РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 6685/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. първо ГПК вр.
с чл. 13 ЗН и чл. 92 ЗС.
Ищецът Д.Л.М. твърди, че по силата на завещание, обявено на 28.12.1994 г. е собственик на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в гр. София, бул.******, с площ от 365 кв.м., съставляващ парцел ХIV – 151, кв.10 по плана на гр. София, м. Крива река. Твърди, че на 08.11.1994 г. другият съсобственик в имота – В.С.М., сключил с „Т.“ ООД предварителен договор за учредяване на право на строеж, срещу задължение на приемателя-строител да изгради обекти, които да останат в собственост на учредителите, като окончателният договор между ищцата и другият съсобственик, като учредители и „Т.“ ООД е обективиран в нотариален акт № 74/05.10.1995 г. Ищецът твърди, че поради виновното неизпълнение на договора, заедно с другия съсобственик е предявил иск за развалянето му по съдебен ред, по който исковата молба е вписана на 10.03.1997 г., а с влязло в сила на 29.12.2001 г., решение по гр.д. № 1830/1999 г. по описа на СГС, ІV „а“ състав договорът за учредяване право на строеж е развален. Сочи, че с разваляне на договора, по силата на приращението, като съсобственик на земята е станал собственик на ½ идеална част върху всички самостоятелни обекти, построени в нея, в т.ч. и на мансарден апартамент № 19 – мезонет със застроена площ от 127.97 кв.м., състояща се от дневна с балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на първо ниво и спалня, баня с тоалетна и дневна на второ ниво, при съседи: от изток – стълбище и ап. 16, запад – калкан, север – бул. Тотлебен, юг – ап. 18 и заден двор, задно със съответните идеални части от общите части на сградата. Ищецът твърди, че ответниците – С.К.М. и М.А.П. също твърдят да са собственици на този имот, легитимирайки са с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113/14.02.1997 г., сключен с „Т.“ ООД. Ищецът оспорва ответниците да са собственици на процесния недвижим имот по силата на тази сделка, тъй като с разваляне на договора за учредяване на право на строеж в полза на „Т.“ ООД са отпаднали вещните права на праводателя им. Твърди също така, и че договорът, по силата на който ответниците се легитимират за собственици на имота е нищожен, поради невъзможен предмет, евентуално, че е с предмет бъдеща вещ, която е възникнала като такава на 06.02.2003 г. /уточнителна молба от 20.02.2019 г./. Твърди, че преди влизане в сила на решението, с което договорът за строителство е развален, правото на строеж е погасено към 10.08.1998 г., евентуално към 05.10.2000 г. /.Твърди след разваляне на договора за строителство да е упражнил правомощието като съсобственик за изграждане на сградата, а от възникването й като обект на собственост – на 06.02.2003 г. да е упражнявал фактическа власт и върху процесния апартамент № 19, като оспорва ответниците да са го владели до 06.01.2005 г. Иска от съда да признае за установено /изменение на иска от осъдителен в установителен допуснато с определение от 30.04.2019 г. /, че е собственик на ½ идеална част от апартамент № 19 , гр. София, бул. *****, по силата на завещание, обявено на 28.12.1994 г. и приращение. Претендира разноски.
Ответниците С.К.М. и М.А.П. оспорват иска. Твърдят, че са упражняват фактическа власт върху процесния апартамент от 14.02.1997 г., като вписването на исковата молба за разваляне на договора за строеж с праводателят им следва датата на сключване на договора, от който те черпят права, поради което развалянето на договора не им е противопоставимо. Твърдят, че едва през 2007 г. правата им са оспорени от майката на ищцата с предявяване на иска за нищожност на нотариален акт № 113/14.02.1997 г., който бил отхвърлен. Твърдят, че са станали собственици на процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като сочат, че фактическата им власт върху имота им е отнета в хода на процеса – през м. юни 2014 г. от майката на ищцата и нейн съсобственик - В.С.М.. Претендират разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че по силата на наследяване и няколко вещно-прехвърлителни сделки С.А.М.е бил собственик на парцел ХХ, кв. Х, по плана на гр. София, с адрес гр. София, ул. ******.
