съгласно приложен
списък.
Представителят на
ВТОП дава становище за неоснователност на жалбата и предлага съдът да я
отхвърли.
В настоящото
производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Производството по издаване на РА започва с
възлагане на ревизия, следователно актът, с който се задвижва това
производство, е заповед за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на
ревизия не се създават права или задължения и не се засягат законни интереси на
ревизираните субекти, а само се поставя началото на ревизионните действия, след
приключването на които се издава ревизионен акт. Въз основа на нея, обаче,
започват действия по ревизиране и издаване на ревизионен акт. Като начало на
производството, заповедта за възлагане на ревизията, следва да отговаря на
определени законови изисквания. Следва да бъде издадена от компетентен орган –
този по чл. 112, ал. 2 или чл. 134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично посоченото в
чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Органът, възлагащ ревизията, следва да
определи ревизирания субект, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията,
срок за извършване на ревизията, ревизираните данъчни периоди и вида на
ревизираните задължения, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези
обстоятелства се извършва с нова заповед за възлагане на ревизия на органа,
възложил ревизията, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ДОПК.
Също така органът, възлагащ ревизията следва да определи със заповед и
компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, съобразно чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 82 от 2012 г.
Неспазването на изброените по-горе изисквания води до незаконосъобразност на
извършените въз основа на тях действия, съответно до незаконосъбразност на
развилото се на тази база производство по издаване на ревизионен акт.
В конкретния случай от приложените в папка 1
от дан. преписка доказателства е видно, че ревизионното производство е
започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1201929/23.08.2012
г., издадена от Ц.М.П.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Велико Търново. Първоначалната заповед е изменена със заповеди №
1202675/28.11.2012 г. и 1202877/20.12.2012 г., и двете издадени от И.К.А.–
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново. Последната
е издала и заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) №
1202877/11.02.2013 г., с която е определила Н.И.П.на длъжност главен инспектор
по приходите да издаде ревизионния акт.
Настоящият съдебен състав като взе предвид горепосочените
заповеди, както и представените от ответника заповеди по чл. 112, ал. 2, т. 1
от ДОПК намира, че при издаването на оспорения РА са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи последния до степен на нищожност, с оглед
следните аргументи:
Със заповед № 95/14.02.2011 г. (л. 306-307 по
делото) директорът на ТД на НАП – Велико Търново е определил органите по
приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане
на ревизии, като в т. 3 от заповедта е посочена Ц.М.П.– началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, като при законоустановено отсъствие
същата да бъде замествана от И.К.А.– главен инспектор по приходите в отдел
„Координация“. Тоест ЗВР 1201929/23.08.2012 г. е издадена от надлежно оправомощен
за това орган.
Не така стоят нещата относно последвалите актове
и действия по възлагане на ревизията и компетентния да издаде РА орган. От
представените от ответника доказателства е видно, че със заповед № 757/02.11.2012
г. (л. 308 по делото) териториалният директор поименно в общо 12 точки е определил
органите по приходите, компетентни да издават ЗВР, като с тази заповед са
отменени предхождащите я заповеди. Видно от съдържанието на въпросната заповед,
в т. 4 е включена Ц.М.П.– началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико
Търново, ИРМ – Враца, а в т. 5 – И.К.А.– началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП – Велико Търново, ИРМ – Враца, считано от 26.11.2012 г. Следващата по
хронология заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, е с № 820/26.11.2012 г. (л.
309-310 по делото), в която отново в т. 4 и т. 5 като компетентни да възлагат
ревизии органи са определени Ц.М.П.и И.К.А., независимо една от друга. Последно
е представена заповед № 821/26.11.2012 г. на териториалния директор (л. 311 по
делото), в която същият е определил органи по приходите, компетентни за
неприключили ревизии до приключването им, като в т. 4 е посочена И.К.А.–
началник сектор „Ревизии“ – неприключили ревизионни производства съгласно
списък „Приложение“ № 4. В т. 29 на приложеното на гърба на заповедта
Приложение № 4 е посочена ревизията на „Булгаплод-София“, възложена със заповед
№ 1201929/23.08.2012 г.
От така изложените факти е видно, че от
26.11.2012 г. компетентни да възлагат ревизии са едновременно Ц.М.П.и И.К.А.,
като конкретното ревизионно производство, възложено първоначално от Цв. П. е било
предадено от директора на ТД на НАП на Ил. А.по силата на заповед № 821/26.11.2012
г. Тоест в случая безспорно е налице изземване на компетентност по отношение на
възложителя на ревизията от териториалния директор. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите,
съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за
отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването
им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото
е иззета преписката или въпросът. Анализът на тази разпоредба налага извод, че
възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на
друг е предвидена само при конкретни хипотези, изчерпателно посочени в нея – на
отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения, за разлика от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ДПК (отм.), която
не е въвеждала изрични изисквания за изземване разглеждането и решаването на
конкретен въпрос или данъчна преписка от по-горестоящия данъчен орган и
възлагане правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по
степен данъчен орган. В случая заповед № 821/26.11.2012 г. за изземване на
посочените в приложението ревизионни
производства, вкл. процесното, не съдържа фактически основания, въз основа на
които да се извърши преценка налице ли е някое от законовите изисквания,
обуславящо промяна на органа, възложил ревизията, който от своя страна е
определящ органа, компетентен да издаде РА.
Действително горестоящият орган може да
изземе решаването на конкретна преписка във всеки момент от ревизионното
производство. Това обаче е допустимо само в предвидените от закона случаи.
Липсата на мотиви за изземването на правомощия от определения за това орган по
приходите води до незаконосъобразната подмяна на лицето, което следва да издаде
ЗВР и ЗОКО – тоест да определи ревизиращия екип, срока на ревизията, вида и
обхвата на ревизираните задължения и органът, който следва да издаде РА. В
случая настъпването на някоя от предвидените в чл. 7, ал. 3 от ДОПК
предпоставки не може да се изведе и от представените по делото доказателства.
Няма данни за отвод или самоотвод, както и за трайна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения. Напротив – със заповед № 820/26.11.2012 г. Ц. П. като
началник сектор „Ревизии“ продължава да е оправомощена да възлага ревизии, следователно
извършеното изземване на преписката от нея е немотивирано и незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК има за
цел осигуряване на обективност, безпристрастност и законосъобразност при
издаване на ревизионните актове. След като не са изложени мотиви за изземване
решаването на конкретната преписка от възлагащия ревизията и не са установени
основанията, посочени в закона, то следва да се приеме, че И.К.А.не е била
компетентна да издаде последващите ЗВР и ЗОКО (в този смисъл е и напр. Решение
№ 818/26.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 6113/2015 г., Решение №
13914/19.12.2016 г. по адм. дело № 8843/2016 г. и др.). Органът по приходите, издал
ревизионния акт въз основа ЗОКО, издадена от некомпетентен орган, също не е
компетентен. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. В случая се касае за
порок, който не може да бъде отстранен. За наличието му съдът следи служебно,
независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него, предвид липсата на
произнасяне по конкретната незаконосъобразност от страна на АСВТ и ВАС при
първоначалното разглеждане на делото. Преценката
за законосъобразността на оспорения акт е самостоятелна като съдът е длъжен да
обсъди и валидността на акта, независимо, че делото е било върнато с указания
по съществото на акта – така напр.
Решение № 1179/03.02.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5683/2014 г. и Решение №
14624/04.12.2014 г. на ВАС по адм. дело № 2557/2014 г. Ето защо при извършване на такава проверка и
констатиране на порок, водещ до нищожност на обжалвания акт, то нищожността
следва да бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част
от предметните предели на съдебната проверка. Следователно РА следва да бъде
обявен за нищожен в частите, предмет на настоящото дело.
Въпреки този изход на делото на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноски с оглед изричното изявление на процесуалния
му представител, че такива не се претендират.
По изложените
съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
*********/26.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново,
потвърден с Решение № 335/29.07.2013 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -
Велико Търново, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 149 623,26 лева по фактури, издадени от „Игал“ ЕООД и в общ
размер на 142 151,40 лева по фактури, издадени от „Агрофог“ ЕООД ведно със
съответните лихви; в частта на увеличението на финансовия резултат за 2009 г.
със сумата от 1 513 587,50 лева, представляващи отчетени разходи за неустойка
към „Магазин Европа“ АД и „Поултрипродъктс“ ЕАД и определения въз основа на
това увеличение корпоративен данък, ведно с определените лихви; в частта на
увеличението на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от 1 050 000 лева,
представляващи отчетени разходи за неустойка към „Поултрипродъктс“ ЕАД, със
сумата 2 045 000 лева, представляваща разходи в резултат на прехвърляне на
вземане от „Мина Черно море-Бургас“ ЕАД на „Поултрипродъктс“ ЕАД, и със сумата
125 000, представляващи разходи по фактури, издадени от „Игал“ ЕООД и
определения въз основа на това увеличение корпоративен данък, ведно с определените
лихви; в частта на увеличението на финансовия резултат за 2011 г. със сумата
532 638,44 лева, представляващи разходи по фактури, издадени от „Игал“ ЕООД и
„Агрофог“ ЕООД и определения въз основа на това увеличение корпоративен данък,
ведно с определените лихви, както и в частта, с която са доначислени лихви
върху авансови вноски по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: