Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 03.10.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Марияна Иванова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1779 по описа за 2017
год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивни
жалби, както следва:
Въззивна жалба от А.А. срещу решение №2273 постановено по
гр. дело№14296/2016г. по описа на
Варненски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от А.А. срещу Прокуратурата на РБ искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неоснователното превличане на въззивника,
като обвиняем по досъдебно производство №115/2007г. на Софийска градска
прокуратура по повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.2 от НК по
НОХД№5261/2010г. на СГС, по което е признат за невинен с влязла в сила присъда
за разликата над присъденото обезщетение от 6000лева до претендирания размер от
10000лева и за лихвата, за разликата от присъдения размер от 1831,24 лева до
претендирания размер 3053,31лв. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи
в подкрепа на становището на въззивника, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, като
противоречащи на събраните по делото
доказателства, материалния закон и принципът за справедливост, както и на
установената съдебна практика. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново по същество, с което предявените искове да бъдат
уважени в претендираните размери.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Постъпила е и въззивна жалба от
Районна прокуратура - Варна срещу решение №2273/05.06.2017г. постановено по
гр.дело №14296/2016г. по описа на ВРС, в частите, с което предявените искове са
уважени, като се твърди, че в тази част решението е неправилно, постановено при
нарушаване на процесуални правила и необосновано. Твърди, че присъденото
обезщетение е силно завишено в резултат на неправилното приложение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни или
евентуално да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, съответно лихви и разноски.
С писмен отговор А.А. е оспорил
въззивната жалба на Прокуратурата, като неоснователна
и моли за потвърждение на обжалваното с нея решение.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от
пороци, поради което съдът ги намира за допустими.
В изпълнение
на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният
съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи,в обжалваната част от решението.
След съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският
окръжен съд приема за установено следното:
Производството е образувано по искове на А.С.А., ЕГН**********,
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, за сумата 10000.00лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания, стрес, малоценност, унижено достойнство и
опетнено име на ищеца в обществото, в резултат на неоснователното му привличане
като обвиняем по ДП №115/2007г.
на СГП и повдигането на обвинение
срещу него по НОХД №5261/2010г. на СГС, за престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и чл.278б НК, за което е
признат за невинен с влязла в законна сила на 18.11.2011г. присъда, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 17.11.2016г. до окончателното изплащане,
както и за сумата 3053.31лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 16.11.2013г. – 16.11.2016г.
Твърди, че на
01.02.2008г. в 10.20часа бил задържан за 24 часа по ЗМВР, а в 16.00часа /същият
ден/ бил привлечен като обвиняем по ДП №115/2007г. на СГП за престъпление по
чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и чл.278б НК.
На 25.11.2010г.
на ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.321, ал.2 НК, а на 14.12.2010г. е била потвърдена от
съда взетата по ДП, с привличането на обвиняем / 01.02.2008г./ , мярка за
неотклонение „парична гаранция от 5000лв.” /потвърдена от въззивната инстанция.
По обвинителния акт било образувано НОХД №5261/2010г. на
СГС, по което били проведени четири о.с.з., на които подсъдимият присъствал и
се защитавал, като с присъда от 24.03.2011г. на СГС подсъдимият бил признат за
невинен, а мярката за неотклонение била отменена. Присъдата била потвърдена и
на втора инстанция и влязла в сила на 18.11.2011г.
Ищецът твърди,
че в резултат на всичко изложено претърпял редица душевни страдания. Още при задържането му
ищецът получил болки, но му била отказана лекарска помощ. През цялото време на
разследването и наказателното производство той изпитвал постоянен страх и
чувство за малоценност и унижено достойнство. Твърди, че бил диагностициран от
психиатър за „остра стресова реакция”. Доброто му име в обществото, сред
колеги, приятели и в семейството, било опетнено. Мярката му за неотклонение допълнително
допринесла в тази връзка. А поради наказателното производство му било отнето
разрешението за огнестрелно оръжие и така бил лишен от единственото си хоби –
ловът.
Въз основа на
характера на обвинението, периода на следствените и процесуални действия с
негово участие, вида и продължителността на мярката за неотклонение и
негативните изживявания от тях, моли за обезщетение в претендирания размер и за присъждане и на законна лихва за забава
върху него, за период от три години преди иска.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
привличането на ищеца като обвиняем, задържането му по ЗМВР, наложената му от
съда мярка за неотклонение, повдигането на твърдяното обвинение срещу него,
образуваното по обвинението НОХД и финалното му оправдаване по него.
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер. Навежда
доводи за погасяване по давност на исковото вземане; за недоказаност на претърпяните по вид и обем вреди и неотносимост
на действията на ПРБ към твърдяните вреди (липса на
причинна връзка), като изрично оспорва ищецът да е получавал психиатрични
заболявания или епизоди. Евентуално счита размера на главния иск за силно
завишен и несъответен на принципа на справедливостта, включително с оглед
естеството на мярката „парична гаранция 5000лв.”, разглеждане и приклюване на делото в разумен срок (3 години и 10 месеца с
участието на ищеца) и други. Счита за неоснователен изцяло или евентуално по
размер, акцесорния иск.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема установеното от ВРС,въз основа на събраните по делото от
фактическа страна:
Че на
01.02.2008г. в 10.20часа ищецът бил задържан за 24 часа по ЗМВР; че в 16.00часа
на същия ден бил привлечен като обвиняем по ДП №115/2007г. на СГП за
престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел престъпления по чл.278а и
чл.278б НК; че на 25.11.2010г. на ищеца било повдигнато и обвинение за за престъпление по чл.321, ал.2 НК – участие в ОПГ с цел
престъпления по чл.278а и чл.278б НК; че на 14.12.2010г. е била потвърдена от
съда взетата по ДП, с привличането на обвиняем на 01.02.2008г. мярка за
неотклонение „парична гаранция от 5000лв.”, потвърдена впоследствие и от
въззивната инстанция; че по обвинителния акт било образувано НОХД №5261/2010г.
на СГС, по което били проведени четири о.с.з., на които подсъдимият присъствал;
че с присъда от 24.03.2011г. на СГС подсъдимият бил признат за невинен, а
мярката за неотклонение била отменена; че присъдата била потвърдена на втора
инстанция и влязла в сила на 18.11.2011г.
Пред ВРС е
допусната и приета СПсЕ ,която и настоящият състав кредитира като обективно, обосновано и
базирано на непосредствено обследване на ищеца. От заключението се установява,
че изживяния от А.А. стрес
от проведеното с негово участие наказателно производство все още се изживява и
доминира в съзнанието му. То е променило неблагоприятно неговия начин на живот,
като е причинило и физиологична симптоматика с психо
– соматичен произход (пациентът има реални болки, гадене, невиждане, нечуване и
други, но изследванията не показват физиологична болест, тоест причината им
нервно – психична). И до днес са налице клинични симптоми на „смесено –
тревожно – депресивно разстройство”, което макар с намалена интензивност, все
още не е преодоляно.
Пред ВРС
изслушан св. Ивелина Атанасова (съпруга на ищеца) От показанията на свидетеля
се установява, че на 1.02.2008г. било извършено внезапно претърсване в дома на
свидетелката и съпруга й А., започнало с влизането на „около десет човека” в
дома им, част от които се държали много грубо със семейството. Самият А. Атансов изпаднал в шок и ступор,
„напълно неадекватен…говорят му, а той гледа в празното пространство…нямаше
никакви реакции”. Въпреки че било обяснено, че А. е свидетел, малко след
пристигането същият бил задържан, а по – късно през деня бил привлечен като
обвиняем, като му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция 5000лв.”,
потвърдена впоследствие и от съда. От този момент до края на 2011г. с участието
на А.А. били извършвани на два пъти действия по
досъдебното производство, а през съдебното били проведени четири заседания, на
които той присъствал. На първа и втора съдебна инстанция обаче бил оправдан за
повдигнатото му обвинение. Последното обаче се отразило много неблагоприятно на
А. – той бил в постоянно стресово състояние, което му пречило да работи и да
общува пълноценно с близките си. Около три години същият не работел, като се издръжал от доходите на съпругата си. В семеен план А. се
срамувал от своите близки, като баща му се отдалечил от него, а със съпругата
му, въпреки чудесните им отношения преди това, започнали сериозни проблеми,
включително раздяла за два – три месеца. А. ограничил контактите си с близки и
приятели. Заедно с това започнал да чувства постоянно физиологично
неразположение, болки, проблеми с паметта и други, които впоследствие лекари
диагностицирали, че са с психо - соматичен характер.
Въпреки различните специалисти, хомеопати и
психолози, които посещавал във времето, както и подкрепата на съпругата си,
ищецът и до днес не се е справил с преживяния от наказателното производство
стрес, особено през месец февруари, когато редовно изпада в кризи.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка настоящият въззивен
състав изцяло възприема изводите на ВРС
и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, без да ги преповтаря,като с
оглед съвпадащите изводи на двете инстанции,
За пълнота на изложението и с оглед наведените от
страните по делото доводи в депозираните въззивни
жалби следва да се обърне внимание и на следното :
Както правилно и законосъобразно сочи ВРС , съгласно
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата понася риска и отговорността от такива действия на правозащитните органи,
които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но
за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице,поради което и
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
Настоящият въззивен състав
възприема извода на ВРС, че с оглед тежестта на доказване, ищецът е доказал по
пътя на пълното и главно доказване, че е 1/ налице обвинение спрямо него в извършване
на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт за
невиновен; 3/ претърпени неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена връзка
между производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди; .
Настоящият въззивен състав
приема, че наличието на претърпени
неимуществени вреди се установява от показанията на свидетеля по делото и приетата съдебна експертиза.
По отношение на размера на обезщетението за претърпените
от ищеца по делото вреди,който е и основния спорен въпрос в настоящето производство,съдът
приема следното :
С оглед принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД,настоящият
въззивен състав счита,че правилно и законосъобразно
ВРС е определил размера на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. При
определяне на размера на обезщетението ВРС се е съобразил с вида и
продължителността на конкретните психологични увреждания на
пострадалия и претърпяните във връзка с тях физически
и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания.
Настоящият въззивен състав,
възприема определения от ВРС размер на обезщетението.
С оглед наведените
в двете въззивни жалби твърдения, счита, че размерът
на обезщетението е справедлив и съответства на
характера на
престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен, периодът на наказателното
преследване / продължило три години и
осем месеца/ и извършените с негово участие
процесуални действия, вида на наложената мярка за неотклонение; личността,
средата и възрастта на увредения, неговото положение в обществото и отражението на обвинението
върху семейния, обществения и професионалния живот на подсъдимия и начинът му
на живот и обичайната му среда.
Действително от
доказателствата по делото се установява, че наказателното преследване
спрямо А., му се отразило много неблагоприятно.
Освен горепосочените показатели дали отражение върху
определения размер на обезщетение следва да се посочи и обстоятелството, че липсват
доказателства, наказателното производство да се е отразило негативно върху върху авторитета и
престижа на ищеца в обществото и накърнението на доброто му име. Липсват
доказателства, че наказателното производство се е отразило пряко и върху
осъществявания от ищеца бизнес още повече че с
мярката за неотклонение „гаранция 5000лв”, която по вид е една от двете
форми на процесуална принуда, в
минимална степен е ограничена правната сфера на лицето .
При тези
данни, отчитайки както обективните факти относно вида на повдигнатото
обвинение, така и субективния елемент относно личността на ищеца, възприемането
на случващото се и неговото влияние върху здравето, семейната и професионалната
среда на ищеца, а също и останалите релевантни обстоятелства, съдът намира, че определения
размер на обезщетение в размер на 6000лв,е
справедлив,поради което и искът е основателен до тази сума,а над този размер който да бъде отхвърлен
Върху
главницата се дължи и законна лихва от предявяване на иска до окончателно
изплащане на задължението,като настоящият въззивен
състав приема ,че в размера определен от
ВРс,решението е правилно и поради съвпадащите изводи
и в тази част следва да се потвърди..
С оглед
посочените изводи на настоящия въззивен
състав,решението на ВРС следва да се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на правния спор,разноски не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2273 постановено по гр. дело№14296/2016г. по описа на Варненски районен съд
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съв в едномесечен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………
ЧЛЕНОВЕ :