Със саморъчно завещание от 12.01.1976 г. С.А.М., чието наследство е открито на 17.08.1977г., е завещал ½ идеална част от този недвижим имот на внучка си Д. Л.Т.а единствен негов наследник по закон е дъщеря му В.С.М..
С нотариален акт № 74/05.10.1995 г. В.С.М. и Д.Л. Т.са учредили в полза на „Т.“ ООД право на строеж, извън обектите запазени за учредителите, като процесният апартамент /мезонет/ № 19 не е сред тях, върху собственият им недвижим имот – дворно място находящо се в гр. София, бул. ******, с площ от 365 кв.м., представляващо парцел XIV – 151, от кв. 10, по плана на гр. София, м. Крива река.
С нотариален акт № 113/14.02.1997 г. „Т.“ продава на С.К.М. и К.К.П.следния недвижим имот, построен в груб строеж: апартамент /мезонет/ № 19 на първо и второ мансардно ниво, в сграда на бул. ******, в гр. София, с площ от 127, 97 кв.м.
С искова молба, вписана на 10.03.1997 г., по която е образувано гр.д. № 9171/1997 г., по описа на СРС, ГК, І отд., 26 състав, В.С.М. и Д.Л. Т.са предявили конститутивен иск за разваляне на договора за учредяване право на строеж, който е уважен с влязло в сила на 29.12.2001 г., решение по гр.д. № 1830/1999 г. по описа на СГС, ІV „а“ и договорът е развален.
С влязло в сила на 13.07.2018 г. решение по гр.д. № 17141/2013 г. по описа на СГС, І-10 състав е отхвърлен предявеният от Д.Л.М. срещу „Т.“ ООД и С.К.М. и М.А.П. иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради невъзможен предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 113/14.02.1997 г. по отношение на ½ идеална част от апартамент № 19 /мезонет/, находящ се на първо и второ мансардно ниво в сграда в гр. София, бул *****.
С постановление за оказване на съдействие от 22.12.2004 г. е разпоредено на Началника на 06 РПУ-СДВР да се възстанови първоначалното фактическо положение и се осигури незабавно съдействие на г-жа С.К.М. и А.К.Ш.до собствените им недвижими имоти, находящи се в гр. София, бул. ******, като до входната – външна врата на самата сграда и до самите апартаменти се осигури достъп чрез ключар и за целта се отстранят от имотите В.М., Д.М. и Б.М.. Видно от протокол от 06.01.2005 г. на посочената дата от служител на 06 РПУ – СДВР е извършен въвод в ап. 18 и ап. 19 в сграда на ул. ******, ет. 7, при който А.Ш.е въведена в апартаментите, които са отключени със собствен ключ от последната. Констатирано е, че същите са във фаза „груб строеж“, че в тях няма вещи, а на прозорците е поставена дървена остъклена дограма. Посочено е, че вратите и на двата апартамента са сменени с нови.
По делото са представени следните документи във връзка с етапа на строителството: разрешение за строеж № 266/27.07.1995 г.; протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 44/24.08.1995 г., според който сградата е с кота 565,053 м., кота корниз +20 50; констативен акт за резултати от извършена проверка от 22.09.1997 г., съобразно който строителната линия е спазена, като котата е изпълнена на място първа плоча 564,95 м., както и е констатирано, че жилищната сграда е изпълнена с кота корниз 585,58 м., като протокъл е представен в нотариално заверен препис; писмо от Столична община ОП „Столичен кадастър“ до председателя на окончателна приемателна комисия вх. № от 30.03.2001 г., че новоизграденият обект – жилищна сграда на бул. ******, имот пл. ХІV-151, кв. 10, м. „Крива река“ е геодезически заснет и отразен в кадастралния план; констативен протокол за строителна линия от 06.02.2003 г., съставен от служител на Столична община ОП „Софийски кадастър“, с който е констатирана спазена кота било 590,10 м.; писмо от …. И разрешение за ползване от 02.09.2004 г.
Датата на акт обр. № 14 от 29.03.2000 г. е оспорена, с твърдение за неистинност на документа в тази част и извършена поправка, както и са оспорени подписите на подписалите го лица, в т.ч. и представителната им власт да действат от името на дружество „Т.“ ООД. По отношение на този документ е открито производство по чл. 193 ГПК. Ответникът, чиято е тежестта на доказване на оспорването на този документ не ангажира доказателства в тази връзка, както и с оглед доказване датата на съставянето му, ето защо на основание чл. 193, ал. 2 ГПК същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Според показанията на свидетеля В., той е съсед на процесния имот и познава ищцата и майка й от дълги години, като една и съща фирма е строила сграда и в неговия, непосредствено съседен имот по същото време. Свидетелят сочи, че строежът при ищцата започнал 1995 г., като в началото на 1997 г. бил някъде до 5-та плоча /пети етаж/ изграден, като в този период бил спрян тока. Покривната плоча на първо мансардно ниво била изградена след пускане на тока през 1998 г., когато според свидетеля е изградена покривната плоча и на второ мансардно ниво. Тогава строителните работи от фирма „Т.“ ООД все още не били прекратени, тъй като през 1999 г. свидетелят сочи, че имало решение да продължат строителните работи за срок от 6 м., но в края на 1999 г. строителната фирма преустановила работата си от сградата на Д. и майка й и преместила офиса си в тяхната сграда. Свидетелят сочи, че през 2001 г. М.развалила договора със строителя и тогава покривът не бил изпълнен, нямало вход и стени. През 2002 г. М.наела фирма да довърши строежа и тя започнала работа, като достъп до строежа нямало за външни лица. Свидетелят сочи, че след 2001 г. виждал покрай строежа едно лице на име М., което се въртяло около блока, не можело да влезне и го псувало. Покривът на сградата бил построен 2002 – 2003 г., като от новият строител били поставени и дограмите, прозорците, като сградата получила акт 16 през 2004 г.
Според показанията на свидетелката Е.Р., тя познава ищцата и майка й В.от доста отдавна, тъй като са израснали в един квартал с В.и са съседи. Свидетелката сочи, че строителят в сградата на В.и Д. бил бавен и двете развалили договора с него, като към момента на развалянето според свидетелката част от мансардните етажи били изградени. След разваляне на договора Д. и майка й В.затворили сградата, наели работници за охрана, а след това и друга фирма, която да довърши строежа. Според свидетелката сградата за ищцата била въведена в експлоатация през 2004 г., а покривът й бил поставен от новия строител след 2000 г.
Според показанията на свидетеля Я., той познава семейството на ответниците от дълги години и знае за закупения от С.М. ***. Свидетелят сочи, че сестрата на С. – А. го помолила да направят измервания в нейния и на сестра й апартамент, които били съседни, тъй като предстояло сключването на окончателен договор пред нотариус, а строителят казал, че има отклонения в площта между предварителния и окончателния договор. Свидетелят сочи, че отишли на място зимата на 1997 г. и направили замерванията, след което се подписал и договорът. При това първо посещение свидетелят сочи, че сградата била издигната от тухли от бетон, нямало дограми и мазилки, но имало стени и тавани. В мезонета имало тавани, но нямало изградена стълба между двете нива. Следващият път, когато свидетелят бил в процесния апартамент било в началото на 2003 г. с цел да вземе размер за поставяне на метални врати пред дървените такива на апартаментите на С. и сестра й А.. Свидетелят сочи, че тогава имало и входна врата във входа, а дървените врати на двата апартамента били с ключалки. След това, през 2006 г. на рождения ден на свидетеля станало въпрос, че апартаментът на С. е архитектурно добре разположен и с двама-трима приятели отишли за идеи за това къде да бъде бокса, бар-плота и тогава металната врата била отключена от нея. През 2010 г. имало силна буря и дъжд и С. го помолила да провери дали в апартаментите няма течове, тъй като имала много силни болки и не можела да отиде сама. Свидетелят отишъл, видял, че няма петна от влага и вода, с ключовете, които тя ми била дала и си тръгнал.
Според показанията на свидетеля П.Д., той познава С.М. от 1999 г., когато били колеги. Свидетелят сочи, че през 2008 г. С. го помолила да й направи оферта за поставяне на дограма или щори, за да затвори прозорците в мезонета, находящ се на ул. Тотлебен. Според свидетеля той посетил апартамента задно със С., който бил заключен и тя отключила една метална и една дървена врата. Самият апартамент бил на шпакловка и замаска, а прозорците били в окаяно състояние – имало стари дървени прозорци, на места липсващи прозорци, където с летви бил и сковани найлони, като свидетелят сочи, че и двата етажа на апартамента имали нужда от прозорци.
Според показанията на свидетелката Е.В. до 2020 г. тя и съпругът й притежавали ап. 15, находящ се в сграда в гр. София, ул. ******. На 17 май 2012 г. у тях започнало да тече от кухненския бокс на хола обилно количество вода от апартамента над техния, който бил голям с две мансарди. Свидетелката сочи, че валял силен дъжд и се уплашила, тъй като знае, че над тях, в ап. 19 не живеят собствениците. Тъй като ситуацията изисквала спешност с още двама съседи като свидетели викнали ключар и отключили ап. 19, в който имало страшно много вода, балконът бил запушен и от там идвало наводнението.
Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според констативен акт за извършена проверка на 22.09.1997 г., началникът на Управление „АГС“ е констатирал, че на обекта е установено, че жилищната сграда е изпълнена на кота корниз 585,58 м., за достигане, на което ниво е необходимо да бъдат изградени следните елементи от основната носеща конструкция на сградата: монолитна, стоманобетонна, гредова плоча /под на І-во ниво мезонет/ на кота +19,45 м.; „надзид“ от тухлена зидария с височина 55см., кофраж и армировка на монолитен стоманобетонен пояс от покривна, стоманобетонна „гредова“ плоча. Според експертизата височината на сградата се определя от архитектурния проект или квартално, застроителен и силуетен план, като според частичния квартално-застроителен план за процесната сграда е приета кота корниз 585,50м. и кота било 590,30 м. Според експертизата в конкретния случай покривната конструкция представлява полигонално очертана, стоманобетонна, „гредова“ плоча съдържаща хоризонтален участък на кота +24,60м.; наклонени под ъгъл 45 градуса хоризонтални участъци от източната и западната страна на сградата и монолитен стоманобетонен пояс над стоманобетонни колони и тухлен „надзид“. Вещото лице сочи, че се касае за сграда проектирана без стрехи, поради което височината й се определя от най-високата точка на ограждащите стени. Според отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 02.02.2021 г. кота „корниз“ е малко по-висока от кота под на мезонета, като над нея следва да се изгради едно междинно ниво в мезонета и над него покривната плоча, поради което вещото лице сочи, че към датата, на която е установена кота „корниз“ няма данни да е изградена последната покривна плоча. Според заключението не е налице идентичност между кота корниз и груб строеж.
При така установеното фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Предявен е иск за установяване в полза на ищеца на право на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот – апартамент /мезонет/ № 19, построен в сграда находяща се в гр. София, ул. *****, въз основа на завещателно разпореждане и приращение.
За основателността на иска в тежест на ищеца беше да докаже, че е собственик на ½ идеална част от дворното място, в което е построен процесният самостоятелен обект в сграда. По възражението на ответника за придобивна давност, в тежест на ищеца беше да докаже наличието на основания за прекъсване на владението за повече от 6 месеца /арг. чл. 81 ЗС/.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, че е придобил процесният самостоятелен обект в сграда от лице, в полза на което е учредено право на строеж, евентуално, че е упражнявал фактическа власт върху имота в период от поне 5 години – арг. чл. 79, ал.2, вр. с чл. 70, ал.1 ЗС.
Установява се, че ½ от дворното място, в което е построен процесният апартамент е предмет на завещание от 12.01.1976 г., съставено от собственика С.А.М., чието наследство е открито на 17.08.1977г., в полза на ищцата Д. Л.Т.. Въпросът относно авторството на завещателното разпореждане е бил предмет на оспорване по реда на чл. 193 ГПК по гр.д. № 17141/2013 г. по описа на СГС, І-10 състав, което производство има същите субективни предели, като тези в настоящия процес, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван. Видно от мотивите на решението, оспорването на авторството на подписа на С.А.М.на саморъчното завещание е недоказано. Правата на наследодателя на ищцата не са спорни между страните, а и се установяват от представените по делото писмени доказателства. Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че ищцата е съсобственик на ½ идеална част от парцел ХIV-151, от кв. 10, по плана на гр. София, м. „Крива река“, в което е построен процесният апартамент /мезонет/ № 19.
Съобразно правилото на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките, освен ако не е установено друго. Такова изключение е учредяването на право на строеж в полза на трето лице.
С влязлото в сила решение по гр.д. № гр.д. № 17141/2013 г. по описа на СГС, І-10 състав е прието, че договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113/14.02.1997 г. по отношение на ½ идеална част от апартамент № 19 /мезонет/ не е с невъзможен предмет. Според мотивите на тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГК и практиката на ВКС - решение № 93 от 06.04.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, когато към момента на сключване на договора за прехвърляна на право на собственост, предметът на договора е достатъчно индивидуализиран, но все още не е възникнал като самостоятелен обект на собственост, вещно прехвърлителното действие настъпва с обособяването му като такъв. Ако към този момент договорът, с който правото на строеж на праводателя е учредено не е развален, то по отношение на третото лице, позоваващо се на договор, сключен преди датата на вписване на исковата молба за разваляне, ще настъпи и вещно транслативното му действие.
Влязлото в сила решение по гр.д. № 9171/1997 г. по описа на СРС, І отд., 26 състав, с което договорът за учредяване право на строеж в полза на „Т.“ ООД е развален има конститутивно, обратно действие между страните по него. Според разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. В този смисъл разпоредбата установява оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба за разваляне на договори, които подлежат на вписване. Защитното действие на исковата молба цели да защити ищеца от правните последици на последващи разпоредителни сделки с имота, като обвързва с последиците си последващите приобретатели със силата на присъдено нещо на решението, като защитното действие на вписването е до изтичане на 6-месечния срок за вписване на решението по конститутивния иск. Правата на трети лица, които са страна по разпоредителни сделки, вписани преди вписване на исковата молба са противопоставими на ищеца и тези лица не са обвързани от обратното конститутивното действие на решението за разваляне на договора. Разпоредбата на чл. 88, ал.2 ЗЗД използва терминът „придобити права“ преди вписване на исковата молба, но с оглед същността на действието на вписването на исковата молба и обстоятелството, че в хипотези като настоящата вещно-транслативното действие на договора, подлежащ на вписване може да настъпи в момент следващ самото му сключване, съдът намира, че от значение за противопоставимостта на правата на трети лица е фактът на сключване на договора към момента на вписване на исковата молба и този на настъпване на вещно-прехвърлителното му действие до изтичане на 6-месечния срок за вписване на решението, с което искът е уважен. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 178 от 17.10.2013 г. по гр. д. № 1690/2013 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и решение № 70 ОТ 23.07.2015 г. по гр. д. № 6858/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС.
В настоящия случай се установява, че договорът, от който ответниците черпят права е сключен преди момента на вписване на исковата молба по предявен иск от ищеца по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за учредяване на право на строеж в полза на праводателя на ответниците. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права. Според постоянната практика на ВКС, в т.ч. и по аргумент от мотивите по т. 1 от тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС правото на строеж е упражнено с реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел на договора - придобиване на суперфициарна собственост, а това е моментът, в който сградата е построена в „груб строеж“. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено при действието на ЗУТ, приет с ДВ бр. 1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., с който в разпоредбата на чл. 181, ал.2 ЗУТ е предвидено, че след завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части, като легалната дефиниция е дадена в § 5, т. 46 - сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. За сгради, чийто строеж е извършван преди влизане в сила на ЗУТ за момент, в който възниква правото на собственост върху самата сграда и идивидуалните обекти в нея следва да се приеме също момента, в който са изпълнени ограждащите стени и покрива без или с различна степен на изпълнение на довършителните работи. Преди влизане в сила на ЗУТ не е регламентирано съставянето на нарочен акт за този етап на строителството, подобно на предвидената по-късно разпоредба на чл. 181, ал.3 ЗУТ, поради което до влизане на този закон в сила, степента на завършеност на строежа може да бъде установена с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства /писмени и гласни, както и с експертни заключения/. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 53 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 1467/2009 г., г. к., II г. о. на ВКС.
По въпроса относно погасяване на правото на строеж на основание чл. 67 ЗС.
Съгласно указания в т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезите, при които правото на строеж е учредено с единен договор, то е упражнено, когато е изграден грубият строеж на сградата. Това се отнася и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, доколкото приобретателият на ограниченото вещно право не може да бъде поставен в по-благоприятно положение от праводателя си= Съгласно посоченото тълкувателно решение, практиката на ВКС е обединена около становището, че срокът от пет години, в който следва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен. От определянето на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл. 120 ЗЗД; собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано - чл. 118 ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания.
Предвид изложените правни изводи, по делото на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса за момента, в който сградата, в която е изграден процесният апартамент е завършена с ограждащи стени и покрив – т.н. „груб строеж“ или „карабина“.
Схема, издадена от СО, ОП „Софийски кадастър“ към писмо от 30.03.2001 г. е издадено на основание чл. 22, ал. 1 и 2, чл. 184, ал.1, 2 и чл. 229а ППЗТСУ, които норми регулират задължението на инвеститора, веднага след завършване на строителните работите да представят на техническата служба и органите по кадастъра пълни и точи данни за извършеното ново строителство, в това число да представят екзекутивната документация след цялостно извършване на строежа. При тълкуване тези правни норми, съдът прави извода, че нанасянето на новопостроена сграда в кадастъра, в т.ч. нейното заснемане е свързано с проверка и удостоверяване на факта, че същата фактическа е изградена и завършена. Непряко доказателство в тази връзка е и посоченото в мотивите на влязло в сила решение по гр.д. № 1830/1999 г. по описа на СГС, ІV А състав, относно свидетелстващата констатация на вещите лица, че при извършен оглед на място на 30.09.1999 г. конструкцията на сградата е била изпълнена /относно значението като непрякото доказателство на констатациите на мотивите на съдебното решение виж. Българско гражданско процесуално право, Сиела, 7-мо допълнено и преработено издание, Проф. д-р Живко Сталев, стр. 349/.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите доведени от ищеца в частта, в която същите сочат, че покривът на сградата е изграден от новия строител след 2001 г., тъй като същите противоречат на тези писмени доказателства.
Предвид изложеното, въз основа на посочените по-горе писмени доказателства и заключението на приетата техническа експертиза съдът намира за пълно установено по делото обстоятелството, че процесната сграда е била изградена с ограждащи страни и покрив най-късно на дата 05.04.2001 г.
Позоваването на ищеца за погасяване на правото на строеж на основание чл. 67 ЗС е извършено в настоящия процес на 20.02.2019 г., която дата следва реализирането на правото на строеж, поради което по аргумент от чл. 118 ЗС възражението на ищеца за погасяване на вещното право на стоеж по давност се явява неоснователно.
Към дата 05.04.2001 г. все още не е влязло в сила решението, с което договорът за учредяване право на строеж от ищцата в полза на праводателя на ответниците „Т.“ ООД е развален, като предвид изложените по-горе правни изводи относно конкуренцията на правата на собственика на земята и третите лица, страна по договор, сключен преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал.3 ГПК, съдът приема, че вещно-прехвърлителното действие на нотариален акт № 113/14.02.1997 г. е настъпило, поради което същите са станали собственици на процесния недвижим имот, съответно ищцата, като собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, не е станала собственик на процесния имот по приращение.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника С.К.М. сторените от него разноски по делото в размер на 1835,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Л.М., ЕГН: ********** срещу С.К.М., ЕГН: ********** и М.А.П., ЕГН: ********** положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, вр. с чл. 13 ЗН и 92 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на саморъчно завещание, обявено на 28.12.1994 г. и приращение на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент /мезонет/ № 19, находящ се в гр. София, бул. ******, със застроена площ от 127,97 кв.м., състоящ се от дневна с балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на първо ниво и спалня, баня с тоалетна и дневна на второ ниво, при съседи: изток – стълбище и апартамент № 16, запад – калкан, север – бул. Тотлебен, юг – апартамент № 18 и заден двор, задно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в парцел ХIV – 151, кв.10 по плана на гр. София, м. „Крива река“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: